№ 1245
гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100044 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищците Н. Г. Т. и М. К. Д. не дължат на ответника "Банка ДСК" АД сумата
15647,30 лв. - задължение към банката по договор за кредит, по което ищците са
поръчители, а кредитополучател е трето лице - Т. Б. Ф..
В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден на 03.09.2010 г. в заповедно
производство, а едва през 2023 г. двете ищци са получили запорни съобщения съответно на
трудово възнаграждение и пенсия, както и възбрана на имот на Т.. Те считат, че погасителна
давност в тяхна полза е текла от 24.12.2010 г. до 28.12.2015 г. и след като в този срок срещу
тях не са предприемани изпълнителни действия, вземането срещу тях е погасено по давност.
Поискано е и е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението.
Постъпил е отговор от банката ответник, с който искът се оспорва и се излагат подробни
доводи за спиране на давността до 26.06.2015 г. и за прекъсване след това, вкл. според
ответника когато постъпват редовни плащания, не може да се приеме, че кредиторът е
дезинтересиран от вземането си, а перемпцията по конкретно изпълнително дело не е пречка
за прекъсване на давността от последващи искания на кредитора.
Фактическата обстановка не е спорна между страните, установява се от писмените
доказателства, вкл. приложеното копие от изпълнителното дело, и се свежда до следното:
На 11.12.2006 г. е сключен договор за кредит между "Банка ДСК" АД като кредитодател, Т.
Б. Ф. като кредитополучател и М. К. Д., Н. Г. Т. и Д. А. Ф. като поръчители.
1
През 2010 г. е подадено заявление по чл. 417 от ГПК за вземането по кредита срещу
четирите длъжници, издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 25.11.2020 г.
банката е подала молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Н. Т. и такова е
образувано. През 2011 г. дейността на Торнев е поета от ЧСИ Т. Л. и изпълнителното
производство продължава пред него.
Заповедта е връчена на Т. и Д. през м. декември 2010 г., те не са подали възражение и така
заповедта е влязла в сила.
До 2023 г. не са предприемани принудителни действия срещу двете ищци. Такива действия
са предприети единствено срещу главната длъжница по кредита Т. Ф., която е започнала да
прави доброволни частични плащания, но без изпълнението да е спирано по реда на чл. 454
от ГПК.
През 2023 г. частният съдебен изпълнител е наложил запори върху трудовото
възнаграждение на Н. Т. и неин недвижим имот, както и върху пенсията и банкова сметка на
М. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Следва да се сподели становището на банката, че до 25.06.2015 г. погасителна давност за
вземането не е текла заради образуваното изпълнително производство - в този смисъл е
тълкувателно решение 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на ОСГТК на ВКС.
Считано от 26.06.2023 г., от приемането на тълкувателното решение от тази дата,
изоставящо разрешението на ППВС № 3/1980 г. на ВС, обаче давност за вземането срещу
всички длъжници по изпълнителното производство започва да тече и може да бъде
прекъсната с предприемането на действия по принудително изпълнение - кои са те, е
дефинирано в мотивите на тълкувателното решение. От 2015 г. до 2023 г. такива действия не
са предприемани срещу ищците, нито пък те са признавали вземането, за да може течащата
вече погасителна давност да бъде прекъсната. Плащанията от страна на Т. Ф. не са от
естество да прекъснат погасителната давност включително и по отношение на нея, а още по-
малко по отношение на останалите длъжници - те не представляват признание за
непогасената с плащане част. Ако от страна на Филипова все пак по делото са налице
изрични писмени признания на дълга, Т. и Д. не са правили такива. Няма пречка да се
погаси по давност само задължението на поръчителите и от установените по делото факти
изводът е, че погасителната давност е изтекла по отношение на двете ищци по делото на
26.06.2020 г., което е достатъчно за уважаване на иска, макар и да не съвпада с тяхното
становище, че задължението им е погасено по давност още през 2015 г.
На ищците с оглед този изход на делото следва да се присъдят и направените от тях
разноски.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците Н. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул.
"******, и М. К. Д., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. "******, не дължат на ответника
"Банка ДСК" АД - гр. София, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. ******,
сумата 15647,30 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от 15.09.2010 г. до окончателното плащане, лихва за просрочие по т. 5 от договора за
кредит в размер 1897,53 лв. за периода от 11.01.2010 г. до 15.09.2010 г. разноски по делото в
размер 351 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 330 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.09.2010 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
2376820.09.2010 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3686/2010 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, по който изпълнителен лист е образувано изп. дело
20118200402619 на ЧСИ Т. Л., поради погасяване по давност.
Осъжда "Банка ДСК" АД да заплати на Н. Г. Т. и М. К. Д. сумата 1055 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3