Определение по дело №396/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 459
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000600396
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 45923.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев

Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20205000600396 по описа за 2020 година
намира и приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение от 05.06.2020 г. по ЧНД 708/2020 г. Пловдивският окръжен
съд е отменил постановление на Окръжна прокуратура - * от 10.04.2020 г., за
прекратяване на наказателното производство по ДП 41/2017 г., по описа на РУ
на МВР - * при ОДМВР - *, водено срещу неизвестен извършител, за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК и е върнал делото на
Окръжна прокуратура, с указания относно приложението на закона.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура
- *, която го е протестирала с искане то да бъде отменено.
Пострадалите и техният повереник са депозирали възражения срещу
протеста и считат, че атакуваното определение е необходимо да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен
1
съд е приел, че е налице необоснованост на постановлението, тъй като някои
от установените от прокурора фактически положения не съответстват на
събрания по делото доказателствен материал, а други са приети без да са
анализирани всички доказателства.
Първостепенният съд е преценил, че не са обсъдени в достатъчна
степен показанията на св. К., относно момента, в който възприела колоездача
за опасност. Като необоснован е приет изводът в прокурорското
постановление, досежно момента, в който велосипедистът е променил
посоката и не са анализирани всички събрани доказателства във връзка с
отразеното в протокола положение на автомобила след удара и бил ли е той
преместен от водача.
В определението на съда се посочва, че не ставало ясно от
заключенията на вещите лица как са причинени повредите по задната капла и
задния калник на респ. възможно ли е точката на удара да е именно в тази
част на велосипеда.
Пловдивският апелативен съд намира, че делото е изяснено
обективно, всестранно и пълно.
Органите на досъдебното производство са събрали всички
релевантни към случая доказателства. Същите са били подложени на
задълбочена преценка от прокурора и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство са направени напълно обосновани и
законосъобразни изводи.
И настоящата инстанция счита, че предвид събраните гласни,
писмени и веществени доказателства, съпоставени със заключенията на
компетентните вещи лица, е безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелката Н. К. към март 2017 г. притежавала свидетелство за
управление на МПС, издадено на 10.06.2011 г. Нямала наложени наказания за
нарушения на ЗДП и ППЗДП, както и отнети контролни точки. Живеела в гр.
*, но работела като лекар в гр.*. Притежавала л. а. „*“ с per. № *, с който
пътувала между двата града.
2
Пострадалият Д.Б. бил пенсионер и живеел в с. *, общ. *.
На 03.03.2017 г. около 10.50 ч. Н. К. и съпругът й - св. Г.К., потеглили от гр. *
за гр. * с лекия автомобил. Шофирала св. Н. К., а съпругът й седял на предна
дясна седалка. Около 11.15 ч. преминавали през с. * и продължили
движението си по ул. „*“ със скорост до максимално разрешената за
движение в населено място. Времето било слънчево и ясно, с много добра
видимост.
В този момент по ул. „*“ преди кръстовището с ул. „*“ управлявал велосипеда
си Д.Б., въпреки употребата на алкохол. Същият се движил в посока гр. * /гр.
*/.
Докато автомобилът, управляван от св. К. преминавал по ул. „*“,
велосипедистът навлязъл в зоната на кръстовището с ул. „*“. Междувременно
лекият автомобил приближил зоната на кръстовището със скорост около 41-
42 км/ч. Свидетелката Н. К. забелязала пътуващия пред нея колоездач, който
се движел бавно напред /с около 10 км/ч/ в дясно по улицата и недалеч от
края на уличното платно. Не го възприела като опасност, тъй като имало
достатъчно разстояние между него и автомобила, и решила да го изпревари.
Когато управляваният от нея лек автомобил приближил велосипедиста на
около 11,59 м, изведнъж той променил посоката си на движение, завивайки
наляво. В този момент водачът на лекия автомобил се опитала да избегне
произшествието, като натиснала спирачките и завъртяла волана наляво.
Въпреки това настъпил удар на 7-8 м западно и на 2 м южно от ориентира от
огледа на произшествие, като автомобилът с предната си дясна част ударил
велосипеда в средната му и лява задна част и колоездача отляво. Последният
се възкачил върху моторното превозно средство и достигнал предното
обзорно стъкло, ударил се в него като го пукнал. След това се претърколил и
паднал на уличното платно. Лекият автомобил продължил движението си
напред и наляво с намалена скорост, пресякъл осевата линия и се установил
вдясно, извън уличното платно. Това било наблюдавано от около 100 м от св.
Л. Г. и св. К. Г., които по това време със семейния си автомобил „*“ с per. № *
пътували в посока гр. * и срещу участниците в ПТП-то.
Веднага след като спряла автомобила, св. Н. К. слязла и отишла да окаже
първа помощ на падналия на уличното платно Д.Б.. За видяното
3
произшествие в 11.20.33 ч. св. Г. веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за
случая. За това съобщил и св. Д. Д.. Съответно в 11.22.16 ч. и в 11.22.40 ч.
били уведомени ЦСМП - * и дежурен екип на ОДМВР - *. След около 7 мин.
на мястото на произшествието пристигнал екип на Бърза помощ и
пострадалият бил откаран в спешното отделение на болницата в гр. *. Малко
след линейката на мястото пристигнал и дежурен полицейски патрул на РУ на
МВР - * при ОДМВР - * в състав мл. автоконтрольор Г.Г. и мл.
автоконтрольор С. Б.. Същите предприели мерки за запазване на
произшествието и веднага извършили проба с „Дрегер“ на водача на лекия
автомобил. Уредът не отчел наличие на алкохол в кръвта й. Същия ден в
13.20 ч. Д.Б. починал.
В 13.40 ч. започнал оглед на произшествието от служители на РУ на МВР - *
и било образувано досъдебното производство.
Според назначена съдебномедицинска експертиза /л.95 том I/, в резултат на
произшествието на Д. Б. са причинени множество травматични увреждания.
Смъртта е в резултат от тежка гръдна травма, представяща се със счупване на
множество ребра двустранно, разкъсване на плеврата, разкъсване и контузия
на левия бял дроб, излив на кръв в двете гръдни половини, на фона на
останалите, установени увреждания. Според вещото лице установените
травматични увреждания били причинени по механизъм на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално
действие и било възможно по начин и време да са били получени така, както
се съобщава в предварителните сведения по експертизата, а именно при
станало ПТП, в което пострадалият бил участвал като велосипедист, ударен
от лек автомобил.
Съгласно заключението на изготвената по делото химическа експертиза /л.89,
том I/ в кръвта на Д.Б. е установено съдържание на алкохол в количество 0,83
промила.
Видно от заключението на автотехническа експертиза /л.104-л.122, т. I ДП/,
ударът между автомобила и велосипедиста е настъпил на платното за
движение в конфликтна точка на първоначалния контакт, която
приблизително се намирала по дължина на около 7-8 м западно от ориентира
/приет в протокола за оглед/ и по ширина на около 2-2,5 м южно от същия
4
ориентир.
Скоростта на движение на л. а. „*“ с per. № * в момента на удара била около
42 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди
момента на удара следвало да се приеме, че това е била скоростта и преди
произшествието. Скоростта на движение на велосипедиста била около 10
км/ч.
Според експерта в анализираната пътна ситуация от момента, в който
велосипедистът се е отклонил наляво, водачът на лекия автомобил при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара,
чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 25
км/ч.
Най-вероятен от техническа гледна точка според експерта е следният
механизъм на анализираното ПТП: водачът Н. К. е управлявала л. а. „*“ по
платното за движение на ул. „*“ в с. * в посока от изток на запад. През това
време велосипедистът Д.Б. се движил по платното за движение в същата
посока, пред л. а. „*“.
Когато автомобилът бил на около 11-12 м, велосипедистът се отклонил
наляво пред него. Така след около 1 сек. настъпил неизбежен удар в предната
дясна част на автомобила и в лявата страна на велосипедиста.
След удара велосипедистът паднал на платното за движение в близост до
мястото на червеното петно, велосипедът паднал на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествие.
Автомобилът спрял на мястото и в положението, също отразени в огледния
протокол.
Според експерта основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е, че велосипедистът се е отклонил наляво на платното за движение
пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато е бил изпреварван от автомобила и когато мястото на
5
удара е било вътре в опасната зона на последния.

Неоснователен е основният довод, който се поддържа във възраженията на
повереника на пострадалите, за наличието на неясноти при описване начина
на възникване на произшествието.
На 13.09.2018 г. е предявено досъдебното производство /л.128 т.І ДП/. От
страна на пострадалите са направени доказателствени искания. С
постановление от 19.09.2018 г. те са уважени от прокурора, който е дал
указания за назначаване на повторна автотехническа експертиза.
Такава АТЕ е изготвена от вещите лица В. С. и В. И. /л.134, том I/.
Отговорите на поставените въпроси изцяло потвърждават първоначалното
заключение от моноекспертизата. Становището на тези експерти е идентично
по отношение точката на удара, скоростта на автомобила, вкл. и е изразено
категорично становище, че в момента, в който велосипедистът Д.Б. се е
отклонил наляво, водачът на л.а. „*“ е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара, чрез безопасно екстрено
спиране.
На 24.01.2019 г. е предявено разследването, когато отново от страна на
пострадалите са направени възражения относно становището на вещите лица.
С постановление от 29.01.2019 г. /л.174 т.І ДП/ прокурорът не е уважил
направените искания. По идентичен начин е протекло предявяването на
04.02.2019 г. по отношение на друго пострадало лице, след което е изготвено
постановление на 06.02.2019 г.
С определение от 15.03.2019 г. по ЧНД № 478/2019 г. /л.4 т.ІІ ДП/
Пловдивският окръжен съд е отменил постановление от 19.02.2019 г. на
Окръжна прокуратура за прекратяване на досъдебното производство и с оглед
дадените указания е извършен преразпит на св. Н. К. /л.6 т.ІІ ДП/ и е
поставена допълнителна задача на експертите, вкл. и за възможен вариант за
настъпване на удара при предприемане на маневра „завой надясно“ от страна
на лекия автомобил.
Видно от заключението на допълнителната АТЕ /л.13 том II ДП/,
6
траекториите на двете ППС са били, както следва: л. а. „*“ е бил с
направление направо, а велосипедистът е навлезнал попътно в коридора на
автомобила отдясно - наляво с промяна на траектория наляво пред
автомобила.
Според експертите от увредите по двете ППС е технически възможно ударът
да е настъпил при частична промяна на траекторията на автомобила надясно
/при начало на маневра завой надясно с направление отбивката за гр. П./ с
частична промяна на траекторията на велосипедиста наляво, но след
извършен цялостен анализ на материалите по досъдебното производство
експертите определят, че най-вероятно мястото на удара е така, както
посочват свидетелите с направление на автомобила направо и промяна на
траекторията на велосипедиста наляво.
Последвало е ново предявяване на досъдебното производство, съответно с
протоколи от 20.09.2019 г. /л.54 и л.55 т.ІІ ДП/. Отново във връзка с
направени възражение от пострадалите, с постановление от 03.10.2019 г.
прокурорът е дал указания за поставяне на допълнителна задача на вещите
лица.
Според заключението на вещите лица /л.69 том II/, за да спре л. а. „*“ от
скорост 11.51 м/с /41-42 км/ч/ преди мястото на удара, при възникването на
опасността водачът на автомобила е следвало да започне да възприема
опасност, на която да реагира с екстрено задействане на спирачната система,
когато автомобилът е отстоял на дистанция не по-малко от 21,15 м от мястото
на удара. В изследвания случай автомобилът е отстоял на дистанция около
11,59 м, към момента на начало на промяна на траекторията наляво на
велосипедиста. Ако се приеме, че началото на промяна на траекторията
наляво на велосипедиста е моментът на възникването на опасността, то тогава
водачът на автомобила е нямал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране.
Липсата на деформация на степенката на велосипеда, нейната дължина и
положение, липсата на деформация на рамката /между оста на задното колело
до оста на курбела/ и задна част на рамката /между оста на задното колело до
захвата на рамката към седалката/, съпоставени с видните увреди по
7
велосипеда, от техническа гладна точка еднозначно и категорично давали
основание да се изгради извод, че ударът е настъпил по-напред от
захващането на степенката към рамката на велосипеда. След анализ на
материалите по досъдебното производство може да се даде заключение, че
ударът - първоначален контакт е настъпил в предна дясна част на л. а. „*“ и в
лявата страна на велосипеда в областта на зъбното колело на педалите.
И тази експертиза /л.92 т.ІІ ДП/ е изразила становище, че няма данни за
промяна траекторията на автомобила надясно т.е. най-вероятно мястото на
удара е така, както посочват свидетелите с направление автомобила направо и
промяна на траекторията на велосипедиста наляво.
Не може да се възприеме и твърдението в депозираното пред настоящата
инстанция възражението на пострадалите относно анализа показанията на св.
Н. К. и съпоставянето им с останалите доказателства по делото.
Становището на експертите изцяло кореспондира с думите на разпитания на
21.11.2019 г. свидетел Д. Д. /л.114 т.2 ДП/. Той пръв е разговарял със св. Н. К..
Това е един напълно безпристрастен свидетел, който случайно е присъствал
на местопроизшествието. Пред него, буквално секунди след катастрофата,
свидетелката е споделила „аз го ударих, тъй като докато си карах този човек
тръгна с колелото си наляво и се удари в колата ми“.
Показанията на този свидетел изцяло съвпадат и с думите на разпитания още
на 03.03.2017 г. св. Г.К. /л. 35 т.І ДП/. Действително, св. Н. К. в протокола й за
разпит от 25.04.2019 г. /л.6 т.ІІ ДП/ споделила, че видяла велосипедиста,
който променил посоката си за движение наляво, когато се е намирал на 8-10
м от автомобила, без да осъзнае откъде се е появил.
Съпоставени със заключенията на вещите лица показанията на тези свидетели
напълно съвпадат със становищата на експертите относно механизма на
настъпване на произшествието, а именно при праволинейно движение на
управлявания от св. Н. К. автомобил /още повече, че тя е пътувала именно за
*/ и завиване наляво на пострадалия велосипедист. В тази насока следва да се
преценя и протокола за проведен следствен експеримент /л.25 т.1 ДП/ и
приложения към него фотоалбум, където ясно е отразено къде е била
първоначалната точка на съприкосновение и начинът на деформиране на
8
каплата и калника на велосипеда.
Поради изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че
депозираният протест е основателен.
Всички обстоятелства по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно.
В хода на досъдебното производство са уважени всички основателни искания
на пострадалите, които са релевантни за правилното изясняване на случая,
като е дадена възможност те да реализират правата си в пълен обем.
По изложените по-горе съображения съдът счита, че атакуваното определение
следва да бъде отменено, а постановлението на прокурора, с което се
прекратява наказателното производство да бъде потвърдено, като обосновано
и законосъобразно.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 05.06.2020 г. по ЧНД 708/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е отменено постановление на Окръжна
прокуратура - * от 10.04.2020 г., за прекратяване на наказателното
производство по ДП 41/2017 г., по описа на РУ на МВР - * при ОДМВР - *,
водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В
вр. чл. 342 НК и делото е върнато на Окръжна прокуратура, с указания
относно приложението на закона.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура - * от
10.04.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП 41/2017
г., по описа на РУ на МВР - * при ОДМВР - *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10