О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782 27.02.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №602 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №112 от 10.01.2020г. по
гр.д.*** Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, ул.”Пиротска“ №171-а,
е осъдена да заплати на Г.И.И., ЕГН ********** ***, сумата от 1601,66 лв., представляваща
дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо 231,66
часа, за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.08.2019г. до окончателното изплащане, както и 217,56
лв.- сборна мораторна лихва за периода 1.09.2016г. до 19.08.2019г.
ГД „ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати
на ищеца и сумата от 400 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 114,07 лв.- държавна такса и 200
лв.- разноски за експертиза.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 15.01.2020г. чрез адв.Б., а на ГД „ПБЗН“ на МВР- на 16.01.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№2746/17.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се
иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете
бъдат отхвърлени изцяло. Неправилно била тълкувана от съда нормативната уредба,
касаеща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилен бил
изводът на съда, че са исковия период действало правилото на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 0,143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по
адм.д.№5450/2016г. на ВАС до приемането на новата наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. Изтъква, че последното било обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г.
и съгласно чл.195, ал.1 от АПК като подзаконов нормативен акт наредбата се
смятала за отменена от тази дата, на която влизало в сила решението. Новата
наредба№8121з-776 била обнародвана на 2.08.2016г., като с §4 от същата се
отменяла наредба №8121з-407. Следователно последната била действаща за четири
дни от исковия период.
Втората съществена грешка на съда
била, че допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за
неприложимостта на тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В
допълнение е извършен преглед на нормативната уредба, въз основа на който са
изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването
на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в
ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на
чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста
„за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши
служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на
общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които
делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов
нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР
имало изрично преплащане към КТ само за конкретни норми. Понеже редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в
ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.
Неясно бил мотивиран изводът на
съда, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало
заплащане като за извънреден труд. Мотивите на съда били противоречиви и
непоследователни- веднъж приемал, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен
труд, а след това постановил решение, че се дължи заплащане на извънреден труд.
Не били обсъдени доказателствата на въззивника, че исканото преизчисление се
основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд, която по ЗМВР
била еднаква и била в размер на 8 часа. Не било обсъдено и писмо от 2011г. на
МТСП, според което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
била установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, като от мотивите на писмото се изяснявало, че в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Подчертава, че
извънреден труд би бил налице само ако работниците или служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. Извършеното от съда
преизчисление на часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца
означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала действащата
в случая законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентирала
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на
йерархията на нормативните актове. Освен това съдът излизал в мотивите си извън
рамките на своята компетентност, като приемал, че в последните две наредби,
приложими към процесния период липсата на изрична норма, съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 не следвало да се тълкува като забрана за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143, тъй като същата би
била противоконституционна и щяла да постави служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Акцентира, че
разпоредбата на чл.187 от ЗМВР е действаща и не е подлагана на проверка за
противоконституционност, поради което изводите на районният съд, съдържащи
предположение за противоконституционност били несъстоятелни и излизали извън
компетентността му. Цитирана е съдебна практика на различни по степен съдилища
в подкрепа на доводите на въззивника. Представя и писмена правна консултация от
проф. Мръчков.
На трето място са оспорени
констатациите на вещото лице относно положен от ищеца извънреден труд, послужили
като доказателство за постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочи,
че експертизата е с манипулативен резултат, предвид неправилно формулирани
въпроси към експерта. Изложени са конкретни оспорвания, но не е направено
искане за допълнителна, повторна или тричленна експертиза. В заключение е
направен извод, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от
дължимото, без да е отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като
извънреден.
При условията на евентуалност се
иска да бъде взето предвид, че през периода от 1.01.2018г. до 17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на
нормата на чл.9г през този период от НРВПО /обн. ДВ бр.41/2017г./.
Претендират се разноски.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв. З.Б., пълномощник на въззиваемия, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно. Изводите на съда били съобразени със събраните
по делото доказателства, като не били допуснати процесуални нарушения. Преповторени
са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си.
Твърди, че
условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на
процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се преобразува с коефициент 1,143. Подчертава, че липсата на изрични
норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен
труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в
нормативната уредба, поради което се
прилагала общата такава. Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и
уреждали специфични правоотношения, но не следвало да се приеме, че тези норми
следва да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношения
по КТ.
Констатираната непълнота следвало да се преодолее със субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Сочи, че според чл.9г от НРВПО, ако отработените часове от работника в края на периода, за
които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята
на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след
преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на
НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия период
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни. Ето защо счита, че общия разум на закона е да признае нощните часове
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за брой отработени дни, така и
за пресмятане на трудов стаж, така и за отчитане на извънреден труд.
Иска от съда атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен представител
и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 16.03.2020г. от 10.00ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.