Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и с адрес за кореспонденция : [населено място] против С. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5 009. 33 лв. /пет хиляди и девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща получена в периода 31.05.2011г.- 31.10. 2013г. от ответника сума, без наличието на правно основание, с която същият се е обогатил за сметка на ищцата, която пък се е обеднила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.03.2015г. до окончателното й изплащане. Направено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ищцата в исковата си молба твърди, че е работила като “Ръководител транспорт“ в [фирма], с ЕИК[ЕИК], което дружество имало за основен предмет на дейност- извършването на международен транспорт. Съгласно длъжностната й характеристика, тя отговаряла за организацията на транспорта, изготвянето на необходимите документи, получаване на лицензи, следяла за изпълнението на поетите от дружеството ангажименти по поетите курсове. Ответникът С. Д. заемал длъжността “шофьор“ в същото дружество от 09.01.2012г. до 22.11.2013г. По негово желание, полагащото му се трудово възнаграждение се превеждало по посочена сметка в [фирма]. За този период, ищцата лично му превела, сумата от 5 009. 33 лв. по личната банкова сметка в [фирма], а именно- BG Във всяко едно от платежните нареждания, тя сочила различни основания за превода- “захранване на сметка“ или “възнаграждение“. Основанието за внасянето на тези суми било дължимото се на Д. трудово възнаграждение. Докато ответникът бил на работа в [фирма] по никакъв начин не предявявал претенции, че дължимото му се възнаграждение, не му е платено. След като се прекратило трудовото правоотношение със [фирма], с ЕИК[ЕИК], същият предявил претенции за заплащане на трудово възнаграждение за периода през който бил на работа във фирмата, както и за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г. Тъй като ответникът, и работодателя му, не успели да се спогодят, той образувал Гражданско дело № 167/ 2014г. по описа на PC- [населено място], като в исковата молба обективирал претенцията си за заплащане на полагащото му се трудово възнаграждение. В резултат на това дело, [фирма] било осъдено да му заплати сумата от 3 461 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение; сумата от 192. 46 лв., представляваща мораторна лихва върху същото и сумата от 453. 60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г. Решението влязло в законна сила на 19.03.2015г., поради което същото се ползвало със силата на пресъдено нещо. Видно от приложените към исковата молба платежни документи било, че посочените в тях суми са постъпили по сметката на ответника. С оглед на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 167/ 2014г. се оказало, че платените от ищцата по сметка на ответника Д. суми, за периода 31.05.2011г.- 31.10.2013г., са получени от ответника без основание. Ищцата счита, че ответникът се е обогатил за нейна сметка поради което дължи връщане на това, с което се е обогатил. Тъй като той не желаел доброволно да върне получените без основание суми, за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящата искова претенция. В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответната страна, депозира писмен отговор, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото видно било от описаните в исковата молба обстоятелства, че ищцата макар и да е превеждала суми по банковата сметка на ответника, те не били лични нейни, а такива на [фирма], с което ответникът се намирал към онзи момент в трудово правоотношение. Предвид това се твърди, че липсвала надлежна активна процесуална легитимация по делото. В случай, че съдът намерил иска за допустим, същият се оспорва по същество, като се твърди е налице правно основание за получаване на сумите, а именно- съществувалото към онзи момент трудово правоотношение между [фирма] и ответника Д.. Отделно от това, все още не били събрани сумите присъдени по Гражданско дело № 167/ 2014г. по описа на Районен съд- [населено място], за да се приеме, че е налице двукратно тяхно заплащане. Ответникът се позовава и на чл. 271, ал. 1 от КТ като твърди, че той е добросъвестен и поради това не дължи връщане на получените суми. Сочи се, че на практика превежданите от ищцата суми били за сметка на [фирма] във връзка с извършвани служебни разходи за осъществяваните от ответника задгранични командировки във връзка с управлявани от него служебни товарни автомобили, за които той представил и съответни отчети. Ето защо, се счита, че претендираните от ищцата суми не са й дължими, доколкото е имало правно основание за заплащането им. В съдебно заседание, ищцата, чрез проц. си представител- адв. Ч., поддържа доводите си. В съдебно заседание, ответникът, чрез проц. си представител- адв. Д., поддържа депозирания писмен отговор. От анализа на събраните доказателства по делото, във връзка с фактическите доводи на страните, съдът достигна до следните фактически изводи : По искане на страните за безспорно в техните отношения е обявено обстоятелството, че по сметката на ответника е постъпила сумата от 5 009. 33 лв. Видно от влязлото в сила Решение № 1388/ 19.02.2015г. пост. по гр. д. № 167/ 2014г. по описа на РС- [населено място], съдът е осъдил трето, неучастващо в настоящото производство лице- [фирма], да заплати на ответника С. Д., следните суми : 3 152. 58 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода- м. август 2012г.- м. октомври 2012г., и за периода м. май 2013г.- м. ноември 2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.01.2014г., до окончателното и изплащане; 192. 46 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосоченото неизплатено трудово възнаграждение; 453. 60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.01.2014г., до окончателното и изплащане, както и сторените по делото разноски. В мотивите на съдебното решение, съдът е посочил, че не е налице заплащане на трудово възнаграждение, респ. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, по никой от изчерпателно предвидените чл. 270, ал. 2 от КТ начини за това, а и поради факта, че представените вносни бележки не сочели като основание за превода “заплащане на трудово възнаграждение или обезщетение“ а други основания, които не можели да се съотнесат към тях. Видно от представените копия на Вносни бележки, ищцата, е превела по банковата сметка на ответника, открита в [фирма], сумата от общо 4 899. 33 лв., а като основания за превода в същите е посочено “възнаграждение“ или “захранване на сметка“ /л. 11- 14, 16- 22 от делото/. С Вносните бележки на л. 10 и 15 от делото, е извършен превод от трето на производството лице- Б. К. М., в полза на ответника. От представените Удостоверение изх. № 2/ 21.11.2013г., Трудов договор № 64 от 09.01.2012г., Заповед от 22.11.2013г. и Справка актуално състояние на всички трудови договори на ответника С. Д., се установява, че за периода 09.01.2012г.- 22.11. 2013г., той е работил в [фирма], на длъжността “шофьор международни превози“ /л. 54- 57 от делото/. Видно от Справка актуално състояние на всички трудови договори на ищцата, същата е работила в [фирма], в периода 01.07.2010г.- 23.09.2013г., както и в периода 07.03.2014г.- 01.04.2014г. /л. 98 от делото/. От отговорите на ищцата по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, се установява, че сумите, които е превеждала по сметка на С. Д., са нейни лични средства, тъй като отношенията помежду им, били доста близки. С настоящото дело тя просто си искала парите обратно. Поводът за превеждането на парите бил, че [фирма] имали финансови проблеми, и тъй като ищцата била финансово способна, а на С. не му били преведени няколко заплати, тя решила да му услужи с тези пари. Ответникът я притискал, казвал, че му трябват възнагражденията, заради здравето му, тъй като имал много болнични листа. Приобщените към доказателствения материал по делото 29 бр. Отчетни листа, съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като същите са неотносими към предмета на производството, доколкото същите касаят изпълнението на трудовите функции на ответника в [фирма], което нито е предмет на делото, нито са налице твърдения в обратна насока от която и да е от страните. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи : Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е процесуално допустим- налице е активна процесуална легитимация, и правен интерес от воденето на процеса, както и надлежно упражнено право на иск от страна на ищеца. В производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание без наличие на някакво правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи твърдяното основание. В този смисъл е и практиката на ВКС по подобен вида дела постановена по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 89/ 20.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1184/ 2012г., III г. о., ГК, Решение № 21/ 23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 1456/ 2011г., IV г. о., ГК и др. В случая ищцата поддържа, че без наличието на каквото и да е правоотношение с ответника, е превела по неговата банкова сметка, процесната сума. Разпитана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, тя сочи, че поради проблеми със здравето на ответника му е услужила с тази сума и сега си я търси обратно. Следователно в случая, ответникът е този който следва да установи наличието на правно основание на базата на което задължа получената от ищцата сума. Съдът намира, че той не успя при условията на пълно и главно доказване да установи с надлежните по ГПК доказателствени средства подобно правно основание. Тезата му, че това били пари, дължими за служебни командировки и консумативи, във връзка с изпълняваната от него работа в [фирма], като международен шофьор, не намира опора в доказателствата по делото. Безспорно в процесния период ищцата е работила в същата фирма, както и сама твърди, че е била Ръководител транспорт. Вносител обаче по почти всички от процесните Вносни бележки, е именно ищцата, в качеството и на физическо лице, а не като представител на фирмата. С обясненията по чл. 176, ал. 1 ГПК, макар същите да нямат материална доказателствена сила, доколкото установяват изгоден за лицето факт, извода за липса на правоотношение между страните се затвърждава, а в процеса няма данни в противна насока, т. е. дори и да не се кредитират същите, липсват каквито и да е други данни, за да се приеме, че в съответствие с правилата на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът успя да установи положителния факт, от който черпи права- а именно наличието на правно основание за това имуществено разместване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав, дори и да се приеме за вярна тезата на ответника, че преведените му суми /или поне част от т х/ са във връзка със съществувалото между него и [фирма] трудово правоотношение, то отново не са налице основанията за задържането на получените суми, макар същото да е без значение за настоящото дело, доколкото ищец по него е физическото лице- Е. Г., наредител и по вносните бележки. С. Д. е инициирал производство по гр. д. № 167/ 2014г. по описа на Б., срещу [фирма], за заплащане на неизплатеното му трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и на дължимата мораторна лихва. Производството по посоченото дело е приключило с влязло в сила решение, с което исковете на С. Д. са били уважени, като съдът е отхвърлил възраженията на работодателя- че е налице заплащане на претендираните суми, основано на представените по това дело, а и в настоящото производство, платежни документи за извършени плащания /по- голямата част от името на ищцата/ в полза на ответника, по посочена от него банкова сметка. Съдът е посочил в мотивите си, че не е налице плащане на трудово възнаграждение и на другите суми, по никой от изчерпателно предвидените в КТ начини за това, а и поради факта, че представените вносни бележки не сочат като основание за превода “заплащане на трудово възнаграждение“ а други основания, които не могат да се съотнесат към това. Освен това, в почти всички платежни нареждания, като наредител фигурирало името на ищцата в настоящото производство, а не на фирмата- работодател. Безспорно е, че няма как ответникът едновременно да получи присъдените му суми с решението по гр. д. № 167/ 2014г. по описа на Б., и да задържи едновременно с това, преведените от ищцата суми, в хода на съществувалато негово трудово правоотношение със [фирма], за които самият той е твърдял /и продължава да твърди и в хода на настоящото производство/, че представлявали плащания по трудовото правоотношение. След като той самият твърди, че тези суми са получени по време на съществуването на трудовото правоотношение, и те не са били приспаднати от дължимите му се от работодателя суми, доколкото той напълно умишлено е подържал такава теза в хода на другото дело, с цел постигането на позитивен резултат, то при наличието на настоящото, липсват каквито и да е аргументи- и юридически, и житейски, той да получи двукратно едни и същи суми- веднъж присъдените от съда по гр. д. № 167/ 2014г., и втори път, преведените от ищцата, с част от процесните Платежни нареждания. Освен това, както се посочи, при иск като настоящия с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, доказателствената тежест е обърната и именно ответника следва да установи основанието за задържане на безспорно преминалите от патримониума на ищцата, в неговия патримониум суми, като в хода на настоящия процес, установи наличието на правно основание за това имуществено разпореждане. Доказателства обосноваващи основание за задържането им отсъстват, поради което и предявеният иск е основателен. Поддържаните доводи по чл. 271, ал. 1 от КТ са неотносими към производството доколкото те биха могли да се правят в отношенията работодател- работник, а страните в настоящото производство нямат това качество, доколкото ищцата не е, и не е била работодател на ответника, поради което за добросъвестността по смисъла на чл. 271 КТ, и дума не може да става в настоящото производство. Според съда, независимо от това, че по искане на страните се призна за безспорно обстоятелството, че ответникът е получил по своята банкова сметка, сумата от 5 009. 33 лв., страните не поискаха и съответно съдът не обяви за безспорно обстоятелството, че същите са получени от ищцата. Доколкото видно от Вносните бележки на л. 10 и 15 от делото, са извършени преводи в полза на Д. и от трето на настоящото производство лице- Б. К. М., и при липсата на доказателства, а и на фактически твърдения, че евентуално тя е действала макар и от свое име, но за сметка на ищцата Е. Г., съдът намира, че в полза на ищцата не следва да се присъждат, сумите, предмет на тези две вносни бележки, в размер на 110. 00 лв., поради което и искът й, ще следва да се уважи в доказания размер от 4 899. 33 лв. Съобразно поисканото, тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба- 23.03.2015г., до окончателното й изплащане, а за разликата, иска следва се отхвърли. По разноските. На ищеца, с оглед изхода на делото, се следват сторените по делото разноски за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и съдебно удостоверение, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 787. 71 лв., а на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 8. 80 лв., като извършвайки компенсация между тях, до размера на по- малката сума, съдът счита, че следва да постанови осъдителен диспозитив в полза на ищцата, за разликата в двете суми, а именно-778. 91 лв. Водим от горното, и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът : Р Е Ш И : ОСЪЖДАС. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес]да заплати на Е. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и с адрес за кореспонденция : [населено място] сумата от 4 899. 33 лв. /четири хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща получена в периода 31.05.2011г.- 31.10.2013г. от ответника С. С. Д. сума, без наличието на правно основание, с която същият се е обогатил за сметка на ищцата Е. Н. Г., която пък се е обеднила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.03.2015г. до окончателното й изплащане, като иска, в останалата му част, до пълния предявен размер от 5 009. 33 лв. /пет хиляди и девет лева и тридесет и три стотинки/, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДАС. С. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Е. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и с адрес за кореспонденция : [населено място] сумата от 778. 91 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената част от иска и извършена от съда компенсация. Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- [населено място]. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |