Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира И.а
Светослав Спасенов
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 10793 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 24376/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГК, 119 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С.Х.К.
/ЕГН **********/ иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за
незаконно и отмяна на
Заповед № 3- 18 от 7.02.2018 г. на Директора на ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА КЪМ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /ЕИК *********/- със
седалище в гр. София, издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, и иск по
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на С.Х.К. на длъжността
"Ръководител отдел" на Отдел „Оператори" в Ядрена научно- експериментална
и учебна база в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската
академия на науките. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С.Х.К. е осъден да
заплати на ответника Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН
сумата 700 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С.Х.К. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Институт
за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките-
гр. София /ИЯИЯЕ- БАН, ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявените от С.К. искове по чл.344,
ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ като
неоснователни- чл.272 ГПК.
Безспорно е по делото, а се
установява и от приложения трудов договор от 26.03.1996 г., че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на посочената дата, по
което първоначално ищецът С.К. заемал длъжността „инженер оператор”, а считано
от 10.12.2016 г. заемал длъжността „Ръководител отдел" на отдел
„Оператори" в Ядрена научно- експериментална и учебна база на Институт за
ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките
/съгласно Допълнително споразумение от 10.12.2016 г./, като видно от
приложените в личното трудово досие на ищеца документи, същият бил пряко
ангажиран с извършването на работа по обект: „Изследователски реактор- ИРТ-
2000“ към ИЯИЯЕ при БАН.
С покана от 20.12.2017 г.
/изх.№ 1409/ са поискани обяснения от ищеца по чл.193 КТ за това, че на
13.12.2017 г. не напуснал базата в края на работното време, а при напускането й
предизвикал скарване с охраняващите я служители на Министерство на вътрешните
работи.
От страна на ищеца К. са
дадени писмени обяснения на 21.12.2017 г., в които същият сочи, че на
посочената дата останал в сградата на базата, за да довърши поправки в научна
статия и да я предаде за публикуване, като отрича да е влизал в пререкания с
полицейските служители, охраняващи сградата.
С покана от 18.01.2018 г.
/изх.№ 187/ са поискани обяснения от ищеца по реда на чл.193 КТ и за
констатирани от работодателя закъснения на същия за работа на следните дати:
1.12.2017 г., 4.12.2017 г., 5.12.2017 г., 6.12.2017 г., 7.12.2017 г., 8.12.2017
г., 11.12. 2017 г., 12.12.2017 г., 13.12.2017 г., 18.12.2017 г., 19.12.2017 г.
и 21.12.2017 г., като е посочено, че се явил на работа с поне един час
закъснение, а на 14.12.2017 г. изобщо не се явил на работа.
В дадените на същата дата
обяснения /с вх.№ 187/1/ 18.01.2017 г./ ищецът поддържа, че не се е явявал на
работа след началото на работното време, като твърди, че системата, отчитаща
явяването му на работа, е неизправна. Относно отсъствието си от работа на
14.12.2017 г. сочи, че чакал дълго за издаването на задграничен паспорт и за
справка в Националния осигурителен институт, след което присъствал на катедрен
съвет в Техническия университет, за което не успял да уведоми по телефона
прекия си ръководител.
При тези данни със Заповед №
3-18 от 7.02.2018 г. Директорът на ИЯИЯЕ- БАН наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение" на основание чл.187, ал.1, т.1, предл.1 и 3 КТ-
закъснение за работа и неявяване на работа; чл.187, ал.1, т.8, предл.2 КТ- за
уронване доброто име на предприятието; и чл.187, ал.1, т.10 КТ- за неизпълнение
на други трудови задължения във връзка с чл.190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ.
Трудовото право-отношение между страните е прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, считано от датата на получаване на заповедта на 7.02.2018 г. Извършените
от С.К. нарушения на трудовата дисциплина са формулирани в процесната заповед
по същия начин, както в цитираните по- горе писма за изискването на обяснения
от същия по реда на чл.193 КТ.
Не е спорно по делото, че в
Ядрената научно- експериментална и учебна база /ЯНЕУБ/ на Институт за ядрени
изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ към Българска академия на науките /БАН/
действа пропускателен режим, регламентиран от Правилник за пропускателния режим
и организацията на достъп в ЯНЕУБ- ИЯИЯЕ- БАН, представен като доказателство по
делото. Според т.12 от Раздел 1.2 пропускателният режим и контролът на достъпа
се осъществяват от Отдел „Физическа защита и сигурност" и от дежурните
полицейски служители на Софийското специализирано полицейско управление в
контролно- пропускателния пункт. Според Раздел II пропускането на лица до
територията на базата става единствено през контролно- пропускателния пункт.
Според т.3 от Раздел II.1 при
необходимост да се ползват помещенията в извънработно време се попълва заявка
по образец, която след разрешение от Ръководителя на базата се предоставя на
Отдел „Физическа защита и сигурност".
Установява се въз основа на
събраните по делото доказателства /доклад, докладна записка и гласни
доказателства/, че на 13.12.2017 г. ищецът С.К. останал в сградата на ЯНЕУБ
приблизително четири часа след края на работното време /от 17.00 ч. до 21.00
ч./, за което не е попълнил заявка по образец и съответно- не е получил
соченото в правилника за пропускателния режим разрешение от ръководителя на
базата, което да бъде предоставено на Отдел „Физическа защита и
сигурност". Според събраните в процеса гласни доказателства /свидетелски
показания на Г. Г., Б. И. и Хр. М.- полицейски служители/ и докладни записки,
доклади и сведения /л.63- 64, л.73-74, л.75-76, л.77/, по време на дежурството
на Г. Г.- полицейски служител в контролно- пропускателния пункт, на 13.12.2017
г. ищецът К. се явил около 21.00 часа в контролно- пропускателния пункт, за да
излезе от сградата. Свидетелят го попитал защо е останал в сградата след 20
часа, без да поиска разрешение. Ищецът отказал да напусне сградата, като казал,
че ще я напусне само, ако ръководителят на ответния Институт му нареди и че има
право на непрекъснат достъп до помещенията на учебната база. Този разговор бил
проведен в присъствието и на Б. И.- също дежурен полицейски служител в КПП,
който направил забележка на ищеца за нарушаване на правилника. По- късно в КПП се
явил и свидетелят Хр. М. /също служител на МВР, осъществяващ видеонаблюдение в
ЯНЕУБ на посочената дата/, на когото ищецът отново заявил, че има право да
влиза и излиза от учебната база по свое усмотрение. Свидетелят Г. Г. се свързал
по телефона с В.В.- ръководител на Отдел „Физическа защита и сигурност" в
ИЯИЯЕ- БАН, както и с изпълняващата длъжността Ръководител на базата- М.М.. В. В.
пристигнала в контролно- пропускателния пункт и разговаряла с ищеца, като му
казала да напусне учебната база. Той й отговорил, че „не е никоя" и няма
право да му нарежда. Около 21.30 часа дежурните полицаи се свързали с дежурния
оперативен служител на Софийското Зонално жандармерийско управление и едва след
разговор с него ищецът склонил да напусне учебната база. Оперативният дежурен
служител наредил на полицейския служител Г. Т. да съпроводи ищеца до портала на
учебната база и да напише докладна записка.
Като доказателство по делото
е представено електронно извлечение от електронната система за контрол на
достъпа в ЯНЕУБ, в което са отразени преминаванията- с посочени дата и час, на С.К.
през зоните за достъп през периода 1.12.2017 г.- 21.12.2017 г. Видно от
извлечението, на посочените в процесната заповед дванадесет работни дни от
м.12.2017 г. К. е преминал зоните за достъп с посочените закъснения от над един
час.
Съгласно заключението на
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза,
прието като неоспорено от страните, системата за контрол на достъпа до ЯНЕУБ е
технически изправна. Изградена е през 2007 г. и функционира до датата на
извършване на СТЕ. Логиката на системата за достъп е в определени зони да се
влиза в определен часови пояс. Поради това и системата записва датата и часа на
влизане и излизане на служителя на ЯНЕУБ. Системата е от висок клас, записва и
дублира информацията на две нива с различен обем /размер/ на паметта. За
гарантиране сигурността на информацията при повреда на твърди дискове /HDD/ се ползва технология Raid, като информация се пази от създаването
на системата и допълнително периодични проверки се правят от проверяващи
органи. Проверки на системата за достъп са извършени на 21.11.2017 г. и
1.02.2018 г. /за което по делото са представени съответни протоколи. Тъй като
системата за достъп е дублирана с физическа охрана, изправността на системата
за достъп се проверява ежедневно, настъпилите нередности се докладват
ежедневно. При изслушване на заключението в о.с.з. на 27.03.2019
г. експертът е добавил, че може да се направи извод от косвени данни за
изправността и техническата идентичност на системата.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основанията, обосновали
издаването на процесната уволнителна заповед,
видно от мотивите
на същата, са
извършването от страна
на служителя С.К. на дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.1 КТ-
„три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен
месец, всяко от които не по- малко от 1 час“, през периода от 1.12.2017 г. до 21.12.2017
г.; по чл.187, ал.1, т.10 КТ- „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение“ вр. чл.190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ, изразяващо се в нарушение
на Правилника за пропускателния режим и организацията на достъп в ЯНЕУБ- ИЯИЯЕ-
БАН /Раздел ІІ.1, т.3/- останал в сградата на ЯНЕУБ след работно време, без да
е получил необходимото за това разрешение; нарушение по чл.187, ал.1, т.8,
предл.2 КТ- „уронване доброто име на предприятието“- чрез проявено от К.
неуважително отношение към ръководителя на отдел „Физическа защита и сигурност“
в присъствието на полицейски служители и влизане в пререкание със самите
полицейски служители; и неявяване на работа в течение на един работен ден.
Ищецът
оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на
неспазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ- за мотивиране на заповедта за
дисциплинарно уволнение, както и на неизвършване на посочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина от негова страна.
В
случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или
служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на
ответника Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН са
ангажирани и представени по делото безспорни и категорични доказателства
относно извършването от страна на ищеца К. на нарушения на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата
дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения.
От формална страна, по преценка на настоящия въззивен съд,
атакуваната уволнителна заповед е законосъобразно издадена, тъй като при
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните
изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е обяснения от ищеца преди
налагане на наказанието, каквито са дадени от последния писмено в определените
му срокове, считано от връчване на поканите за това. След съобразяване на
обясненията е издадена мотивирана писмена заповед от работодателя- ответник, в
която дисциплинарните
простъпки са очертани със съответни обективни и субективни признаци, т.е.
спазено е и императивното изискване на чл.195 КТ. Наказанието е наложено в
рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ.
Установява се въз основана
на събраните в процеса доказателства и че ищецът К. е извършил вменените му от
работодателя дисциплинарни простъпки, представляващи „три закъснения за работа
в един календарен месец, всяко от които не по- малко от 1 час“ /чл.190, ал.1,
т.1 КТ/, през периода от 1.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; „неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение“ /чл.190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ/, като
е извършено описаното по- горе нарушение на Правилника за пропускателния режим
и организацията на достъп в ЯНЕУБ-
ИЯИЯЕ- БАН; и „уронване доброто име на предприятието“ /чл.187, ал.1, т.8,
предл.2 КТ/. Макар да представлява нарушение на трудовата дисциплина,
отсъствието на ищеца от работа през един работен ден, не представлява
нормативно установено основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочените в атакуваната
дисциплинарна заповед закъснения за работа на С.К., следващи началото на работното
време с повече от един час, вкл. с повече от два часа и с повече от три часа,
се установяват от представеното по делото електронно извлечение от електронната
система за контрол на достъпа в ответния институт- за констатирани преминавания
на С.К. през зоните за достъп на ИЯИЯЕ през периода 1.12.2017 г.- 21.12.2017 г.
Според неоспорените фактически твърдения на ответника /писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК/ системата за контрол на достъпа в ЯНЕУБ не
функционира като система за контрол на работното време на работещите в
стратегическия обект, а физически разрешава достъп до обекта на служителите на
ЯНЕУБ, а съгласно неоспореното експертно заключение, цитирано по- горе, системата
за контрол на достъпа в ЯНЕУБ е технически изправна.
Не е проведено от страна на
ищеца успешно доказване на твърденията му за неизправност на електронната
система за контрол на достъпа в ответния институт ИЯИЯЕ, респ. в ЯНЕУБ.
Представените от него с исковата молба протокол за профилактика на системата от
м.05.2011 г., отчет на отдел „ФЗС“ при ЯНЕУБ за второто тримесечие на 2012 г.,
доклад за грешки във функционирането на Система „Контрол на достъпа“ в ЯНЕУБ от
м.06.2013 г. не са от естество да променят извода за изправност на системата,
тъй като посочените в тях недостатъци касаят отдалечен назад във времето период
от над 4 години, през който очевидно тези недостатъци са отстранени.
Установена е следователно
фактическа обстановка, при която през горепосочения период от м.12.2017 г. К. е
закъснявал за работа, като релевантните за предмета на спора закъснения /над 1
час/ варират от над 1 час до над 3 часа и се отнасят за дванадесет работни дни
от м.12.2017 г.
Основно задължение на
работника или служителя е да извършва възложената му работа точно и добросъвестно
и то в рамките на установеното от работодателя работно време /чл.124, чл.125 и
чл.126, т.1 КТ/. Работникът или служителят не може сам да реши кога да не
полага труд и да не се явява на работа в установеното работно време, поради
което закъснението, преждевременното напускане на работа, неявяването на работа
или неуплътняването на работното време, представляват дисциплинарни нарушения
по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 КТ. Законът отчита наличието на повторяемост на
тези нарушения като утежняващ факт, който може да обоснове налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл.190, ал.1, т.1, т.2
и т.3 КТ. Действително повторяемостта не е достатъчна за обосноваване
налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", а
само създава възможност за това, като работодателят може да го наложи след като
извърши преценка и на всички установени в чл.189, ал.1 КТ критерии.
Визираното в процесната
заповед нарушение на Правилника за пропускателния режим и организацията на
достъп /Раздел II.1, т.3/ в ЯНЕУБ- ИЯИЯЕ- БАН е също
установено по делото. Не е спорно, че на 13.12.2017 г. ищецът е останал в помещенията на ЯНЕУБ в
извънработно време /приблизително 4 часа/, без да попълни заявка по образец и
да получи съответно разрешение от Ръководителя на базата, което да предоставя
на Отдел „Физическа защита и сигурност". Посочената в писмените му
обяснения причина за това- нанасяне на последни корекции в подлежаща на
публикуване в чуждестранно научно списание негова статия, не може да бъде
квалифицирана като обстоятелство с извънреден характер, позволяващо нарушаване
на визирания в цитирания правилник разрешителен режим за оставането му в ЯНЕУБ
и ползването на работни помещения в извънработно време.
Дисциплинарното нарушение
"уронване доброто име на предприятието” /респ. на работодателя/ е формално
и при него не е необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. То е
съставомерно, независимо от формата на вината, но такава следва да е налице,
предвид дадената в чл.186 КТ дефиниция на нарушението на трудовата дисциплина
като “виновно неизпълнение на трудовите задължения”. Вследствие извършването на
посочената дисциплинарна простъпка, която е насочена към доверието на трети
лица, работодателят е злепоставен пред тези трети лица. В случая твърдяното
укоримо поведение на ищеца е било насочено към доверието на трети лица- полицейски
служители от системата на Министерство на вътрешните работи /МВР/,
осъществяващи физическа охрана и видеонаблюдение в ЯНЕУБ, като е налице и
злепоставяне на работодателя пред тях.
Положението на
ЯНЕУБ на стратегически обект, имащ значение за националната сигурност на Р
България, изисква висока степен на дисциплина у изпълняващите трудовите си
функции в нея, доколкото се касае до извършвани в базата дейности по контрол и
безопасно управление на ядрено гориво, изследователски ядрен реактор и ядрената
му безопасност. Още повече това се отнася за ищеца, предвид заеманата от него в
ЯНЕУБ ръководна длъжност- ръководител на „отдел оператори“ в ЯНЕУБ.
При извършване
на преценката за извършено нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ
следва да бъдат взети предвид характера на
дейността и статута на работодателя, в каква степен нарушението ги засяга
негативно и дали изразява подчертано незачитане към
правилата за дейност и към репутацията на работодателя /Решение по гр.д.№ 94/
2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 318
от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 120/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/. Задължение
на служителя е да не уронва авторитета на работодателя, като от значение е
начинът на уронване на авторитета на работодателя и кръгът лица, пред които е
извършено нарушението /Решение по гр.д.№ 120/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО/. От
значение е също липсата на критичност към собственото поведение /Решение по
гр.д.№ 410/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО/.
С оглед извършваната от
работодателя дейност по контрол и безопасно управление на ядено гориво,
изследователски ядрен реактор и ядрена безопасност описаното по- горе поведение
на ищеца, което е несъвместимо с
дължимото от служителя поведение към своя работодател- чл.126, т.9 КТ, води до подриване авторитета
на ЯНЕУБ и осъществява състава на чл.187, ал.1,
т.8 КТ. Високата степен на укоримост на описаната в заповедта
дисциплинарна простъпка обуславя налагане на процесното дисциплинарно наказание
“уволнение“. Поведението на ищеца, описано в атакуваната заповед, представлява
израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност, лоялност и
доверие в отношенията служител и работодател и представлява дисциплинарно
нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ,
даващо право на работодателя да наложи най- тежкото дисциплинарно наказание.
Според установената по
приложението на цитираните законови норми константна съдебна практика /Решение
№ 461 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/ 2009 г. на ВКС, III ГО; Решение № 263 от
24.11.2015 г. по гр.д.№ 2892/ 2015 г. на ВКС, III ГО; Решение № 112 от
07.05.2015 г. по гр.д.№ 5348/ 2014 г. на ВКС, III ГО; Решение № 315/ 14.03.2018
г. по гр.д.№ 3968/ 2016 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 50027/ 11.09.2023 г. по гр.д.№
856/ 2022 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 305/ 5.06.2025 г. по гр.д.№ 3463/ 2024 г.
на ВКС, ІV ГО, и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, правото за налагане
на дисциплинарно наказание принадлежи на работодателя, който сам решава дали да
го упражни или не. В случай, че реши да го упражни, той е компетентен да
определи дисциплинарното наказание, което ще бъде наложено. При определяне на
дисциплинарното наказание работодателят е ограничен от разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, въвеждаща критериите за
определяне на наказанието, дадени кумулативно. Целта на закона е да бъде
осигурено съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на
извършеното нарушение.
Първият от установените с
разпоредбата критерии е тежестта на нарушението. От значение за приложението на
този критерий е значимостта на неизпълненото задължение, както и това дали
неизпълнението е пълно или частично. В случая заеманата от ищеца длъжност в
ответния институт е „ръководител отдел“ на отдел „оператори“ в Ядрената научно-
експериментална и учебна база /ЯНЕУБ/ на Института за ядрени изследвания и
ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ при БАН. Според ПМС № 181/ 20.07.2009 г.- за
определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност, „Изследователски реактор- ИРТ- 2000“ към Института за
ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ при БАН представлява
стратегически обект, в който се извършват стратегически дейности от значение за
националната сигурност на Р България, поради която именно негова значимост е издаден
от страна работодателя Правилник за пропускателния режим и организацията на
достъп в ЯНЕУБ- ИЯИЯЕ- БАН, въведена е електронна система за контрол на достъпа
/за което на служителите са издадени персонали магнитни карти/, чиято цел е най-
вече да подпомага функцията по защита на ИЯИЯЕ като стратегически обект, а контролът
по спазване на работното време от служителите на института обективно се явява
второстепенна нейна функция. Същевременно в длъжностната характеристика на
заеманата от ищеца длъжност /л.78- 80 от делото на СРС/, връчена му на
21.12.2006 г., е посочена следната нейна основна характеристика: ръководи
дейностите на отдела, отговаря за контрола и безопасното управление на ядреното
гориво, изследователския реактор и ядрената му безопасност. Доколкото при
определяне вида на дисциплинарното наказание следва да бъдат взети предвид
обществената значимост на професията и значимостта на неизпълненото задължение,
които се отразяват на тежестта на нарушението, както и това дали от
неизпълнението са настъпили или е възможно да настъпят неблагоприятни последици
за работодателя, посочените по- горе релевантни факти и обстоятелства
обосновават извод за спазване изискването на чл.189, ал.1 КТ при налагане на
процесното дисциплинарно наказание.
От значение за определяне
тежестта на нарушението е и формата на вината- дали е извършено умишлено или
поради небрежност. В случая формата на вината при ищеца може да бъде
квалифицирана като небрежност, което обаче не може да обоснове освобождаването
му от дисциплинарна отговорност.
Освен тежестта на
нарушението, като критерий за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189, ал.1 КТ са предвидени и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и поведението на
работника или служителя. Релевантно е цялостното поведение на работника или
служителя, свързано с изпълнението на трудовите му задължения, като се има
предвид както поведението му преди извършване на нарушението, така и това след
това. Налагането на по- тежко по вид дисциплинарно наказание може да бъде
наложено и поради липсата на самокритичност към вече извършеното нарушение.
Предвид изложеното, при
извършване на дължимата съобразно чл.189, ал.1 КТ преценка настоящият въззивен
съд намира, че в случая тежестта на наказанието съответства на тази на
извършените от С.К. нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от
законодателя като "тежки" нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 вр. т.1 КТ. Предявеният
главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване незаконността и отмяна на уволнението
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а предвид акцесорния му
характер като такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
При тези съображения, поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор и
неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното
първоинстанционно решение, което е валидно, допустимо и правилно, следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 11.06.2019 г., постановено по гр. дело № 24376/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ГК, 119 състав.
ОСЪЖДА С.Х.К. /ЕГН **********/
да заплати на Институт за ядрени
изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките /ЕИК
*********/- със седалище в гр. София, сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.