№ 7737
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110132235 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застарохване“ АД за заплащане на сумата от
8888,02 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“, за застрахователно събитие настъпило на
07.07.2020 г. около 14:00 часа, на път гр. Брезово – гр. Раковски, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.06.2021г. до окончателно й изплащане.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, твърди, че на
07.07.2020 г. около 14:00 часа, на път гр. Брезово – гр. Раковски е реализирано ПТП,
при което водачът на лек автомобил „Рено“ с рег. № РВ 9093 КН, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети
на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР, по отношение на който с ищеца е
сключена имуществена застраховка. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер 8873,02 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Връчил
е покана на ответника за възстановяване на сумата, но последният не му е заплатил
същата. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застарохване“ АД, ЕИК: ********* е депозирал отговор
в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че съставеният двустранен констативен протокол за ПТП не отговаря на
1
законовите изисквания, съответно не представлява годен документ, даващ основание за
реализиране на регресната му отговорност. Оспорва заявения механизъм на
произшествието, вината на застрахования при него водач, както и всички твърдени
вреди да са причинени при процесното произшествие. Твърди, че платеното
застрахователно обезщетение е завишено. Претендира сторените в производството
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна
следното:
Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената
застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие.
С определение от 23.08.2022г. като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и
собственика на МПС „Рено“ с рег. № РВ 9093 КН, наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на МПС
„Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР, настъпването на ПТП на 07.07.2020г. на път гр.
Брезово – гр. Раковски със сочените в исковата молба участници, извършеното от
ищеца плащане на застрахователното обезщетение.
Във връзка със спорния между страните въпрос относно механизма на ПТП, по
делото е приет двустранен констативен протокол от 07.07.2020г., в който е отразено, че
виновен за настъпване на ПТП е водачът на превозно средство Б - „Рено“ с рег. № РВ
9093 КН, който при извършване на ляв завой осъществява съприкосновение и
причинява щети на завиващия надясно ла.а МПС „Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР. Във
връзка с възражението на ответника следва да се посочи, че двустранният констативен
протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като
представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол,
2
при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може
да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с
останалите събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в
двустранни констативен протокол са спорни между страните – в частта по отношения
механизма на ПТП-то и вредите в причинно-следствена връзка с отразения механизъм.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по
делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите В. П. Ч. и Г. Д. Б., участници в ПТП.
От разпита по делегация на свидетеля Г. Д. Б. /протоколът е приет като
доказателство с протоколно определение от 17.11.2022г. / се установява, че свидетелят
си спомня за инцидента. Заявява, че тъй като закъснявал за работа, решил да
предприеме маневра завой наляво в нарушение на пътната маркировка - непрекъсната
линия, за да стигне по-бързо. Тъй като нямало автомобил зад него, дал мигач и
потеглил. Посочва, че другият автомобил се намирал на пътя, водещ до фирмата, в
която работели и двама водачи и се придвижвал с ниска скорост. В допълнение излага,
че при съприкосновението управлявания от него автомобил „Рено” получил
увреждания по задна лява врата, а другото МПС имало щети по бронята. Изрично
подчертава, че завил наляво независимо, че на посочената отсечка било забранено.
От показанията на свидетелката В. Ч. се изяснява, че на датата на
произшествието – 07.07.2020г. управлявала служебен автомобил „Хюндай“,
собственост на „Даун Криейтърс“ АД. Свидетелката посочва, че ПТП-то настъпило с
нейн колега на изхода на завода, в който работела. Свидетелства, че излизала от
портала на завода, който се намирал на главния път между Брезово и Раковски.
Изчаквала в своята лента, за да се завие към пътя с предимство, като при включване на
автомобила на първа скорост, другият водач навлизайки в завоя я удря. Твърди, че
нейният колега, управлявал автомобил „Рено“, не преценил разстоянието, в резултат на
което настъпило съприкосновението. По управлявания от нея автомобил имало
увреждания по калника, капака от лявата страна и левия стоп. Допълва, че тя
попълнила двустранния констативен протокол за ПТП и го предоставила на другия
водач за подпис. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Будев и св.
Ч. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
логични, резултат от преки възприятия, като не се доказа свидетелите да са
заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
3
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР са в
причинно-следствена връзка с описания в исковата молба и в ДКП механизъм на
произшествие. Посочил е, че действителния размер на вредите към датата на
застрахователното събитие е в размер на 8873,02 лева. Вещото лице е посочил
механизма на ПТП, а именно: т.а. „Рено“ с рег. № РВ 9093 КН се е движил по път II-56
с посока от гр. Брезово към гр. Раковски, като в района на завод „Даун Криейтърс“,
водачът предприема маневра за ляв завой за навлизане на територията на завода, при
което реализира ПТП с излизащия от територията на завода и извършващ маневра
десен завой за включване в движението по път II-56 в посока към гр. Брезово, лек
автомобил „Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР. Вещото лице е дал отговор, че от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на т.а. „Рено“, който при извършване на
маневра ляв завой, не осигурява достатъчно дистанция при разминаване, вследствие на
което настъпва съприкосновението с другия автомобил.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за
основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от
водач на застраховано при ответника по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по
договор за имуществено застраховане вещ.
Действително, по делото е поставен спор относно механизма на ПТП, но съдът
приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, протокола за ПТП и
заключението по САТЕ. Водачът на т.а. „Рено“ с рег. № РВ 9093 КН е нарушил
правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а именно - Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В настоящия случай водачът на т.а. „Рено“
е следвало да осигури безопасна странична дистанция при разминаването си с л.а.
„Хюндай“. Нарушението се признава и от водача на автомобила с оглед направеното от
него изявление в протокола за ПТП. В резултат именно на това нарушение
траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар. Това поведение на
водача на т.а. „Рено“ с рег. № РВ 9093 КН се потвърждава включително от показанията
му при извършения разпит, в които сочи още, че е завил наляво, независимо, че на това
4
място е била забранена извършената маневра. В допълнение към това, налице е
изрично оформена от него и подписана декларация в протокола, че вината за събитието
е негова. Горните изводи на съда не се разколебават от заявеното при разпита на
вещото лице в съдебно заседание, че от техническа гледна точка потеглянето на л.а.
„Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР е допринесло за настъпване на инцидента. Следва да се
посочи, че по делото няма категорични данни за наличие на пътен знак Б2 – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, на платното за движение, на което се е
намирал водача на л.а. „Хюндай“. Същевременно от разпита на св. Ч., управлявала
увреденото МПС, се установява, че същата е изчакала, преди да завие към главния път
и едва при включването си в движението и предприемане на маневра десен завой, е
ударена от другия водач. Обстоятелството, че инициалният удар е настъпил, в момент в
който и двата автомобила са били в движение, не освобождава водачът на
застрахования при ответното дружество товарен автомобил от задължението да
съобрази разстоянието при осъществяване на маневрата, с оглед посоката си на
движение и обстоятелството, че се касае за завой. Следователно бланкетно заявеното в
отговора на исковата молба оспорване на изключителната вина на водача на т.а.,
застрахован при ответника, остана недоказано в настоящия процес.
Спорен е и размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника.
Дължимото застрахователно обезщетение при частична повреда отговаря на
действителния размер на вредата към датата на ПТП, представляващо средната пазарна
стойност за подмяна на увредения детайл с нов.
За изясняване на конкретния размер на обезщетението по делото е изслушана и
приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение,
че стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на 8873,02 лева. Вещото лице е посочило в допълнение, че вредите са в
причинна връзка с ПТП-то.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй
като е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда
правото си ищеца – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „ГО“, както и плащане на щетата от
застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на
застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ, която щета
възлиза на стойност претендирата от ищеца. За ответника възниква задължение да
плати не само тази сума, а и сумата в размер от 15 лева, която представлява прибавени
обичайни ликвидационни разноски. Размерът от 15 лева се явява обективно обоснован,
без да е необходимо доказване плащането му. Ето защо, исковата претенция следва да
се уважи в пълен размер, като сумата се присъди ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателното плащане.
5
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1439,80 лева,
представляваща разноски по делото, а именно: заплатена държавна такса, депозит за
САТЕ, депозит за свидетел и адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застрaховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 411 КЗ сумата
8888,02 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане "Автокаско" на лек автомобил
„Хюндай“ с рег. № РВ 1982 ТР за вреди, настъпили в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 07.07.2020г. на път Брезово - Раковски от виновно
противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № РВ
9093 КН, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1439,80 лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6