МОТИВИ
по НОХД № 2129/2012 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП – ПЛОВДИВ обвинява И.Р.Р. – роден на *** ***, живеещ в
същия град, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** в това, че на 04.08.2010
год. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Й.В.В. и с това му е причинил имотна вреда в размер от 1000лв.-
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода около минимално предвидения в закона, което на основание
чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок в размер на три години.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от
пострадалия Й.В. за сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума то датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Пострадалият
В. пледира, че обвинението е доказано, което доказва и гражданската претенция и
в този смисъл моли тя да бъде уважена, както е предявена.
Подсъдимият
Р. се явява лично, признава фактите по обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК и моли за снизхождение. Защитникът му адв.К. моли на същия да се наложи
наказание „Пробация” при първи две задължителни пробационни мерки за срок от
шест месеца.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият И.Р.Р. - роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият И.Р.Р. и св. М.И.А. се
познавали от дълги години. През м. юни 2010г. Р. имал финансови затруднения, които го принудили да продаде на части
двата лаптопа /преносими компютри/, които притежавал. Същият месец Р. споделил
на св. А., че имал намерение да продава лаптопите си, но не споделил нито в
какво състояние са, нито за цената.
На 04.08.2010г., в
следобедните часове, подс. Р. се
обадил на св.А. и му казал, че имал за продаване два лаптопа, въпреки, че вече
не разполагал с такива. Намерението му било да се сдобие с парични средства по
неправомерен начин. Написал моделите на лаптопите чрез CMC съобщение. Св. А.
казал на Р.,*** и не може да му съдейства за продажбата, но щял да го свърже
със свой приятел. След това А. се обадил на св. Й. В.В., който работел като
продавач-консултант в магазин за продажба на компютри и части за такива и му
казал, че негов познат - подс. Р. -
продавал два лаптопа общо за 700лв. А. изпратил на св. В. чрез CMC съобщение
моделите на заявените от обв. Р. за продажба лаптопи - „Асег Aspire 5943G"
„Asus w90vpuz031k". В. проявил интерес, тъй като преценил офертата за
изгодна. Св.А. се обадил на подс.Р. и го насочил към св. В.. След това А. се обадил на В. и му обяснил, че
при него ще дойде лице - подс. Р.,
което щяло да се представи от името на А.. Около два часа след проведените
разговори, подс. Р.
отишъл в магазина, където работел св. В. ***. По същото време в магазина бил и
св.С.Й.Д. - приятел на св. В.. Подсъдимият И.Р. се представил на св. Й.В.В. с името „Христо" и казал, че
идва от името на св. А.. Въпреки, че Р. не разполагал с два броя лаптопа от
посочените по rope-модели, той потвърдил на св. В., че имал такива и че
всъщност лаптопите били заложени в заложна къща. По този начин, с цел да набави
за себе си имотна облага, подс. Р. възбудил и поддържал заблуждение у св. В., че разполага с два
броя лаптопа с модели „Асег Aspire 5943G" „Asus w90vpuz031k". Р.
поискал от св. В. сумата 1 200лв. - 1000лв., за да ги откупи, 200лв. - за него.
След като създал невярна представа у св. В., че подсъдимият щял да откупи заложените
лаптопи и да му ги продаде, последният се съгласил, тъй като сметнал, че за
посочените от подс.Р.
модели лаптопи сделката била изгодна. Тогава Р. казал на В., че трябвало да
отидат до Новотел - Пловдив, където във фитнес залата на хотела бил собственика
на заложната къща. В. се съгласил. Той, св. Д. и подс. Р. *** с автомобила на първия. Там св. В. поискал да придружи подсъдимия до собственика на заложната
къща, но Р. му казал, че този човек бил лихвар и не искал да се среща с
непознати лица. В. предал сумата от 1000лв. на Р. в присъствието на св. Д.. Подсъдимият излязъл от автомобила и влязъл
в Новотел - Пловдив.
Свидетелите В. и Д. чакали подс. Р. около час, но той така и не се върнал, тъй като предварително нямал
намерение да „сключва сделка" със св. В., тъй като не разполагал с никакви
лаптопи и умишлено възбудил и поддържал у него заблуждение за това, с което му
причинил имотна вреда в размер на 1000лв.
В хода на разследването били извършени разпознавания на лица от страна на
свидетелите Й.В.В. и С.Й.Д., при които те категорично посочили подс. И.Р. за лицето, представило
се с името „Христо" и взело сумата от 1 000лв. от св. В..
Така описаната фактическа обсатновка се доказва категорично
от самопризнанията на подсъдимия, направени пред съда, от показанията на
очевидците В. и Д., от разпознаванията с тяхно участие и от всички останали
събрани по делото доказателства.
При така доказаните факти следва, че от
обективна и субективна страна подс. Р. е извършил вмененото му престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, а именно, че на 04.08.2010 год. в гр.П., с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.В. и с това му е
причинил имотна вреда в размер от 1000лв..
Престъплението е извършено умишлено от подсъдимия с целени и настъпили
общественоопасни последици. В случая е налице предварителен измамлив умисъл,
доказателство за което е цялостното поведение на подсъдимия.
За да индивидуализира справедливо наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази, че той не е осъждан и е в млада възраст, както и обаче, че дълго
време се е укривал от органите на наказателното производство. Отдавайки
доминиращо значение на първите две обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание за него е осемнадесет месеца лишаване от свобода. Същевременно
наказателното производство по делото протече по реда на чл.371, т.2 от НПК,
поради което на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание на
подсъдимия Р. следва да се редуцира с една трета. Тоест на същия следва
окончателно да му се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед смекчаващите вината обстоятелства и тъй като не е необходимо за
превъзпитанието му той да изтърпи реално това наказание, същото следва да се
отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият Р. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” от 27.01.2012
год. до настоящия момент. Следователно на основание чл.59, ал.1, т.2 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето от посочената дата до влизане
на присъдата в сила следва да се зачете като два дена домашен арест се зачитат
за един ден лишаване от свобода.
След като измамата на Р. против В. е
доказана по механизъм и размер гражданският иск на В. се явява основателен и
следва да се уважи, както е предявен. Ето защо Р. следва да бъде осъден да
заплати на В. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултата на престъплението, ведно със законната лихва
върху тази сума от 04.08.2010 год. до окончателното й изплащане.
При този резултат Р. дължи на Държавата Държавна такса от 50 лв. върху
уважения граждански иск.
По горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.