МОТИВИ
към
присъда № 32/10.09.2019 год. по НОХ дело № 475/2018 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.И.Г.,ЕГН ********** е за
престъпление по чл.253, ал.7 във вр.ал.5 във вр. с ал.4 вр.ал.2 предл.2, 3 и 4
във вр.ал.1 във вр.чл.20,ал.2 от НК; по чл.309, ал.1 във вр.чл.20, ал.2 от НК и
по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г.Х.Г., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.253 ал.7 вр.ал.5
вр. ал.4 във вр. ал.2 предл.2, 3 и 4 във вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК;
по чл.309, ал.1 във вр.чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.308, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Като поддържа обвинението във вида, в който
подсъдимите са предадени на съд, представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора пледира за признаване подсъдимите за виновни за извършени в реална
съвкупност престъпления и индивидуализиране
на наказанията за всеки от двамата подсъдими.
По
отношение подсъдимия Д.Г. наказанието следва да се определи(според прокурора)
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер под средния за
предвидените в закона наказания по отделните текстове на НК, като наказанията се групират („вътрешна
кумулация“) и се наложи най-тежкото от трите наказания лишаване от свобода,
което да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, а кумулативно
предвиденото наказание глоба е в минимален размер. Наред с това, според
прокурора, са налице и предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.25,
ал.1 от НК по отношение на предишни осъждания на подс.Д. Г. по други
наказателно-общ характер дела, като от
определеното общо наказание, на основание чл.59, ал.1 от НК, се зачете времето,
през което подсъдимият Д.Г. е задържан с прокурорски акт.
За
подсъдимия Г.Х.Г. представителят на прокуратурата счита, че справедливо би било
наказание, което се определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства,
т.е. определеното наказание да е над средния размер предвиден за всяко едно от
престъпленията, като на основание чл.23,ал.1 от НК се определи общо наказание -
най-тежкото от тях – това е престъплението по чл.253 от НК, при строг режим на
изтърпяване, а кумулативно предвиденото наказание глоба бъде в размер около
средния размер. Наред с това, следва да бъде задвижена и процедурата по чл.68
ал.1 от НК и се приведе в изпълнение
наложеното наказание на подсъдимия
Г.Г. по нохд № 326/2012г. на ОС-Ст.Загора в размер на 2 години и 10 месеца
лишаване от свобода. По отношение на Г.Г. прокурорът счита, че следва да се
зачете времето, през което същият е бил задържан, а именно от 18.09.2014г. до
21.09.2014г.
Според
защитата на подсъдимия Д.Г. по отношение на най-тежкото обвинение, а именно по чл.253,
ал.7 във вр.ал.5 във вр. с ал.4 вр.ал.2 предл.2, 3 и 4 във вр.ал.1 във
вр.чл.20, ал.2 от НК, подсъдимият Д.Г. не е съзнавал, че постъпилите по
сметката на дружество „***“ ЕООД са с престъпен произход, а от друга страна,
ако се приеме, че все пак е предполагал за престъпния произход на постъпилата
сума, е налице хипотезата на чл.18, ал.3 от НК, т.е. подсъдимият по собствени
подбуди се е отказал да довърши престъплението, т.е. налице е доброволен отказ
от довършване на престъплението. В тази връзка искането е за постановяване на
присъда, с която подсъдимия Д.Г. бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението за пране на пари(чл.253 НК), а за деянията по чл.309, ал.1 във
вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК му се наложат наказания
в минимален размер, като наказанията се групират и се кумулират с наказания по
други наказателни производства, по които подс.Д. Г. е осъден с влезли в сила
присъди, на основание чл.25, ал.1,вр. чл.23,ал.1 от НК.
В
личната си защита подсъдимият Д.Г. застъпва тезата, че е бил подведен, за да се
включи в предложената му от подс.Г. Г. „търговска“ дейност.
Според
адв.Ст.В., защитник на подсъдимия Г.Г. обвинението срещу неговия подзащитен
почива на предположения, като в това
производство задължително следва най-напред да бъде доказано предикатното престъпление, тъй като е
възможно подсъдимият Г.Г. да бъде признат за невинен и оправдан в Кралство
Белгия за първичното престъпление и тогава няма как да бъде осъден по обвинението
за пране на пари. В тази връзка защитата счита, че „единствения безпротиворечив
извод е“, че подсъдимия Г.Г. е невинен и следва да бъде оправдан и по трите
обвинения.
В
личната си защита подсъдимият Г.Г. поддържа тезата на своя защитник като
добавя, че с поведението си преди образуване на наказателното производство е
извършвал дейност в „обществена полза“ регистрирайки гражданско сдружение
„Различни, но единни“ и подпомагайки свои приятели да регистрират фирми, които
да работят по различни програми. Подсъдимият пледира, че обективно е било невъзможно
да има участие в извършване на престъпленията, тъй като в периода 15-17.09.2014
год. не се е срещал с подс.Д. Г., защото е посещавал учебни занятия в Тракийски
университет гр.Стара Загора или отсъствал от града.
Окръжният
съд, след проведените няколко съдебни заседания, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите
Д.И.Г. и Г.Х.Г. *** се познават. Преди и през 2014г. поддържали приятелски
отношения помежду си. И двамата подсъдими са осъждани няколкократно за престъпления от общ характер. През 2012
г., след като излязъл от затвора, подсъдимият Д.Г. за кратко работил в
строителството, като работата му я осигурил подсъдимият Г.Г.. По-късно двамата
загубили връзка помежду си и това е до лятото на 2014г.
През
лятото на 2014г. с подсъдимия Г.Г. се свързал негов познат – неустановено в
хода на разследването (досъдебно и съдебно следствие) лице („И.“), който
предложил на подсъдимия Г.Г. да създаде мрежа от регистрирани търговски
дружества(фирми), които да открият банкови сметки, по които да преминат големи
парични потоци. За тази дейност подсъдимият Г.Г. щял да получи като
възнаграждение 20 000 лв. (показанията на св.Н.Н.). Подсъдимият Г.Г. се
заинтригувал от предложението и се съгласил да участва в намислената от
неустановеното лице схема.
В
изпълнение на замисъла за регистрация на търговски дружества, на 09.07.2014г. св.М.А. регистрирал с помощта
на подсъдимия Г.Г. търговско дружество – „***“ ЕООД – вписано в търговския
регистър на 15.07.2104г. Предния ден – 08.07.2014г. в 13:53 ч. св.М. А. платил
по банков път в „***“ АД клон Стара
Загора, бул.“***“ № 5, такса на търговския регистър за учредяване на ЕООД по
електронен път, а в 13:55 ч. такса за издаване на удостоверение за вписаните по
отношение на „***“ ЕООД обстоятелства, като касовите документи останали у
подсъдимия Г.Г..
На същата дата, но в „***“ в 16:45ч. св.М.А.
внесъл сумата от 10 лв., представляваща уставен капитал на учреденото
дружество.
Същият
ден и по същото време св.И.А., също познат на подсъдимия Г.Г., учредил
еднолично търговско дружество – „***“ ЕООД, като на 08.07.2014г. в същия банков клон на „***“ АД , само 2 мин.
след св.М.А. – 13:57ч. платил по банков път такса на търговския регистър за
учредяване на ЕООД по електронен път, както и такса за издаване на удостоверение
за вписаните по отношение на „***“ ЕООД обстоятелства (13:58ч.). Касовите документи отново останали
в подсъдимия Г.Г.. На тази дата свидетелят И.А. внесъл също в „***“ сумата от
10 лв., представляваща уставен капитал на учреденото дружество.
След
регистрацията на „***“ ЕООД св.М.А. открил банкови сметки на дружеството на
17.07.2014г. - разплащателна сметка в евро в търговска банка „***“ гр.В. и
договор за интернет банкиране. Месец след това, на 22.08.2014г. св.М.А. разкрил
и разплащателна сметка в щатски долари в „***“, клон В., по която имало услуги и за уеб банкиране. Същият ден –
22.08.2014г., св.М.А. открил и разплащателна сметка във валута „евро“ в „***“,
клон В..
В
приложените по делото документи
(протокол за доброволно предаване от 17.09.2014г., т.1,л.88-89 от ДП)
подс.Г.Г. е предал намиращите се у него искания от 09.09.2014г. до „***“ ЕАД
клон Стара Загора от името на „***“ ЕООД
за електронно известяване от страна на банката за движение по сметката на „***“
ЕООД с номер ***- за входящи преводи, документи за платени такси
– уставен капитал, за вписване в търговския регистър и издаване на
удостоверение на „***“ ЕООД, учредителен акт – неподписан, в който в т.1 – 3 е
посочено търговско дружество „***“ ЕООД, като за учредител на същото е вписан И.Е.К.,
а документа е под „шапката“ на ЕООД „***“.
В
този период – на 18.08.2014г. св.И.К. учредил още едно търговско дружество –
„***“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител самият свидетел И.К..
Дружеството било вписано в Търговския регистър на 21.08.2014г., а таксата за
регистрация *** внесена от бащата на подсъдимия – Х.Г. на 18.08.2014г., като
непосредствено след това *** платена такса за издаване на удостоверение за
актуално състояние. Десет дни след регистрацията
– на 28.08.2014г., Агенцията по вписванията издава исканото удостоверение за
актуално състояние и същото се намирало у подсъдимия Г.Г., в когото са намерени
и подписаните от св. И.К. учредителен акт и учредителен протокол на „***“ ЕООД,
ведно с оригиналните касови документи за платените такси на Агенцията по вписванията.
На
17.09.2014г. при задържането на подс.Г.Г. последният предал и оригиналните
документи по регистрацията и на друго търговско дружество - „***“
ЕООД, което било учредено на 18.08.2014г. по същия начин, като таксите за
вписване, за издаване на актуално удостоверение били внесени от бащата на
подсъдимия – Х.Г.. На 28.08.2014г. Агенцията по вписванията издала исканото
удостоверение за актуално състояние и вписани обстоятелства по отношение на
„***“ ЕООД и тези документи се намирали отново в подс.Г.Г.. В него се намирали
(държали) и останалите документи на дружеството – учредителен акт и протокол на
дружеството, оригинални касови документи за платени такси на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър.
Към датата 17.09.2014г. (когато подсъдимия е
задържан) същият държал и договор за откриване на разплащателна сметка в евро в
„***“ на „***“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала бащата на подсъдимия
Г.Г.-Х.Г.. В подсъдимия се намирали и придружаващите договора документи.
През
м.юли 2014г. свидетелят В.Н., също приятел на подсъдимия Г.Г., решил да
регистрира второ ЕООД, след регистрираното на 06.06.2014г. дружество.
Регистрацията на второто дружество е станало с помощта на подсъдимия Г.Г..
На
11.07.2014г. било регистрирано дружество „***“
ЕООД, като на същата дата свидетелят В.Н. открил банкова сметка ***. Малко
повече от месец след това – на 26.08.2014г. придружен от подс.Г.Г., св.В.Н.
открил разплащателна сметка в евро на дружеството си „***“ ЕООД , с IBAN ***, като договорил и услуга за уеб
банкиране по сметката на „***“ ЕООД в „***“-офис Стара Загора. За ползване на
услугата активно интернет банкиране „***“ предоставила на свидетеля В.Н. – в
качеството му на управител и собственик на капитала на дружество „***“ЕООД,
токен устройство(банкиране по електронен път от всеки компютър чрез интернет) и
парола за достъп до сметката на дружеството.
По същото време – в
края на м.август 2014г. подсъдимите Д.Г. и Г.Г. се срещнали случайно в
централната част на гр.Стара Загора. В този период подсъдимият Д.Г. не работил
никъде и не разполагал с достатъчно парични средства. При проведения разговор
между тях, подс.Д.Г. споделил, че финансовото му положение е тежко, тъй като
нямал пари, а и нямало изгледи в близко бъдеще да се сдобие с такива.
Възползвайки се от финансовото затруднение на подс.Д.Г., подс.Г.Г. му предложил
лесен начин, по който може да се сдобие с пари. Обяснил на подсъдимия Д.Г., че
с негова помощ могат да регистрират търговско дружество, на което да се открие
банкова сметка, ***, с които обаче подсъдимият Д.Г. следвало да се разпорежда
по указан от приятеля му начин. За тази услуга(дейност) подс.Д.Г. щял да получи
на първо време сумата от 5000лв., а впоследствие към тази сума могат да се
добавят и допълнителни парични средства. Подсъдимият Д.Г. се съгласил с
готовност. Във връзка с договореното, подс.Г.Г. предал на подс.Д. Г. мобилен
телефон марка „Сименс“, с ИМЕИ ***, с поставена СИМ карта на Глобул „be-connect“ със сериен № ***(протокол за обиск и изземване
л.60,т.1 от ДП), за да имат постоянна връзка .
Няколко дни след
26.08.2014г. (когато открил разплащателната сметка в евро (IBAN ***) и услуга
за уеб банкиране на „***“ ЕООД в „***“), свидетелят В.Н. решил, че
регистрираното дружество „***“ ЕООД му е
излишно, тъй като идеите за разширяване на бизнеса не било възможно да се
реализират. В тази връзка едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД
споделил с приятели в присъствието на подс.Г.Г., че има желание да продаде
дружеството. Последният преценил, че преминаването на парични суми може да се
организира през сметките на контролирано от него търговско дружество, още
повече, че същото вече е договорило услуги за уеб банкиране с банка и притежава
токен устройство и пароли за достъп до сметките на дружеството. В този момент
подсъдимият Г.Г. съобразил и решил, че дружеството „***“ ЕООД е удачно да бъде
прехвърлено от св.В. Н. на подс.Д.Г., който вече заявил с готовност да
регистрира или придобие търговско дружество, по сметките на което да постъпват
парични суми.
Подсъдимият Г.Г.
незабавно организирал прехвърлянето на дружествените дялове на „***“ ЕООД от
свид.В.Н. на подс.Д.Г.. След съставяне на необходимите документи и организиране
на нотариалната заверка на подписите на съответните документи уговорили датата
03.09.2014г., когато сделката да бъде сключена пред нотариус.
На 02.09.2014г.
подс.Г.Г. се обадил на подс.Д.Г. по телефона, с който предварително го е бил
снабдил и му предал, че на следващия ден – 03.09.2014г., следва да се срещнат и
да отидат до кантората на нотариус Д.Г.
***.
На 03.09.2014г.
подсъдимият Д.Г. отишъл до нотариалната кантора, която се намира в близост до
***в гр.Стара Загора, срещнал се със св.В.Н. и подписали съответните документи
– договор за прехвърляне на дружествени дялове на „***“ ЕООД, съгласно
който дружествените дялове на „***“
ЕООД, станали собственост на подсъдимия Д.Г..
След извършената нотариална заверка на подписите, на 03.09.2014г.
подсъдимият Д.Г. станал едноличен собственик на капитала и управител на „***“
ЕООД. Тези обстоятелства били вписани в Търговския регистър на 06.09.2014г.
Макар, че на 03.09.2014г. дружествените
дялове на „***“ ЕООД са станали собственост на подс.Д.Г., св.В.Н. не му предал
предоставените му от „***“ във връзка с подадено на 26.08.2014г. заявление за
активно интернет банкиране на „***“ ЕООД – токен устройство и пароли. Вместо
това, той ги предал на подсъдимия Г.Г.. Последният дал устройството
(инструментите) за активно интернет банкиране по сметката на „***“ ЕООД в „***“
– токен устройство и пароли на неразкритото при разследването лице
(т.нар.„И.“), чийто план подсъдимият изпълнявал. В тази връзка, още на същата
дата – 03.09.2014г., в 21:33ч. токен устройството било активирано, като се
влязло в сметката на „***“ ЕООД в „***“-офис Стара Загора и съществуващата
парола за достъп *** променена, а след това в 21:37ч. сметката *** напусната.
Шест
дни след това – на 09.09.2014г. до „***“
ЕАД, клон Стара Загора от името на „***“ ЕООД било подадено искане за
електронно известяване от страна на банката за движение по сметката на „***“,
ЕООД с номер ***– само за входящи преводи. Съгласно искането
известяването е следвало да се извършва със SМS на моб.номер
***. Този телефонен номер бил регистриран на името на А.М.С., лице с
несъществуващи идентификационни данни.
След
придобиване дяловете на дружество „***“ ЕООД
подсъдимият Д.Г., започнал да чака постъпване на суми по сметката му,
като след това се разпореди с тях по указан от подс.Г.Г. начин, тъй като знаел,
че няма да развива търговска дейност с дружеството.
И
действително, на 15.09.2014г. по
сметката на „***“ ЕООД в „*** -
България“ АД - сметка ***бил нареден превод и на 16.09.2014г. постъпила сумата
от 986 620 евро, като наредител на превода било юридическото лице -
„***със седалище Брюксел, Кралство Белгия.
Юридическото
лице “***.”, с рег. № ВЕ ***в Служба за фирмена регистрация – Кралство Белгия,
било учредено през 1978 г. с юридическа форма – акционерно дружество и седалище
– Кралство Белгия, Община ***. Търговското дружество има основен предмет на
дейност производство на медикаменти. Дружеството имало открити банкови сметки,
вкл. банкова сметка ***: ***-BIC *** „***“.
От
01.01.2014г. представителството на белгийското дружество се осъществявало от
три физически лица: св. К.М.М.Б., Ф.Р.М. Б. и Ж.М..
На
15.09.2014г. А.Б.(В.) – финансов служител (директор) в “***.”- Брюксел *** на
работа. Около 12:30 часа местно време с А.Б.се свързало по телефона лице, което
се представило като адвокат П.Ф., от Адвокатска кантора „***“ Париж. В
проведения разговор адвокат П.Ф.я уведомил, че трябва да извърши транзакция на
парична сума в евро за изкупуване (придобиване) на дялове от чуждо търговско
дружество. А. Б.отказала с мотива, че за подобно действие следва да бъде
уведомена от висшестоящ ръководител, който да и разпореди извършване на
транзакция. В случая разпореждането
следвало да бъде дадено от Ф.Б.. Няколко
минути след това – в 13:19ч. на електронната поща на А.Б.(В.) – ***, се получило електронно писмо от
имейл адрес *** – отговарящ на
имейл адреса на Ф.Б., но с разширение ***, което
било възприето от А.Б.като изпратено от електронната поща на представителя на
“***.”- Брюксел и член на Управителния съвет на дружеството - Ф.Б.. Според
текста на този имейл, лице, представящо се за Ф.Б., й поставило въпрос дали
адв.П.Ф.от Адвокатска кантора „***“ се е свързал с нея. А.Б.отговорила
утвърдително. Непосредствено след това, в 13:35ч. (местно време) на
електронната поща на А. Б.се получил имейл от *** от името
на Ф.Б., в който и било обяснено, че в момента се извършва операция по
изкупуване на търговско дружество в чужбина, като публичното обявяване на
сделката е предвидено за 07.10.2014г. В тази връзка на А.Б.било разпоредено да
спазва строга поверителност. Отделно от това, последната получила инструкции да
се свърже с адвокат П. Ф.на посочен в писмото имейл, за да получи банковите
данни на българското дружество, по чиято сметка да извърши превод на първа
вноска на стойност 986 260 евро (по курса на деня). В изпълнение на
указанията, в 13:41ч. по електронната поща А.Б.поискала информация за плащането
от адвокат П.Ф.и няколко минути по-късно в 13:53ч. местно време А.Б.получила
електронно писмо от имейл адрес ***, в
което били посочени банковите данни за плащането, а именно: „***“ ЕООД- като
бенефициент, по сметка IBAN *** „***“ клон България, за сумата 986 260
евро /деветстотин осемдесет и шест хиляди двеста и шестдесет евро/ по курса на
деня. В електронното писмо било указано превода да се извърши спешно, а след
нареждане на превода, копие от документа SWIFT да бъде изпратен на П. Ф., за да го приложи към
досието. След разменената кореспонденция А.Б.*** убедена, че контактува с Ф.Б.,
който по това време действително бил в чужбина, и ангажиран с осъществяване на
сделка по изкупуване на дялове на търговско дружество.
Съобразявайки се с указанията от последното
електронно писмо, в 14:22ч. местно време А.Б.наредила превод от банковата
сметка на „***Брюксел, Белгия, с IBAN: ***-BIC ***,
по разплащателна сметка ***при „***“ АД
– офис Стара Загора, с получател „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в Република България – за сумата от
986 620 евро. В случая при нареждане на превода А.Б.допуснала техническа
грешка, като вместо указаната в електронното писмо сума в размер на
986 260 евро е наредила превод в
размер на 986 620 евро. Сумата *** окончателно приведена в късния следобед
на 15.09.2014г.
Непосредствено
след извършения превод св.П.Т. – управител на клона на „*** България“ АД, клон
Стара Загора – офис 1, който се намирал на бул.“***, получил обаждане от
Централния офис на ***, София. Съобщено му било, че е нареден превод в значителен размер - около
900 000 евро по сметка в клона в гр.Стара Загора, като колегите на св.
П.Т. изразили съмнение, че е възможно да се касае за измама. Свидетелят
П.Т. направил проверка и установил, че сметката на получателя в действителност
е на новорегистрирано дружество – „***„ ЕООД, по чиято банкова сметка по искане на клиента *** предоставена услуга
за активно интернет банкиране, което не било обичайна практика. Тези
обстоятелства – скорошна регистрация на дружеството, активирано интернет
банкиране, ведно със сигнала от централния офис на банката, затвърдили
съмненията на колегите на свидетеля П.Т. от централния офис на „***“ за
законността на получената по банковата
сметка на „***“ ЕООД значителна
парична сума в евро. Във връзка с това, банковата сметка на българското
дружество *** веднага служебно блокирана.
Същата
вечер на 15.09.2014 год., в 19:23 ч. българско време, започнали опити за
интернет-банкиране по сметката, като до 19:44ч. многократно бил проверяван
баланса по сметката. На следващия ден – 16.09.2014г. от 01:21ч. същите действия и опити по
интернет банкирането продължили. Приведената сума от 986 620 евро *** налична
по сметката на „***“ ЕООД, *** видима при интернет достъп на сметката, но тъй
като сметката *** блокирана, не допускала действия по разпореждане. В случая
обстоятелството, че сметката е блокирана, не се отразявало по никакъв начин
видимо и лицето, което правило опити да извърши интернет банкиране – преводи и
разпореждания, не е можело да разбере, че постъпилата сума по сметката на
„***“ЕООД е блокирана.
Във
връзка с получения паричен превод,
вечерта на 15.09.2014г., подсъдимият Г.Г. се обадил по телефона на подсъдимия
Д.Г. и двамата се уговорили да се срещнат в дома на подсъдимия Д.Г.. При
състоялата се среща подсъдимият Г.Г. предупредил подсъдимия Д.Г. да има
готовност за действия и че на следващия ден ще се чуят отново.
На
следващия ден - сутринта на 16.09.2014г., двамата подсъдими се срещнали в дома
на подс.Г.Г. и от там отишли до офис на „***“ намиращ се на бул.“***“ №
***/срещу *** основно училище в гр.Стара Загора/. В офиса, по указания на
подсъдимия Г.Г., влязъл сам подсъдимият Д.Г.,
за да провери има ли превод по сметката на „***“ ЕООД. Преди влизането в
банковия офис подсъдимият Д.Г. – в качеството на собственик на капитала и
управител на дружеството, получил от Г.Г. документите, легитимиращи го като
собственик и управител на „***“ ЕООД. От служител на банката подс.Д.Г. получил
информация, че действително превод по сметката има, но следва да отиде в
главния офис на банката, намиращ се наблизо – „бул. ***, гр.Стара Загора.
Като
излязъл от банковия офис, подс.Д.Г.
предал на втория подсъдим казаното му от банковия служител и двамата
отишли до главния офис на банката – офис 1 на „***“, гр.Стара Загора. Офисът се
намирал до магазин „***“- западно от сградата на ***, на посочения по-горе
адрес (бул. ***). Отново подсъдимият Д.Г. влязъл сам в банковия офис, а
подсъдимия Г.Г. останал отвън. Пред банковите служители подсъдимият Д.Г. се
легитимирал отново като управител на „***“ ЕООД и поискал същата информация -
за постъпили суми по сметката на дружеството, и възможности да се разпореди с
получените средства. Управителят на клона свид.П.Т., се срещнал и провел
разговор с подсъдимия. Последният му казал, че по сметката на дружеството „***“
ЕООД има превод на „почти един милион
евро“ и поискал да разбере от свидетеля каква сума може да изтегли в брой, а останалите
пари да преведе по сметки на други търговски дружества, с които неговото
дружество работело. При този разговор подсъдимият Д.Г. обяснил на управителя на
клона, че основанието по сметката на „***“ ЕООД да постъпи тази значителна сума
е извършвана доставка на много скъпа техника от „***“ ЕООД на белгийска фирма.
До този момент съществуващия
договор между „***“
и „***“ ЕООД за откриване на сметка на дружеството е бил подписан
(сключен) от друго лице - свид.В.Н. - предишен управител на дружеството. Тъй
като е *** налице промяна на обстоятелствата относно управлението и
собствеността на капитала на „***“ ЕООД, подсъдимият Д.Г. и в този офис
представил документи, които удостоверявали правомощията по отношение на
дружеството – копия от: договор за покупка на дружествени дялове; учредителен
акт; учредителен протокол, както и от нотариално завереното на 03.09.2014г.
съгласие за приемане и управление и образец от подписа му като управител на
„***“ ЕООД. Подсъдимият Д.Г. попълнил и подписал задължителните пред банката
документи, които се изискват при преводи
на парични суми в големи размери – декларация по чл.6, ал.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари -„Самоличност
на действителен собственик“, Декларация по чл.5а, ал.1 от ЗМИП във вр.чл.8а от
ППЗМИП, формуляр „Клиентски данни за физически лица“, спесимен от подписа си.
Всички тези документи, съставени и подписани от подс.Д.Г., били подадени в
банковия офис, в присъствието на св.П.Т.
След като попълнил, подписал и
депозирал изискуемите в такива случаи документи, подсъдимият Д.Г. отново
поставил въпроса за възможностите за разпореждане със сумата. Свидетелят
П.Т. поискал от подсъдимия Д.Г. да
представи документ за основание на превода, респ. за произхода на средствата –
договор въз основа, на който е нареден паричния превод. Подсъдимият Д.Г. не
притежавал такъв договор и затова в присъствието и пред свидетеля П.Т. се
обадил по телефона на подсъдимия Г.Г., на когото предал искането на управителя
на банковия офис, да бъде представен договора, въз основа на който е направен
превода. Подсъдимият Г.Г. поискал от Д.Г. да се уведоми от управителя на офиса,
дали е необходимо договора да е нотариално заверен, на който въпрос свид.П.Т.
отговорил утвърдително - договора следва да е нотариално заверен. Подсъдимият
Г.Г. успокоил втория подсъдим, че на следващия ден договора ще бъде
готов(нот.заверен) и може да бъде представен на банката. Подсъдимият Д.Г.,
приключвайки телефонния разговор с подсъдимия Г.Г., съобщил на свид.П.Т., че на
следващия ден ще представи договора, така както се изисква от банката, като
отново поискал уверение, че след като
бъде представен договора, ще може да се разпорежда с постъпилата парична сума
по сметката на „***“ ЕООД. Управителят на офиса на банката пояснил, че след
като договора бъде представен, ще следва да бъде изпратен за потвърждение на
централния офис на банката в София и едва след като се получи потвърждение от
там, подсъдимият Д.Г. ще може да се разпорежда свободно със сумата по сметката
на собственото дружество.
С получените разяснения
подсъдимият Д.Г. напуснал офиса на банката и отново се събрали с подс. Г.Г., на
когото подробно разказал какво му е обяснил свидетелят П.Т.. Подсъдимият Г.Г. казал на Д.Г. да го изчака, след което тръгнал в
неизвестна посока. През това време подсъдимият Г.Г. се срещнал с неустановеното
при разследването лице, на което предал искането (условията на банката) да бъде
представен нотариално заверен договор, на основание на който е нареден превода.
Неустановеното лице успокоило подсъдимия
Г.Г., че до сутринта на следващия ден
такъв документ ще бъде осигурен.
По обяд на 16.09.2014г. в 12:36ч. на служебната
електронна поща на свид.П.К. - по това
време зам.управител на офиса на „***“,
Стара Загора, се получило съобщение от
„***“, с електронна поща ***, с което
банката *** уведомена, че „***“ ЕООД има сключен инвестиционен договор с „***.“ SA за
извършване на специализиран транспорт, който е на стойност 2 980 500 евро,
като се очаква превод на стойност около 2 000 000 евро. В писмото се
отравяла молба за своевременна и бърза реакция от страна на банката, за да
могат да бъдат усвоени постъпилите пари, защото дружеството имало сключени
договори. Това електронно писмо свидетелката П.К. препратила на управителя на офиса –
свид.П.Т..
Междувременно опитите за интернет банкиране по
сметката на „***“ЕООД продължавали.
В периода от следобеда на 16.09.2014г. до сутринта на
17.09.2014г. подсъдимият Г.Г. се снабдил от неустановеното при разследването
лице, с документ – договор, с номер
номер ***от 01.09.2014 г. със страни: доставчик "***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Стара Загора, Р.България,
представлявано от Д.И.Г. и купувач "***SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел- Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща
стойност 2 960 000 евро.
Договора бил изготвен на два езика- български и английски език, не бил
подписан, но на същия имало поставен нотариален печат – нотариална заверка с рег. № ***. на нотариус Х.К. с рег.
№ *** на Нотариалната камара, район на действие Районен съд - гр. Х.(л.161-л.164,т.1 ДП).
Двамата подсъдими се срещнали и попълнили окончателно
договора. Подсъдимият Г. Г. положил подпис за купувача, както и на всяка
страница под реквизита за купувач. От своя страна подс.Д. Г. положил подпис за
доставчик, както и на всяка страница за доставчик.
Сутринта на 17.09.2014
год., след обаждане на подс.Г. Г., подс.Д. Г. излязъл от дома си и двамата се
срещнали, след което отишли в центъра на града. Подсъдимият Г. Г. носел в себе
си договора, на който попълнил саморъчно реквизитите върху предварително
поставения върху договора нотариален печат(щемпъл) – нотариална заверка с
рег.№***год. на нотариус Х.К. с рег.№***на Нотариалната камара, район на
действие Районен съд гр.Хасково, като вписал имената на лицата, чиито подписи
са нотариално заверени – изписвайки „Д.И.Г.“ и „Б.Д.“(подсъдимият Г. Г.
погрешно попълнил фамилията на
„представляващия“ ***SA, която би следвало да е
Д.), както и попълнил датата в нотариалния печат – „16.09.2014 г.“. След тези
действия по оформянето на нотариалната заверка на подписите по договора,
подс.Г. Г. направил ксерокопие на договора, като на всеки от трите листа
изписал „В.О. Д.И.Г.“. Подс.Д. Г. се подписал като направил частна заверка на
ксерокопието на договора.
С така съставения документ -договор, с номер ***от 01.09.2014 г. със страни: доставчик "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр. Стара Загора, Р.България,
представлявано от Д.И.Г. и купувач "***SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел- Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща
стойност 2 960 000 евро,
подсъдимият Д.Г. отново отишъл в централния офис на „***“ в гр.Стара Загора.
Срещнал се със св.П. Т., на когото предал документа(договора) и заявил, че това
е основанието за направения паричен превод. Отново поискал да разбере кога ще
има възможност да се разпорежда свободно със сумата постъпила по сметката на
управляваното от него дружество „***“ЕООД. Управителят на офиса - св.П. Т.,
обяснил, че договорът следва да се изпрати служебно до централния офис на „***“
в гр.София, за да се получи потвърждение от там. След като това стане, св.П. Т.
щял да се обади на подсъдимия Д. Г. да дойде в банката и пусне платежни
нареждания и/или заявка за теглене на по-голяма парична сума. Подсъдимият
поискал бланки за платежни нареждания, за да ги попълни междувременно. Тъй като
не могъл да уточни какви точно преводи има намерение да прави, св.П. Т. дал на
Д. Г. множество бланки от платежни нареждания.
След като подс.Д. Г. напуснал банката, двамата
подсъдими отново се събрали и подс.Д. Г. обяснил какво се е случило в банковия
офис. На подс.Г. Г. подс.Д. Г. предал казаното му от управителя на офиса на
„***“ и празните бланки на платежни нареждания. Уговорили се да отидат по-късно
в банката, като през това време подс.Г. Г. се заел с попълването на платежните
нареждания.
Около 13:30 часа на 17.09.2014 год. подсъдимият Д. Г.
отново посетил офиса на „***“, като носел попълнените от подс.Г. Г. платежни
документи. Св. П. Т. открил грешки в попълнените реквизити на платежните нареждания и дал нови бланки,
които подс.Д. Г. да попълни правилно. Едновременно с това обяснил на
подсъдимия, че все още потвърждението във връзка с договора(основание за
превода) не е получено от централния офис и най-вероятно това няма да стане
преди 15:00 часа. При тази среща подс.Д. Г. отново се поинтересувал за
възможностите да тегли в брой, включително
и голяма сума от порядъка на 150 000 евро. Св. П. Т. потвърдил, че
е възможно, но след като получи потвърждение от централния офис и подсъдимият
Д. Г. направи предварителна заявка, за да бъде осигурена сумата. Двамата се
разбрали подс.Д. Г. да дойде отново в банката, като носи правилно попълнени
платежни нареждания, а на место да направи заявка за теглене в брой на
определена от него парична сума.
След като подс.Д. Г. напуснал банката отново се
срещнал с втория подсъдим – Г. Г., на когото преразказал разговора със св.П. Т.
и предал празните бланки на платежни нареждания, за да ги попълни правилно.
За кратко двамата подсъдими се разделили.
През това време подс.Д. Г. отишъл в банковия офис на
„***“ офис 2 Стара Загора, находящ се на бул.“***“№***(с/у ***основно у-ще). На
св.П.К.-зам.управител на офис, подсъдимият се легитимирал като собственик и
управител на „***“ЕООД и поискал да изтегли в брой сумата от 2 000 евро.
Свидетелката се обадила на управителя на офис 1 – св. П. Т., който й дал
указания в никакъв случай да не изплаща суми от сметката на дружеството. На
подсъдимия Д. Г. св.П. К. обяснила, че следва да отиде в офис 1-на същата улица
–бул.“***“ №***, където евентуално ще му изплатят сумата.
През това време подс.Г. Г. попълнил две от платежните
нареждания, бланките на които получил от подс.Д. Г.. Първото платежно нареждане
било за превод на сумата от 195 000 евро от сметката на „***“ ЕООД по
откритата на 22.08.2014 год. сметка в евро в „***“,кл.В. на „***“ЕООД с
управител М.А. номер №***, по
която без знанието на св.М. А. било подадено заявление за електронно
известяване на банкови входящи преводи. Като основание за превода в платежното
нареждане подс.Г. Г. посочил „авансово плащане по договор“. Второто платежно
нареждане, което подс.Г. Г. попълнил, било за превод на още по-голяма сума –
350 000 евро от сметката на „***“ ЕООД по сметката на „***“ ЕООД с
управител и собственик на капитала св.В.Л. в ОББ – номер ***. И за този превод подс.Г. Г. посочил като основание
„авансово плащане по договор“. Договорът за електронно банкиране по тази сметка
на „***“ЕООД бил сключен от св.В. Л. с банка ОББ на 29.05.2014 год.
След като не успял да изтегли сумата от 2 000 евро от сметката на „***“ ЕООД,
подс.Д. Г. отново се срещнал с подсъдимия Г. Г., който му предал попълнените
платежни нареждания – за 195 000 евро по сметка на „***“ ЕООД и за сумата
от 350 000 евро по сметка на „***“ЕООД, както и непопълнените бланки от
платежни нареждания. Попълнените платежни нареждания били подписани от подс.Д.
Г. за „наредител“
Около 16:00 часа на 17.09.2014 год. подс.Д. Г. отново
отишъл в офис 1 на „***“ на бул.“***“ №***. В банковия офис подсъдимият отново
се срещнал със св.П. Т., който преди това се обадил на ДАНС и очаквал
пристигане на служители на агенцията. Подс.Д. Г. носел редовно попълнените
платежни нареждания, но при разговора със св.П. Т. се усъмнил, че има проблем и
казал на свидетеля, че няма да работи с парите, защото „белгийската фирма няма
да работи с него“( показания на св.П. Т. -л.96,т.1 ДП). В този момент пристигналите служители на ДАНС
задържали подс.Д. Г., който в дясната си ръка държал прозрачен плик с двете
попълнени платежни нареждания(оригинал и копие) от „***“ ЕООД в полза на „***“
ЕООД за сумата от 195 000 евро и за „***“ за 350 000 евро като
получатели. В плика се намирали и 25
броя празни бланки на платежни нареждания на „***“. При извършения
обиск(л.60,т.1, ДП) от подс.Д.Г. освен платежните нареждания е иззет и мобилен
телефон м.“Сименс“ с IMEI *** с поставена СИМ карта на Глобул „be-connect“.
При задържането
му, подсъдимият Д. Г. заявил, че върши всичко по указание на свой приятел „Г.“,
който го чакал наблизо до банковия клон. Не след дълго и подс.Г.Г. бил
задържан. С протокол за доброволно предаване от 17.09.2014 год.(л.88,т.1
ДП) подс.Г. Г. предал на разследващия
орган множество документи, а именно: искане за електронно известяване от страна
на банката за движение по сметката
„***“ЕООД
с номер ***- за входящи преводи от 09.09.2014 год. до *** ЕАД
клон Стара Загора от името на „***“ ЕООД, копие от договор за откриване на
разплащателна сметка в евро в „***“ и придружаващи документи на „***“ ЕООД,
учредителен акт и протокол, банкови документи за платени такси и платен уставен
капитал на „***“ ЕООД, документи за платен уставен капитал за вписване в
Търговски регистър и издаване на удостоверение на „***“ЕООД, документи относно
„***“ЕООД, документи на „***“ ЕООД – учредителен акт и учредителен протокол,
оригинални касови документи за платени в полза на Агенция по
вписванията-Търговски регистър такси и удостоверение за актуално състояние,
документи на „***“ ЕООД- учредителен акт и учредителен протокол, оригинални
касови документи за платени в полза на Агенция по вписванията-Търговски
регистър такси, празни бланки на платежни нареждания на „***“.
След задържането на двамата подсъдими, неустановеното
в хода на разследването лице, чрез използване на услугата за
електронно(интернет) банкиране, посредством предоставените му от подс.Г. Г.
токен устройство и пароли, продължавало неуспешно да прави опити да се
разпореди със сумата по сметката на „***“ЕООД, която *** блокирана.
Междувременно в „***“ постъпило съобщение – SWIFT, с което банката *** уведомена, че плащането на
сумата от 986 620 евро, постъпило по сметката на „***“ ЕООД IBAN: *** „*** – България“ по нареждане на „***SA, с банкова сметка ***: ***-BIC ***, е свързано с измама и молба – плащането, резултат на
измамата, да бъде спряно.
В хода на досъдебното производство преведената по
банковата сметка на „***“ЕООД парична сума *** запорирана по искане на ОП-Стара
Загора. С определение на Окръжен съд гр.Стара Загора по ЧНД№592/19.09.2014 год.
по описа на съда, на основание чл.72,ал.1 от НПК, постъпилата по сметката на „***“ЕООД сума ***
запорирана. Запор е наложен и по искане на „***SA с определение на ОС-Стара Загора №363/27.05.2016 год.
по ЧНД №235/2016 год., с правно основание чл.73,ал.2 НПК, както и с определение
на СГС №1744/21.05.2015 год. по ЧНД №2004/2015 год. постановено на основание
чл.8,ал.3,т.1 от ЗПИПАОИД за признаване акт за обезпечаване на имущество –
разпореждане по досие №2014/094, преписка №20.L2.44574/14 год. на съдия-следовател в окръг Брюксел,
Кралство Белгия.
Приетата от съда за установена фактическа обстановка
се доказва от събраните в хода на съдебното и досъдебното производство
доказателства, проверени в съдебно заседание и изследвани от съдебния състав
при решаване въпросите включени в чл.301 НПК и това са: постановления за
привличане на обвиняеми - л.11-12, л.23-24 т.1, л.21-22, л.29-32 т.5, л.38-41
т.7; л.18-20 и л.30-32 т.9 и обяснения на обвиняемите, като тези на подс.Д. Г.
по ДП са четени и приобщени по реда на чл.279,ал.2 НПК ; протоколи за разпити
на свидетели: Н.Н. - л.90-92,т.1 и л.37-39,т.4; л. В.Н. - л.108-109 т.2, л.41-43
т.4; К.Б. – л. 82 – 84 /85-86/, л.102-105 /106-107/ т.5, М.М.; П.Т. - л.95-97
т.1, л.11-12 т.4; М.А. - л.99-100 т.1,л.134 т.7; В.Л. ; Д.Х.- л.243-244 т.3,
П.К. - л.245-246 т.3, л.16-17 т.8; Х.К.; И.К. - л.136-137, т.7; И.А.
(показанията на свидетелите М. А., П. К., П. Т., Д. Х., Н.Н., В.Н. и И.К.,
дадени в хода на ДП бяха прочетени по реда на чл.281 НПК и приобщени като
доказателства); очни ставки на подс.Д. Г. с подс.Г. Г. и със св.Вал. Н. и очна
ставка на подс.Г. Г. със св.Н. Н.; разпечатка на имейли - л.88, т.1, л.115,
т.1, извлечение от данни за юридическо лице – л.116-134, т.1, копие от
пълномощно - л.135-136 т.1; протокол за доброволно предаване от
01.10.2014г.-л.161, т.1; справка за IP адресите за достъпите до акаунта за уеб
банкиране на „***“ ЕООД по сметка IBAN ***,
извършените действия във връзка с уеб банкиране-л.83-91, т.2, справка от
ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора за липсата на регистрирани трудови
договори на лица с „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД - л.102, т.2; копия от
банкови документи на „***“ ЕООД – л.112-128, т.2, л.31-52, т.3, справка от
„***“ и „Д Банк“ за „***“ ЕООД-л.189,
л.198, т.3, банкови документи на „***“ ЕООД - л.201-214, т.3, SWIFT – л.239,
т.3, л.50-51, т.4; документи, получени по реда на международна правна помощ –
л.54-118, т.5; молба за правна помощ - т.6;
определение на СГС № 1744/21.05.2015г. по НЧД № 2004/2015г. на осн.чл.8,
ал.3, т.1 от ЗПИПАОИД за признаване на акт за обезпечаване на имущество –
разпореждане за налагане на запор, издадено на 21.05.2015г. по досие №
2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдия-следовател в окръг Брюксел,
Кралство Белгия за налагане на запор на 986 200 евро в сметка с IBAN ***,
открита на „***“ – л.87-94 т.7;
определение на ОС-Стара Загора № 363/27.05.2016г. по ЧНД № 235/2016г. на осн. чл.73, ал.2 от НПК за
допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковата
сметка на „***“ ЕООД, открита в „***“, а към момента на запора – в „***“ АД –
л.115-116, т.7; справка за значение на абревиатури – л.22, т.8; разпореждане на
ОС-Стара Загора от 25.01.2018г. по чл.159а, ал.4 вр.ал.1 от НПК–л.31-32, т.8;
справка от „***“ ЕАД –л.34, т.8; технически експертизи на БНТЛ при ОД на
МВР-Стара Загора-протокол № 545/25.09.2014г. на – л.146-148 т.1 и №
41/24.01.2015г. -л.146-148 т.1; съдебно-почеркови експертизи – протокол №
627/05.11.2014г. на БНТЛ при ОД на
МВР-Стара Загора - л.155-160, т.1, протокол № 701/08.12.2014г. на БНТЛ при
ОД на МВР - Стара Загора –
л.168-172, т.1 и протокол № 13/20.06.2018г. на БНТЛ при ОД на МВР -Стара Загора – л.48-57 т.9; протокол
за обиск и изземване – л.60, т.1, протокол за доброволно предаване - л.83-84
т.1; справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ - л.40, т.8; характеристични
справки на обвиняемите – л.46-53 т.; свидетелства за съдимост - л.43-44,
л.56-57, т.1, л.3-9, л.33-34 т.7, л.59-60, л.62-63, т.9 и изисканите служебно в
хода на съдебното следствия свидетелства за съдимост; декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние – л.23, л.35, т.9, л.17-18, л.31-32
т.1, НОХД № 243/2016г. по описа на
ОС-Стара Загора и НД № 37/2017г. на
ВКС-София, както и събраните в хода на съдебното следствие заключение на
съдебно почеркова експертиза № 5, л.243- 253 от т.1 на делото(НОХД), европейска
заповед за разследване за разпит на свидетеля К.Б. с изх. №1397/14.03.2019
год.(л.268-274), изпълнена Европейска заповед за разследване от л.319-356 с
превод л.405-л.451 и актуални справки за съдимост на подсъдимите.
Подсъдимият Г.Г. изцяло оспорва фактическата
обстановка, като прави своя интерпретация на събраните доказателства в какъвто
смисъл е и защитната пледоария на адв.С. В. – защитник на Г. Г..
Първият пункт, който се оспорва от подс.Г. Г. се
отнася за придобиването собствеността на дяловете на „***“ ЕООД от втория
подсъдим Д.Г.. Според подс.Г. Г. това е станало по инициатива на неговия
съпроцесник, който „в края на м.август, началото на м.септември“ 2014 год. пред
„6-7 приятели“ изразил желание на придобие дружеството „***“ ЕООД от св.В. Н..
Това твърдение се опровергава освен обясненията на подс.Д. Г., така и косвено
от показанията на св.В. Н. дадени пред съдия в досъдебното производство(л.42
,т.4 ДП). От тези показания на св.В. Н. става ясно, че при обсъждане продажбата
на дружеството подс.Д. Г. изобщо не е присъствал, а „М. и Г.“ са посочили подс.Д.
Г. като потенциален купувач на дяловете на „***“ ЕООД. Относно
бизнес-намеренията на подс.Д. Г.(според обясненията на подс.Г. Г.) е
показателна приложената по делото справка от ТД НАП офис Стара Загора(л.102,т.2
ДП), от която е видно, че няма регистриран нито един трудов договор или да са
внасяни каквито и да е осигуровки от „***-ЕООД от 01.01.2010 г. до 27.11.2014
год..
Във връзка с придобиването на „***“ ЕООД и конкретно
токен устройството за уеб банкиране и паролите, подсъдимият Г. Г. твърди, че няма
представа какво представлява това устройство.
Съдът дава вяра
на показанията на св.В. Н. дадени от последния пред съдия от Старозагорски
окръжен съд(л.42,т.4 ДП), в които подробно обяснява, че още същия ден, в който
„прехвърлих фирмата, ги предадох на Г.“, който от своя страна да ги предаде на подс.Д. Г.. При прочитането
им в съдебно заседание св.В. Н. отрича да е предавал лично токен устройството и
паролите на подс.Г. Г.. При поставянето им в очна ставка с подс.Д. Г. последния
заявява, че за първи път се е срещнал със свидетеля В. Н. при нотариуса, което
от една страна опровергава подс.Г. Г. за обстоятелствата във връзка със
закупуването на „***“ ЕООД от страна на Д. Г., а от друга индиректно, се
установява, че подс.Д. Г. не е получавал
от свидетеля въпросните устройства за електронно банкиране, които св.В. Н.
държал по принцип в магазина.
Според подс.Г. Г., без дори да подозира, че в „друга
страна от ЕС има извършена измама“, вечерта на 15.09.2014 год., след като целия
ден е бил в Тракийски университет гр.Стара Загора за откриване на учебната
година, към 18.00 часа се срещнал с подс.Д. Г., който му показал есемес на
неговия телефон с постъпила сума по сметката на „***“ЕООД. Срещата ***
инициирана от подс.Д. Г., който се обадил на подсъдимия Г. Г..
Това твърдение на подсъдимия Г. Г. е неправоподобно по
няколко причини. На първо място подс.Д. Г. е бил убеден, че „търговската
дейност“ на придобитото дружество ще се изчерпва в това да постъпват по
сметката й суми, от които той да получи известен дял, а с основната сума да се
разпореди в полза на трети лица, по указания на Г. Г.. Обективно е невъзможно
подсъдимият Д. Г. да бъде уведомен от банката с есемес за постъпила на
15.09.2014 год. крупна сума в евро, защото видно от приложеното по делото
кредитно досие на „***“ ЕООД, на 16.09.2014 год. подс.Д.Г. за първи път се легитимира като
собственик на дружеството, представяйки в „***“ Стара Загора Договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 03.09.2014 год., тогава(на 16.09.2014 год.) попълва като действителен
собственик на дружеството Декларация по чл.6,ал.2 ЗМИП, попълва и формуляр да
клиентски данни за физ. лица, спесимен на подпис и представя копия от документ за
самоличност(последните 5 документа са датирани с 16.09.2014 год.) -
л.114-118,т.2 ДП. Не на последно място е и факта, че още на 15.09.2014 год. в
19.23 ч. са започнали опити за интернет банкиране, което доказва участието на
трето неизвестно лице и което потвърждава косвено думите на подс.Д.Г. за
неговото участие и роля в престъпната схема и това на втория подсъдим Г.Г..
Доказателствата по делото напълно опровергават и
тезата на подс.Г. Г., че на датата 16.09.2014 год. не се срещал с втория
подсъдим. На първо място самият Г. Г. си противоречи в обясненията. На с.5 с.з. на 10.09.2019 год.(т.2, абз.4)
подсъдимият заявява, че „на 16.09.2019г. сутринта бях във факултета“ и по
надолу (абз.5) твърди, че „на 16.09.2019 год. бях извън гр.Ст. Загора“.
Обясненията на подс. Д. Г. опровергават казаното от
подс.Г. Г.. Двамата подсъдими не само са се срещнали на 16.09.2014 год., но и
почти през целия ден са били заедно.
Най-напред
подс.Г. Г. е извикал подс.Д. Г. в дома си и оттам двамата се отправили към
офиса на „***“, находящ се на бул.“***“№**(до ***основно училище),гр.Стара
Загора, за да проверят има ли превод по сметката на „***“ЕООД. Документите,
легитимиращи подс.Д. Г. като собственик
били предадени на титуляра по сметката от подс.Г. Г.. След като на
подс.Д. Г. било обяснено, че има постъпил превод по сметката и бил отпратен до
централния клон на банката, подс.Г. Г. отново придружил подс.Д. Г. до главния
офис, находящ се на бул.“***“№***, гр.Стара Загора, но не влязъл в банката.
За близкото присъствие на подс.Г. Г. до банковия офис
е показателен разговора, който е провел подс.Д. Г. с него. Когато св.П. Т. в
главния офис на банката е потвърдил, че действително е постъпила значителна
сума в евро по сметката на „***“ ЕООД, но твърденията на подс.Д. Г., че „***“
ЕООД ще доставя скъпа техника на белгийско дружество, изисква да бъдат
подкрепени с документ, удостоверяващ основанието за плащане, подс.Д. Г. се
обадил на подс.Г. Г. и му предал думите на св.П. Т.. Разговора между
подсъдимите е проведен в присъствието на св.П. Т.. При този разговор подс.Г. Г.
се поинтересувал дали договора следва да е нотариално заверен. Св. П. Т.
потвърдил, че договора следва да е с нотариална заверка и подс.Г. Г. успокоил
подс.Д. Г., че на другия ден ще осигури искания от банката документ. Едва след
уверенията от подс.Г. Г., че на другия ден документът ще е готов, подс.Д. Г. е заявил,
че на следващия ден ще представи договора-нотариално заверен. Обясненията на
подс.Д. Г. се потвърждават от показанията на св.П. Т.(с.96,т.1 ДП), а и при
проведената очна ставка между двамата подсъдими на 09.09.2019 год.(с.459,т.2 от
наст.дело), подс.Д. Г. потвърждава казаното.
Показанията на св.П. Т. в тази им част опровергават
твърденията на подс.Г. Г., че не е действал с подс.Д. Г..
Приложените по делото доказателства и в частност
договор, с номер ***от 01.09.2014 г. със страни: доставчик "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр. Стара Загора, Р.България,
представлявано от Д.И.Г. и купувач "***SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел- Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет: доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща
стойност 2 960 000 евро, също е
показателен и опровергава защитната теза на подс.Г. Г..
Процесния
договор е изготвен за времето от напускането на банката от подс.Д. Г. на
16.09.2014 год. до сутринта на следващия ден-17.09.2014 год. От заключението на съдебно-почерковата
експертиза е видно, че попълването на реквизитите в нотариалната и частната
заверка е изпълнено от подсъдимите.
Подс. Г. Г. се подписал за купувач и попълнил данните в нотариалния печат на
нотариус Х.К., а на изготвеното копие от
договора на всеки лист вписал „В.О. Д.И.Г.“. За доставчик се подписал
подс.Д. Г., който в последствие се подписал на частната заверка на подписа
върху изготвеното ксерокопие на договора.
Очевидно подсъдимите в бързината не са съобразили, че
към датата – 01.09.2014 год.(посочена в договора, като дата на сключването),
подс. Д. Г. не е бил собственик на „***“ ЕООД, а това е станало на 03.09.2014
год., когато дяловете на дружеството са прехвърлени на подс.Д. Г.. Въпреки това в договора Д.И.Г. е вписан като
управител и представляващ дружество „***“ЕООД, което към датата 01.09.2014 год.
е било собственост на св.Вал. Н..
Представеният договор опровергава и по нататъшните
обяснения на подс.Г. Г., че не само на 16.09.2014 год. не се е срещал с подс.Д. Г., но и че до обяд на 17.09.2014
год. не е бил в гр.Стара Загора.
Преди обеда на 17.09.2014 год., след като се снабдил с
копие от „нотариално заверен“ договор изготвен от двамата подсъдими, подс.Д. Г.
се явил в банката и представил на св.П. Т. договора-основание за извършения
превод от белгийското дружество ***SA по сметката на “***“ЕООД.
Обясненията на подсъдимия Г.Г., че „такива платежни
нареждания не съм виждал“, „никога не съм виждал този договор“ се опровергават
освен от обясненията на подсъдимия Д.Г., така и от заключенията на съдебно-почерковите
експертизи, от които е видно, че реквизитите на копието на договора за
доставка, в които е изписан ръкописен текст са изпълнени от подсъдимия Г.Г..
Нещо повече, същият се е подписал в договора и под реквизита за купувач. Той е
попълнил и ръкописния текст в печата на нотариуса Х.К.. В тази връзка са
несъстоятелни и твърденията на подсъдимия Г.Г., че „вероятността“ да бъдат попълнени от някой друг е „много
голяма“. Заключението е прието в хода на съдебното следствие без възражение на
защитата и подсъдимия Г.Г..
В хода на
проведена очна ставка между подсъдимия Г.Г. и втория подсъдим Д.Г. първият
зададе въпрос дали по време на задържането му Д. Г. е бил под влияние на
наркотични или други упойващи вещества. Отговора на подс.Д. Г. беше, че е бил
под такова въздействие. Очевидно с този въпрос се целеше да се постави под
съмнение добросъвестността и достоверността на обясненията на подсъдимия Д.Г..
Съдът счита, че обясненията на подсъдимия Д.Г. са последователни и убедителни,
защото дадените обяснения пред настоящия съдебен състав и по време на очната
ставка с подсъдимия Г.Г.,съпоставени с дадените в хода на досъдебното
производство обяснения, в същността си са идентични и безпротиворечиви.
В заключение, настоящият състав на първоинстанционния
съд прие, че описаната фактическа обстановка е установена по категоричен начин,
на база многобройните писмени и гласни доказателства и в никакъв случай не може
да се приеме, че е налице оговор, т.е. обвинението да се крепи единствено на
обясненията на единия от двамата подсъдими, в случая на Д.Г..
Във връзка с фактическата обстановка изпъкват няколко
„въпроса“, които не намират отговор в обясненията на подсъдимия Г.Г.. Така в хода на целия процес, твърдейки, че обвинението
се крепи на набедяването му от страна на Д.Г., Г. Г. не успя да даде логично
обяснение, защо подсъдимият Д.Г. навсякъде, описвайки престъпната схема, сочи
Г.Г. като лицето, което го е привлякло с обещание за съответно възнаграждение
да се включи в престъпната схема, „съвпаденията“ за участието,
съдействието или връзката с описаните в
обвинителния акт търговски дружества, с които същият по някакъв начин е имал
взаимоотношения с тях. Факта, че при задържането на подсъдимия Г.Г. с протокол
за доброволно предаване (т.1, л.88 от ДП) са иззети редица документи, касаещи
търговски дружества, част от които са собственост на негови близки „***“ ЕООД,
„***„ ЕООД, „***“ ЕООД, не може да игнорира обстоятелството, че сред тези
документи се намират и такива, които са свързани с фактологията на изградената
престъпна схема (празни платежни нареждания на „***“, „***“ ЕООД – искане до
*** за регистрация на услугата електронни известия за входящи преводи, неразписан учредителен
акт за фирма „***“ ЕООД). Тук е мястото да се изтъкне факта, че искането освен,
че е странно как е попаднало в ръцете на подсъдимия Г.Г., от друга страна, при
разпита на свидетеля М.А. (л.188 от НОХД № 475/2018г.) и при предявяване на
документа - искането за регистрация, находящ се на л.65, т. 4 от ДП, свидетелят
категорично заяви, че подписа на клиента не е негов, вписания номер на мобилен
телефон не е негов. Във връзка с отговора на този свидетел беше назначена
съдебно почеркова експертиза, която в своето заключение (л.245 от нохд № 475/2018г.)
е категорична, че подписа на този
документ(искане за електронни известия) „не е положен от М.Н.А.“ като „не е
изключено да е положен от подсъдимия Г.Г.“. За държането на този документ
подсъдимият Г.Г. не даде обяснения в хода на съдебното следствие, но този
документ е още едно доказателство, за замисъла на подсъдимите, след получаване
на превод от белгийското дружество, да се разпоредят с паричната сума по
сметката и на „***“ ЕООД.
В тази насока(опровергаване твърденията на подс.Г. Г.)
е и заключението на назначената
съдебно-почеркова експертиза (л.170, т.1 от ДП). Обект на изследване са били
ръкописният текст и цифри на два броя платежни нареждания на „***“ – клон
България с наредител „***“ ЕООД и получатели съответно „***“ ЕООД за сумата от
350 000 евро и „***“ ЕООД за сумата от 195 00 евро, в които ръкописния
текст и цифри за изпълнени от лицето Г.Х.Г., а подписите в полетата на
реквизита подпис на наредителя са изпълнени от подсъдимия Д.И.Г.. Тези две
платежни нареждания са иззети при задържането на подсъдимия Д. Г. в офиса на банката. Най-показателен е
извода от съдебно-почерковата експертиза на процесния договор между „***“ЕООД и
"***SA, от който е видно съвместното участие на двамата
подсъдими в попълването на реквизитите, нотариалната и частна заверка на
подписите и договора.
Участието на
подсъдимия Г.Г. в извършването на престъпленията косвено намира опора и в
„престъпния“ профил на това лице, предвид предишното му осъждане за данъчни
престъпления, т.е. престъпленията са свързани със съставяне, използване на
документи с невярно съдържание или неистински документи(документи свързани с
търговски дружества). Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,
които притежават търговски дружества, посочват неговия опит в боравенето с
фирми и търговски документи, тъй като на всеки един от тези свидетели същият е
оказвал помощ и съдействие на техните регистрации и придвижване на документи.
При установената фактическа обстановка се налагат
изводите за следната
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
I.
Престъпление по
чл.253 от НК.
1.По отношение на подсъдимия
Д.И.Г.- В периода 03.09.2014г. - 17.09.2014 година, в град Стара Загора, като извършител, в съучастие с
Г.Х.Г. - подбудител и помагач, в качеството си на собственик, управител и представляващ
"***" ЕООД, ЕИК ***със седалище гр.Стара Загора получил, държал и
направил опит да използва парични средства - 986 620 евро с левова
равностойност 1 929 660,99 лева (към дата 15.09.2014 год.), за които към
момента на получаването им е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено
престъпление, което не попада в наказателната юрисдикция на Република
България–извършена измама в Кралство Белгия с пострадал търговско дружество
"***." SA, дан. № ***със седалище град Брюксел- Кралство Белгия, за
което е образувано досъдебно производство /досие № 2014/094, преписка №
20.L2.44574/14 на съдебен следовател - Брюксел, Съдебна служба-Район Брюксел за
престъпление по чл.496 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, като
средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр.
ал.4 вр. ал.2, предл. 2-ро, 3-то и 4-то
вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
2. По отношение на подсъдимия Г.Х.Г. –В периода 03.09.2014г. -
17.09.2014 год., в град Стара Загора, като подбудител и помагач, в
съучастие с неустановено лице и с Д.И.Г. като извършител, подбудил и
подпомогнал Д.И.Г. в качеството му на собственик, управител и представляващ
"***" ЕООД, ЕИК ***със седалище град Стара Загора, да получи, държи и
направи опит да използва парични средства от 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99
лева, за които към момента на получаването им (към дата 15.09.2014 год.)
предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което не попада
в наказателната юрисдикция на Република България– извършена измама в Кралство
Белгия с пострадал търговско дружество "***." SA, дан. № ***със
седалище град Брюксел- Кралство Белгия, за което е образувано досъдебно
производство/досие № 2014/094, преписка № 20.L2.44574/14 на съдебен следовател
–Брюксел, Съдебна служба –Район Брюксел за престъпление по чл.496 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия, като средствата са в особено големи
размери и случаят е особено тежък –
престъпление по чл.253, ал.7 вр.ал.5 вр.ал.4 вр. ал.2 предл. 2-ро, 3-то
и 4-то вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
Престъплението по чл.253, ал.1 от НК е класически
състав на пране на пари и на вторична престъпна дейност. Вторичното
престъпление представлява умишлено деяние, чиято обществената опасност и
наказателната отговорност, зависи от извършването до този момент от същото или
друго лице друго основно (предикатно, първоначално, предшестващо) престъпление.
Вторичното престъпление винаги следва след някакво друго основно деяние.
Всъщност това е най-съществения (даже същностен) признак характеризиращ
вторичната престъпна дейност като производна, зависеща от основното деяние.
От изложената фактическа обстановка се установява, че
предикатното (първичното) престъпление е измама извършена в Кралство Белгия по
отношение на белгийското юридическо дружество "***." SA, в резултат
на което е извършен паричен превод от сметката на белгийското дружество и по
сметката на „***“ ЕООД - България е постъпила
сумата от 986 620 евро с левова равностойност
1 929 660,99 лв.(ал.7 на чл.253 НК). Според чл.253,ал.7 НК разпоредбата на чл.253,ал.1-6 НК се прилагат
и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото не попада под
наказателната юрисдикция на Република България. В случая предикатното
престъпление не попада под юрисдикцията на РБългария, но за подсъдимите Г.Г. и
Д.Г., предвид текстът чл.253,ал.7 НК, специалната и основна норма на НК
свързана с престъплението пране на пари е приложима в нейната цялост.
За извършеното престъпно деяние(измама, мошеничество)
на територията на Кралство Белгия е образувано наказателно производство – досие
№ 214/094, преписка № 20.L2.44574/14г. на
съдебен следовател – Брюксел, Съдебна служба-Район Брюксел.
Във връзка с предикатното престъпление, съдът се счита
задължен да даде отговор на възраженията на защитата на подс.Г. Г., че за първичното престъпление
следва да има влязла в сила присъда, т.е. деянието да е доказано с влязла в
сила присъда и едва след това може(следва) да се обсъжда, доколко деянието на
подсъдимите е съставомерно по чл.253 НК. Конвенцията на Европа относно
изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и
финансиране на тероризма(ДВ,бр.51 от 11.06.2013 год.) не изисква задължително
да е налице влязла в сила присъда по първоначалното престъпление(Впрочем след
произнасяне на присъдата е постъпило писмо Вх. №11791/18.09.2019 год. от
Национално бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ, от което е видно, че подсъдимите са
осъдени задочно в Кралство Белгия за измама по цитираното наказателно
производство-досъдебно производство/досие № 2014/094, преписка №
20.L2.44574/14).
В тази връзка едно от необходимите условия-постъпилата
сума от 986 620 евро с лева равностойност 1 929 660,99 лв. от
Кралство Белгия по сметката на „***“ ЕООД(предмет на престъплението), да е с престъпен произход, е доказано
категорично.
От обективна страна е доказано и времето
на извършване на деянието, обхващащ периода от 03.09. до 17.09.2014 год.
Спецификата на престъплението предполага „разтегляне“ във времето и се състои
от няколко стадия, вкл. подготовка чрез регистрация на фирма, по чиято сметка
да постъпят сумите, за да бъдат легализирани.
През този
период подсъдимият Д. Г. на 03.09.2014 год., със съдействието на подс.Г. Г., е
придобил „***“ЕООД от св.В.Н.. Дружеството вече имало открити сметки в „***“
Стара Загора и на 16.09.2014 год. подс.Д. Г. се явил в банката и се легитимирал
като собственик на капитала и управител на дружеството, а до 17.09.2014 год. е направил няколко опита
да се разпореди с паричната сума с преводи по сметките на „***“ ЕООД и „***“
ЕООД.
Категорично е установено и мястото на извършване на престъплението и това е гр.Стара Загора,
Република България. Установен е целия път на преминаване на престъпния доход -
по банков път от Кралство Белгия, където
е извършено базовото престъпление измама, в резултат на което е извършен
паричен превод и той е получен по сметката на „***“ЕООД и са правени опити за
легализиране на получената сума чрез „авансово плащане по договори“ или по чрез
електронно банкиране.
Безспорно са установени и способите на извършване на престъплението-форми на изпълнителното
деяние(действия, с които се цели легализация(пране) на доходи, които са
придобити по престъпен начин), а това са получаването от "***." SA,
държането по сметката на „***“ЕООД сумата от 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева
и няколкократни опити на подс.Д. Г. да се разпореди(използва) с процесната
парична сума с цел легализация на имуществото, като го прехвърли по сметките на
българските „***“ ЕООД(350 000 евро) и „***“ ЕООД(195 000 евро),
затова в платежните нареждания е попълнил като основание за превода „авансово
плащане по договор“. От установеното по
делото е видно, че „***“ ЕООД не е извършвало никаква търговска дейност от
регистрацията в Агенция по вписванията-Търговски регистър, още по-малко с „***“
ЕООД и „***“ ЕООД.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено и от двамата подсъдими, които са
действали в съучастие.
Подсъдимият Г.Г. е лицето, което е подбудило подсъдимия Д. Г., да се
включи в престъпната схема, като регистрира или придобие фирма, по сметките на
която да постъпват парични суми, с които Д. Г. да се разпорежда по указание на
подс.Г. Г.. В тази връзка подс.Г. Г. обещал на подс.Д. Г. последния да получи
сумата от 5 000 лева.
Освен подбудител, подс.Г. Г. е и помагач на подс.Д. Г. в общата им престъпна дейност. Така подс.Г.
Г. организирал придобиване на дяловете на „***“ЕООД, като извършил техническата
действия свързани с подготовка на необходимите за това документи- договор,
платежни нареждания. В действията по изготвяне на договор номер ***от 01.09.2014 г. със страни: доставчик "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр. Стара Загора, Р.България,
представлявано от Д.И.Г. и купувач "***SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел- Белгия, представлявано от Б.Д. подс.Г. Г. е действал в съучастие и с трето неустановено при
разследването лице, което е предало на 16.09.2014 год. процесния договор на
подс.Г. Г. без попълнени реквизити – подписи на страните и попълнена нотариална
заверка на договора. След извършване нареждането на
паричния превод от Кралство Белгия, на 15.09.2014 год. подс.Г. Г. се обадил на подс.Д. Г., за да го предупреди
и уведоми, че на следващия ден трябва да е в готовност за действие. През следващите
два дни – 16 и 17.09.2014 год. подс.Г. Г. винаги е бил с подс.Д. Г. при опитите
на последния да се разпореди със (за)държаните по сметка пари в евро(с едно
изключение). За да не бъде заснет от видеокамерите на офисите на банка „***“
Стара Загора или запомнен от служителите на банката, подс.Г. Г. не придружавал
в нито един от случаите на посещения на втория подсъдим Д. Г. в офисите на
банката. Подс.Г. Г. разгърнал
помагаческата(улесняващата) си дейност, като предал на подс.Д. Г. документите,
с които на 16.09.2014 год. последния се легитимирал като собственик на
„***“ЕООД пред служителите на „***“ клон Стара Загора и с тях удостоверил
правото му да се разпорежда със сметките на дружеството. Когато св.П. Т.
уведомил подс.Д. Г., че следва да представи на банката договора послужил като
основание за плащане, Д. Г. се обадил в присъствие на свидетеля на подс.Г. Г. и
му съобщил за изискванията на банката. Подс.Г. Г.
успокоил подс.Д. Г., че искания от банката документ ще бъде набавен, за да бъде
представен на 17.09.2014 год. И наистина подс.Г. Г. се заел със „снабдяване“ с
липсващия договор. Договора бил изготвен от третото неизвестно лице и предаден
на подс.Г. Г., но част от задължителните реквизити(подписи) на страните
липсвали, както не бил попълнен положения печат(щемпъл) за нотариална заверка
на договора - в щемпъла на нотариуса липсвали дата и имена на лицата, чиито
подписи са „заверени“. Тези празноти били отстранени от подс.Г. Г.,който ги
попълнил, като положил и подпис за купувач, а подс.Д. Г. за продавач и на заверката
за вярно с оригинала(на копието на договора).
Събраните доказателства категорично съдържат всички
признаци на съучастието.
Налице е първия обективен признак на съучастието, а
именно изискването престъплението да е резултат от съвместната дейност на две
или повече лице.
В конкретния случай първият обективен признак е
свързан и с втория, а именно наличие на съвместни действия,т.е. причинна връзка
на действията на съучастниците с престъплението, което е извършено от
изпълнителя. Без активните действия на подс.Г. Г., както в подбуждането в
извършването на престъплението на подс.Д. Г., така и особено с подпомагането в
извършването, чрез изготвяне и предоставяне на документи, които да дадат
възможност подс.Д. Г. да се разпореди с постъпилите по сметката на „***“ЕООД
парични средства, подсъдимият Д. Г. не би могъл да легализира престъпния
доход(парични средства).
Съучастието е възможно само при извършване на умишлени
престъпления, т.е. касае се за умишлена съвместна дейност на съучастиците в
престъплението. Налице е споразумение между тях за извършване на конкретно
престъпление, т.е. общност на умисъла.
Подсъдимият Д. Г. в съвместната престъпна дейност с
подс.Г. Г. е действал като извършител, тъй като и изпълнил елементите от обективната
страна на престъплението по чл.253,ал.2,вр.ал.1 НК– получил, държал и направил
опит да използва парични средства в размер на 986 620 евро и виновно отношение към това, че
извършва деянието съвместно с подс.Г. Г. и че действа като извършител при
съдействието на подс.Г. Г.. В хода на съдебното следствие не се установи
общност на умисъла на подс.Д. Г. с третото неизвестно лице в цялата престъпна
схема, с което контактите е осъществявал единствено подс.Г. Г., а подс.Д. Г. не
се е срещал, а не се установява да е съзнавал неговото съществуване и участие в
извършеното престъпление по чл.253,ал.2 НК.
Действията на подс.Д. Г. от субективна страна са
извършени с пряк умисъл. Хронологията на
„бизнес-дейността“ на подсъдимия Д. Г.
насочва еднозначно, че същия още в първия разговор с подс.Г. Г., в който
последния обяснил в какво ще се изразява „търговската дейност“ на фирмата,
която ще открие или придобие, е бил наясно, че без да извършва, каквато и да е
дейност, по сметката на фирмата ще постъпват големи суми пари. С тези парични
суми формално ще се разпорежда подс.Д. Г., но това реално ще е подс.Г. Г., чийто указания за извършване на
парични преводи към други търговци, подс.Д. Г. следва да изпълнява. За
извършената от подс.Д. Г. услуга подс.Г. Г. обещал на своя съучастник сумата от
5 000 лева и той се е съгласил.
Подсъдимият Д. Г. много добре е съзнавал, че „***“ЕООД
не извършва никаква търговска дейност, че няма сключени договори, още повече и
с чуждестранни търговски дружества, при това на стойност 2 960 000
евро. Въпреки това подсъдимият Д. Г. най-напред подписал, а в последствие
направил частна заверка на копие на договор номер ***от 01.09.2014 г.,
подписвайки се, че договора е верен с оригинала.
Тези обективирани действия на подс.Д. Г. водят до
еднозначния отговор, че същия е действал с пряк умисъл, защото е
съзнавал, че ще получи, ще държи и ще се разпореди с парични средства,
за които е предполагал, че са придобити с престъпление и въпреки това е искал
това. Подсъдимият Д. Г. дори и само да е предполагал, че парите, които ще
постъпват по сметката на „***“ЕООД са с престъпен произход, няма доказателства
това не е предизвикало у него размишления(борба на мотиви), дали да се включи в
предложената му схема за печалба, а през цялото време последователно е действал
за постигане на целта-получаване и разпореждане с тези парични средства. От
една страна подсъдимият Д. Г. е съзнавал обществената опасност на своите
действия и предвиждал неизбежното настъпването на общественоопасните последици
(интелектуалния момент на умисъла). Още в първия момент, в който подс.Г. Г. е
обяснил на подс.Д. Г. какво се изисква от
последния, за да „заработи“ 5 000 лева, на Д. Г. му е било ясно, че
се касае за „съмнителна“ търговска дейност, но въпреки това се е съгласил да
участва в предложената му схема. А условието, че с постъпващите парични
средства ще се разпорежда по указание на подс.Г. Г. към трети юридически лица,
е бил ясен сигнал, че това ще доведе до настъпване на общественоопасни
последици. Последващите събития са затвърдили предположението за незаконна
дейност, което окончателно се потвърдило с получения паричен превод на голяма
сума евро от белгийско юридическо лице, което подс.Д. Г. нито е знаел, а още
по-малко е имал търговски отношения.
От момента на постъпване на сумата в размер на 986
620 евро действията на подс.Д. Г.
убедително сочат, че в престъплението по чл.253 от НК лицето е действало с пряк
умисъл. Получаването, държането и
особено опита да използва парични средства придобити с престъпление е ярък
белег на волевия момент на прекия умисъл, че подсъдимия Д. Г. е искал
настъпването на общественоопасните последици. Не би могло да се приеме, че
подсъдимия Д. Г. по отношение на престъплението по чл.253 НК е действал с
евентуален(косвен) умисъл, при който деецът не желае, но съзнателно допуска
настъпването на общественоопасните последици или се отнася към тях с безразличие,
т.е. общественоопасните последици се явяват страничен, не желан резултат от
неговото деяние. При доказаната последователна упоритост на подс.Д. Г. да се
разпореди с постъпилата по сметката на „***“ЕООД, в резултат на престъпление
извършено в Кралство Белгия голяма сума пари, в полза на „***“
ЕООД(350 000 евро) и „***“ ЕООД(195 000 евро),т.е. легализация на
придобитото от престъпление имущество, единствения извод е, че подс. Д. Г. е
искал настъпването на общественоопасните последици. Следователно действията на
подс.Д. Г. изпълват волевия момент на прекия умисъл.
Във връзка с обвинението по чл.253 НК защитата на
подс.Д. Г. лансира тезата, че е налице доброволен отказ на подзащитния му да
довърши престъплението, тъй като се е отказал да извърши разпореждане с
постъпилата по сметката му парична сума и то преди да бъде задържан от
служители на ДАНС.
На първо място следва да се отговори на въпроса дали е
налице опит за извършване на престъпление по чл.253,ал.2, вр.ал.1 НК или се
касае за довършено престъпление?
Съдът счита, че в случая е налице довършено
престъпление, при което разпоредбата на чл.18,ал.3 НК е неприложима. Това
престъпление от обективна страна е с няколко форми на изпълнителното деяние. В
конкретния случай подсъдимият Д. Г. е получил и държал по сметката на управляваното от него
дружество „***“ЕООД парични средства от 986 620
евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева, които е държал от вечерта
на 15.09.2014 год. до 17.09.2014 год. и с които през това време няколкократно е
правил опит да се разпореди в полза на трети юридически лица,т.е. да легализира
паричната сума. При довършеност на престъплението по две форми на
изпълнителното деяние е невъзможно да се приеме, че е налице опит за извършване
на престъплението.
От друга страна, за да е налице доброволен отказ от
довършване на престъплението е необходимо това да станало по собствени подбуди
на извършителя, т.е. да е имал възможност да довърши престъплението
безпрепятствено, но да е осъзнал противоправността на извършващото се и да е
стигнал до извода, че не следва да продължи довършването на започнатото деяние,
тъй като е престъпно. В случая това не така. За два дни подсъдимият Д. Г. е
срещал пречки в осъществяване на намисленото разпореждане с постъпилата парична
сума, дали с изискване от банката на правно основание на превода, дали с отказ
от банката да изтегли в брой и минимална сума(2 000 евро), дали с
констатирано неправилно попълване на платежните нареждания или изчакване от
централата на „***“ съгласие да се деблокира сметката на „***“ЕООД. От друга
страна през цялото това време неустановеното в хода на разследването трето лице
в престъпната схема е правило непрекъснато неуспешни опити да се разпореди с
паричните средства по сметката на дружеството. В един момент подсъдимият Д. Г.
е прозрял факта, че са налице непреодолими пречки за разпореждане с паричните
средства и заявил, че се отказва и „няма да работи с парите“.
Трайно установената съдебна практика за приложението
на чл.18,ал.3,б.“а“ НК е деецът да се е отказал да довърши престъплението по
собствени подбуди, когато е имал възможност да довърши престъплението, но след
преценка на аргументи „за“ и „против“ довършване на престъплението се откаже. В
конкретния случай подсъдимият е осъзнал, че се сблъсква с непреодолими препятствия
в осъществяване замисъла на подс.Г. Г. да се разпореди с голяма част от
постъпилата сума в полза на „***“ ЕООД за сумата от 350 000 евро и „***“
ЕООД за сумата от 195 00 евро, и това го е принудило да се откаже в
по-нататъшни опити да се разпорежда с паричните средства.
В заключение съдът е категоричен, че е налице
довършено престъпление по
чл.253, ал.7 във вр.ал.5 във вр. с ал.4 вр.ал.2 предл.2, 3 и 4 във вр.ал.1 във
вр.чл.20,ал.2 от НК.
Налице е
квалифициращия признак на ал.5 на чл.253 НК, тъй като сумата от 986 620
евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева е в особено големи
размери. Към м.декември 2014 год. минималната работна заплата е 340 лева.
Според ТР№1/98 год. на ВКС критерият „особено големи размери“ е паричната
равностойност на предмета на престъплението да надхвърля 140 пъти установената
в страната минимална работна
заплата(47 600 лева). Очевидно е, че в случая предмета на престъплението
многократно надвишава сумата от 47 600 лева. Освен това случаят е и особено тежък.
Съвкупността от действията на подсъдимите очертават белезите на сложен
механизъм от съставяне на документи с невярно съдържание, неистински такива,
които са представени пред банкова институция, демонстрирана е упоритост в
постигане на преследваните цели, огромната парична сума, надвишаваща над
5 675 пъти минималната работна заплата за 2014 год. и данните за личността
на подсъдимите(осъждани за умишлени престъпления), сочат на изключително висока
степен на обществена опасност и на деянието и на подсъдимите и напълно се вписват в хипотезата на чл.93,т.8 НК.
По отношение на подс.Г. Г. за престъплението по чл.253 НК от субективна страна категорично се установява, че същият е действал
умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието-извършваните финансови операции, със средства, за които знае, че са
придобити с престъпление от други лица, предвиждал и е искал настъпването на
общественоопасните последици. С попълнените от подс.Г. Г. платежни нареждания
прозира и неформулираната специална цел на легализацията – да се придаде
правомерен вид върху собствеността на паричните средства постъпили по сметката
на „***“ ЕООД от белгийското дружество "***." SA.
Мотива за извършване на престъплението по чл.253 НК и
за двамата подсъдими е користен, като с действията по легализацията на
престъпния доход и двамата подсъдими са искали да се обогатят по престъпен
начин.
II.
Престъпление по
чл.309, ал.1 във вр.чл.20, ал.2 от НК.
1. По отношение на подсъдимия
Д.И.Г. - В периода 16.09.2014г.-17.09.2014 година в град Стара Загора, като
извършител, в съучастие с Г.Х.Г. като извършител и неустановено лице,
съставил неистински частен документ -
Договор ***от 01.09.2014г. със страни: доставчик "***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище в град Стара Загора - Р. България, представлявано от Д.И.Г. и
купувач търговско дружество
"***." SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел–Кралство
Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и
хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро, и на 17.09.2014г. го
употребил чрез представяне на заверено копие от същия пред кредитна
институция–банка: „***а –клон България“ АД гр.Стара Загора офис 1, за да
докаже, че съществува правно отношение между "***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище град Стара Загора и
"***." SA, дан. № ***със
седалище в град Брюксел-Белгия, по силата на което, получените на 16.09.2014г.
парични средства: 986 620 евро по банковата сметка на "***" ЕООД, ЕИК
***в “***- клон България” АД - IBAN***,
представляват авансово плащане съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински
договор – престъпление по чл.309, ал.1
във вр с чл.20, ал.2 от НК.
2. По отношение на Г.Х.Г. - в периода 16.09.2014г. -
17.09.2014 година в гр.Стара Загора, като извършител, в съучастие с Д.И.Г.,
като извършител и неустановено лице, съставил
неистински частен документ-
Договор ***от 01.09.2014г. със страни: доставчик "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр.Стара Загора, Р. България, представлявано от Д.И.Г. и
купувач търговско дружество
"***." SA, дан. №
***със седалище в гр.Брюксел - Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет
доставка на влекачи с ремаркета и хладилни контейнери на обща стойност 2 960
000 евро, и на 17.09.2014г. Д.И.Г. го употребил чрез представяне на заверено
копие от същия пред кредитна институция – банка: „*** –клон България“ АД
гр.Стара Загора офис 1, за да докаже, че съществува правно отношение между
"***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище в Р.България, гр. Ст.Загора и
"***." SA, дан. № ***със седалище в Белгия, по силата на което
получените на 16.09.2014г., 986 620 (деветстотин осемдесет и шест хиляди
шестстотин и двадесет) евро по банковата
сметка на "***" ЕООД, ЕИК ***в “***а България” АД - IBAN***, представляват авансово плащане
съгласно т.3.2 и т.5 от представения неистински договор – престъпление по
чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Договор *** от
01.09.2014г. със страни: доставчик "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
гр.Стара Загора, Р. България, представлявано от Д.И.Г. и купувач търговско
дружество "***." SA, дан. № *** със седалище в гр.Брюксел -
Белгия, представлявано от Б.Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и
хладилни контейнери на обща стойност 2 960 000 евро е с невярно съдържание. И
това е така, защото по делото не се събраха никакви доказателства, че такава
сделка е сключена. "***." SA, няма никакви търговски отношения с
„***“ ЕООД, нито има търговски представител на име Б.Д.. От друга страна „***“
ЕООД никога не е имала търговски контакти с "***." SA, нито е
договаряла подобна сделка, което се установява от обясненията на подсъдимия
Д.Г. и член на управителния съвет на
"***." SA - свидетелката К.Б..
Към момента на „сключване на договора“ – 01.09.2014г.
подсъдимият Д.Г. все още не е бил придобил дяловете на „***“ ЕООД, което е
станало на 03.09.2014г.
Процесния
договор е съставен и след постъпване на паричната сума по сметката на „***“
ЕООД, тъй като в него като авансово плащане е посочена сумата в размера, в
който е *** наредена от А.Б.(В.) в размер на 986 620 евро, вместо
посочената й (на А.Б.(В.) в електронното писмо на адв.П.Ф. сума от 986 260
евро.
От обективна страна Договор ***от 01.09.2014г. със
страни: доставчик "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Стара Загора,
Р. България, представлявано от Д.И.Г. и купувач търговско дружество "***." SA, дан. № ***със седалище в гр.Брюксел - Белгия,
представлявано от Б.Д., с предмет доставка на влекачи с ремаркета и хладилни
контейнери на обща стойност 2 960 000 евро е неистински. Истински документ е този, в който писменото изявление е
на лицето, което действително го е съставило(ППВС №3/82 год.). Попълнените реквизити и положени подписи на
търговски представител на дружество
"***."- Б.Д..
Подсъдимият Г. Г. е положил подпис на купувач (Б. Д.) на всяка страница от
договора, както и на окончателния договор. Действията на подсъдимите изпълват
критерия за неистински документ по чл.93, т.6 то НК. Сам по себе си процесния
договор представлява частен документ, който подсъдимите, с помощта на неустановено
при разследването лице, са съставили непопълнен откъм задължителни
реквизити-подписи на страните по договора. С вписване имената на Б.Д. в
качеството на купувач, представляващ „***." SA и полагане подпис вместо него подсъдимите - в частност
Г.Г., е предал вид, че е налице волеизявлението на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило. След съставянето на документа подсъдимият
Г.Г. направил ксерокопие на договора и на всеки лист изписал „В.О. Д.И.Г.“, а
подсъдимия Д.Г. се подписал на частната заверка на ксерокопието на договора.
Налице е и втория обективен признак на престъплението
по чл.309, ал.1 от НК, а именно: употреба на съставения неистински частен
документ. Договорът е употребен от подсъдимия Д.Г., който на 17.09.2014г. го
представил пред кредитната институция – банка „***“ АД, гр.Стара Загора за да
докаже, че съществува договорно отношение между „***“ ЕООД и „***." SA със
седалище Брюксел, Белгия по силата на което постъпилите на 16.09.2014г. парични
средства в размер на 986 620 евро по банковата сметка на „***“ ЕООД „***“
АД, гр.Стара Загора, представляват авансово плащане съгласно т.3.2. и т.5 от
представения неистински договор.
От субективна страна престъплението е извършено в
съучастие на двамата подсъдими, като формата на съучастие е извършителство, тъй
като и двамата подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението, т.е.
съставянето на неистинския частен документ – процесния договор, чието заверено
копие в последствие подсъдимият Д.Г. представил в кредитната институция „*** -
клон България“ АД, гр.Стара Загора.
В този случай като съизвършител е участвало и трето
неустановено лице, което всъщност е предоставило договора предмет на настоящото
обвинение, който впоследствие двамата подсъдими дооформили по начина описан по-горе.
И в този случай подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, т.е. че съставят неистински частен
документ, който впоследствие да употребят за да докажат съществуващо право на вземане, т.е. на разпореждане с
инкриминираната по делото сума и са искали настъпването на обществено опасните
последици.
III.Престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимия Д.И.Г. ***, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – нотариална заверка с рег. № ***. на
нотариус Х.К. с рег.№ *** на Нотариалната камара, район на действие Районен
съд-Хасково, за нотариално удостоверяване на
подписите на Договор *** от
01.09.2014 г. със страни "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Стара
Загора, Р.България, представлявано от Д.И.Г. и търговско дружество "***,
дан. № ***със седалище в Белгия, представлявано от Б.Д., чрез представяне на
заверено копие от същия пред кредитна институция – банка: „*** – клон България“
АД гр.Стара Загора офис 1, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК.
От обективна страна, в хода на съдебното следствие,
категорично се установи, че нотариалното удостоверяване(заверка) на подписите
на Договор ***от 01.09.2014 г. със страни "***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище гр.Стара Загора, Р.България, представлявано от Д.И.Г. и търговско
дружество "***, дан. № ***със седалище в Белгия, представлявано от Б.Д.,
чрез нотариална заверка с рег. № 2947/16.09.2014г. не е извършено от нотариус
Х.К. с рег.№ ***на Нотариалната камара,
район на действие Районен съд-Хасково.
Съдебната практика (ППВС №3/82г.,т.4) е приела, че
нотариалната заверка на частен документ прави документа официален единствено в
частта на нотариалната заверка, когато това е направено от съответно длъжностно
лице в кръга на службата му. Според чл.93,т.1,б.“б“ НК нотариуса,
респ.помощник-нотариуса е длъжностно лице, който може да издава(съставя)
официален документ в кръга на службата му (чл.93,т.5 НК). В тази връзка
процесния договор представлява неистински официален документ, тъй като
нотариална заверка на подписите на Д.И.Г. и Б.Д., видно от доказателствата по
делото, не е извършвана от нотариус Х.К. или помощник нотариус в нейната кантора.
От друга страна под регистрационен № 2947/16.09.2014г. в общия регистър на
нотариус Х.К. фигурира нотариално удостоверяване на подпис в пълномощно със
страни Д.Ф.и Щ.Д.. Официалния
документ-нотариалната заверка на подписи, е неистински, тъй като заверката не е
извършена от нотариус Х.К..
Неистинския официален документ - нотариална заверка с
рег. № 2947/16.09.2014г. на нотариус Х.К. с
рег.№ ***на Нотариалната камара, район на действие Районен съд-Х.за
нотариално удостоверяване на подписите на инкриминирания договор е представен
като заверено копие на същия пред кредитна институция „***-клон България“ АД,
гр.Стара Загора. За самото съставяне на неистинския официален документ не може
да се търси наказателна отговорност от Д.Г., тъй като това е сторено от
подсъдимия Г.Г. и третото неизвестно лице, което е предоставило на подс.Г. Г.
неоформен от към подписи договор ***от 01.09.2014 г.,но с поставени щемпъл и
печат на нотариус Х.К.. В последствие подс.Г. Г. попълнил реквизитите в
нотариалния печат текстово в присъствието на подс.Д. Г., който обаче няма
участие в оформянето на тази част от
процесния договор.
От субективна страна подсъдимият Д.Г. е извършил
престъплението по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК умишлено, с пряк умисъл
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието – използване на
неистински официален документ съзнателно и е искал настъпването на обществено
опасните последици – да възпроизведе реакция (разрешение за възможност да се
разпорежда с постъпилата сума) от служителите на „***-клон България“ АД,
гр.Стара Загора.
IV. Престъпление по чл.308, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
По отношение на подсъдимия Г.Х.Г. ***, като
извършител, в съучастие с неустановено лице, съставил неистински официален
документ – нотариална заверка с рег. № ***г. на нотариус Х.К. с рег. № *** на Нотариалната
камара, район на действие Районен съд - гр. Хасково, за нотариално
удостоверяване на подписите по
Договор ***от 01.09.2014г. със страни: "***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище гр.Стара Загора-Р.България, представлявано от Д.И.Г. и търговско
дружество "***." SA, дан. № ***със седалище в Белгия,
представлявано от Б.Д. с цел да бъде използван от Д.И.Г. чрез представяне на
заверено копие от същия пред кредитна институция - банка:„***а–клон България“
АД, гр.Стара Загора офис 1 – престъпление по чл.308, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
На 17.09.2014г., преди да се срещне с подсъдимия Д.Г.,
подсъдимият Г.Г. е получил от неустановено лице договор ***от 01.09.2014г. със
страни: „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище гр.Стара Загора-Р.България,
представлява по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК но от Д.И.Г. и търговско
дружество "***." SA, дан. № ***със седалище в Белгия,
представлявано от Б.Д. като на последната страница е бил поставен непопълнен
текстово щемпела и печата на нотариус Х.К., с рег. № ***на Нотариалната камара,
район на действие Районен съд - гр. Хасково.
От обективна
страна ръкописния текст в щемпела(печата) на нотариус Х.К. „Д.И.Г. и Б.Д.“(подс.Г. Г. е изписал погрешно
фамилията „Д.“) както и датата
16.09.2014г. са попълнени от подсъдимия Г.Г., т.е. по този начин подс.Г. Г. е
оформил нотариалната заверка на подписите, което представлява неистински
официален документ, което се доказва от показанията на нотариус Х.К., според
които почеркът не е нейния или на неин служител, както не изхожда от нея и
подписа върху печата на нотариуса и което се подкрепя от заключението на
съдебно-почерковата експертиза. След като нотариалната заверка на подписите под
документа(договор) не е извършена от нотариус Х.К. документа е неистински в
тази му част.
По-горе се изложиха съображения кое превръща част от
частен документ в официален такъв, а това е именно надлежна нотариална заверка
на подписите от длъжностно лице, какъвто по силата на закона е нотариус
или помощник-нотариус. Попълвайки реквизитите в щемпъла на нотариус Х. К.,
подсъдимият Г. Г. е съставил неистински официален документ. Неистинския
официален документ е бил съставен с цел да бъде използван и е бил използван от
подсъдимия Д.И.Г. чрез представяне на заверено копие от процесния договор пред
кредитна институция „***-клон България“ АД, гр.Стара Загора.
Престъплението е извършено от подсъдимия Г.Г.
умишлено, с пряк умисъл, тъй като напълно е съзнавал, че съставя неистински
официален документ със специална цел – да бъде използван и е искал настъпването на обществено опасните
последици със съставянето и ползването на неистински официален документ. И
действително, подс.Д. Г. е използвал заверено копие от този документ пред
кредитна институция банка:„***а–клон България“ АД, гр.Стара Загора офис №1.
По това обвинение подс.Г. Г. е действал в съучастие
като извършител с неустановено в хода на разследването трето лице, което
изготвило проекто-договора между дружествата „***“ЕООД и "***." SA,
като на с.3 поставило непопълнен щемпъл и печат на нотариус Х.К.. Договорът бил
предаден на подс.Г. Г., който се заел и извършил „нотариална заверка“ на
подписите на страните по договора.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
В съответствие с чл.54 от НК при определяне на
наказанието се отчитат характера и степента на обществена опасност на
престъплението и личността на дееца, в това число обстоятелствата смекчаващи
или отегчаващи наказанието(вината), а така също и влиянието което наказанието
ще окаже за постигане целите визирани в чл.36,ал.1 НК(индивидуална и генерална
превенция).
I.
По отношение на
подсъдимия Д.И.Г..
При определяне на наказанията на подс.Д.Г. съдът се
ръководи от визираните в раздел Първи, на Глава четвърта от общата част на НК
правила за определяне на наказанието: да е справедливо, съответстващо на
престъплението и на предвидената санкция в съответната специална норма и с
оглед постигането на визираните в чл.36 от НК цели. Оптималността на
наказанието е основна съставляваща на принципа за неговата справедливост.
От една страна личността на подсъдимия Д.И.Г. сочи на
лице със завишена степен на обществена опасност, което произтича от данните за
неговата личност, както от
свидетелството за съдимост, така и от Декларацията за материално и семейно
положение. Същият е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ
характер – престъпления против собствеността, документни престъпления, като
част от наложените наказания е изтърпял
реално. Подсъдимият е с основно
образование, няма създадено семейство, без постоянен източник на доходи –
безработен.
От друга страна, в конкретния случай, в хода на цялото
наказателно производство – от образуването на досъдебното производство и през
цялото съдебно производство подсъдимият Д.Г. прави пълни самопризнания, активно
съдейства за изясняване на фактическата обстановка, за разкриването на
престъпленията, за изобличаването на съучастника си и изразява съжаление за стореното и готовност
да понесе определеното му наказание. Дори и при поставянето им в очна ставка с
втория подсъдим Г. Г., подсъдимият Д. Г. не промени своите обяснения.
Цялостното процесуално поведение на подсъдимия Д. Г. в разкриването на
обективната истина по делото заслужава и оценка като смекчаващо вината
обстоятелство с особено значима тежест(гравитиращо близо до изключителност) при
определяне на наказанието и което се прие като намаляващо обществената опасност
на дееца.
Съдът в съответствие с изискванията на чл.54,ал.1 от НК при определяне наказанието на подс.Д. Г. отчете и ролята на подсъдимия в
цялата престъпна схема и неговия
конкретен принос. Обясненията на подс.Д. Г., ведно с подкрепящите ги
писмени и гласни доказателства са в основата на постановената присъдата.
1.За престъплението по чл.253, ал.7 вр. ал.5 вр.
ал.4 вр. ал.2, предл. 2-ро, 3-то и 4-то
вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 5
до 15 години и глоба от 10 000 до 30 000 лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.
По това обвинение действията на подсъдимия Д.Г. са
квалифицирани по най-тежката форма на съучастие – извършител, тъй като по
собствената сметка и по сметката на
управляваното от него „***“ ЕООД е получил, държал и направил опит да използва
сумата от 986 620 евро с левова равностойност 1 929 660,99 лв. От друга страна
освен изложеното по-горе свързано с направено самопризнание и съдействие за
изясняване на фактическата обстановка съдът счита, че в цялата престъпна схема с участието на
неустановеното лице и втория подсъдим Г.Г., подсъдимият Д.Г. е бил в ролята на
изпълнител на взетите решения от останалите двама участници в престъпната
дейност, като за извършеното му е обещано възнаграждение от 5000лв., която сума
е нищожна на фона на очаквания превод от 2 960 000 евро.
При определяне
на наказанието за това престъпление съдът взе предвид разпоредбата на
чл.21,ал.1 НК, според която, при съучастие се отчита характерът и степента на
отделното участие(принос) на всеки един от дейците. Правилото е, че най-строго
следва да е наказанието на извършителя(арг.чл.21,ал.2 НК). Това не отменя
задължението на съда във всеки конкретен случай да оценя влиянието и характера
на фактическото участие на подсъдимия и ролята в престъплението. С оглед
спецификата на престъплението пране на пари, сложните причино-следствени
връзки, свързани със съставяне на различни частни и официални документи и
тяхното използване е очевидно, че интелектуалните и практически възможности на
подсъдимия Д. Г. са ограничени. В този смисъл, макар и извършител, в никакъв
случай не може да се приеме,че степента на участието(конкретния принос) в
извършеното престъпление от страна на подс.Д. Г. е по-голяма от тази на подс.Г.
Г., при когото са налице форми на съучастие.
В тази връзка съдът прие, че следва да се определи наказание при
значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства, което произтича от
процесуалното поведение на подсъдимия и
оценката на неговата обективна роля в престъплението пране на пари.
Водим от това, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от пет години и шест
месеца, което наказание подсъдимия Д.Г., съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Имайки предвид имотното състояние на подсъдимия Д.Г. –
не притежава недвижими имоти и движимо
имущество, липсата на доходи и семейно положение-неженен,не се грижи или
издържа непълнолетни деца, съответно и
оказаното съдействие за установяване на фактическата обстановка съдът определи
наказание глоба в минималния размер на наказанието предвидено в специалната
норма, а именно 10 000 лева.
2.За престъплението по чл.309,
ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до
две години.
И в този случай при определяне
размера на наказателната отговорност на подс.Д. Г. съдът постави на преценка
смекчаващите вината обстоятелства, както и отегчаващите такива. Съдът даде
приоритет на смекчаващите вината обстоятелства, изхождайки от обстоятелството,
че в разкриване на обстоятелствата по фактическата обстановка, самопризнанията
на подсъдимия Д.Г. имат значимо значение, т.е. неговите обяснения не прекъсват,
а допълват съществено хронологията и индивидуалното участие на всеки един от
подсъдимите в престъпната дейност. Престъплението е извършено в съучастие,
което завишава обществената опасност на деянието, но съдът отчете и характера и
степента на участието на подсъдимия Д.Г. в съставянето на неистинския частен
документ (чл.21, ал.1 от НК) и прие, че конкретният принос в съставянето на
процесния документ –Договор ***от 01.09.2014 г. със страни "***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр.Стара Загора, Р.България, представлявано от Д.И.Г. и
търговско дружество "***SA, дан. № ***със седалище в Белгия,
представлявано от Б.Д. е значително по несъществено в сравнение с извършеното
от подсъдимия Г.Г., който се снабдил от третото неизвестно лице с неоформен от
към всички реквизити договор е и попълнил голяма част от реквизитите на
договора. В конкретния случай подсъдимия Д.Г. е положил подписа си по договора
и при частната заверка на представеното пред банковата институция копие от
процесния договор. Тук и двамата подсъдими са участвали като извършители, но
подс.Д. Г. е следвал указанията на подс.Г. Г.. В тази връзка съдът прие, че
следва да определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
т.е. под средния размер на предвиденото в специалната норма на НК наказание. От
друга страна предишните осъждания на подсъдимия Д.И.Г. и то на лишаване от
свобода, автоматично изключват отлагане изпълнението на наказанието лишаване от
свобода.
При това положение и давайки приоритет на смекчаващите
вината обстоятелства съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНС следва да стане при първоначален „строг“ режим.
3.По отношение престъплението по чл.316, вр. чл.308,
ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години.
При определяне на наказанието съдът прие, че следва да
даде приоритет на смекчаващите вината обстоятелства предвид оказаното съдействие на подсъдимия в
правилното изясняване на фактическата обстановка, неговото съжаление за
извършеното, а и с оглед зависимото положение от подсъдимия Г.Г. (очаква да
получи 5 000 лв), който е напътствал и наставлявал действията на
подсъдимия Д.Г.. В тази връзка съдът осъди подсъдимия Д.Г. на лишаване от
свобода за срок от девет месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК прие, че са
налице условията за групиране наказанията(реална съвкупност) на подсъдимия
Д.И.Г. чрез т.нар. вътрешна кумулация и определи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от трите наказания, а това е лишаване от свобода за срок от пет
години и шест месеца, което наказание съгласно чл.57, ал.1, т., б.“б“ от ЗИНЗС
същият да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл.23, ал.3
от НК, към наказанието лишаване от свобода присъди изцяло и определеното за престъплението по
чл. 253, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.4 вр.
ал.2, предл. 2-ро, 3-то и 4-то вр. ал.1
от НК наказание „глоба“ в размер на
10 000лв.
Престъпленията по настоящото наказателно
производство са извършени от подсъдимия
Д.И.Г. преди да има влязла в сила присъда по НОХД № 306/2016г. на ОС-Стара
Загора,по НОХД № 2284/2016г. на РС-Ст.Загора,по НОХД № 239/2016г. на РС-Нова
Загора и по НОХД № 494/2016г. на РС-Нова Загора. При това положение и на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът прие, че следва да се
определи едно общо наказание по настоящото наказателно производство и по
изброените наказателни дела, с влезли в сила присъди - най-тежкото от тях, а
това е наказанието по настоящото НОХД № 475/2018г. по описа на Старозагорски
окръжен съд. В тази връзка съдът определи едно общо наказание в размер на
пет години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание
съобразно чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС подсъдимият Д.И.Г. следва да изтърпи
при първоначален строг режим и към това наказание се прибави и наказанието
„Глоба“ в размер на 10 000 лв.
Тъй като по една част от присъдите по цитираните НОХ
дела наказанието лишаване от свобода е изтърпяно съдът на основание чл.25, ал.2
във вр.ал.1 от НК постанови, да се приспадне от определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца изтърпяното до момента
по ЧНД № 3912/2018г. на РС-Нова Загора, по което са групирани (определено общо
наказание) наказанията по присъди по НОХД № 306/2016г. на ОС-Ст.Загора, НОХД №
2284/2016г. на РС-Ст.Загора, НОХД № 239/2016г. на РС-Нова Загора и НОХД №
494/2016г. на РС-Нова Загора.
По досъдебното производство, което е предмет на
разглеждане по НОХД № 475/2016г. (ДП № 45-с/2015г. по описа на ОСлО при
ОП-Ст.Загора) подсъдимият Д.И.Г. е бил задържан за 72 часа с постановление от
18.09.2014г. на наблюдаващия прокурор от ОП-Ст.Загора. С оглед на това и на
основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК съдът приспадна от определеното общо
наказание на подсъдимия три дни, в които е бил задържан за 72 часа.
II.
По отношение на
подсъдимия Г.Х.Г..
При определяне на наказанията на подсъдимия Г.Х.Г.
съдът също се водеше от ръководните
начала (принципи) на НК за законосъобразност, т.е. да е в рамките на
предвидената специална норма на НК и
индивидуализацията на наказанието, за да се постигнат целите посочени в чл.36
от НК. И в трите престъпления, в извършването на които е признат за виновен,
подсъдимият Г.Г. е действал в съучастие с трето неустановено лице и подс.Д. Г..
В общата престъпна схема участието на подсъдимия Г. Г. е решаващо, защото той е
свързващото звено на участниците в престъпните намерения да легализират
придобитото чрез престъпление имущество – парична сума в размер на 986 620
евро. В тази връзка съдът отчете висока степен на обществена опасност на дееца,
каквато е и на самото престъпление по чл.253 НК.
1.За престъплението по чл. по чл.253, ал.7 вр. ал.5
вр. ал.4 вр. ал.2, предл. 2-ро, 3-то и
4-то вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
В специалния текст за „пране на пари“ подсъдимият Г.Г.
е действал в съучастие с подсъдимия Д.Г. и трето неустановено лице. В общия
престъпен умисъл формата и вида на съучастието са в качеството на подбудител и
помагач. Личността на подсъдимия Г.Г. носи белезите на лице с висока степен на
обществена опасност, което произтича от неговото предишно осъждане по НОХД №
326/2012г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. По това наказателно производство
подсъдимият е осъден за избягване, установяване и плащане на данъчни задължения
в особено големи размери, като за това е съставил и използвал документи, които
по същността си са престъпление по Глава
IX - „Документни
престъпления“, което престъпление е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК (продължавано престъпление).
Според
разпоредбата на чл.21, ал.1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието
предвидено за извършеното престъпление, като се отчита характера и степента на
тяхното участие. За престъплението по чл.253 от НК подсъдимия Г.Г. се явява
подбудител и помагач. Действително според НК – чл.21, ал. 2 от НК подбудителят
и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са подбудили и помогнали
извършителя и по принцип тяхната наказателна отговорност е по-лека в сравнение
с физическия извършител на престъплението. В конкретния случай и характера, и
степента на участието в съвместното извършване на престъплението за подсъдимия
Г.Г. е с особена тежест. Функциите, които подс.Г. Г. е изпълнявал, в основна
степен детерминират престъпния резултат, т.е. настъпването на
общественоопасните последици зависи от неговите действия. Той е деецът, който
намира подходящото лице, което да бъде направлявано и което ще изпълнява
неговите указания в изпълнение на престъпната схема. За целта той е успял да
уговори подсъдимия Д.Г., че ще получи като възнаграждение сумата от 5000лв.,
ако открие или придобие фирма, по която да постъпват големи суми пари, с които
по негови указания, подсъдимият Д.Г. да се разпорежда. Видно от цялостния
профил на личността на подсъдимия Д. Г. същият е криминално проявен, но
извършваните от него престъпления нямат допирни точки с икономически
престъпления – данъчни престъпления, пране на пари и т.н. Изпитвайки нужда от парични
средства подсъдимият Д.Г. приел предложението на Г.Г.. От тук нататък последния
(Д.Г.) е изпълнявал указанията на подсъдимия Г.Г., който в изпълнение на
замисъла(и на третото неустановено лице) най-напред подпомогнал Д.Г. да
придобие „***“ ЕООД. Имал е основна роля в изготвяне на изискуемите от банката
документи – договор между „***“ ЕООД и "***." SA, негова – и с
неустановеното лице, е „нотариалната
заверка“ на подписи по договора, той попълнил на платежни нареждания от „***“
ЕООД за „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. В тази връзка съда счита, че конкретния принос
на подсъдимия Г.Г. в извършване на престъплението пране на пари, макар и да не
е извършител, е основно и без неговите действия, като подбудител и помагач, подсъдимият Д.Г.
не би могъл да извърши престъплението по чл.253 от НК.
Едновременно с това данните за личността на Г.Г. сочат
на лице, което не работи, няма никакви легални доходи, не притежава
имущество. Едва след започване на
извършване на престъплението е записан като студент в „Тракийски университет“
гр.Стара Загора. Следователно към датата на извършване на престъплението
подсъдимия Г.Г. е с негативна характеристика.
Гореизложеното – неговото съдебно минало, личностна
характеристика, активното му участие в генезиса и развитието на престъпния
процес, налагат извода, че наказанието следва да бъде определено при лек превес
на отегчаващи вината обстоятелства, над средния размер предвиден в специалната
норма.
За престъплението по чл.253, в частност 253, ал.7
вр.ал.5 вр.ал.4 вр. ал.2 предл. 2-ро, 3-то и 4-то вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода за срок от 5 до 15
години и глоба от 10 000 до 30 000лв., както и лишаване от права по
чл.37, ал.1 т.6 и 7 от НК. В тази връзка и с оглед високата степен на
обществена опасност и на деянието, и особено на дееца, съдът при
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Г.Г. определи наказание лишаване
от свобода в размер на десет години и шест месеца, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
При констатирания превес на отегчаващите вината
обстоятелства по отношение на подс.Г. Г. и данните за неговото имотно състояние
съдът прие,че следва да се определи наказание глоба, което макар и минимално,
да надвишава средния размер на предвиденото в чл.253, ал.5 от НК кумулативно
наказание глоба. В тази връзка съдебния състав
определи размера на наказанието и осъди подсъдимия Г.Г. и с глоба в
размер на 20 600 лв.
2.За престъплението по чл.309, ал.1 от НК за съставяне
на неистински частен документ с цел да бъде използван, за да се докаже
съществуването(прекратено, изменено) на някое право или задължение
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години.
В случая неистинския частен
документ е Договор ***от 01.09.2014г. със страни: доставчик "***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Стара Загора, Р. България, представлявано от
Д.И.Г. и купувач търговско дружество
"***." SA, дан. №
***със седалище в гр.Брюксел - Белгия, представлявано от Б.Д.. При съставянето
(изготвянето) на този частен документ подсъдимият Г. Г. е действал като
съизвършител с подс.Д. Г. и неустанвеното лице, тъй като е попълнил редица
реквизити от договора, подписал е договора като купувач за Б.Д., попълнил е
текстово завереното копие на същия, като на всяка страница от договора е
написал „В.О. Д.И. Г., който го е заверил с подписа си и
поставил печата на „***“ ЕООД, гр.Стара Загора. В тази връзка, ако
подсъдимият Г.Г. не беше изготвил с
неустановеното лице бланката на процесния договор и не бе попълнил описаните
реквизити, подсъдимият Д.Г. обективно не е могъл, както да се снабди с такъв
договор, а още по-малко да представи същия пред банковата институция. Ето защо
съдът прие, че на подсъдимия Г.Г. следва да се определи наказание лишаване от
свобода, който да е над средния размер на предвиденото наказание в разпоредбата
на чл.309, ал.1 от НК. Водим от това, съдът осъди за престъплението по чл.309,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК подсъдимия Г.Г. на една година и три месеца лишаване
от свобода, което наказание съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.2 , б.“б“ от ЗИНЗС същият да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
3.Престъплението по чл.308, ал.1 от НК касае съставяне
на неистински официален документ, за което законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода за срок до три години.
Подсъдимият
Г.Г. върху щемпела на нотариус Х.К.
попълнил реквизитите дата „16.09.2014г.“ и имената на лицата, чиито
подписи са нотариално заверени „Д.И.Г. и Б.Д.“. Нотариалната заверка на
документ прави същия официален документ, в частта на заверката, и след като
това не е извършено от нотариуса Х.К., а от подсъдимия Г. Г., документа е официален, но е
неистински. Тази нотариална заверка на подписите или съставянето на неистинския
официален документ Г.Г. го е направил с цел да бъде използван от подсъдимия
Д.Г., който да представи заверено копие от същия пред „*** – клон България“ АД,
гр.Стара Загора.
В случая нотариалната заверка на подписите по
договора подсъдимият Г.Х.Г. е изготвил с
неустановеното в хода на разследването лице (което е поставил непопълнен
щемпъла и печата на нотариус Х. К.) като формата на съучастието е извършител.
Наказанието,
което съдът определи, беше съобразено с превеса на отегчаващи вината
обстоятелства по отношение личността на подс.Г. Г., предвид решаващият принос
на подсъдимия Г. Г. за съставянето на
неистинския официален документ, който в последствие е използван от подс.Д. Г..
Водим от това и съдът определи наказание
от една година и седем месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“
режим.
При условията на чл.23,ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия Г.Х.Г. едно общо наказание, а именно най-тежкото от трите наказания,
а то е десет години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. Ръководейки се от разпоредбата на чл.23,
ал.3, от НК съдът присъедини изцяло към определеното общо наказание 10 години и
шест месеца лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 20 600 лв.
Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение
и постанови, подсъдимият Г.Х.Г. да изтърпи отложеното наказание от две години и десет месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 326/2012г. на Старозагорски окръжен съд, при
първоначален „строг“ режим.
Присъдата по НОХД № 326/2012г. по описа на ОС-Ст.Загора
е влязла в сила на 31.08.2012г. На подсъдимия Г.Г. е наложено наказание
лишаване от свобода от две години и десет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за
срок от пет години. Очевидно е, че престъпната дейност на подсъдимия Г.Г. по
настоящото дело – 03.09.2014г. до 17.09.2014г. влиза в изпитателния срок на
отложеното наказание, поради което и предвид императивния характер на
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимият Г. Г., отделно
от определеното общо наказание да изтърпи и отложеното наказание по НОХД №
326/2012г. на ОС-Ст.Загора.
На основание чл.59,ал.2 във вр. ал.1 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от десет години и шест месеца по отношение на
подсъдимия Г.Х.Г., а това са три дни, през които е бил задържан за 72 часа с
постановление от 18.09.2014г. на наблюдаващия прокурор.
По отношение на веществените доказателства(според
обвинителния акт): попълнено платежно нареждане на „***“ за 195 000 евро с
наредител „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД, попълнено платежно нареждане на
„***“ за 350 000 евро с наредител „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД , 25 броя
празни бланки на платежни нареждания на „***“ - иззети с протокол за обиск и
изземване от обв.Д.Г. на 17.09.2014г., намиращи се на л.61-82 и л.173, 174 от
делото;
- договор за
доставка ***от 01.09.2014 г. със страни: "***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище в Р. България, гр. Ст.Загора представлявано от Д. Г. и търговско
дружество "***S. M. B."
SA, дан. № BE 0418 956 36 със седалище в
Белгия, представлявано от Б.Д. –предаден с протокол за доброволно предаване от
01.10.2014г. от св.П.Т., намиращ се на л.161-164 т.1 от делото;
- документи,
предадени с протокол за доброволно
предаване от 17.09.2014г. от обв.Г.Г.: искане от 09.09.2014г. до „***“ ЕАД, клон Стара Загора
от името на „***“ ЕООД за електронно известяване от страна на банката за
движение по сметката на „***“ ЕООД – с номер ***–за входящи преводи, копие от
договор за откриване на разплащателна сметка в евро в „***“ и придружаващи
документи на „***“ ЕООД, учредителен акт и протокол, и банкови документи за
платени такси и платен уставен капитал на „***“ ЕООД, документи за платени
такси – за уставен капитал, за вписване в ТР и издаване на удостоверение на
„***“ ЕООД, учредителния акт - неподписан, в който в т.1-3 е посочено търговско
дружество „***“ ЕООД, за учредител на същото е посочен И.Е.К., документа е под
„шапката“ на ЕООД „***“ , и в клаузите за управление и представителство е
посочено „***“ ЕООД, неподписан учредителен протокол на „***“ ЕООД, документи
на „***“ ЕООД - учредителен акт и учредителен протокол, оригинални касови
документи за платени в полза на Агенцията по вписванията-Търговски регистър
такси и удостоверение за актуално състояние, документи на „***“ ЕООД-учредителен акт и учредителен
протокол, удостоверение за актуално състояние и касови документи за платените
Агенцията по вписванията- Търговски регистър такси, празни бланки на платежни
нареждания на „***“, намиращи се на л.65-179 т.4 от делото, които са използвани при
подготовката и извършване на основното престъпление по чл.253 от НК от НК, съдът постанови същите, които са
приложени по делото и са част от досъдебното производство, след влизане на
присъдата в сила да се съхраняват до унищожаване на делото.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.253,ал.6 НК и не
отне в полза на държавата предметът на престъплението - сумата от 986 620
евро с левова равностойност 1 929 660,99 лева(към 15.09.2014 год.) по
няколко съображения. На първо място безспорно е установено, че тази сума е
постъпила по сметката на „***“ ЕООД от сметката на "***." SA –
търговско дружество, регистрирано в Кралство Белгия. Установено е, че
нареждането на сумата е резултат от извършено тежко умишлено престъпление – измама(мошеничество)
в юрисдикцията на Кралство Белгия, като
е въведено в заблуждение финансов служител на белгийското дружество, относно
основателността на плащането, в резултат на което и сумата е преведена по сметката
на българското търговско дружество.
В материалите
на досъдебното производство са приложени три броя съдебни актове, с които е
наложен запор върху процесната сума като обезпечителна мярка.
С определение от 19.09.2014 год. по ЧНД №404/2016 год.
Старозагорски окръжен съд по искане на ОП-Стара Загора е допуснал обезпечение
изпълнение на наказанието глоба и на отнемане в полза на държавата предметът на
престъплението по чл.253 НК, чрез налагане на запор върху сумата от 986 620 евро в „***-България“АД по сметката на
„***“ЕООД.
С определение №1744/21.05.2015 год. по НЧД №2004/2015
год. по описа на СГС е постановено признаване на акт за обезпечение на
имущество – разпореждане за налагане на запор, издадено от съдия-следовател в
окръг Брюксел, Кралство Белгия върху сумата от 986 620 евро в „***“(л.92-л.94,т.7 ДП).
С определение №363/27.05.2016 год. по ЧНД№235/2016
год. Старозагорски окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на
"***." SA чрез налагане запор върху банковата сметка на „***“ЕООД в
„*** – България“ за сумата в размер на 986 620 евро(л.115-л.116,т.7 ДП).
След като по делото категорично е доказано, че
запорираната сума, представляваща предмет на престъплението по чл.253 НК е
постъпила по сметката на „***“ЕООД в резултат на извършено предикатно престъпление(по
което е постановена и осъдителна присъда) и ощетеното юридическо лице е
установено безусловно - белгийското"***." SA, съдът прие, че с оглед
и на процесуална икономия, следва да не прилага разпоредбата на чл.253,ал.6 НК,
за да бъде възстановена своевременно на "***." неоснователно
преведената парична сума в евро.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
Причините за извършване на престъпленията се коренят в
утвърдените престъпни навици на подсъдимите Д.И.Г. и Г.Х.Г., които по
неправомерен начин се стремят да се
облагодетелстват с парични средства на търговско дружество като легализират
получена в резултат на измама значителна парична сума, за която са знаели или
предполагали, че е с престъпен произход
и които са получил, държали и опитали да
се разпоредят с нея. Условия за
извършване на престъпленията са възможностите, които дават новите технологии –
електронно банкиране, опростена регистрация на търговски дружества и т.н.,
които при недобросъвестно използване и занижен контрол и небрежност от страна
на разпоредител с парични средства, дават възможност за извършване на
престъпления.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: