Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№3886/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:*** ..., сграда 6
срещу Й.П.М., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове
по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, чл.92 от ЗЗД с искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата от
196,01лв., представляваща
стойност на потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски в периода 01.12.2015г.- 31.03.2016г. по договор за
мобилни услуги №***, №*** и №**** и
сертификат за пакетни услуги G**** + №**** и по договор за лизинг от****, за което са издадени фактури №****, №****, №****, №****
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда-13.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението като за
горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд, гр.Варна по реда
на чл. 410 ГПК, сумата от 458,34лв.,
представляваща сбор от следните суми: 155,01 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.01.2008г. и сертификат за
пакетни услуги G**** към него
за телефонен номер***, 103,33лв.-неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.12.2014 г. и сертификат за пакетни услуги G*** + №**** за мобилен
номер **** и 200лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.12.2014г. и сертификат за пакетни услуги G**** + №**** за мобилен
номер****, за което
вземане е издадена крайна фактура №****; сумата от 100,72 лева, представляваща
остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство S**** по договор за лизинг от 12.12.2014г., за
което вземане е издадена крайна фактура №***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в
съда-13.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението като за
горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№*** по описа на Районен съд, гр.Варна по реда на
чл. 410 ГПК
Твръди се, че
между ищецът и ответника са сключени следните договори за мобилни услуги №****, №*** и №*** съгласно които на Й.М. са предоставени съответно
мобилен телефонен номер *** и мобилен
апарат N***; мобилен
номер **** и мобилен
номер 0****. Твърди
се, че към тези договори е приложим и сертификат за пакетни услуги G**** + №**** Ищецът
посочва още, че между тях е налице сключен договор за лизинг от 12.12.2014г., съгласно който на Й.М. е предоставено мобилно
устройство S****. Посочва,
че ищецът не изпълнявал договорните си задължения като не заплащал дължимите
месечни абонаментни такси; за кратки текстови съобщения; за услуги с добавена
стойност; за международни разговори, както и вноските за лизинг. Издадени са от
страна на ищеца е фактура №**** за
отчетния период 01.12.2015г. до 31.12.2015г. на обща стойност 81,78лв.,
включваща дължимите месечни абонаментни такси да мобилен телефонен номер****, мобилен телефонен номер 0**** и мобилен телефонен номер****; текстови съобщения и разговори относно
мобилен телефонен номер **** и
разговори, данни, съобщения и други услуги за мобилен телефонен номер **** и лизингова вноска за мобилен апарат S****. С фактура №****, издадена за отчетния период 01.01.2016г.
до 31.01.2016г., на обща стойност 66,65лв., са начислени дължимите месечни
абонаментни такси да мобилен телефонен номер****, мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен номер***; текстови съобщения и разговори относно мобилен телефонен номер
**** и разговори, данни, съобщения и
други услуги за мобилен телефонен номер **** и лизингова вноска за мобилен апарат S****. Издадена е фактура №**** за
отчетния период 01.02.2016г. до 29.02.2016г., на обща стойност 47,34лв., в
която са включени дължимите месечни абонаментни такси да мобилен телефонен
номер****, мобилен
телефонен номер **** и мобилен
телефонен номер **** и лизингова
вноска за мобилен апарат S**** G**** G**** N*** D**** B****. Ищецът издава и фактура №*** за отчетния период 01.03.2016г. до
31.03.2016г., на стойност 0,24лв., с която са начислени месечни абонаментни
такси да мобилен телефонен номер****, мобилен
телефонен номер **** и мобилен
телефонен номер **** и
лизингова вноска за мобилен апарат S****. Твърди,
че след предсрочно прекратяване на договорите с ответника, поради изпадането му
в забава относно заплащането на дължимите суми, е издадена фактура №****, с която са му начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги както следва съобразно сертификат за пакетни
услуги G**** по
отношение мобилен телефонен номер 0**** – 200лв.,
мобилен телефонен номер 0**** – 103,33лв.
и мобилен телефонен номер 0**** – 155,01лв.
или общо сумата от 458,34лв., а също така и сумата от 100,72лв., представляваща
остатък от лизинговите вноски за мобилен апарат S***. Общата стойност на издадената последна фактура твърди, че е в
размер на 559,06 лева. Ищецът посочва, че правото на обявяване на предсрочна
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредена в чл.12 от Общите
условия на договорите за лизинг. Заявява още, че изискуемостта на вземанията по
всяка от фактурите настъпва петнадесет дни след издаването й. Твърди, че ищецът
не е изпълнил задълженията си нито след изтичането на горепосочения срок, нито
е осъществил плащане към настоящия момент. Посочва, че е налице издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми по реда
на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на
което за него е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции по
реда на чл. 422 ГПК. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
назначения особен представител. Твърди, че исковите претенции не са предявени
от лице, по отношение на което не е налице активна процесуална легитимация, тъй
като част от договорите са са сключени с дружеството
„К****“ ЕАД, а други – с „Т.Б.“ ЕАД.
Освен това договорите са подписвани от различни лица, които няма учредена
представителна власт да сключват такива. Оспорва исковете по основание и
размер. Не е налице установяване от страна на ищеца кога, по каква причина и по
чия вина и на коя дата договорните отношения между страните са прекратени. Не е
изпратена нито една покана, нито едно уведомление от страна на ищеца до
ответника, че е налице неизпълнение на задължения от страна на Й.М..
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Като писмени доказателства по делото са приети: договор
за мобилни услуги по програма Г**** за срок от
12 месеца от 25.01.2008г., представен е и договор-допълнително споразумение по
програма „заедно“ по програма G*** промо от 2.03.2010г. и допълнително споразумение от
29.12.2010г. за програма G
****Коледа с което на ответника е
предоставено и устройство Н**** и е
прието, че ако до месец преди изтичане на договора от 24 месеца не се поиска
прекратяване на същия то, то й се счита продължен
автоматично. Представен е и договор за лизинг от 29.12.2010г. за предоставено
на ответника устройство Нокия което е следвало да
бъде изплатено за 23 месеца с последна вноска 29.08.2012г., представен е също
така и запис на заповед за сумата от 198.72лв. от 29.12.2010г., общи условия на
ищеца, подписани от ответника, допълнително споразумение от 8.11.2012г. с
договора за лизинг за устройство Сони, друг запис на
заповед от 8.11.2012г. за сумата от 218.04лв., допълнително споразумение от
9.06.2014г. с предоставено устройство Х****, договор за лизинг на апарат Самсунг
от 12.12.2014г., запис на заповед за сумата от
289.57лв. от 12.12.2014г., договор за мобилни услуги
от 12.12.2014г. и 8бр. фактури издадени от ищеца за
суми дължими му се от ответника.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за
предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем
на услугата, последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера
на предявения иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи
доказателствена тежест.
По делото е приложено гр.д.№**** на ВРС, ХVІІ състав в рамките на което по заявление на ищеца по
реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите от
755.07лв. - главница, представляваща неизпълнени
парични задължения по Договори, сключени между длъжника и „Т****“ ЕАД /предишно наименование „К****“ ЕАД/, както следва: Договор за мобилни услуги
№ **** от 25.01.2008 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №**** и Договор за лизинг от 08.11.2012г.,
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги №**** от
09.06.2014г., Договор за мобилни услуги № **** от 12.12.2014г., Договор за мобилни
услуги № **** от 12.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги G**** + №**** от 12.12.2014г., които вземания са индивидуализирани в издадени
фактури с №****; №****; №****; №****; №**** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 13.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски
25.00лв., представляваща заплатена
държавна такса и сумата от 360.00лв. - адвокатско
възнаграждение.
Настоящия установителен
иск е предявен за сумата само от 755.07лв. главница.
По установителния иск
съдът приема следното:
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца
от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на
валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за
неустойка. При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да
проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да
изпълни насрещното си задължение по договора.
Видно е от представените договори за мобилни услуги
от, че страните по настоящото производство са встъпили в договорни отношения по
силата на които ответника е станал потребител на предоставяна от ищеца
телекомуникационна услуга за три телефонни номера съответно 0****, 0**** и 0**** като на същата дата 12.12.2014г.
е сключен последващ договор озаглавен сертификат за
пакетни услуги за двата номера. Посоченият сертификат за пакетни услуги от 12.12.2014г. по своята същност представлява анекс променящ
някои условия по вече сключените договори, като се променя абонаментния план.
При това положение решаващия състав приема, че с анекса
са договорени нови цени на далекосъобщителните услуги така както са посочени в
придружаващото го приложение също от 12.12.2014г.
Представените от ищеца фактури съдържат препратки
към конкретни телефонни номера предоставени на ответника съгласно посочените
по-горе доказателства, а от друга страна вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че сумите претендирани
по тях отговарят на потребената от ответника услуга,
като вещото лице изрично е посочило, че не е възможно да се установи
осчетоводяване на конкретните фактури поради техническата специфика на водене на
счетоводството на ищеца, но фактурите са заведени в дневника за продажбите на
дружеството. Вещото лице е посочило също така, че начина на водене на
счетоводството на ищеца е характерен за големи търговци с множество клиенти
извършващи периодични плащания. Вещото лице е посочило в заключението си също
така подробно по пера задълженията на ответника както произтичащи от ползвани
услуги така и от неизпълнение на задължението му за плащане под формата на
неустойка. Експертизата в отговор на поставената й задача е посочила, че сбора
от дължимите се от ответника суми за ползвани телекомуникационни услуги за три
броя телефонни номера, неустойки за неплащане в срок, останали дължими
лизингови вноски за получени на лизинг тел.апарати и неустойки по тях възлиза на
претендираната сума от 753.41лв. до който размер
следва да се уважи претенцията като се отхвърли за разликата от 1.66лв. до
755.07лв. тъй като самото вещо лице е посочило, че тази сума е невъзможно да се
установи по което задължение е.
Предвид направеното искане от ищеца и частичното
уважаване ответника дължи в полза на ищеца сумата 384.15лв. разноски по заповедното
производство и 823.19лв. разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т****“ ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление *** **** сграда 6 и ответника Й.П.М. ЕГН********** ***,
че ответникът Й.П.М. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „Т.Б.“ ЕАД сумата:
753.41лв. сбор от дължими месечни такси, лизингови
вноски и неустойки Д**** сключени
между длъжника и „Т****“ ЕАД
/предишно наименование „К****“ ЕАД/,
както следва: Договор за мобилни услуги № **** от 25.01.2008 г., Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №**** и Договор за лизинг от 08.11.2012г., Допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №**** от 09.06.2014г., Договор за мобилни услуги № **** от 12.12.2014г.,
Договор за мобилни услуги № **** от 12.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги G**** + №**** от 12.12.2014г., които вземания са индивидуализирани в издадени
фактури с №****; №****; №*** и №**** г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
13.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението присъдени в рамките на
заповедното гр.д.№**** на ВРС, като
отхвърля претенцията за сумата от 1.66лв. претендирана
с фактура №****на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.П.М. ЕГН**********
*** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление *******“ сграда 6 сумите от 384.15лв. разноски по
заповедното производство и 823.19лв. разноски в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: