РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. гр.Мадан, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100262 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД против З. Р. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че по Договор за
издаване на кредитна карта ** и Допълнително споразумение към договора от
01.06.2020 г., ответникът З. Р. Ч., ЕГН: ********** дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД главница 2374.56 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023
г. , възнаградителна лихва в размер на 241.31 лв. за периода от 20.12.2018 г. до
08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в размер на 3627.44 лв. за периода от
05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди ,че по силата на Договор за издаване на
кредитна карта ** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК * в качеството му на
кредитор е отпуснала на З. Р. Ч., ЕГН: ********** - в качеството му на
картодържател потребителски кредит под формата на кредитен лимит.
Първоначално разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 2300 лв.,
съгласно чл. 3 от Договора. По силата на чл. 8.1. от Общите условия на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти
VISA, които картодържателят е приел с процесния договор, страните са се
уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя
месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки
извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с
ползваната от него карта. На дата 01.06.2020 г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД и З. Р. Ч., ЕГН: ********** било сключено Допълнително споразумение
към договор за издаване и използване на кредитна карта ** за отсрочване на
1
задължението във връзка е настъпилата пандемия от COVID -19, като
съгласно чл. 1 от същото страните се споразумяха, че за период от 6 месеца
(„Период на отсрочване“). Банката няма да начислява дължимата съгласно
Общите условия по договора минимална месечна вноска по картата, считано
от вноска за месец май 2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от допълнителното
споразумение след изтичане на периода по чл. 1, банката възобновява
начисляването на минимални месечни вноски по картата, които се посочват в
съответните, издавани от банката месечни извлечения по картата и следва да
се заплащат от картодържателя в сроковете, посочени в месечните извлечения,
съгласно уговореното в Общите условия. Въпреки установените клаузи между
страните от 05.01.2023 г. ответникът преустанови редовното заплащане на
дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не бяха
заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, съответно от 05.01.2023 г. и от 05.02.2023 г. С оглед на
това обстоятелство и на основание чл. 20.2. от Общите условия към процесния
договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД упражнило своето потестативно право
по договора и обявило цялото задължение на З. Р. Ч., произтичащо от
подписания Договор за издаване на кредитна карта **, за изцяло и предсрочно
изискуемо. Това волеизявление на банката достигна до длъжника е писмено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита, връчено на лично длъжника на дата 08.10.2023 г. чрез ЧСИ Тодор
Витанов, района на действие ОС Смолян. С оглед на тези обстоятелства,
предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на
кредита настъпи на 08.10.2023 г. - датата на връчване на кредитополучателя З.
Р. Ч. на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България“ АД. В
доказателство на горното прилагам оформено уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита и приложенията към него и разписка,
удостоверяваща действията на връчител. Ищецът „Юробанк България“ АД
претендира главница в размер на 2374.56 лева, представляваща непогасено
вземане за главница по Договор за издаване на кредитна карта **, ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. На основание
чл.10.1. от Общите условия към Договора и Приложение към Общите
условия, ищецът „Юробанк България“ АД претендира договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 241.31 лева, начислена за периода от
20.12.2018 г. - до 08.10.2023 г. На основание Приложение 1 към Общите
условия на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на
кредитни карти VISA, ищецът „Юробанк България“ АД претендира
обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) в размер на 3627.44 лева,
начислено за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. С оглед на
обстоятелството, че вземането на банката стана изцяло предсрочно изискуемо
и в изпълнение на чл. 20.2 от Общите условия към процесния договор за
кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подало заявление по реда на чл. 417
ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника. След преценка на компетентния районен съд, че са налице
предпоставките за уважаване на заявлението, в полза на ищеца била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на PC МАДАН. С този акт картодържателят З. Р.
2
Ч., бил осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД дължимите от него
суми по Договор за издаване на кредитна карта **, от които: неиздължена
главница в размер на 2374.56 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. ,
възнаградителна лихва в размер на 241.31 лв. за периода от 20.12.2018 г. до
08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в размер на 3627.44 лв. за периода от
05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски, от които 124.87 лв. платена държавна такса и 734.60
лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на молба по чл. 426, ал.
1 ГПК и издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
срещу З. Р. Ч.. На длъжника му била връчена горецитираната заповед за
изпълнение като срещу нея същият подал възражение в срок, с оглед на което
в изпълнение на чл. 415 ГПК районният съд постановил разпореждане, с което
на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД било указано да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че при
сключване на договора за кредит е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, съгласно който „договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят е еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.“. В случая Общите условия и Допълнително
споразумение към договор за издаване и използване на кредитна карта
VC295198 били изписани със шрифт по-малък от 12, което водило до
недействителност на договора. Всички договорки между страните са
уговорени изцяло в общите условия, в които било неясно какъв е размерът на
кредитния лимит, каква е дължимата договорна лихва и как се определя.
Неясно било дали посочените комисионна за начисляване на стойността на
закупувана стока/услуга представляват договорна лихва и дали ако
представляват договорна лихва са включени в годишно посочената лихва
16,5% и какъв процент представляват от нея. Неспазването на тези изисквания
нарушавали правата на потребителя да разбере смисъла на договора, който
подписва дължимите суми по него и начинът на формирането им.
Задължителни реквизити на договора за кредит, при който кредита се
предоставя под формата на овърдрафт били посочени в чл.12 от ЗПК. В
настоящият случай в процесния договор не било спазено изискването на чл.
12, т. 7 от ЗПК за посочване на общия размер по кредита. По процесния
договор не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК- лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Предвид неспазването на чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК не спазен се явявал и чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на дължимия по договора ГПР и начина на
формирането му. В общите условия и Приложение № 1 към тях бил посочен
начина на формиране на ГПР и размера му - 18,9 %, но предвид неяснотата
относно размерът на дължимите по договора договорни лихви неясно остава и
3
формирането на ГПР. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не били
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9-10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит бил недействителен. С посочването в договора за кредит на обща
стойност на плащанията кредиторът не е изпълнил изискването за посочване в
договора на общата дължима сума от потребителя, изчислена към сключване
на договора. Ответникът се позовава на § 1, 2 и 3 на ДР на ЗПК като сочи, че
общата сума следва да включва общия размер на кредита (предоставената по
договора сума - в случая 2300,00 лв.) и общите разходи по кредита (освен
възнаградителната лихва, всички други такси, комисионни и възнаграждения,
свързани е договора, известни на кредитора и които следва да се заплатят от
потребителя, вкл. застрахователни премии, дължими като разход за
допълнителна услуга, свързана е договора за кредит и задължителна при
предоставянето му). При включването в ГПР на застрахователната премия,
размера на разходите нараства. Договорената застрахователна премия била
разход пряко свързан е кредита и на основание чл.19 ал.1 ЗПК следва да се
включи в годишния процент на разходите. В противен случай се заобикаляли
изискванията на закона за точно посочване финансовата тежест на кредита за
длъжника, както и се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК за ГПР, не
по-голям от петкратния размер на законната лихва, което води до
недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Определеният в
посочения договор ГПР е в размер на 31,73%, но без да са включени разходите
за застрахователна премия в размер на 3024,00 лева, посочени в раздел
"Параметри и условия" и т.2 от Условията по договора. При включването на
тези разходи се установява, че ГПР е в по - голям размер от посочения в
договора и надвишава законово установения по изричното предвиждане на чл.
19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК, съобразена с размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора. Счита, че договора за кредит е нищожен по
изложените в отговора на исковата молба съображения, като потребителят
дължал само чистата стойност на кредита, към която следвали да бъдат
отнесени и направените от последния плащания. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 155/24.11.2023 г. по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на РС
Мадан, издадена въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, е
разпоредено от З. Р. Ч. да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, сума в
общ размер на 6243.31 лева /шест хиляди двеста четиридесет и три лева и
тридесет и една стотинки/, от които: 2374.56 лева /две хиляди триста
седемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по Договор
за издаване на кредитна карта ** и допълнително споразумение от 01.06.2020
г.; възнаградителна лихва в размер на 241.31 лева /двеста четиридесет и един
лева и тридесет и една стотинки/ за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г.;
мораторна лихва в размер на 3627.44 лева /три хиляди шестстотин двадесет и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 05.01.2023 г. до
19.11.2023 г.; ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда- 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В
законоустановения едномесечен срок от връчването на заповедта е постъпило
4
възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщението. Настоящите искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК, като е налице пълен идентитет между претендираните вземания по
настоящото производство и по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на РС Мадан.
Ето защо предявените искове са процесуално допустими.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от ДОГОВОР ЗА
ИЗДАВАНЕ НА КРЕДИТНА КАРТА № **, сключен между страните, по
силата на който ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД предоставило на ответника
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава,
като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит,
персонална кредитна карта Visa Classic на картодържателя и допълнителна
кредитна карта Жиса Цлассиц на картодържателя на допълнителна кредитна
карта. Съгласно чл. 2 от договора за издаване на кредитна карта неразделна
част от договора са заявлението за издаване на кредитна карта, Общите
условия за издаване и използване на кредитни карти VISA, MASTERCARD и
AMERICAN EXPRESS на банката и всички техни приложения, в това число и
Приложение № 1, съдържащо приложимата към Договора тарифа на Банката.
Съгласно чл. 3 от договора разрешеният кредитен лимит към датата на
сключване на договора е в размер на 2300.00 лв. BGN, като картодържателят
се съгласява, че банката има право да променя размера на разрешения
кредитен лимит, за което го уведомява по реда и начина, посочен в Общите
условия.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от ОБЩИ
УСЛОВИЯ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЗА ИЗДАВАНЕ И
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КРЕДИТНИ КАРТИ VISA, MASTERCARD и AMERICAN
EXPRESS
Съгласно чл. 7 „Кредитен лимит“ от ОУ 7.1 при сключване на Договора,
Банката определя Кредитния лимит по картата. Банката уведомява
картодържателя за така определения кредитен лимит при предаването на
картата по реда на чл.2.2. и посредством месечните извлечения. Кредитният
лимит представлява общия размер на потребителския кредит, предоставен за
ползване на картодържателя от банката посредством извършване на
трансакции с картата, посочени в чл. 5.1. 12. Разполагаемият кредитен лимит,
в рамките на който Картодържателят може да извършва трансакции, е равен
на определения от Банката кредитен лимит по Картата, намален с: Общата
дължима сума към момента на извършване на трансакцията. Общата дължима
сума представлява сбора от всички начислени съгласно настоящите Общи
условия, но непогасени задължения на кредитополучателя по договора,
формирани от сбора на всяка трансакция с картата, изпълнена от банката (с
изключение на Трансакциите по чл. 5.11., 5.12. и 5.13.), плюс стойността на
всяка начислена от Банката (падежирала) месечна вноска за трансакции по чл.
5.11., 5.12. 5.13., както и в случай на разсрочване на трансакция по чл. 8а.,
плюс стойността на всички лихви, такси и други разходи, начислени съгласно
5
настоящите Общи условия; сумата на всички непадежирали равни месечни
вноски (при извършени покупки на равни месечни вноски или разсрочване на
трансакции по чл. 8а.). Съгласно чл. 7.5 от ОУ 7.5. банката има право да
промени кредитния лимит, вземайки предвид действителните финансови
възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на
настоящите Условия, както и общо риска, който се поема. Всяка промяна по
настоящия член се оповестява на картодържателя чрез Месечните извлечения
и/или посредством писмо, изпратено на адреса за кореспонденция или на
имейл адрес, съгласно чл. 17.1 от настоящите Общи условия. Съгласно т. 8.1
ОУ банката издава и изпраща всеки месец до картодържателя с
обикновена поща и/или чрез електронна поща месечно извлечение, което
отразява всички трансакции с картата, както и всички други операции на
картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период, посочен
в извлечението. Съгласно т.20.2 от ОУ при непогасяване на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения; банката може да
обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
Като доказателство по делото е представено заверено копие от
Приложение № 1 към ОУ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за издаване и
използване на кредитни карти VISA, MASTERCARD и AMERICAN
EXPRESS, в което е посочено, че ГЛП при покупки, при теглене на пари в брой
и при превод чрез ePay.bg/B-pay и при начисляването на таксите по т. 1.6.,
т.1.7, т. 1.13, т. 2.2 и т.27 вкл. и т. 3 от приложението е в размер на 18,9%, както
и че ГПР е 31,37%, изчислен съгласно т. 10.8 от ОУ при следните допускания –
максимален кредитен лимит от 3000 лв., усвоен изцяло чрез теглене на пари в
брой на банкомат на Пощенска банка, при годишен лихвен процент 18.9%,
начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта на основен
картодържател, такса за използване на картата за теглене на пари в брой,
изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски,
всяка в размер на 287,83 лв., обща сума дължима от клиента: 3453,92 лв.
Като писмено доказателство по делото е прието заверено копие от
допълнително споразумение от 01.06.2020 г. по Договор за издаване на
кредитна карта № **, сключено поради извънредното положение, обявено в
Република България с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, съгласно което банката и
картодържателят договарят, че за период от 6 месеца банката няма да
начислява дължимата съгласно общите условия минимални месечни вноски по
картата, считано от вноската, дължима за месец май, в съответствие с
условията на механизъм № 3, разписан в т. III.5.2 от Реда за отсрочване.
Съгласно чл. 2., ал. 1 от допълнителното споразумение за периода на
отсрочване, банката начислява лихвите, таксите, комисионите и
застрахователните премии ако има такива, съгласно уговореното в общите
условия, които остават дължими.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по Договор за кредит **,
6
сключен на * и допълнително споразумение от 01.06.2020 г., отправено от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД до длъжника З. Р. Ч.. Съгласно текста на
уведомлението поради неплащане от страна на кредитополучателя на
изискуеми месечни вноски, считано от вноска с падеж 05.01.2023 г. и
формирано трайно просрочие на дължими месечни вноски в размер на 954,14
лв. и неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на
дължимите месечни вноски по Договор за кредит **, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД обявява предсрочната изискуемост на вземането си за пълния размер на
кредита за изцяло предсрочно изискуемо преди крайния срок на погасяване,
включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на настоящото
изявление. Уведомлението е получено от кредитополучателя на 08.10.2023 г.
По ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на РС Мадан е представено заверено
копие от декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет
„Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти,
издадени от Юробанк България АД. Представено е и заверено копие от
Сертификат № ** към групов застрахователен договор по застрахователна
програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009 Застрахователен пакет
„покритие на задълженията плюс“ при застраховател CARDIF ASSURANCES
VIE SA, FRANCE. Посочените доказателства удостоверяват сключването на
договор за застраховка от ответника във връзка със сключения с Юробанк
България АД договор за издаване на кредитна карта VC295198, по който
застрахователен договор потребителят дължи месечна застрахователна премия
в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната
карта към 28-то число на съответния месец, като се начислява като
задължения по нея.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
направените уточнения от вещото лице в о.с.з. от 29.10.2024 г. се установява,
че общият размер на усвоената сума по процесния договор за кредит от
кредитополучателя възлиза на 2670 лева, която сума е изтеглена от банкомат.
Към заключението е представена справка за движение на паричните средства
по процесния договор видно от която тегленията в брой от банкомат в общ
размер на 2670 лева са извършени от ответника в периода от 09.01.2019 г. до
01.01.2020 г. Във втората колона от представената от вещото лице справка са
посочени начислените такси в тежест на кредитополучателя при теглене в
брой от банкомат на друга банка. За извършените от кредитополучателя 16 бр.
тегления от банкомат му са начислени такси в общ размер на 182,10 лева. В
третата колона от представената от вещото лице справка е посочена
годишната такса за обслужване, видно от която на кредитополучателя са
начислени 4 такси по 45 лева или общ размер на начислените такси – 180 лева.
В четвъртата колона от представената от вещото лице справка е посочено
начисленото обезщетение в полза на банката при надвишаване на кредитния
лимит, което възлиза на сумата от 2717,72 лева. В петата колона от справката е
посочена начислената застрахователна премия по застраховка покритие за
7
задълженията, като общият размер на същата за периода от 28.01.2019 г. до
28.04.2023 г. е 1284,33 лева. В шестата и седмата колона от справката са
начсилени задължения на кредитополучателя за SMS услуги ДДС върху тях,
като същите възлизат на общо 2,04 лева. В осмата колона от справката са
посочени начислените такси за блокиране на карта/кредитен лимит/, които са в
размер на 135 лева. В деветата колона от справката е посочена начислената
дължима лихва, която възлиза на 1876,78 лева. В десетата колона от справката
е посочена лихва за просрочие, която възлиза на 912,53 лева. В единадесетата
колона „плащания Юробанк България“ са посочени плащанията, които
кредитополучателят е правил по договора в брой, като същите възлизат на
3720 лева. В дванадесета колона „плащания от сметка на клиента“ са посочени
плащанията, който са извършени чрез прехвърляне на средства от банковата
сметка на кредитополучателя по кредитната му карта, които възлизат на 19,60
лева. В тринадесета колона, озаглавена „плащания“ е посочена сума от 100
лева, която била заплатена от кредитополучателя на каса на банката, както е
посочена и таксата от 361,09 лева, която била стонирана от банката. Вещото
лице уточнява, че първоначално е било начислено такова задължение в размер
на 361,09 лева, което впоследствие е отпаднало. Фигурира и в последната
колона „дебитна поправка“ Сумата от 361,09 лева не е била заплащана от
кредитополучателя, не била прехвърлена от сметка на кредитополучателя по
кредитната му карта, като същата сума фигурирала в изготвената справка като
приход и като разход. С оглед дадените разяснения от вещото лице, съдът
приема, че общо заплатената сума от кредитополучателя възлиза на 3 839,60
лева, от които 3720 лева подорбно описани в колона „плащания Юробанк
България“ по изготвената справка към заключението на вещото лице, 19,60
лева в „плащания от сметка на клиента“ и 100 лева в колона „плащания“. Към
общо заплатената сума от потребителя не следва да бъде включвана 361,09
лева – фигурираща в графа „плащане“ и в графа „дебитна поправка“,
доколкото начисленото задължение в размер на 361,09 лева е било заличено от
кредитора, което е повод да бъде записано в изготвената справка с
отрицателно салдо, но фактически сумата не е била заплащана от
кредитополучателя.
Сключеният договор между ответника и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
8
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя,
какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният
процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита
и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Макар и в договора
формално да са посочени предвид допускания при изчисляване на ГПР, съдът
намира, че те нямат обективен и ясен характер, конкретно допускането, че
общият размер на кредитния лимит е 3000 лв. Това допускане има неясен
характер и не дава възможност на потребителя да разбере при какви
параметри е посочения ГПР. Кредитният лимит от една страна е 2300 лв., но
за изчисление на ГПР същият е посочен в размер на 3000 лв. С посочения ГПР
и допускането, че кредитният лимит е 3000 лв., за потребителя всъщност не
става ясно, при какви условя оскъпяването на кредита ще е точно в този
размер и каква сума може да изтегли, за да е ГПР в този размер. Смисълът да
се посочи ГПР в договора е за потребителя да е налице яснота за
оскъпяването, което да сравни с условията, предлагани от други кредитори. В
случая този законодателен смисъл не е изпълнен, а напротив, у потребителя се
създава неяснота какво е оскъпяването при кредитен лимит от 2300 лв.,
доколкото е посочено такова при лимит от 3000 лв.
Освен това от описанието на компонентите, които са посочени като част
от ГПР е видно, че дължимата от кредитополучателя застрахователна премия
по договора за застраховка, който е сключен във връзка с процесното кредитно
правоотношение не е включена в посочения в договора ГПР. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
9
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен
в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. Договорената застрахователна премия е разход, пряко свързан с
кредита и на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в годишния процент
на разходите, като в противен случай се заобикалят изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Видно от
изготвената справка към заключението на вещото лице размерът на
начислената застрахователната премия възлиза на 1284,33 лева и представлява
близо 50% от усвоената сума по договора. При включването на
застрахователната премия в годишния процент на разходите, то същият бил
надхвърлил посочения в договора размер от 31,73 % Ето защо посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите не отговаря на
действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид недействителността на
договора и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи заплащане на
възнаградителна лихва и мораторна лихва, поради което исковете за
установяване на дължимост на възнаградителна лихва в размер на 241.31 лв.
за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в размер на
3627.44 лв. за периода от 05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
усвоената по процесния договор за кредит сума от ответника възлиза на 2670
лева, а общо заплатените суми от кредитополучателя са в размер на 3 839,60
лева. Доколкото общо заплатената сума от ответника надхвърля чистата
стойност на кредита, то потребителят не дължи каквито и да е суми по
10
договора, поради което и искът за установяване на дължимост на главница
2374.56 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. В производството ответникът е
бил представляван от адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение
в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът взе предвид
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери
на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М.
О. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за исковото производство
и 100 лева за заповедното производство, които суми следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *,
11
седалище и адрес на управление гр. С. против З. Р. Ч., ЕГН **********, с
адрес: с. Е. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че по Договор за издаване на кредитна карта **
и Допълнително споразумение към договора от 01.06.2020 г., ответникът З. Р.
Ч. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД главница в размер на 2374.56 лв. за
периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. , възнаградителна лихва в размер на
241.31 лв. за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в
размер на 3627.44 лв. за периода от 05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 155/24.11.2023 г. по ч.гр.д. №
412/2023 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С. да заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес: гр.
Р., Булстат * сумата от 400 лева (четиристотин лева) - адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв по настоящото
производство и сумата от 100 лева (сто лева) - адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на
РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
12