№ 17527
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110104579 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от А. Г. А. срещу „(фирма)“ ООД
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата, с която се начислява
такса експресно разглеждане от сключения между страните договор за
потребителски кредит 5878255 е нищожна поради противоречие със закона,
добрите нрави и поради неравноправност на същата; иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че чл.4 ал.2 – клауза, уреждаща неустойка от сключен между
страните договор за потребителски кредит 5878255 е нищожна поради
противоречие със закона, добрите нрави и поради неравноправност на
същата; и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 113,68 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ 5878255, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем № 5878255, съгласно който бил отпуснат заем в размер на 500
лева, при вид на погасителна вноска двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП
40,32 % и ГПР 49,39 %. Твърди, че в чл. 1 ал.3 от Договора било уговорено,
че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно
разглеждане, за което на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна
такса в размер на 106,47 лв., като било уговорено, че таксата ще бъде
1
разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1
страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени
от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено,
че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да
се заплаща разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в
размер на 101,28 лв., а общото задължение по кредита – 708,96 лв. Ищецът
сочи, че е погасил изцяло процесния кредит, чрез извършването на следните
плащания - на 05.12.2022 г. сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на
08.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68 лева.
Твърди, че договорът е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не
е написан на ясен и разбираем език, не е предоставено копие на ОУ, както и
на погасителния план, не бил посочен действителният размер на ГПР,
липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР. Аргументира, че
клаузата, която предвижда начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е нищожна поради противоречие с целта на закона, както и
поради противоречие с добрите нрави, т.к. излизала извън присъщите й
функции. Твърди, че с така уговорената неустойка се заобикаля закона, както
и че клаузата е неравноправна. Излага, че клаузата, която предвижда
заплащане на такса за експресно разглеждане също е нищожна, поради
противоречие със закона. Навежда подробни твърдения в насока, че таксата за
експресно разглеждане и неустойка е следвало да бъдат включени в размера
на ГПР, при което положение аргументира, че размерът на ГПР ще
надвишава допустимия от закона такъв, поради което сочи още веднъж, че
целият договор за кредит е нищожен. Твърди също и че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, с
което отново развива съображения в насока за нищожност на целия договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба излага твърдения в насока, че
исковата молба е нередовна и счита предявените установителни искове за
недопустими. Оспорва исковете и като неоснователни. Твърди, че в договора
е посочен фиксиран размер на лихвата, че ГПР не надвишава петкратния
размер на законната лихва. Аргументира подробно, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, че размерът на ГПР
е уговорен съобразно законовите изисквания. Сочи, че неустойката не е
включена в размера на ГПР, доколкото към момента на сключване на
договора, задължението не е било възникнало. Твърди също, че погасителния
план е инкорпориран в самия договор, както и че същият не е сключен при
ОУ. Подробно аргументира, че клаузата предвиждаща заплащане на
неустойка не е нищожна. Досежно таксата за експресно разглеждане сочи, че
същата е дължима за експресно разглеждане на документите и че няма общо с
отпускането на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право: между страните е сключен
договор за паричен заем № 5878255, съгласно който ответникът предоставил
на ищеца заем в размер на 500 лева, при вид на погасителна вноска
двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %; в чл. 1 ал.3
от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане, за което на
кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 106,47
лв., като било уговорено, че таксата ще бъде разсрочена за изплащане заедно
с погасителните вноски по заема; в чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че
заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител
физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или
банкова гаранция; в ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на
непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на
70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да се заплаща разсрочено,
като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 101,28 лв., а
общото задължение по кредита – 708,96 лв.; ищецът погасил изцяло
процесния кредит, чрез извършването на следните плащания - на 05.12.2022 г.
сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на 08.12.2022 г. сумата от 200
лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68 лева.
При така установените факти настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
За основателността на иска в правно основание чл. 26 ЗЗД е в
доказателсвена тежест на ищеца да докаже правния си интерес и в
доказателствена тежест на ответника да докаже, че договорната клауза е
валидна.
Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор
съдържа неравноправни клаузи.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
3
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
4
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът
намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
за недействителна и не поражда задължения за заемателят.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят се
задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на
кредитора поне едно от изброените обезпечения. Съдът намира, че
уговорената в договора неустойка в размер на 101,28 лв. за непредоставяне на
обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по договора въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на
главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това
създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на
функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и
добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен
рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила
неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След
5
като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в
рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът
да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че неустойката не е претендирана от ищцата.
Между страните е налице обвързваща ги клауза в договора за заплащане на
неустойка, поради което ищецът има правен интерес да иска обявяването й за
недействителна.
Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за нищожна е
6
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,39%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – неустойката за непредставено обезпечение и
такса за експресно разглеждане, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
С оглед изложеното съдът намира, че неустойката за непредставено
обезпечение и таксата за експресно разглеждане отговарят на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
7
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото по делото страните
не спорят, че потребителят е заплатил на кредитора сумата в размер на 613,68
лв. и чистата стойност на кредита е 500 лв., то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът. Доколкото последният не е сторил такива разноски
не следва да му се присъждат. Ответникът следва да заплати на адв. Милев
сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие и сумата в размер на 130
лв. на Софийски районен съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
с чл. 22 ЗПК по предявения от А. Г. А., ЕГН ********** срещу „(фирма)“
ООД, ЕИК ********* нищожност на чл.1 ал.3 от договор за потребителски
кредит 5878255.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
8
с чл. 22 ЗПК по предявения от А. Г. А., ЕГН ********** срещу „(фирма)“
ООД, ЕИК ********* нищожност на чл.4 от договор за потребителски кредит
5878255.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „(фирма)“ ООД, ЕИК
********* да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** сумата в размер на 113,68
лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит № 5878255, ведно със законната лихва върху нея от 27.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
„(фирма)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер
на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „(фирма)“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 130 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9