Р Е Ш
Е Н И
Е
№
06.11.2020г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
на 27.10.2020година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 374 по описа за 2020 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон България, гр. София, чрез юр.к. Н.М., срещу
Решение №191/23.04.2020г., постановено по гр.д. №1824/2019г. по описа на
Ямболски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
против Д.Д.Т. *** иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК за установяване вземането
на ищцовото дружество и за признаване, че ответникът му дължи сумата 3055.43
лева - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем от
20.11.2017г., сумата 2470.57 лева - възнаградителна лихва за периода
05.04.2018г. - 06.12.2021г., сумата 264.16 лева - мораторна лихва за периода
05.05.2018г. - 11.03.2019г. , заедно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявление по чл.41 ГПК - от 22.03.2019г. до изплащане на вземането,
както и сумата 115.80лева - ДТ. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1125/2019 г. по
описа на ЯРС.
Оплакването на въззивника е, че
решението на първата инстанция в обжалваната му част е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Изложените съображения са, че в нарушение на
материалния закон и на задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР
№8/2017г., районният съд не е установил вземането срещу ответника за онази част
от дълга, по отношение на която е настъпил уговорения между страните падеж.
Оспорен е извода на съда за нищожност на процесния договор за потребителски
заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, като съображенията
са, че тази законова разпоредба от българския материален закон не е в съответствие
с Директива 2008/48/ЕО и същата не следва да се прилага. Оспорен е и другия
решаващ извод на първата инстанция за отхвърляне на иска - за нарушение на
чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК с твърдение, че процесният договор съответства
на нормата на чл.11,ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а изискването
на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките
на отделната вноска е за случаи, при които потребителят погаси предсрочно
главницата и се породи правото му да получи нов погасителен план, какъвто не е
разглежданият случай. Оспорен е и изводът на съда за недължимост на
застрахователната премия, поради недоказаност на валидно сключен договор за застраховка,
с твърдение, че застраховката е сключена между ответника като застраховано лице
и застрахователя "Кардиф
Животозастраховане", клон България - КЧТ, а въззивникът е действал в
качеството на застрахователен посредник.
По тези съображения въззивникът
моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и за постановяване на
ново от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.422 ГПК бъде уважен, с
присъждане на разноските, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал1 ГПК е подаден
писмен отговор от особения представител на въззиваемия Д.Т. - адв.Г.Г., с който
е оспорена въззивната жалба като неоснователна, с подробно изложени съображения
по всяко от оплакванията на въззивника и при споделяне изводите на районния
съд.
В. о.с.з. въззивната страна не
изпраща представител, а депозира писмена молба с искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалвана част и за присъждане на разноските пред
двете инстанции.
Въззиваемата страна, чрез
особения представител адв.Г., пледира за потвърждаване на решението на ЯРС в
оспорената му част.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с исковата молба на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез клона му "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон България,
гр. София, с която против Д.Д.Т. *** са предявени обективно съединени искове - с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер
на 3 055,43лв., за възнаградителна лихва в размер на 2 470,57лв. за периода 05.04.2018г.-05.12.2021г.
и мораторна лихва за забава върху главното вземане в размер на 264,16лв. за
периода от 05.05.2018г. до 11.03.2019г. - подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1125/2019г. по описа на ЯРС. В исковата
молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за
потребителски заем от 20.11.2017г., по който е предоставил на ответника заем в
размер на сумата общо 3 000лв. Ищецът е поддържал, че поради неплащане на две погасителни
вноски по кредита от ответника, той като кредитор е обявил настъпилата
предсрочна изискуемост на целия кредит, считано от 05.05.2018г. За същите суми
ищецът е предявил и осъдителни искове в евентуално съединяване, в случай, че
съдът отхвърли установителните искове, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост.
От приложеното ч.гр.д. №1125/2019г.
по описа на ЯРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени
процесните вземания за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на
длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта с
посочване, че не дължи изпълнение на вземането на заявителя.
В настоящото исково производство
ответникът не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес, който съвпада с
посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е представляван от
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
С депозирания отговор на исковата
молба особеният представител на ответника е оспорил иска, като е направил
възражения, че ответникът е заплатил застрахователна премия по застраховката
"Комбинирана защита" и ищецът е следвало да получи плащане от третото
лице-застраховател; че ответникът не е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение; че е налице недействителност на сключения с ответника договор за
кредит на основание чл.143 и чл.146 ЗЗП, тъй като договорните клаузи не са
индивидуално уговорени и са неравноправни; че е нищожна и клаузата от договора,
с която е уговорена възнаградителната лихва, като противоречаща на добрите
нрави.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 20.11.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД
гр.София и Д.Д.Т. *** е сключен договор за потребителски кредит, за отпускане
на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта, в размер на сумата 3 000лв.
Към договора страните не са приели и подписали Общи условия. Със Сертификат №PLUS-15469141 и Сертификат №CARD-15469141, двата от 20.11.2017г., и Общи условия за застраховките
"Защита на плащанията" и "Защита на плащанията по кредитни
карти", застрахователите "Кардиф Общо застраховане, клон
България" и "Кардиф Животозасраховане, клон България" и ответника
Д.Т. са сключили застраховки "Защита на плащанията" (пакети
"Стандарт" и "Комбинирана защита") и "Защита на
плащанията по кредитни карти" в полза на ищеца, при уговорен размер на
премията от 0,560% от финансираната сума, дължима месечно, при размер на
кредита от 3001лв. до 10 000лв. или над 24 месеца, т. е. при общ размер на
премията от 806,40лв. Този размер на еднократната застрахователна премия от 806,40лв.
е включен в общата стойност на плащанията по договора за кредит - 6 593,28лв., със срок на погасяване 48 месеца, на 48 равни месечни вноски от по 137,36лв. всяка, /съгласно погасителния план към
договора/, при годишен процент на разходите- 45,81%; годишен лихвен процент 36,03%, и такса ангажимент от 105лв. На кредитополучателя Д.Т. е
предоставен стандартен европейски формуляр, а в чл.5 от сключения договор
страните са постигнали съгласие при забава на една или повече месечни вноски,
кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, като
при просрочие на две или повече месечни вноски е уговорено кредитът да става
изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за това
от кредитора.
По делото от заключението на вещото
лице-икономист, извършило назначената съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че с част от сумата
по кредита - със сумата 759,22лв. ищецът е рефинансирал друг договор на
ответника, била е удържана сумата 105лв.- такса ангажимент, а остатъкът от 2
135,78лв. е бил преведен по сметка на ответника в "Пощенска банка",
клон Ямбол. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит, на
04.01.2018г. ответникът е извършил плащане на сумата общо 412,08лв., с която сума
са погасени първите три погасителни вноски по погасителния план - погасена е главница в размер на сумата 45,37лв.,
възнаградителна лихва за периода 20.11.2017г.-05.03.2018г. в размер на 316,31лв.
и застрахователна премия 50,40лв. Вещото лице е установило, че след падежа на 4-та
погасителна вноска по погасителния план - 05.04.2018г., ответникът не е
извършвал плащания по договора, при което дължимите суми по договора, до падежа
на последната погасителна вноска са в размер на 3 055,43лв. - главница, 2
470,57лв. - възнаградителна лихва и мараторна лихва за забава върху главницата
към датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 263,98лв.
С писмена покана от 12.09.2018г.
ищецът е уведомил ответника, че обявява предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за кредит, но по делото няма данни това писмо-покана да е
достигнало до неговия адресат - ответника.
При тази фактическа обстановка, с
постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил установителните искове по чл.422 ГПК за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава върху главницата, по съображения, че ищецът не е обявил
на ответника предсрочната изискуемост на договора за кредит преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като е формирал и изводи,
че ищецът няма право да обяви предсрочната изискуемост на кредита, тъй като
това би било в нарушение на нормата на чл.71 ЗЗД, за която съдът е посочил, че
е императивна. При отхвърляне на установителните искове, съдът е разгледал
осъдителните искове, по които е приел, че сключеният между страните договор за
кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискването за размер на шрифта - не
по-малък от 12; че договорът сочи ГПР като абсолютна стойност, без
конкретизация на начина на формирането му; че има погасителен план по договора
с информация за падежите на вноските и размера им, но липсва предоставяне на
информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи погасителен план за извършените плащания.
Поради това съдът е заключил, че на основание чл.23 ЗПК длъжникът - ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, прел е, че това е сума в
размер на 1 723,70лв. и я е присъдил, като е отхвърлил осъдителните искове по
чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 2470,57лв. и
за мораторна лихва за забава в размер на 264,16лв. Решението на ЯРС в частта, с
която е уважен осъдителния иск за главница и е са отхвърлени осъдителните
искове за лихви не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Решението на ЯРС в обжалваната му
част, с която са отхвърлени установителните искове, е валидно и допустимо, но
частично неправилно. Съображенията за
този извод за следните:
Предявените установителни искове се
квалифицират по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно
установено, че на 20.11.2017г. между ответника Д.Т. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за недействителност на договора и приема, че в разглеждания случай са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20 ЗПК и процесният договор за потребителски кредит, който е сключен в изискуемата писмена форма (чл.10, ал.1 ЗПК), е действителен. Договорът е сключен по ясен и разбираем начин, клаузите на договора покриват минимално необходимото съдържание по чл.11 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и информация относно плащането на таксата в размер на 105 лв. и на застрахователната премия в размер на 806,40лв., лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските. Доказано е също така по делото, че Д.Т. е получил своевременно преддоговорната информация във формата на стандартен европейски формуляр – обстоятелство, което същият е удостоверил с подписа си.
Неправилно районният съд е приел, че е нарушено правото на потребителя да получи сведения
по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като в чл.7, изр. 6 от
договора е налице изрична уговорка относно правото на кредитополучателя да получи безвъзмездно при поискване, по всяко време извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания.
Изцяло
необоснован е и изводът на районния съд, че процесният договор не отговаря на
законовото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за шрифт не по-малък от 12 и че
използваният шрифт е с размер 11 - друго основание за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. По
делото не са събрани никакви доказателства за установяване размера на шрифта на
договора за кредит - липсва изслушана съдебно-почеркова или съдебно-техническа
експертиза, от които да може да се направи категоричен извод относно вида и
размера на шрифта на договора, респ. че този шрифт е с размер по-малък от 12,
нито съдът се е обосновал със специални знания, които той притежава и на база
на които е формирал заключението си за размера на шрифта.
Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение
на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на ВКС по тълк. дело №1/2013г., ОСГТК,
според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т. е. той може
служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за
потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
С оглед тези правомощия на
въззивната инстанция, настоящият състав извърши преценка за действителността на
договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно ГПР и договорната
лихва. Според нормата на 19 ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на РБългария. Същевременно,
договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се направи
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, от една страна определеният в
договора размер на ГПР от 45.81% не надвишава пет пъти размера на законната лихва
(50%), а договореният лихвен процент е 36.03%., който от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се
касае за необезпечен заем, със сравнително дълъг срок за погасяване от 48 месеца, отпуснат от небанкова финансова институция,
който е високорисков за кредитора, респективно следва да бъде отчетен чрез заплащане
на по-висока възнаградителна лихва. Клаузата от договора, с която е приет
размерът на договорната лихва не противоречи на добрите нрави. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от
чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Според приетото в съдебната практика на ВКС, противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
при необезпечен заем и надвишаваща друкратния размер на законната лихва по
обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В случая не са налице данни за
размера на основния лихвен процент към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит, но и при 0% ОЛП, плюс 10
пункта, размерът на законната
лихва е 10%, или уговореният
в договора годишен лихвен процент незначително надхвърля трикратния размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави.
Безспорно по делото е установено,
че с подписаните сертификати от 20.11.2017г. и Общи условия за
застраховките
застраховки "Защита на плащанията" (пакети "Стандарт" и
"Комбинирана защита") и "Защита на плащанията по кредитни
карти", е изпълнено
изискването на чл.344, ал.1 КЗ за писмена форма на застрахователните договори между ответника и застрахователите. Неоснователно
обаче е възражението
на ответника, сега въззиваем, че исковете са неоснователни, поради това, че ищецът като трето лице по договорите за
застраховка има право да иска изпълнение на вземанията си от застрахователя,
тъй като изборът срещу кое лице да насочи претенцията си е предоставен на
ищеца.
Предвид
изложеното, ЯОС приема че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение
по сключения договор
за потребителски кредит от 20.11.2017г. Всички условия и клаузи по
договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план, като същият е подписан на всяка страница от всяка една от страните и не се констатира договорните клаузи да не са индивидуално уговорени.
По делото е установено от заключението на вещото лице, че кредиторът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е изпълнил договорните си задължения,
като е предоставил на ответника изцяло сумата по кредита - с една част от нея е
рефинансиран друг договор на ответника, за което изрично е постигнато съгласие
в чл.2 от договора, удържана е таксата по кредита и разликата е преведена по
сметка на ответника. Установено е със заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщането
на кредита ответникът е заплатил изцяло само три месечни вноски по погасителния
план, като първата неплатена погасителна вноска е 4-та вноска с падеж 05.04.2018г.,
считано от която дата плащания не са извършвани. В съответствие с правата му по
чл.5 от договора, предоставилото кредита дружество е имало право да обяви
договора за изцяло предсрочно изискуем,
поради непогасяване на две погасителни вноски. Неправилни са изводите на
районния съд, че тъй като процесният кредит не е банков кредит, не би могъл да
бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем поради забраната на чл.71 ЗЗД. Тези
изводи не са в съгласие с практиката на ВКС
- напр. Решение № 200/18.01.2019г.
по т. д. № 665/2018г. на ВКС, ТК, Решение
№3/17.04.2019г. на ВКС по т. д. №1831/2017 г., II т. о., ТК, в които е прието,
че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична
сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от
заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от
длъжника-заемател. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в
рамките на очертаната от нормата на чл.9 ЗЗД договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и при предпоставките за
предсрочната изискуемост и такъв е именно
разглежданият случай. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства, целият заем
става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на
характера на предсрочната изискуемост и на преобразуващото право на кредитора,
което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва
с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в
закона.
Съобразно тази практика на ВКС,
която настоящият състав възприема и съобразявайки, че макар „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"ЕАД да не е банка и предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, тъй като
дружеството е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и предоставя
потребителски кредити, по аналогия е приложимо и изискването, съгласно разясненията на ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18, ищецът да е уведомил длъжника
за обявявената предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение (В
този смисъл е Решение №3/17.04.2019г. на ВКС по т.д.№1831/2017г., II Т.О.). В случая по делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от кредитора - ищеца, при което не е
установено вземането на ищеца за цялата дължима главница по
договора и за възнаградителната лихва.
От друга страна, съгласно дадените в т.1 от ТР№8/2017г. от
02.04.2019г. по т.д.№8/2017г.
на ОСГТК на ВКС разяснения, предсрочната изискуемост на вземането по договор за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието,
от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя
от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за
част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен
до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде
отречено за вземанията по небанкови кредити, т.е. и по договорите за заем за потребление, чието
изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на
настъпилата предсрочна изискуемост ще е определящо единствено за размера, в
който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната
изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо
тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил
падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна
изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото
производство по чл.422,
ал.1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
С оглед изложеното, неправилен е изводът на районния съд, че при липса на ангажирани доказателства за
упражнено от ищеца право да направи договора за заем изцяло предсрочно изискуем и да обяви на ответника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, исковете за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение са изцяло
неоснователни. Оплакването на въззвника в този смисъл е основателно и
въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта на падежиралите вноски към
момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Видно е от договора за кредит от
20.11.2017г. и погасителния план към него, че към настоящия момент са настъпили
падежите на погасителните вноски от №4 до №35 - последната с падеж 05.11.2020г.
От заключението на вещото лице е установено, че ответникът не е извършил
плащания на тези погасителни вноски. Също от заключението на вещото лице
(Таблица №1) е установен размера на дължимите неизплатена главница и договорна
лихва по тези с настъпил падеж погасителни вноски - главница в размер на общо 1 672,69лв. и
договорна лихва в размер на 2 185,23лв. При тези данни предявените искове за
установяване вземанията на ищеца до размера на сумите - главница от 1 672,69лв.
и договорна лихва от 2 185,23лв. са основателни и доказани. Искът за
главницата в размер на сумата 1672,69лв. обаче следва да се отхвърли, тъй като
главница в по-висок размер от 1 723,70лв. е присъдена в полза на ищеца с
решението на ЯРС, с което е уважен осъдителният главен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД.
Както се посочи по-горе, в тази му част решението не е обжалвано от страните,
влязло е в сила и въззивната инстанция не може да извърши проверката по чл.269 ГПК за допустимост на решението, както и за неговата правилност. Или
постановеното от ЯРС решение в частта, с която е отхвърлен изцяло
установителният иск по чл.422 ГПК за главница от 3 055,43лв. като краен
резултат е правилно и следва да се потвърди. В частта, с която е отхвърлен иска
по чл.422 ГПК за договорна лихва за периода 05.04.2018г. - 05.11.2020г. в
размер на 2 185,23лв., решението на ЯРС
е неправилно и следва да се отмени в тази му част, като се постанови ново
решение от настоящата инстанция, с което искът се уважи в посочения размер. В
частта, с която е отхвърлен иска за договорна лихва за разликата над
сумата 2 185,23лв. до предявения размер
от 2 470,57лв. и за периода 05.11.2020г. до 06.12.2021г., решението на ЯРС
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По иска за обезщетение за забава, съдът
намира следното:
Обезщетение за забава върху цялата главница
се претендира от
ищеца от момента, в който се
твърди от него да е настъпила предсрочна изискуемост, или
от падежа на втората непогасена вноска - 05.05.2018г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта по чл.410 ГПК -11.03.2019г. С оглед горния извод, че предсрочна изискуемост не е
настъпила и бива зачетено настъпването на падежа на погасителните вноски по договора до 05.11.2020г., съставът на въззивния съд намира, че кредитополучателят е изпаднал в
забава за всяка вноска в деня, следващ падежа й по правилото на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД. За периода от 05.04.2018г. до 11.03.2019г., общият
размер на неплатената от ответника главница по погасителните вноски за този
период възлиза на сумата 452,01лв. (размерът на главницата по всяка погасителна
вноска е установен от вещото лице в Таблица №1 от заключението) Изчислено с продукта Ел.калкулатор на НАП на
законната лихва, обезщетението
за забава за заявения период 06.05.2018г. до 11.03.2019г., но съобразно с размера на главницата и падежа по всяка
вноска, възлиза в размер на сумата 20,28лв., поради
което искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за горницата над тази сума до предявения размер от 264,16лв. Или решението на ЯРС по този иск следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен иска до размера на сумата 20,28лв. и се постанови решение за
уважаване на иска до посочения размер,
като в останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този изход на спора, ищецът
има право да му бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с
уважената част от иска - в заповедното производство в размер на сумата 63,15
лева и в исковото производството пред първата и въззивната инстанции - в размер
на сумата общо 552,89 лева (371.28 лева - разноски пред първата инстанция,
съразмерно на сумата общо 974,74лв.,
включваща 155,24лв. - ДТ, 50лв. юр.к. възнаграждение, възнаграждение за
особен представител на ответника - 619.34 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 150 лева и 181,61лв. - разноски пред въззивната инстанция, съразмерно
на сумата общо 476,80лв., включваща 136 лв.-ДТ, юрисконсултско възнаграждение
на въззивника в размер на 100лева, както и 240.80 лева възнаграждение за особен
представител на въззиваемия). От общата сума на разноските в исковото
производство следва да се приспаднат разноските в размер на 61,10лв., присъдени
на ищеца с решението на районния съд, или общата сума на разноските, които
настоящата инстанция следва да присъди в исковото производство за първата и
въззивната инстанция, възлиза в размер на 491,79лв.
Водим от изложеното и
на основание чл.271 ГПК, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №191/23.04.2020г., постановено по гр.д. №1824/2019г. по описа на Ямболски
районен съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон
България, гр. София, против ответника Д.Д.Т. *** искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД,
чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване вземането на ищеца и за признаване,
че ответникът му дължи сумата 2 185,23лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 05.04.2018г.- 05.11.2020г. по Договор за потребителски заем от
20.11.2017г. и сумата 20,28 лева -
мораторна лихва върху просрочена главница по договора за периода 05.05.2018г. -
11.03.2019г., както и в частта за разноските в заповедното производство до
размера на сумата 63,15лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1125/2019 г. по описа на ЯРС.И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА
предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Т. ***, с ЕГН **********,
че същият дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А.,Париж,
рег.№*********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А клон България, с ЕИК *********, гр.София, п.к.1766,
ж.к."Младост"4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. -
зам.управител, сумите: 2 185,23лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.04.2018г.- 05.11.2020г. по Договор за потребителски заем от
20.11.2017г. и сумата 20,28 лева -
мораторна лихва върху просрочена главница по договора за периода 05.05.2018г. -
11.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №1125/2019г. по описа на ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №191/23.04.2020г., постановено по гр.д. №1824/2019г. по описа на
Ямболски районен съд, в частта, с
която са отхвърлени предявените от ищеца "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А., клон България, гр. София, против ответника Д.Д.Т. *** искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване вземането на ищеца и за признаване, че ответникът му дължи сумата 3055.43 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски заем от 20.11.2017г., разликата над сумата 2 185,23лв. до размера
на сумата 2 470.57 лева - възнаградителна лихва по договора за периода
05.11.2020г. - 06.12.2021г. и разликата над
сумата 20,28лв. до размера на сумата
264.16 лева - мораторна лихва върху просрочена главница по договора за
периода 05.05.2018г. - 11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - от 22.03.2019г. до изплащане на
вземането, и за разноските в заповедното производство за разликата над 63,15лв.
до 115,80лв.
В останалата му част, Решение №191/23.04.2020г., постановено по гр.д.
№1824/2019г. по описа на Ямболски районен съд, като необжалвано, е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Д.Д.Т.
***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А.,Париж, рег.№*********, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А клон България, с ЕИК
*********, гр.София, п.к.1766, ж.к."Младост"4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д. - зам.управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №1125/2019г. на ЯРС в размер на сумата 63,15 лева и разноски в настоящото исково производство
пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 491,79лв. лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.