№ 39406
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110113559 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Финанси център“ ООД, с което се иска съдът да
издаде заповед за незабавно изпълнение срещу С. В. Р. въз основа на запис на
заповед от 16.11.2021 г., за който се сочи, че обезпечава задължения по
договор за потребителски кредит, представен по делото.
Съгласно т. 11 от договора длъжницата е следвало да обезпечи договора чрез
учредяване на банкова гаранция или застраховка, която да покрива всеки
случай на неплащане на задължението. При неизпълнение на това задължение
е предвидена неустойка в размер на 184,50 лева - сума, равняваща се на почти
половината от размера на отпуснатия кредит от 400 лева. Тази неустойка е с
голяма степен на вероятност неравноправна като уговорена в нарушение на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП - неустойката се дължи и при изпълнение на всички
други условия по договора, поради което размерът се явява необосновано
висок, като тя се дължи отнапред, независимо дали обезпечение въобще ще е
нужно. Освен това цената за учредяване на предвидените обезпечения на
практика е по-висока от лихвата по кредита, а и напълно би обезсмислила
плащането на такава лихва, която се дължи поради това, че кредиторът поема
известен финансов риск. Учредяването на исканите обезпечения на практика
прави договора безрисков, а оттам и начисляването на възнаградителна лихва
- напълно безпредметно.
От друга страна заявителят признава, че длъжницата е платила по записа на
заповед 390 лева. Тъй като не е ясно дали поисканата по делото сума покрива
1
и други разходи по кредита, вкл. неустойката, която не би следвало да се
дължи като евентуално неравноправна, издавайки заповед за незабавно
изпълнение, която сама по себе си е основание за изпълнителен процес,
съществува сериозен риск съдът да допусне изпълнение на вземане, което
евентуално не се дължи, с държавна санкция. Поради противоречие на
подобно поведение с изискванията на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО в т. 32 -
34 от Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 „Ти би ай банк
България“ ЕАД Съдът на Европейския съюз е посочил, че когато не е ясно за
какво точно вземане се допуска принудително изпълнение, в производство, в
което длъжникът не може да участва преди да претърпи последиците на
неизпълнението, националният съд не може да издава заповед за изпълнение.
Така е и в настоящия случай за всички поискани суми над 390 лева -
разликата между отпуснатите на длъжницата 400 лева главница и платените
390 лева. С оглед на изложеното и доколкото не е ясно до каква степен
документът, за който се иска допускане на незабавно изпълнение, обезпечава
задължения, произтичащи от неравноправни клаузи, то искането следва да се
отхвърли за разликата над 10 лева (остатъка от неплатената главница) и
пълната претендирана сума от 240 лева. Съответно следва да се уважи и само
1/24 от претенцията за разноски, или 16, 66 лева, както и да се присъди само
1, 04 лева държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК Заявление с вх. №
71659/15.03.2023 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение, В
ЧАСТТА, с която се иска на С. В. Р. да бъде разпоредено да плати на
заявителя „Финанси център“ ООД сума в размер на разликата между 10
лева и пълния претендиран размер от 240 лева - задължение по запис на
заповед, издаден от С. Р. на 16.11.2021 г.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Финанси
център“ ООД, че може да претендира горепосоченото вземане с осъдителен
иск.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3