Р
Е Ш Е Н И Е
№
836/27.11.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 553 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Учебно-опитно горско стопанство „Г. С. А.“,
поделение към ЛТУ, с. Ю., против Държавна комисия за защита на потребителите
към Министъра на икономиката.
Исковата
молба е предявена за обезщетение на нанесени имуществени вреди в размер на 800
лева заплатен адвокатски хонорар за защита при обжалване на НП на първата
контролна съдебна инстанция – Районен съд – Велинград, и 700 лева – пред
касационната инстанция – Административен съд – Пазарджик, като се претендират и
разноски по производството.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. К.,
който поддържа иска. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Държавна
комисия за защита на потребителите към Министъра на икономиката, редовно призован, не се явява представител.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за основателност на исковата молба. От събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е водил АНД срещу НП, което е отменено.
Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар по делото в двете
инстанции. Прокурорът смята, че е доказана имуществената вреда и предлага съдът
да уважи исковата молба.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № К-039123/23.07.2018 г., издадено от директора на РД на областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърждали и Стара Загора към КЗП гр. София, на УОГС „Г. С.
А.“, поделение към ЛТУ, със седалище и адрес на управление с. Ю.., област
Пазарджик, представлявано от директора Величко Ангелов Драганов, на основание
чл. 212 от ЗЗП и за нарушение на чл. 72 от същия закон, е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
Против същото НП е подадена жалба до Районен съд – Велинград,
като по същата е образувано АНД № 434/2018 г. Към жалбата е приложен договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2018 г., в който е посочено, че на адв. К. е
платено договореното възнаграждение в размер на 800 лева за процесуално
представителство в производството пред районния съд.
С Решение № 180/14.11.2018 г., постановено по АНД № 434/2018
г., Районен съд – Велинград е отменил НП №
К-039123/23.07.2018 г., издадено
от директора на РД на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърждали и
Стара Загора към КЗП гр. София, като незаконосъобразно. Решението
на първата контролна съдебна инстанция е обжалвано пред Административен съд –
Пазарджик. С Решение № 159/19.03.2019 г., постановено по КАНД № 11/2019 г.,
Административен съд – Пазарджик е оставил в сила Решение № 180/14.11.2018 г., постановено
по АНД № 434/2018 г. по описа Районен съд – Велинград. За процесуално
представителство пред касационната инстанция ищецът е заплатил на адвокат К.
сумата от 700 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
20.12.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от директора
на РД на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърждали и Стара Загора
към КЗП гр. София.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство,
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаването на НП
№ К-039123/23.07.2018 г.,
от директора на РД на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърждали и
Стара Загора към КЗП гр. София е властнически
акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева, представляващи платени адвокатски хонорари за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно
постановление и за двете инстанции. Установено е по делото, че именно във
връзка с оспорване на издаденото против него наказателно постановление УОГС
„Георги С. Аврамов“, поделение към ЛТУ, е упълномощило адв. К., като е
договорила със същия заплащане на възнаграждение в размер на 800 лева за
първата инстанция и 700 лева за касационната инстанция. В договорите за правна
помощ е удостоверено, че същите суми са изплатени от клиента, тоест ищцовото
имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно
е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода
на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 1500 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД
№ 434/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград, както и по КАНД № 11/2019 г.
по описа на Административен съд – Пазарджик, от което следва, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция
следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, НП № К-039123/23.07.2018
г., издадено от директора на РД на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърждали и Стара Загора към КЗП гр. София.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 550 лева, от които: 50 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 500 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019 г.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавна
комисия за защита на потребителите към Министъра на икономиката да заплати на Учебно-опитно
горско стопанство „Г. С. А.“, поделение към ЛТУ, с. Ю.., сумата
от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи разноски по АНД № 434/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград
и КАНД № 11/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, във връзка с
обжалване на Наказателно постановление №
К-039123/23.07.2018 г., издадено от директора на РД на областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърждали и Стара Загора към КЗП гр. София.
ОСЪЖДА Държавна
комисия за защита на потребителите към Министъра на икономиката да заплати на Учебно-опитно
горско стопанство „Г. С. А.“, поделение към ЛТУ, с. Юндола, направените по настоящото дело разноски в размер на 550 (петстотин
и петдесет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/