Р Е Ш Е Н И Е
№879/24.2.2020г.
гр. Варна,24.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 707 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 58 387/8.8.2019
г., уточнена с писмена молба с вх.№ 60 939/21.8.2019 г.Предявен е бил
първоначално частичен осъдителен иск от ищеца
К.С. Е., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адвокат от АК Варна Й.А., със съдебен адрес:***, * против ответното
дружество З. “ Б.И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П..Искът е с цена 100 лева от 600 лева, с правно
основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86,
ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК да
бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 100,00
лева, частичен иск от общо от 600,00 лева - представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
- за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и калник заден ляв на
собствения на ищеца л.а. марка * с ДКН *,
причинени в резултат на реализирано на 28.08.2018г. ПТП в гр. Варна, което
ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „*“, с ДКН *, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица BG/02/118001793329,
със срок на действие от 19.06.2018г. до
18.06.2019г., като цената на частичния иск се формира от сбора на
стойността на завените имуществени щети:
1.облицовка задна броня – труд 20 лв. боя и материали 30 лв.; 2. калник заден ляв –
труд 30 лв., боя и материали 25 лева, 3. Тониране – 3 лева и 4. Ускорено сушене /бояджийска камера 2 лева/ - съобразно уточняваща молба от 21.08.2019г. / л.11/, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 08.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
В проведеното първо и
единствено открито съдебно заседание от 24.1.2020 г. ВРС е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК ИЗМЕНЕНИЕ на предявения от К.С. Е., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат от АК Варна Й.А., със съдебен адрес:***, *, против
ответното дружество З. „Б.И.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита за предявен от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.08.2019 г., в пълен размер (а не като
частичен иск) ЗА СУМАТА от общо 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
задна броня и калник заден ляв на собствения на ищеца л.а. марка * с ДКН *, причинени в резултат на
реализирано на 28.08.2018г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на л.а. *, с ДКН *,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица BG/02/118001793329,
със срок на действие от 19.06.2018г. до
18.06.2019г.,ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 600,00 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 08.08.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени
правно релевантни факти и обстоятелства: В сезиращата съда искова молба ищецът К.С.
Е. твърди, че на 28.08.2018г., около 21,39 часа на така наречения паркинг * в
гр.Варна , кв.*, автомобилът му * с ДК Н * бил ударен от л.а. „*“ с ДКН *,
управляван от И. Р.. ПТП, твърди ищецът, че настъпило при следните
обстоятелства: Автомобилът на ищеца бил паркиран на паркинг „* „ от М.Е.а. И.
Р. при маневра назад, управлявайки л.а.“ *“ блъснал л.а. на ищеца. За просеното
ПТП водачите на двата автомобила попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, в който протокол посочили, че водачът на л.а. „*“ с ДКН * е виновен за
настъпилото произшествие. Л.а. на виновния водач бил застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/118001793329, със срок на
действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г.,т.е.
действала към датата на ПТП –то. За настъпилото ПТП Е. сочи, че уведомил
застрахователя на виновния водач и същият извършил оглед и заснемане на
автомобила, съставил и ОПИС на щета с номер **********/29.08.2018 г. В описа
като увредени детайли били описани: облицовка задна броня и калник заден ляв.
До момента на сезиране на РС Варна /8.8.2019 г./ ищецът твърди, че не е получил
необходимото застрахователно обезщетение, поради което извършил проучване в
няколко сервиза занимаващи се с ремонт и възстановяване на катастрофирали
автомобили колко ще му струва ремонта.
Видно от
уточнителната молба ищеца поправя грешката си в исковата си молба, като сочи
,че ремонта на увредените детайли на л.а. струвал 600 лева. При така изложеното
по-горе ищецът обобщава, че за него е налице правен интерес от предявяване на
осъдителния иск като се спира и на нормата на чл. 108 ал.1 изр. 1 ГПК за да
обоснове избора на РС Варна като местно компетентен да разгледа иска. В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат В. А.от
САК,със съдебен адрес:*** е
изразил следното становище по иска:Исковата молба, ответникът намира за
недопустима, нередовна и неоснователна.
На страница 1, 2 и 3
от отговора на искова молба ответното дружество се спира на твърденията
залегнали в исковата молба на ищеца и навежда възражение, че вече е налице СПН
формирана с постановяване на съдебен акт между същите страни по гр.дело №
1157/2019 г. по описа на РС Варна, 24 –ти състав. Ясно е посочено, че по
цитираното дело РС Варна е решил въпроса за дължимостта на сумата от 100 лева
частична от 600 лева поради което и на
осн. чл. 299, ал. 2 ГПК ответникът счита,че производството по настоящото дело
следва да се прекрати служебно от съда в който смисъл е направено и искане за
постановяване на прекратително определение ведно с присъждане на разноските.
В условията на
евентуалност ,ако не бъде уважено първото възражение –отвода за СПН, ответникът
твърди че не е дал повод за завеждане на настоящия иск, и не му е дадена
възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение.
Доводите на ответника
са следните: Исковете предмет на
настоящето съдебно производство са предявени по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ
бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016год., тъй като отговорността на
ответника се претендира на основание Договор за застраховка/полица
BG/02/118001793329, сключен на 19.06.2018 г. и валиден до 18.06.2019 г. При
действието на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от
01.01.2016год., подчертава ответната страна, че е предвидена допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск (чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ) на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чл.498, ал.З от КЗ. Тази норма –сочи адв. А., че
обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането
на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Т.е. в случая се касаело за рекламационен срок, въведен
от законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства. Следователно, изтичането
на рекламационния срок, обобщава ответната страна се явявало предпоставка
за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В
тази насока адв. А. се позовава на определение
№29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело №7479/2017год., определение №165 от 24.03.2017год. по ч.т.дело
№306/2017год. ТК, II Т.О. на ВКС/. В тази връзка, видно било от
представената с отговора застрахователна
преписка по полица BG/02/1180011793329 и образувана щета № **********,
Уведомлението за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС от
29.08.2018 г. било депозирано не от увреденото лице - собственика на лек
атомобил марка „*", с ДК № *, а от
лицето М.Е.а. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от КЗ, увредено лице,
което желаело да получи обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Лицето М.Е.а не било
увредено лице по смисъла на КЗ, тъй като видно от представеното и с исковата
молба свидетелство за регистрация - част 1, увреденият автомобил марка „*"
с per. № *, бил собственост на К.С. Е.. С оглед горното, легитимиран да
претендира обезщетение за вреди бил собственикът на увредения автомобил, който
трябвало да подаде молба (уведомление) -
лично или чрез пълномощник. С оглед на това, според ответника, ищецът не
бил изпълнил изискванията на закона и в частност разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
която гласяла, че: „Лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура". В
конкретния случай, липсвала отправена писмена претенция от легитимирана страна
- увредено лице по смисъла на КЗ, която да съдържаща също така и пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията. Поради това
счита ответната страна, че засграхователят не бил сезиран надлежно за
произнасяне и не бил поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне
по чл.496 от КЗ, съответно сроковете по чл. 498, ал. З от КЗ. Неотправянето
на писмена претенция от увреденото лице, с точно посочване и на банковата
сметка, поставяло застрахователното дружество във фактическа невъзможност да
изпълни задължението си и да разреши спора извънсъдебно, поне за част от
претендираната сума. С действията си увреденото лице било поставило ответното дружество във фактическа
невъзможност да изплати определеното обезщетението в законовия 3 месечен срок. С
оглед гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, ответникът желае съдът да
върне исковата молба и да прекрати производството по гр.д. № 12707/2019г., ГО,
по описа на Районе съд - Варна, 42 състав и да осъди ищецът да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „*“ АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство, за което представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с
доказателства за платения хонорар.В случай, че ВРС не възприеме, становището на
ответника относно допустимостта на исковете на ищеца и не бъде уважено искането
за прекратяване на производството или връщане на исковата молба на стр.5 и сл.
ответникът изразява по същество следното становище: 1. Според ответника исковата молба е нередовна - не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да
остави производството по делото без движение като навежда следните правни
доводи затова: Исковата молба не
отговаряла на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основа искът. Повод за тази позиция давало
безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите
обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира
твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита
претендира, което следвало да бъде сторено по начин, за да може ответникът да
има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да
направи съответни възражения. В тази посока ответникът препраща към позицията
на ВКС: Определение № 75 от 23.03.2016год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и
Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д. № 455/2010год., II т. о. В
исковата молба ищецът изключително неясно и съвсем кратко описвал „фактическа
обстановка и механизма на ПТП". С оглед на това, счита ответника, че в
същата не е описан изобщо механизмът на настъпилото ПТП, липсвали
подробности за мястото, където бил паркиран автомобилът на ищеца, пътната
обстановка и знаци, местонахождението на лек автомобил марка „*“, с ДК № *, маневрите,
които били предприети от водача на лек автомобил „*“, с ДК № * преди и
по време на твърдяното ПТП, изобщо липсвало каквото и да е посочване на
релевантни за спора факти и обстоятелства. абсолютно нередно било ответникът да
извлича и да предполага каква била твърдяната фактическа обстановка от ищеца
единствено на база представен от него Двустранен констативен протокол за ПТП
от 28.08.2018 г., който протокол оспорва ответника изцяло, на
основания, подробно посочени по-долу в отговора. Също така, не ставало и ясно,
как била формирана исковата претенция, като липсвало посочване в тази връзка,
както за частичния, така и пълния размер на иска. Не била посочена стойността
на ремонта на всяка от твърдените за увредени части, които образували размера
на общата претендирана сума в размер на 700 лв. (седемстотин лева). От
страна на ищеца били изложени голословни твърдения за „сумата, необходима за
възстановяване на автомобила“, без горните да
бъде подкрепено с каквито и да
било доказателства (например оферти или становища от така „проучените"
сервизи). Непосочването на горните обстоятелства без съмнение не позволявало на
ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част, респ. да
заеме позиция и по направените доказателствени искания, най - вече свързаните с
назначаването на автотехническа експертиза. Ето защо ответникът счита, че с
това е нарушено правото му на защита в
процеса. Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и
формулиране на ясен петитум, ответното дружество не можело да упражни правото
си на защита в процеса. Налице било ясно изразено нарушение на разпоредбата на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Практиката на ВКС в тази връзка била
еднопосочна : В Решение № 24 от 16.05.2016год. по гр. д. № 5335/2015год. на
Върховен касационен съд, 2-ро гражданско отделение се казвало, че „при
обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване
право на иск законодателят изисква всяка една от претенциите да бъде дефинирана
от ищеца с конкретни твърдения за правно - релевантните факти, на който
основава правото си, и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената
защита, но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като
ответници по делото“. Предвид гореизложеното, счита ответникът, че исковата
молба е нередовна, поради което, моли съдът да я остави без движение за
отстраняване на посочените недостатъци.
Становището на ответника по основателността на
предявените искове е следното: Предявените искове ответникът намира за неоснователни,
необосновани, недоказани и завишени по размер, поради следните съображения:Оспорва да е причинен деликт от И. Р.,
водач на лек автомобил марка „*", с ДК № *, застрахован при ответника. От
представените с исковата молба документи не се доказвало изобщо, „камо ли
безспорно и категорично“ вината и
деянието на застрахования при ответника водач, както и причинната връзка между
неговото поведение и настъпилите имуществени вреди. Видно било, че не били
налице всички кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Ответникът оспорва
твърдения в исковата молба механизъм на
пътно - транспортно произшествие, както и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищеца имуществени вреди.
С оглед горното оспорва съдържанието
на представения Двустранен констативен
протокол за ПТП от 28.08.2018 г., включително по отношение на изложения в
него механизъм. В протокола по никакъв начин не били описани обстоятелствата,
необходими с цел уточняване на схемата на ПТП, като самата схема на ПТП била
непълна - в нея не били посочени имената на улиците и пътищата, трасето на
пътя, позицията в момента на сблъсъка, пътните знаци. Оскъдността на обективни
данни за механизма на процесното ПТП, водела до невъзможността да се установи по
безспорен начин, че твърдяните повреди на лек автомобил марка „*", с ДК № *,
собственост на ищеца, настъпили вследствие на процесното ПТП. Също така,
ответникът подчертава, че Двустранният
протокол не бил достатъчно доказателство за обстоятелствата посочени в
него, доколкото представлявал частен
свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила се изчерпвала с
визираното в чл. 180 от ГПК. Двустранният констативен протокол
като частен свидетелстващ документ не се ползвал с материална доказателствена
сила, а само с формална такава. С оглед това, следвало да се изследва наличието на други доказателства,
подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието. Отделно от това, изцяло
ответника оспорва представеният от ищеца двустранен
констативен протокол, тъй като същият не бил съставен по правилата на Наредба
1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на
вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд (загл. изм.
- ДВ, бр. 19 от
При всичко изложено
по-горе,ответното дружество моли ВРС да постанови определение, с което на
основание чл. 130 от ГПК, да върне исковата молба и да прекрати
настоящото производство поради недопустимост на исковете. В условията на
евентуалност, моли ВРС да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от К.С. Е. обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че ВРС счете за основателни исковите претенции на
ищеца, да бъде намален размера на претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди, тъй същият не отговарял на действителната вреда и бил
завишен, като моли ВРС да съобразите и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
вземе предвид съпричиняването от страна на водача на лек автомобил марка „*",
с ДК № *. Обективирано е искане ВРС да осъди К.С. Е. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „*“ АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство. В случай, че частично ВРС уважи исковите претенции, ответникът
желае ВРС да му присъди съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски
хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска. При представяне на
допълнителни доказателства по делото и допълнителни твърдения от страна на
ищеца, ответникът желае ВРС да му даде
възможност да допълни въпросите към експертизата. В подкрепа на твърденията
си и възраженията си ответникът е направил доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът,
чрез адвокат Й.А. от ВАК желае ВРС да уважи така предявения иск и осъди ответникът
да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Моли и за присъждане на сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество –адв.А.
от САК желае ВРС да се произнесе с Решение, с което съдът да отхвърли изцяло предявените от
ищеца обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Моли ВРС да
има предвид подробно описаните съображения, които ответната страна е изложила в
отговора на исковата молба.Алтернативно,
в случай, че ВРС счете за основателни исковите претенции, ответникът желае ВРС да намали същите до размера на
действително претърпените вреди. Също така ответната страна е отправила искане ВРС
да осъди ищцовата страна да заплати на ответното дружество направените съдебни деловодни разноски.Подробни правни
доводи по същество на спора процесуалният представител на ответника е развил в
писмени бележки,депозирани в рамките на предоставения от съда срок.
Както бе
посочено и по-горе двете страни са направили искане за присъждане на разноски
като ищецът, чрез адв.Й.А. е направил в условията на евентуалност възражение за
прекомерност .
Ответното
дружество също е завило евентуално възражение за прекомерност по см. на чл. 78,
ал.5 ГПК в приложения по делото списък по чл. 80 ГПК,приобщен на л. 75 –ти.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА :
Не се спори между страните и с проекта за доклад по делото, обявен
за окончателен, наоснование чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил на страните,че Е БЕЗСПОРНО, че между
ответното дружество застраховател и лицето сочено от ищеца като деликвент
съществува облигационна връзка, обективирана в Договор за застраховка /полица
BG/02/118001793329, сключен на 19.06.2018 г. и валиден до 18.06.2019 г.
В подкрепа на горния извод
са и приложените по делото писмени доказателства. Видно от материалите по
делото,по делото са приобщени по надлежния ред като писмени доказателства
представените от ищеца със сезиращата искова молба заверени за вярност с
оригинала копия на свидетелство за
регистрация – част І № *********; Двустранен констативен протокол за ПТП от 28.08.2018 г.; опис на щета № 2/**********/29.08.2018 г.Ответникът също е ангажирал
писмени доказателства с отговора на искова молба и по делото са приобщени
следните заверени за вярност с оригинала копия на писмени доказателства,: уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС от 29.08.2018 г.; свидетелство за регистрация част ІІ № *********, контролен талон № 5851190, свидетелство за управление на МПС №
*********, знак за първоначален
технически преглед от 26.02.2018 г.; Двустранен
констативен протокол за ПТП от 28.08.2018 г.; проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” - Гаранционен
фонд; уведомление за необходими
документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност” щета **********; опис на щета № 2/**********/29.08.2018 г; калкулация на щета № **********/29.08.2018 г.; застрахователна полица №
BG/02/118001793329; 3 бр. черно-бели
снимки; Решение № 2820/24.06.2019
г. по гражданско дело № 1157/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
Гражданско отделение, 24 състав;
С оглед релевираните
възражения за недопустимост на производството по делото поради наличие на
предходен спор между същите страни ВРС е изготвил справка за К.С.Е., изготвена от съдебно-деловодната
система на РС – Варна“ САС „, както и справка за движението по гражданско дело
№ 1157/2019 г. по описа на РС – Варна, 24 състав, приобщени по делото .На база
справката за заведени от и срещу ищеца дела във ВРС, вкл. и от приложения на л.
37 -40 препис на Решение , настоящият съдебен състав констатира, че с Решение № 2820/24.6.2018 г. ВРС,24 –ти състав,по гр.дело № 1157/2019 г.
е осъдил З.Б.И. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С. Е., ЕГН **********,***
сумата от 100 лв. /сто лева/, заявена
като частична от общо 600 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в
резултат на настъпило на 28.08.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр.
Варна на паркинг “*” в кв.”*”, предизвикано от водач на лек автомобил марка “*”,
модел “*”, рег. номер *,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица BG/02/118001793329,
със срок на действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г., при което са настъпили
следните щети по лек автомобил марка “*”, модел „*”, рег. номер *, както следва: 1./ облицовка
задна броня – труд 30 лв. от 150 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.;
2./ калник заден ляв – трид 20 лв.
от 140 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.; 3./ тониране – 5 лв. от 20 лв.;
4./ ускорено сушене /бояджийска камера/ - 5 лв. от 50 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исквоата молба – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предявяването
на частичния иск за цена 100 лв. от общо 600 лв. не прави недопустимо
производството по настоящото дело,т.к. настоящото е заведено първоначално като
частичен иск от 100 лв.от общо също 600 лв.
Липсват
заведени други дела между същите страни за същото искане което да обуславя
извод за недопустимост на производството,поради което и ВРС дължи произнасяне
по същество.
Вярно е
възражението на ответника, че следва настоящият състав да зачете СПН на постановеното
Решение по частичния иск. Също така ВРС следва да съобрази предметните предели
на предходното производство със задължителната съдебна практика касаеща
частичния иск, обективирана в Тълкувателно
решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС (частичен иск за парично вземане).
Относими към настоящия
спор са всички указания на ВКС в ТР
3/2016г., както и мотивите на тълкувателното решение. Съгласно т.1 от цитираното ТР № 3/2016 - предявяването на иска за парично
вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК нямат за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането.; Съгласно т.2. Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.; Съгласно т.3 : Не е налице процесуалната пречка по
смисъла на чл. 126 ГПКза допустимост на последващия частичен иск, когато
между същите страни,
на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който
по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до
различни части от вземането.В този случай производството по последващия
частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или
двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и
издаване на общо решение
по тях на основание чл. 213 ГПК. Ако с последващия частичен иск е предявена
същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по
който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла
на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде
прекратено.По аргумент на т.3 от цитираното ТР се налага извод,че след
като е заявен нов частичен иск, то производството по делото е допустимо а СПН
по предходния спор следва да бъде зачетена.
В този
смисъл са и мотивите на ВКС, че Решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричнотовземане,
произтичащо от същото право.Следва също
така да бъдат съобразени и мотивите на ВКС,че след като със СПН е установено, че правоотношението,
въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало
валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нитокаква е правната му квалификация. Аргумент за този извод ВКС прави на база обстоятелството, че в диспозитива
на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането,
но и относно основанието/какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвидизискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да
бъде посоченокакво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН надиспозитива
съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС пот. гр. д. № 1/2000
г., ОСГК, т. 18.След като с влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването напретендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то,сочи ВКС, позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение,
на факти,осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи доунищожаването му, е преклудирано.На следващо място,от
мотивите на ВКС в ТР № 3/2016 г. се изяснява,че формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалнотоправоотношение,
от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не сепреклудират,
тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено
по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин.
Правоотлагащите възраженияпо отношение на останалата част от
вземането също не се преклудират,защото е възможно да се твърдят
факти, които отлагат нейната изискуемост. При
всичко изложено се налага извода, че с влязлото в сила на дата 4.10.2019 г. Решение №
2820/24.6.2018 г. ВРС,24 –ти състав,по гр.дело № 1157/2019 г.е формирана СПН
относно дължимост на сумата от 100 лева –частична претенция от 600 лв. и действително и дължимостта и основанието на вземането
не могат да бъдат пререшени . Съдът споделя
възраженията на ответника за възникнала СПН по гр.дело № 1157/2019 г.по описа
на РС Варна, но не и възраженията за недопустимост на второ – настоящо исково
производство.Допуснатото изменение на иска от частичен по настоящото дело в
пълния му размер, за ВРС е допустимо ,но обуславя правилна преценка на фактите
и обстоятелствата установени по настоящото дело и по предходния спор между
страните . При тази преценка , ВРС счита,че ако уважи иска в пълен размер на
600 лева при присъдено обезщетение частично в размер на 100 лева от 600 лева,за
сумата от 100 лева производство се явява недопустимо поради влязлото в сила осъдително
решение.
Ето защо производството по настоящото дело следва да се прекрати
като недопустимо за сумата от 100 лева,
представляваща присъдено вече обезщетение с Решение № 2820/24.6.2018 г.по
гр.дело № 1157/2019 г.по описа на РС Варна,24 –ти състав.В този ред на
мисли,съдът споделя възраженията на ответника/подробно изложени в писмената защита
/че при уважаване на настоящия иск в пълния му размер от 600 лева,при присъдено
частично обезщетение по гр.дел № 1157/2019 г., с оглед и формираната СПН по
предходното дело би се достигнало до неоснователно обогатяване на
ищеца.Аргумент в тази насока е пресмятането направено от настоящият съдебен
състав а именно – разликата от 100 лв. до 600 лв. възлиза на 500 лв.Т.е. тази
разлика,непредявена в гр.д. № 1157/2019 г. подлежи на разглеждане по същество
по настоящия спор, т.к. за частичния иск с цена 100 лв. от общо цялото вземане
от 600 лв. е налице преклудиращо действие на СПН . С оглед изложеното ВРС
следва да приложи нормата на чл.130 ГПК при
постановяване на съдебния си акт , като прекрати исковото производство
за разликата от 500 лв. до 600 лв.,поради констатирана частична недопустимост
на иска .
От изложеното по –горе се налага извода,че ВРС на база писмените
доказателства по настоящото дело, съобразявайки влязлото в сила Решение №
2820/24.6.2018 по описа на РС Варна по гр.дело № 1157/2019 г.следва да даде
отговор на въпроса дължи ли се обезщетение от ответника на ищеца и ако“ да „–
на какво основание и на база на кои установени по настоящото дело факти и
обстоятелства .
Видно от материалите по делото и от заключението на в.л.Хр.К. по
допуснатата САТЕ ,в.л. след запознаване с материалите по делото, оглед на
мястото на произшествието, оглед на автомобила и справка в автосервизите в
гр.Варна дава заключение в което описва писмените доказателства свързани с
установяване на фактическата страна по спора а именно :
На
28.08.2018г. в гр.Варна, кв.*, на паркинг „*", М.Е.а паркирала лек
автомобил марка *, с ДК № *. До него бил паркиран л.а. *, с ДК № *. Около 21.39
часа на 28.08.2018г., водачът И. Р. при движение на заден ход с лек автомобил *
охлузва задната лява част на лек автомобил *. За настъпилото произшествие
двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в
протокола посочили, че водачът на л.а. *, с ДК № * бил виновен за настъпилото
произшествие. В резултат на произшествието по лек автомобил марка *, с ДК № *
,сочи в.л. настъпили следните увреждания: облицовка задна броня и калник заден
ляв.Лекият автомобил на виновния водач сочи и вещото лице, че е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/118001793329 от застрахователна
компания ЗК „*“ АД, със срок на действие 19/06/2018г. - 18/06/2019г., която
полица била действаща към датата на ПТП.
От
изложеното по-горе се установява и фактическата страна на спора и наличието на
застрахователно правоотношение възникнало валидно между ответника и лицето,
вписано в двустранния протокол за ПТП като виновен водач – т.е. основните
елементи на фактическия състав на предявения осъдителен иск .
Отделно
от горното вещото лице инж.К. дава отговор и на въпроса : Какъв е механизмът на
настъпване на ПТП настъпило на 28.08.2018г.? По същество в.л.- К. заключава,че
механизмът на произшествието е съприкосновение между два автомобила, единият от които е в паркирано състояние, а другият
извършвал маневра на заден ход в близост до него.За лек автомобил марка „*",
модел „*", peг.
номер * удара бил в задна лява част на автомобила. Вследствие на събитието
настъпили материални щети по автомобила.Вещото лице дава отговор и на
въпроса : В какво се изразяват щетите на автомобила, на каква стойност са
същите по отделно и като обща сума, като определя стойността на частите по
средни пазарни цени към датата на произшествието, като при изчисляване на
средната пазарна цена на труда използва цената предлагана в сервизи отговарящи
на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008?
Представени са следните две таблици в
САТЕ :
|
обл. задна броня |
Б |
2.40 |
|
4.80 |
|
|
калник заден ляв |
Б |
1.50 |
|
4.32 |
|
|
Общо нормо часа
-23.67 лв./час |
13.02 |
3.90 |
|
9.12 |
|
|
Сума без ДДС в лв. |
|
308.18 |
|
|
|
|
ДДС в лв. |
20% |
61.64 |
|
|
|
|
Сума с ДДС лв. |
|
|
|
|
|
|
ВСИЧКО |
|
|
|
|
369.82 |
|
Боя и консумативи: |
Брой елеме нти |
Литри |
Цена без ДДС лв. |
Сума без ДДС в лв. |
ДДС
в лв. |
сума с ДДС в лв. |
|
Боя металик |
|
|
230.00 |
|
|
|
|
Основни детайли
-Боя |
2 |
0.280 |
|
128.80 |
25.76 |
154.56 |
|
Допълнителни
материали |
|
|
|
103.04 |
20.61 |
123.65 |
|
камера |
|
|
|
40.00 |
8.00 |
48.00 |
|
тониране |
1 |
|
23.67 |
23.67 |
4.73 |
28.40 |
|
Сума в лева |
|
|
|
245.83 |
49.16 |
354.61 |
На база данните в
таблица 1 и 2 в.л. обобщава,че общата сума е равна на сбора от 369.82 + 354.61
= 724.43 лв. с ДДС. Стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени към датата на произшествието ,заключава в.л.,че в размер на 724.43 лв. /.На последно място в.л. Хр.К. по т.3 от САТЕ отговоря на въпроса - Налице
ли е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания
по автомобила? Уврежданията които са установени по автомобила при извършеният
оглед от представител на застрахователя, обобщава в.л.,че са били получени вследствие
на съприкосновение между две МПС. Всички увреждания според в.л., са в задната част на автомобила, кореспондират
едно с друго и е възможно да са получени по степен и вид при процесното събитие
и са в причинно-следствена връзка с него.Така депозираната САТЕ е оспорена от
ответника, като при разпита на в.л.ответната страна е поставила конкретни
въпроси от отговорите на които в писмената си защита процесуалният представител
на ответника прави извод,че поведението на вещото лице в зала противоречи на
Етични правилаза вещите лица и експертизите ,като намира действията на в.л.за
несъвместими с установените принципи за висок професионализъм, безпристрастност
и независимост при осъществяване на дейността като вещо лицеи точно
установяване на фактите и висока степен на научва обоснованост и компетентност
на изводите .
При така установеното от фактическа съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
За да бъде
осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на
застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат
на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на
застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да
се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която
е настъпил вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Съдът
намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие
на застрахователно правоотношение по
полица гражданска отговорност при ответното
дружество, обективирана в полица BG/02/118001793329 от
застрахователна компания ЗК „*“ АД, със срок на действие 19/06/2018г. -
18/06/2019г., която полица била действаща към датата на ПТП.
Горният факт е
установен на база писмените доказателства по делото описани по-горе вкл. и от
влязлото в законна сила Решение постановено по гр.дело № 1157/2019 г. по описа
на РС Варна, 24 –ти състав .С оглед
всичко изложено по –горе се налага извода,че застрахователят- ответник е надлежно легитимиран
да отговаря по предявения спрямо него иск.
Обстоятелствата от
фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача, както
и причинна връзка съдът
намира за безспорно уставновени по делото.Механизмът на ПТП- то на първо място
е констатиран и установен от приложения на л.27 –ми в заверено за вярност с
оригинала копие на двустранен протокол за ПТП . Касателно механизма на ПТП –то
съдът напълно кредитира заключението на в.л.К. като обективно и компетентно
дадено,изготвено на база данните по делото. Анализирайки в съвкупност и
поотделно доказателствения материал съдът намира за доказан фактическия състав
на нормата на чл. 432,ал.1 КЗ .
Предвид изложеното, при
разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе относно размера на обезщетението
.Размера на щетите но л.а. на ищеца,които следва да бъдат възстановени в.л. е
определило като общо 724.43 лв. с ДДС .
В настоящото
производство следва да бъде приложена императивната разпоредба на чл.297 ГПК ,
като се зачете СПН на влязлото в з.с. на 14.10.2019 г.Решение по частичния иск
между същите страни за същото основание ./л. 68 –ми,гръб/.Нормата на чл.297 ГПК
повелява,че влязлото в сила Решение е задължително за съда ,който го е
постановил , и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В унисон с нормата на
чл. 297 ГПК е и разпоредбата на чл. 299 ал.1 ГПК гласяща ,че спор решен с
влязло в сила Решение , не може да бъде пререшаван освен в случаите ,когато законът разпорежда
друго .Ал.2 на чл. 299 ГПК повелява,че повторното заведеното дело се прекратява
служебно от съда а пределите на СПН на едно решение са визирани в чл. 298 ГПК .
Характера на
предявения по настоящото дело иск, наличието на влязло в сила Решение по
гр.дело №1157/2019
г. по описа на РС Варна, 24 –ти състав,дадените
задължителни указания от касационната инстанция до всички съдилища,
обективирани в ТР № 3/2016 г. мотивират настоящия съдебен състав да изведе
извод,че иска на ищеца за сумата от 500 лева – неизплатено от застрахователя
ответник е доказан и по основание и по размер ,поради което следва да бъде
уважен до този размер, ведно със законната лихва върху тази главница считано от
датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на
вземането.Искът за разликата от 500 лв.до 600 лева не подлежи на разглеждане по
същество поради преклудиращото действие на СПН
на предходното Решение по първия предявен от ищеца частичен иск, респ.
следва за тази разлика ВРС да прекрати
производството на осн. чл.299, ал.2 ГПК,вр. с чл.130 ГПК .
В обобщение, при
установения факт, че с влязло в з.с. Решение е уважен частичен иск, ВРС
съобразява мотивите на ТР 3/ 2016 г., че
при уважаване на частичен иск обективните предели на СПН обхващат основанието
на иска , страните по материалното правоотношение, съдържанието на
правоотношението до признатия размер на спорното субективно материално
право.Поради това, че общите правопораждащи факти са едни и същи ,както за
частичния иск, така и за останалата част на вземането , те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането
.Останалата част от вземането, от 500 лв. е установена на база писмените доказателства
и САТЕ .
Наведените по
същество възражения от ответника обаче се оказват преклузирани по см. на ТР
3/2016 г. Не са наведени до края на съдебното дирене възражения които имат
правопогасяващ и или правоотлагащ характер като например погасяване на
вземането чрез плащане, поради което и ВРС приема, че ответникът
застраховател дължи на ищеца обезщетение
за причинените по повод описаното по-горе застрахователно събитие в размер на
общо 500 лева ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата
на подаване на иска във ВРС и до окончателното изплащане на вземането.За
разликата от 500 лв. до 600 лв. производството както бе посочено по-горе,за ВРС
е станало недопустимо и следва да се прекрати.
При така изложеното
по-горе ВРС следва да определи и отговорността за разноски .
Двете страни по спора претендират разноски и
са заявили възражения по чл. 78, ал.5 ГПК в условията на евентуалност .
В списъците по чл. 80 ГПК страните по спора
правилно и точно са посочили размерите и
основанията на сторените от тях съдебно –деловодни разноски които желаят да им
се възстановят и за които са приложени доказателства.
На първо място, в приобщения на л. 72 –ри по делото списък по чл. 80 ГПК
ищецът претендира съдебно деловодни разноски от общо 610 лева от които : 50,00 лв. за заплатена д.т.
по исковото производство, 200 лева депозит за САТЕ и минималното адвокатско
възнаграждение от 360 лв. с вкл.ДДС .
На второ място в списъка приобщен на л.75 –ти
по делото ответното дружество претендира за възстановяване сумата от общо 360
лева с вкл.ДДС- адвокатско възнаграждение ,в същия минимален размер по Наредба
№ 1/2004 г.
Фактът,че двете страни претендират минималния
размер на адвокатски възнаграждения и то в еднакъв размер, мотивира ВРС да
приеме,че евентуалните възражения на процесуалните представители на ищеца и
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК не следва да се разглеждат по същество.При така
изложеното по-горе съдът пресмята съобразно изхода на спора и уважена част на
иска 500 лв.,при прекратена част от 100 лв. дължимите се в полза и на двете
страни съдебно деловодни –разноски.
При този изход на спора ВРС присъжда 0,83 %
от сторените от ищеца разноски в негова полза и 0,17 % в полза на ответника.Или
0,83 % от 610 лв. възлизат на точно 506,30 лева а 0,17 % от 360 лв. възлизат на
общо 61,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ответното дружество З. „Б.И.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца К.С. Е., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от общо 500,00
лева (петстотин лева), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и калник заден ляв на
собствения на ищеца л.а. марка * с ДКН *,
причинени в резултат на реализирано на 28.08.2018г. ПТП в гр. Варна, което
ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. *, с ДКН *, застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02/118001793329, със срок на действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г.,ВЕДНО
със законната лихва върху сумата от 600,00
лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 08.08.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № 12 707/2019 г. по
описа на РС Варна, ХLII – ри състав в частта за разликата от 500,00 лева до 600,00 лева и за законната лихва върху тази разлика, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.08.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, поради недопустимост на осн.
чл. 299,ал.2 ,вр. чл.130 ГПК .
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. ДА ЗАПЛАТИ на К.С. Е., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 506,30 лева (петстотин и шест лева
и тридесет стотинки )- сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски,съобразно
уважената част на иска, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА К.С. Е., ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. СУМАТА от общо 61,20 лева (шестдесет и един лева
и двадесет стотинки )- сторените от ответната страна съдебно-деловодни разноски,съобразно
прекратената част на исковото производство , на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част имащо
характер на Определение подлежи на обжалване с Частна жалба пред Окръжен съд
Варна в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: