Решение по дело №700/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20207260700700
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 677

гр. Хасково, 04.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

                 РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) 700 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. С. С., действащ като Едноличен търговец с фирма „Шанс – А. С.”, гр. Д., против Решение №90 от 03.07.2020 г., постановено по АНД №96 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че при провеждане на административно-наказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН, а и при издаване на НП, било налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. В АУАН F486437 от 14.05.2019г. като свидетел бил посочен И. Г. И.. Нарушен бил чл.42, т.7 от ЗАНН /имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер/, като липсвал ЕГН на свидетеля, а за точен адрес бил посочен служебният му такъв. Законодателят вменил в чл.42 т.7 от ЗАНН, че АУАН трябва да съдържа точните адреси на свидетелите. Такава била неговата воля. Не вменил, че може да се пише служебен адрес или друг произволен адрес за призоваване. Сочи се, че видно от справка за данни за осигуряване по Булстат, фирмата имала ЕИК ***. В обстоятелствената част на същия АУАН били записани два ЕИК – ********* и ЕИК ***, като на два пъти било изписано грешно ЕИК /“…при извършена оперативна проверка на 09.05.2019г. в 17.20 ч. на обект магазин за авточасти, находящ се в гр. Д., обл. Хасково, ул. „Димитър Благоев“ №1, стопанисван от ЕТ „Шанс – А. С.“ с ЕИК***е констатирано, че ЕТ „Шанс – А. С.“ с ЕИК***в качеството си на лице…“/. Нарушен бил чл.42, т.6 от ЗАНН. Това означавало, че актът не бил създаден редовно и констатациите в него нямали доказателствена сила. Това нарушение било възможно да се отстрани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но АНО не го сторил, а го възпроизвел. Така в НП №453956-F486437/30.07.2019г. по абсолютно същия начин, освен с всички други индивидуализиращи белези, бил посочен на различни места с два различни ЕИК – ********* и ЕИК ***. Нарушен бил чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като тук нарушението вече било съществено. Това било така, защото при наказание на търговец индивидуализацията по ЕИК била задължителен елемент, придаващ стабилност на волята на АНО, равносилен на ЕГН на физическо лице – не търговец. Проблемът бил сериозен, не се санирал от правилното индивидуализиране по останалите белези. Разминаването в този най-съществен елемент за индивидуализация на ЕТ сочело към незаконосъобразност на НП. Твърди се, че изискването на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН следвало да се чете точно по този начин и да се тълкува стриктно. Не била релевантна позицията за техническа грешка, ЗАНН не познавал този институт. Районният съд изложил съображения, че не намира тези разминавания за релевантни и съществени, тъй като описания ЕИК номер бил един от елементите за индивидуализация на търговеца – в случая при индивидуализирането му за нуждите на административнонаказателното производство. Съвпадали всички останали индивидуализиращи търговеца белези и елементи. Сочи се, че било често срещано явлението много фирми да бъдат с еднакви имена, на един и същи адрес да са регистрирани множество търговски субекти, имената на хората да съвпадат. Следователно единственият точен и ясен елемент бил ЕГН или ЕИК. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции. В случай, че в касационното производство се претендира адвокатско възнаграждение и размерът на това възнаграждение е над законоустановения минимум, се прави възражение за прекомерност, като се моли съобразно изхода на делото адвокатското възнаграждение да бъде сведено до законоустановения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Димитровград.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №90 от 03.07.2020 г., постановено по АНД №96/2020г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №453956- F486437/30.07.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Шанс – А. С.“, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил, че правилно е процедирано при установяване на административното нарушение и при определяне на вида и размера на административното наказание.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. А предвидените в ал.1 на чл.185 от ЗДДС санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

В случая наложената имуществена санкция е на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, т. е. приложен е привилегирования състав. От обективна страна този състав включва извършване или допускане на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Кореспондира на този състав описаното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което е наложена санкцията, по не регистриране чрез операцията „служебно въвеждане“ суми промяна на касовата наличност в размер на 25,00 лв., представляваща оборотни средства за започване на работния ден, за което АНО сочи, че не води до неотразяване на приходи.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В случая е установено, че на посочената в НП дата и час в обект „магазин за авточасти“, с посочено местонахождение, стопанисван от ЕТ „Шанс – А. С.“, в подробно описаното като налично, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, не е регистрирана чрез операцията „служебно въвеждане“ суми промяна на касовата наличност в размер на  25,00 лв., представляваща оборотни средства за започване на работния ден. Нарушението е подробно, пълно и ясно описано. Следва се извод, че то е и доказано, предвид съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: Протокол за извършена проверка сер. АА № 0329346/09.05.2019г., приложените към него опис на наличните парични средства в касата към момента на проверката в търговския обект, служебен дневен финансов отчет и гласни такива. Следователно извършването на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, се потвърждава от събраните доказателства. За същото законосъобразно на ЕТ „Шанс – А. С.“ е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, в размер от 600 лв.

Допуснатото административно нарушение не може да се определи и като маловажен случай. Липсват предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН предвид значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели законодателя с регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния характер на самото нарушение. За нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство.

По отношение на наведените доводи в касационната жалба за несъответствието на ЕИК на ЕТ в АУАН и НП, касаещо се до грешното изписване на една цифра от ЕИК следва да бъде посочено, че на този довод е даден отговор освен в решението на въззивната инстанция, така и при предходното разглеждане на делото от настоящата касационна инстанция, а именно а.н.д. № 1341/2019г. по описа на Административен съд Хасково.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, на ответника – ЦУ на НАП, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. за представителство пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Във връзка с искането на ответника за присъждане на разноски и за въззивната инстанция следва да се посочи, че по това искане е налице произнасяне от Районен съд Димитровград с Определение №107 от 23.07.2020г. по АНД № 96/2020г.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2  предл.1 от АПК , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90/03.07.2020г., постановено по АНД №96 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 година.

ОСЪЖДА ЕТ „Шанс – А. С.“, ЕИК ***, гр. Д., ул. ***, да заплати на ЦУ на Национална агенция по приходите (НАП) сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.