Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.В.Търново, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2880 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за
присъждане на издръжка на навършило пълнолетие учащо дете с правно основание
чл.144 от СК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във
вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата си молба ищеца И.В.И., чрез процесуалния си
представител адв. Г.Г.- ВТАК, твърди, че е пълнолетен/роден на ***г./ и през учебната
2019г./2020г. е записан за ученик в ХI клас на ПГАТ "****" гр.П, редовно обучение. Заявява, че към настоящия момент издръжката
му се поема от баща му, който обаче има задължение и към друго ненавършило
пълнолетие дете. Ищецът заявява,че няма доходи и имущество, от което да се
издържа, както и че живее в с.С, в дома
на баба си, като пътува до училище в гр.П с автобус. Ищецът излага твърдения,
че ответницата, която е негова майка, полага труд, получава трудово
възнаграждение, има лек автомобил. Ищецът отправя искане съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка за пълнолетно учащо дете в
размер на 160 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване
на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен, по
съображения изложени в отговора. Заявява, че ищецът е бил изключен от училище,
заради голям брой неизвинени отсъствия и тази учебна година повтаря класа,
поради което не следва да черпи благоприятни последици от това си поведение. На
следващо място ответницата сочи, че тя има друго ненавършило пълнолетие дете,
за което полага грижи сама. Завява, че работи на минимална работна заплата и не
притежава недвижими имоти, както и заплаща наем в размер на 200лв. Сочи, че
притежава лек автомобил, необходим й във връзка с работата й извън****. Счита, че предоставянето на издръжка към
пълнолетното й дете би представлявало особено затруднение за нея. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът по делото – И.В.И. е роден на ***г. от майка – ответницата Р.П. Д и баща – В
И.В..
Видно от представеното с исковата
молба удостоверение №АД-02-2/16.09.2019г. издадено от*******, ищецът И.В.И. е ученик в ХІ
"б" клас на училището, дневна форма на обучение.
Родителите на ищеца са разведени.
С влязло в сила съдебно решение по
гр.дело №2232/2014г. са изменени мерките спрямо ненавършилото тогава пълнолетие
дете И.В.И., като упражняването на родителските права е предоставено на бащата,
за майката е определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да заплаща издръжка за детето в
размер на 90лв. Размерът на определената издръжка е увеличен на 150лв. с
решение от 25.03.2019г. по гр.дело
№71/2019г по описа на ВТРС, считано от подаване на исковата молба/09.01.2019г./
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката за
ненавършило пълнолетие дете.
По делото е представено
удостоверение от ТД на НАП от 19.09.2019г., видно от което няма данни за
регистрирани трудови договори, сключени с ищеца И.В.И..
По делото е представена
декларация от ищеца, в която същият е декларирал, че не получава трудови
възнаграждения, че няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.
От представеното удостоверение
изх.№118/18.09.2019г. се установява, че бащата на ищеца получава месечен доход
около 774 лв.
Видно от удостоверение изх.№102/11.10.2019г.
ответницата е получила за периода 10. 2018г.-09.2019г. доход от трудово
възнаграждение около 659 лв. месечно
Ответницата Р.П.В. има ненавършило
пълнолетие дете- А М В, ЕГН **********.
Ответницата е представила по
делото декларация, в която е декларирала, че не притежава недвижимо имущество,
вкл. и земеделски земи, че притежава лек автомобил „Пежо
По делото е представен и договор
за наем от 01.04.2019г., сключен между ответницата и лицето М В относно наем на
апартамент в гр.****, като
наемната цена, посочена в договора е 200лв. месечно.
По делото е представено
удостоверение от Районен съд П, видно от което бащата на ищеца е осъден да заплаща издръжка за друго
ненавършило пълнолетие дете П В., ЕГН **********.
В представеното от работодателя
на ответницата удостверение от 05.12.2019г. е посочено, че ответницата, за
периода м.06.2019г-м.11.2019г е получила месечен брутен доход 659,28лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на издръжка на
навършило пълнолетие дете с правно основание чл.144 от СК е допустим. Разгледан
по същество е частично основателен. Съображенията за това са следните:
В настоящото
производство се претендира издръжка за навършило пълнолетие дете, която се
претендира за периода от подаване на исковата молба/26.09.2019г./ до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши
учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше
или висше учебно заведение. В хипотезата на чл.144 СК задължението за издръжка
на пълнолетен учащ не се ползва с пълна безусловност, както е при задължението
за издръжка на ненавършили пълнолетие деца. Освен това съдът следва да извърши
преценка и да определи претендираната издръжка както съобразно нуждите на
ищеца, така и съобразно възможностите на родителите му да осигуряват такава,
без това да им създава особени затруднени.
В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е
син на ответницата, навършил е пълнолетие на 09.04.2019г., както и че същият е ученик в средно учебно заведение, редовна/дневна/ форма на
обучение, в ХІ клас, за учебната 2019г.-2020г. На следващо място, не е спорно и
от представената по делото декларация се установява, че ищецът не полага труд и
не реализира доходи от трудова дейност. По делото няма ангажирани
доказателства, че ищецът е реализирал доходи, от които да се издържа. Няма
наведени твърдения и ангажирани доказателства, че ищецът разполага с имущество,
от което да реализира доходи за издръжка.
От друга страна, безспорни са нуждите на ищеца, свързани с необходимост от средства за храна,
облекло, учебници и учебни помагала, за развлечения, присъщи за възрастта и др.,
разходи за пътуване, доколкото училището посещавано от ищеца е в населено
място, различно от това, в което ищецът живее.
На следващо място следва да бъде извършена
преценка дали родителят, от който се претендира издръжка може без особени
затруднения да я заплаща. В случая ищецът претендира издръжка от своята майка,
като излага твърдения, че той живее при баща си и същия полага грижи и му
осигурява издръжка според възможностите си. По делото бяха ангажирани
доказателства за доходите на двамата родители на ищеца. Видно от представеното
удостоверение ответницата е трудово заета и получава средно месечно
възнаграждение около 660лв., което е над минималната работна заплата. От
представените доказателства се установява също така, че ответницата има друго
дете, което е малолетно и живее при нея. Бащата на ищеца, от своя страна също
има друго ненавършило пълнолетие дете, за което заплаща издръжка, видно от
представените доказателства. По делото няма наведени твърдения, че ответницата
притежава недвижими имоти, като същата е депозирала декларация относно липсата
на собственост върху недвижимо имущество. Декларирарала е, че притежава лек автомобил.
Макар, че по делото няма писмени доказателства относно получени от ответницата
доходи, извън посочените в удостоверението за дохода от трудова дейност, но
доколкото в съдебно заседане ответницата изложи твърдения, че полага извънреден
труд, след работно време и в почивни дни, за което получава на ръка
допълнително около 70лв., съдът следва да приеме за доказано обстоятелството,
че ответницата получава допълнителни доходи, тъй като по същество то
представлява признание на неизгоден за страната факт.
Предвид изложеното, съдът намира иска за частично основателен, тъй като
счита, че присъждането на издръжка в пълния претендиран размер, с оглед
материалното състояние на ответницата би създало затруднения на последната при
осигуряването й на средства за собственото й съществуване, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.144 СК не може да уважи исковата претенция в пълния й
предявен размер от 160 лв. При определяне размера на издръжката, преценявайки
нуждите и потребностите на ищеца, с оглед неговата възраст, както и предвид
икономическите условия в страната, съдът приема, че ответницата- с оглед
доходите си следва да заплаща месечно по 80 лв. за издръжка за навършилото
пълнолетие дете И.. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен
нуждите на ищеца от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите
на задължения родител. При определяне на издръжката за пълнолетно лице, съдът
не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
а единствено следва да прецени, дали с оглед икономическата обстановка
престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за
съответното задължено лице. В случая, съдът счита, че ответницата може да
осигурява издръжка от 80 лева месечно, без това да й създава затруднение, като
се отчете и обстоятелството, че се грижи за друго ненавършило пълнолетие дете.
Съдът намира, че присъдения размер издръжка няма да постави ответницата в особено
затруднение, дококото се установи, че освен дохода от трудово възнаграждение,
който е над минималната работна заплата, ответницата има възможност и реализира
допълнителни доходи, което обстоятелство тя самата заяви. Действително, ответницата
направи изявление, че полагането на извънреден труд е по нейно желание и би
могла да откаже, но съдът приема, че при положение, че същата има морално
задължение към детето си, след като има възможност да реализира допълнителни
доходи, би могла да го подпомага до
завършване на средно образование, предвид на това, че докато учи редовно
навършилото пълнолетие дете няма възможност да реализила доходи, от които да се
издържа и се нуждае от средства, които осигуряват родителите му. Що се отнася
до представените доказателства и твърденията, че ответницата заплаща вноски по
изпълнителни дела, установи се, че това се останали неизпатени вноски за
разноски по делата за издържка, водени преди навършване на пълнолетие на детето
И., които касаят неизплатени няколко вноски, а не представляват бъдещо
продължително задължение. Представеният по делото договор за наем е частен
документ, същият не е с достоверна дата, предвид липсата на нотариална заверка на
датата на сключването му и с оглед на това, че беше оспорен от ищцовата страна
и при липса на други доказателства относно заплащане наем за жилището, в което
ответницата живее заедно с детето А, което жилище е собственост на бащата на А,
съдът счита, че не се установи по безспорен начин заплащане на наем в посочения
размер за жилището, респ., че ответницата прави ежемесечно разходи в посочения
размер. Наведените от ответницата твърдения, че ищецът повтаря класа, с които
оспорва дължимостта на издръжката, в случая не са от правно значение, доколкото
се установи, че ищецът се обучава в дневна/редовна/ форма на обучение в
средното училище и не е навършил двадесет години, които обстоятелства са от
значение за основанието и периода на издръжката, дължима за пълнолетно дете.
С оглед горното предявеният иск се явява основателен в частта до 80 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, като в
останалата му част над 80лв. до пълния претендиран размер 160 лв. месечно следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази част.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
следва да му бъдат присъдени такива в размер на 200лв., съразмерно на уважената
част на исковата претенция.
Ответницата също е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода
на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да й бъдат присъдени такива в
размер на 200лв., съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд съответната държавна
такса върху присъдената издръжка, която възлиза в размер на 60,80 лв., както и
сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжката.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.П. Д с ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на сина си И.В.И. с ЕГН **********,
с адрес *** по иск с правно основание чл.144 от СК месечна издръжка за навършило пълнолетие дете в размер на 80лв.
/осемдесет лева/, считано от подаване
на исковата молба/26.09.2019г./ до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава, както и
сумата 200лв./двеста лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, като предявения иск с правно основание
чл.144 от СК за разликата над 80лв. месечно
до пълния претендиран размер от 160 лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Р.П. Д с
ЕГН ********** с адрес *** сумата 200лв./двеста
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Р.П. Д с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Великотърновски
районен съд държавна такса в размер на 60,80
лв. /шестдесет лева и осемдесет стотинки/ върху присъдената издръжка, както
и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжката.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на
обявяването му – 23.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: