Производството е по чл.278 от ГПК. С разпореждане № 296/14.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 418 по описа за 2008 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът Рафет Рамадан Рамис да заплати на кредитора “СИБАНК” АД – гр.София, клон Кърджали, сумата от 6 321.90 лв. за просрочен заем по договор за кредит, от които главница в размер на 5 578.80 лв., договорна лихва в размер на 688.05 лв., наказателна лихва в размер на 47.76 лв., дължима такса за обслужване на дебитна карта в размер на 7 лв. и дължима лихва по обслужване на месец на дебитната карта в размер на 0.29 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2008 г. да изплащане на вземането, както и сумата от 356.09 лв., от които 126.44 лв. държавна такса и 229.65 лв. адвокатско възнаграждение. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател “СИБАНК” АД – гр.София, представлявано от адв. Димитър Димитров, който го обжалва в частта за разноските като неправилно и нзаконсъобразно. В жалбата се сочи, че неправилно Кърджалийският районен съд се позовал на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, за да намали адвокатското възнаграждение. Твърди се, че нямало възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,а съдът нямал правото служебно да намалява разноските за адвокат. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното разпореждане на Кърджалийския районен съд и да осъди длъжника да му заплати разноските в пълния претендиран размер. Ответникът Рафет Рамадан Рамис не е представил отговор съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение като не е присъдил цялата претендирана сума от 400 лв. Съгласно §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл.78, ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В случая трикратният размер на адвокатското възнаграждение е 688.98 лв., а претендираното такова е 400 лв. Т.е. не са налице предпоставките за намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение. Освен това разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда, че възнаграждението за един адвокат може да бъде намалявано поради прекомерност, но само ако има искане от насрещната страна. В случая такова искане няма и длъжникът не е обжалвал издадената заповед в частта й за разноските, поради което претендираното възнаграждение не може да бъде намалявано. С оглед на това и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е присъдил претендираните разноски в пълен размер, следва длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора допълнително сумата 170.35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като делото бъде върнато на РС – Кърджали за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Рафет Рамадан Рамис от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.13, вх.”Б”, ет.3, ап.20, с ЕГН ********** да заплати на “СИБАНК” АД – гр.София, ул.”Славянска” № 2, допълнително сумата 170.35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.
|