Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл..2. и сл. от ГПК. С решение № ...от 13.1.2012г по гр.д. № ..../2011 г. по описа на РС гр.Е. е приел за установено по отношение на "Е. Б. П.", - гр.В., че Х. С. не му дължи сума в размер на 3505,80 лева , представляваща начислена корекционна сума на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол № .../14.2.2011г, осъдил е "Е. Б. П.", - гр.В. да му заплати сумата 1100 лева разноски по делото. Срещу това решение въззивна жалаб е подал ответникът "Е. Б. П.", - гр.В., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Възраженията подробно изложени в жалбата ще бъдат обсъдени в мотивите на насотящото решение, поради което не се възпроизвеждат в тази част на решението. Моли обжалваното от дружеството решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Въззиваемият заема становище, че жалбата на "Е. Б. П.", - гр.В. е неоснователна и недоказана, репективно - обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от въззиваемия против "Е. Б. П.", - гр.В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на последното, че не му дължи горепосочените суми. По делото няма спор за факти, а именно: че ищецът е в договорни отношения с ответното дуржеството, че същият има поставен електоромер в собстееното му жилище, находящо се с с.Б., поради което същият се явява потребил по смисъла на §1 т 42 от ЗЕ. Установено е по делото, че Общите условия за доставка на ел . енергия са публикувани на 30.11.2007г. в местния вестник Янтра днес, в-к Дневник и Ченоморие, с което е изпълнено задължението същите да бъдат публикувани в един централен и поне един местен вестник. Констатирано е, че при техническа проверка на електромера /СТИ / има нарушение при отчитане на доставената ел. енергия като са махнати мостчета между токови и напреженови бобини на трите системи на електромера. За това е съставен съответен протокол , приложен по делото. След което ответното дуржеството е направило справка за заплатената от ищеца ел. енергия и Въз основа на това е съставена корекционна сметка -справка, която е връчена на ищеца, който завежда пред ЕРС установителен иск по чл. 124 ал 1 от ГПК. В мотивите си ЕРС приема следнато за да вуважи пердявеният отрицателн установителн иск: съществуващата трайна съдебна практика / решение № ..../19.11.2009г. ,постановено по реда на чл. 290 от ГПК от ВКС, т.е. имащо значение за обобщаване на противоречива съдебна парктика /че няма материално установено задължение за абоната за заплащане на ел. енергия извън установените със средства за търговско измерване, ответното дуржеството не е доказало, че фактурираното количество ел. енергия е доставено, констатации в КП от извършена проверка са непротивопаставими на ищеца и не законно основание за корекция на сметка на потребител, редакцията на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ не обвързват ищеца. Настоящата инстаниця на осноавние чл. 272 от ГПК изцяло се препраща към мотивите / подробни и аргументирани / на първата инстанция. Следва да бъдат обсъдени обаче направените възражения във въззивната жалба. Първото възаржение е, че след като всички останали дуржества с голяма обществено знаечение като ВИК, топлофикационните и други имат право да извършават едносратнто корекции, то такова право следва да бъде предоставено и на енергийните дружества с лиценз. Оспредено и настоящата инстанция счита, че следва да има еднакво уреждане на различните доставчици на репурски вкл. ел. енергия, но това е въпрос на законодателна и административна дейност и следва самите дуржсетва да инициират такова нормативно урегулиране. Съдът не може да приложи този общ принцип за забрана за дискриминация в хода на едно съдебно производтво. На второ място, цитираните Дриективи на ЕС няма директно пряко приложение, същите следва да бъдат транспонирани в българското законодателство, в портивен случай Държавата поделжи на санкцията на наказателна проецдура пред ЕК и съда в Люксембург. Така ,че съдът не може да приложи тези Директиви директно при разрешаване на насотящия спор. Но второ място възможността за прилагане на правото по аналогия, с оглед констатирана празнота, а именно, че за енергийните дружества няма такава уредба, в какъвто смисъла дава насоки решение № 405:20.9.2009г. на ВКС. Съдът обаче не намира, че е налице празнота в правото, която следва да бъде запълване чрез метода на приложение на правна норма по аналогия. Тъй като тук се касае за предвидената от законодателя защита на съответните доставчици на ресурси. След като законодателят е приел, че само енергийните дружества следва да бъдат защитавани чрез въвеждане на специализирани текстове на нК за кражба на ел. енергия, то съдът намира, че няма празнота в правото,а различна форма на защита на съществени за държавата дейности. На следващо място възражението досежно факта, че измервателния уред се намира в собственост на ищеца / негова къща/, то съгласно нормата на чл. 44 от ЗИ ,той като ползувател следва да се грижи за това измервателно средство, като при негова повреда следва да дължи обезщетение. Дори да се съгласим с това виждане, че след като не заплаща такса електромер, то той следва да се грижи за него, то обезщетението за неизпъленние на това задължение не може да бъде сума за евентуално доставена и незаплатена ел. енергия. Обезщетението за това може да бъде само стойносттта на съответното съоръжение. Неравнопоставеността на клаузите по чл. 37 и 38 от ОУ не могат да се извличат от факта, че електромера е поставен за удобство на потребителя да следи потреблението. Напротив това съоръжение е повече необходимо на доставчика, отколкото на потребителя, тъй като същият почти е лишен от възможността да оспорва начисляваните му суми от страна на енергодружеството. Освен това за самите дружесва има задължение за извеждане на тези измервателни уреди от имотите, на тяхната граница. Ежемесечната проверка на въпросните електоромери означава и задължение за служителите на съответното дуржство да проверяват изправността на тези съоръжения. Поради което не може да се приеме, че прехвърлянето на собствено задължение върху потребителя следва да води до възникване на провомощие за енергодружеството за едностранно коригиране на сметки. На следващо място твъреднието ,че енергията не е движима вещ не намира опора в правната теория. Напротив същата се приравнява на режима на движимите вещи, поради което доставката на родово определена движима вещ, следва да бъде последната индивидуализирана, което става чрез нейното измерване като количество. След като в процеса отевтинкът не е доказал количеството на потребената , но незаплатена ел. енергия правилно ЕРС е уважил предявения иск. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр. В. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК " Е. Б. П.", - гр.В. следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия сумата 900 лева, представляваща запалтено от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 13.1.2012 година на Районен съд - гр.Е. по гр.д. № .../2011 година. ОСЪЖДА "Е. Б. П. ", , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В., ул."О." № 13-А , да заплати на Х. Б. С. с ЕГН: * от гр. Е. ,ул.П. №2 В. В 4 ап 12 , сумата 900 / шестстотин/ лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |