Р Е Ш Е Н И Е № 260193
Град Несебър, 17.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 357 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът О.В.Б. с ЕГН **********,***,
твърди в исковата молба, че на 27.07.2018г. е пътувала с автобус “Фолксваген
Крафтер” с рег*******, собственост на “Е.Т.” ЕООД, ЕИК ********, управляван от Ж.М.Д.,
който автобус е осъществявал организирано туристическо пътуване от град Бургас,
България до Босна и Херцеговина. Ищцата се е возила на единична седалка, на
втората страна на вратата - в дясната част на автобуса. Около 09:00 часа докато
автобусът се е движел по магистралата Ниш – Белград, Сърбия, в района, близост
до град Чуприя, на прав участък, водачът е изгубил управлението на автобуса,
който се е насочил рязко надясно към полето, поради което водачът рязко намалил
скоростта и насочил автобуса наляво. В резултат на тези резки движения
автобусът се е обърнал на дясната си страна и е започнал да се плъзга по
пътното платно на магистралата. От настъпилото ПТП, в резултат на нарушение
правилата на движение по пътищата от страна на водача, ищцата е получила
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лявата мишична кост, счупване
на лявата ключица и дълбото охлузване на десен горен крайник. Те били
установени в болницата в град Чуприя след извършени прегледи, образни
изследвания и консултации с лекари в Отделението по ортопедия и травматология.
Била й е поставена гипсова имобилизационна шина на лявата ръка, а след
проведено лечение ищцата е била изписана на 30.04.2018г. На 01.05.2018г. ищцата
е била приета в Четвърта клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
Пирогов за продължаване на лечението на лявата раменна кост, където на 03.05.2018г.
е претърпяла оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на лява
раменна кост. На 08.06.2018г е претърпяла нова оперативна интервенция –
репозиция на фрактурирана ключица, а след оперативно лечение е изписана на
10.05.2018г. Във връзка с лечението си ищцата твърди, че е направила разходи за
периода от 02.05.2018г. до 08.11.2018г., като е залатила общо сумата в размер
на 8 221,20 лева. С влязло в сила протоколно определение от 04.02.2020г.
по НОХД № 197/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, водачът на
автобуса Живко Дечев е бил признат за виновен за настъпилото ПТП. Управляваният
от него автобус пък е имал валиден договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен с ответника – Застрахователна компания “Л.И.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г.. Застрахователят обаче не се е
произнесъл по отправеното от ищцата искане за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди, и което е следвало да изплати на 13.03.2020г.
Поради това за ищцата възниква правен интерес да предяви иска си, с който моли
съдът да постанови решение, с което ответникът-застраховател да бъде осъден да
й изплати сумата в размер на 8 221,20 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за лечение,
ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че не оспорва валидността на застрахователна полица № BG22118000437167 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомбилистите, сключена по отношение на автобус
“Фолксваген Крафтер” с рег*******, към датата на ПТП, но оспорва представените
от ишцата фактури, тъй като от тях не може да се направи извод за връзка между
получените травматични увреждания и настъпилото ПТП, а фактурите за избор на
екип за посочените в тях суми касаят искане на пострадалата, не представляват
имуществени вреди, поради което не се покриват от застраховката. Признава, че
от страна на ищцата е заведена извънсъдебна претенция, но тя е била уведомена,
че не сочи доказателства, които да послужат като основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. С
отделни писмени молби, подавани от упълномощен от нея адвокат, същият заявява,
че поддържа предявения иск, моли той да бъде уважен като основателен и доказан
по размер, както и да бъдат присъдени разноски. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответното
дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
С писмена молба моли за отхвърляне на иска и да му бъде присъдено
юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.01.2018г. между “Евелин Р”
ЕООД, от една страна в качеството му на туроператор, и О.В.Б., от друга страна
в качеството й на потребител, и сключен Договор за организирано туристическо
пътуване № **********, по силата на който туроператорът се е задължил да
предостави на потребителя срещу определена цена организирано туристическо
пътуване с вид транспорт: микробус, с маршрут Бургас, Морска гара – Вишеград –
Висок – Мостар – Сараево – Неум – Ниш – Бургас, през периода от 27.04.2018г. до
01.05.2018г. Уговорената цена, дължима от потребителя на туроператора по
възмездния договор, е в размер на 337,50 лева, която е била заплатена
предварително от потребителя на 24.01.2018г.
На 31.01.2018г. е сключен застрахователен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между “Е.Т.” ООД, в качеството му на застраховащ, и З. “Л.И.” АД, в качествто
му на застраховател, който договор е обективиран в застрахователна полица № BG/22/118000437167, а обект е бил Автобус
“Фолксваген Крафтер” с рег*******. Срокът на застрахователния договор е от
31.01.2018г. до 31.01.2019г. Като обект на застраховането е посочена
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежването и/или използването на моторното превозно средство, за които вреди
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Териториалният
обхват на покритието е територията на Република България, както и всички други
държави, чието национално бюро на застрахователите е член на системата “Зелена
карта”, както и на територията на трета държава, когато вредите са били
причинени на лица от държава членка, в случаите на пътуване между две държави
членки при условие, че не е налице национално застрахователно бюро, което да
носи отговорност за тази територия, през целия срок на договора, в това число
във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се
намира на територията на някоя от посочените държави.
В първия ден на туристическото
пътуване съгласно договора, сключен от ищцата – 27.04.2018г., последната е била
приета в Обща болница в град Чуприя, Сърбия, като спешен случай заради
наранявания, получени при ПТП, като пътник в автобус. Там й е била поставена
надлакътна гипс лонгета за фрактура на левия хумерус, която изисква оперативни
грижи. В болничното заведение е извършена фиксация на фрактурата на клавикулата
чрез имобилизация “Stela dorsi”, както и
обработка на голямо ожулване на кожата на външната страна на дясната раменна
кост. Била е изписана на 30.04.2018г. в стабилно състояние.
На следващия ден – 01.05.2018г.,
ищцата е била приета в УМБАЛСМ “Н.И. ПИРОГОВ” – ЕАД, с оплаквания от болка в
лявата ръка, има охлузнавия по дясна ръка. Там й е била поставена диагноза:
Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) – закрито; фрактура хумери
ин партис дисталис синистра; фрактура клавикуле синистра. След извършен преглед
и Ro графии е била приета за оперативно лечение,
което да продължи амбулаторно. След изписването й на 06.05.2018г., ищцата е
постъпила на 07.05.2019г в същото болнично заведение с диагноза: Счупване на
ключицата, за да бъде извършена оперативна интервенция, след която е била
изписана на 10.05.2018г., като с издадената втора епикриза е посочена дата 21.05.2018г.
за снемане на конците, както и контролен преглед на 10.06.2018г.
Според издаденото от д-р Пенчо
Кожухаров – специалист съдебен лекар, съдебно-медицинско удостоверение от
02.05.2018г., от извършения преглед и предоставената медицинска документация е
видно, че след претърпяно ПТП като пасажер в автобус на 27.04.2018г., О.Б. е
получила следните травматични увреждания: Счупване на лява ключица, счупване на
лява раменна кост, дълбоко охлузване на десен горен крайник. Установените
травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети по
механизмите на удар/и, притискане с или върху такива, както и от тяхното
тангенцирано действие и по своята морфология и тежест отговарят да са получени
в условията на ПТП. Счепването на лявата ключица е реализирало
медикобиологичният признак : трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник за период по-голям от 30 дни. Счупването на лява рменна кост е
причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на ляв горен крайник
за период по-голям от 30 дни. В конкретния случай под внимание се взема и
обстоятелството, че за пълното възстановяване функциите на крайника е
необходимо провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.
Относно дълбокото охлузване на десен горен крайник същото в зависимост от
репаративните процеси, следва да се прецизира на по-късен етап и след
провеждане на консултация с медицински специалист по съответния профил –
дерматолог и евентуално пластичен хирург. Към момента на прегледа на О.Б.
гореописаното охлузване следва да се приравнява към медикобиологичния признак
“временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
По време на престоя на ищцата в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД същата е извършила
разходи през периода от 02-и до 10-и май 2018г. включително, свързани със
заплащане на медикаменти, консумативи, такси
и други за проведеното лечение и оперативните интервенции, в общ размер
на 8 004,20 лева. Сумите са заплащани от нея в полза на УМБАЛСМ
“Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД въз основа на издадени фактури, в които като задължено лице е
посочена именно ищцата.
След изписването й от болничното заведение, на 11.05.2018г. от к.к.
Слънчев бряг ищцата е закупила лекарства и медикамени, които са й били предписани
с издадена на 07.05.2018г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД - София рецепта, на
стойност 117 лева.
На 28.05.2018г. ищцата е заплатила такса в размер на 50 лева за вторичен
преглед при професор в Четвърта клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, като същият размер на таксата – 50 лева, ищцата е заплатила
и на 08.11.2018г. отново за вторичен преглед при професор в Първа клиника по
ортопедия и травматология в УМБАЛСМ “Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД. Сумите са плащани пак
въз основа на издадени от болничното заведение фактури.
Така общо заплатените от ищцата суми, свързани с лечението й, в полза на
УМБАЛСМ “Н.И.ПИРОГОВ” ЕАД, са в размер на 8 104,20 лева, а за закупуване
на предписани и от същото болнично заведение с рецепта от 07.05.2018г.
лекарства е заплатила сумата в размер на 117 лева след напускане на болничното
заведение.
До същите изводи за заплатени от ищцата суми е достигнало вещото лице по
назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, заключението по която
вещото лице заявява, че поддържа в съдебно заседание.
С протоколно определение от
04.02.2020г. по НОХД № 197/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора е
одобено постигнато между страните споразумение, според което обвиняемия Ж.М.Д.
с ЕГН **********, с адрес: *** чучура – север, блок 66, етаж 5, ап.14, е
признат за виновен в това, че на 27.04.2018г. около 09:00 часа в Република
Сърбия, на път А-1 по автомагистрала Белград – Ниш, на участъка на пътен възел
Парачин-Кюприя, Република Сърбия, при управление на моторно превозно средство –
автобус “Фолксваген Крафтер”, рег*******, собственост на “Е.Т.” ООД, нарушил
правилата за движение, а именно: по чл.42, ал.1 от Закона за безопасността на
движението по пътищата на Република Сърбия – “водачът е длъжен да адаптира
скоростта на движение на превозното средство към характеристиките и състоянието
на пътя, видимостта, атмосферните условия, състоянието на превозното средство и
товара, плътността на трафика и други условия на движението, за да може
своевременно да спре своето превозно средство пред всяка пречка, която при
дадените обстоятелства може да види има ли причина да я предвиди, съответно да
управлява превозното средство по такъв начин, че да не застрашава безопасността
на движението”, и чл.32, параграф 1 от Закона за безпасността на движението по
пътищата на Република Сърбия – “водачът трябва да управлява превозното средство
по начин, по който не се намалява стабилността на превозното средство и не губи
управлението над него, при което всички колела на превозното средство, при
нормални условия на експлоаация, трябва да бъдат в контакт със земята”, и по
нередпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, на три
лица – О.В.Б., изразяваща се в счупване на лявата мишична кост и счупване на лявата
ключица, което довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник
за повече от 30 дни; на Ц.Д. Ж., изразяваща се в счупване на дясната ключица,
което довело до трайно затруднение в
движението на десен горен крайник за повече от 30 дни, и на П.Д.П., изразяваща
се в разтягане на шията и счупване на бодлестия израстък на трети шиен прешлен,
което довело до трайно затруднение на движението на шията за повече от 30 дни,
поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а”, предложение второ, във връзка
с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, и на
основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание “Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от десет месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.429,
ал.1 от КЗ, със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ предвижда, че обект на застраховане
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Искът е пряк
и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, следва на първо място: да се установи
наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на управлявания от деликвента автомобил и
застрахователя, както и всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е
налице противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат,
наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Във възприетата фактическа
установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, за управлявания от виновния водач автобус „Фолксваген Крафтер“ с
рег******* и ответното дружество, обективирано в застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № BG/22/118000437167, валидна за периода от
31.01.2018г. до 31.01.2019г., т.е. действала към 27.04.2018г., не се оспорва от
страна на ответника, напротив признава се от него.
Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 27.04.2018г., както и че то представлява
покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 от ЗЗД.
В конкретния случай е налице
противоправно деяние на водача, изразяващо се в това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
небрежно, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата, които регламентират
движението по пътищата и е следвало да съобразява поведението си с тях.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на
противното.
Постановената от наказателния съд
влязла в сила присъда е задължителна за граждански съд на основание чл.300 от ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради които
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, каквото в случая не се твърди. В хода на
производството безпротиворечиво се установява и причинната връзка между
причинените вреди на ищеца от събитието.
Несъмнено настъпването на
пътнотранспортно произшествие с причинени травматични увреждания е съпътствано
с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото
писмени доказателства и от експертното заключение се установява
причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищцата за претърпяни
имуществени вреди в размер на 8 221,20 лева, за основателна.
Неоснователно е възражението на
ответника, че заплатените от ищцата суми за избор на екипи, които зда извършват
операцията, не са свързани с лечението. Първо изборът и заплащането за него не
е направено от ищцата по нейно желание, а е съобразно установения ред в
болничното заведение, като липсата на избор не само не означава, че тя не дължи
плащане за самото извършване на операцията, а напротив ползва привилегии, едно
от които е по-нисък размер на дължимата от нея такса.
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД делинквента
се счита за забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната
уредба обаче, дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за “Гражданска отговорност“, следва да се приеме, че по
силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза
на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал.3 на
чл.429 от КЗ. Това означава, че отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 са посочени две
условия, ограничаващи размер на претенцията за лихви – първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второ
условието е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се
игнорират от правилото на чл.497, вр. чл.496 от КЗ. Тези норми установяват
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху
дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер
вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл.429 от КЗ) и не може да
бъде ограничаван от размер на последната.
В случая по делото са налице
данни, че ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпилото произшествие на
12.12.2019г., като претенцията за заплащане на лихва е от 13.03.2020г., когато
според ищеца за застрахователя е възникнало задължението да заплати обезщетението. На 27.12.2019г.
ответникът е изискал на основание чл.106, ал.3 от КЗ документи, които да бъдат
представени от ищеца по преписката, без които претенцията не може да бъде
уважена. Ищецът не е представил по делото доказателства дали и кога е
предоставил изисканите от застрахователя документи, поради което и не може да
се установи кога е изтекъл срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, респ. съдът няма
основание да приеме, че това се е случило до предявяването на иска. Поради това
и претенцията за заплащане на компенсаторната лихва за периода от 13.03.2020г.
до 27.05.2020г. следва да бъде отхвърлена, а лихвата за забава върху главницата
следва да се присъди от 28.05.2020г. – датата на предявяване на иска.
С оглед основателността на иска
и доказване на иска по размер, същият следва да бъде уважен като основателен и
доказан, като главницата следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска.
Ищцата не е направила разноски
по делото нито за платена държавна такса, предвид че е овободена от заплащането
й по силата на закона, нито за платено адвокатско възнаграждение, не претендира
заплащане на такива по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, поради които и съдът не
следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Предвид правилата на процеса
ответникът следва да заплати полза на
съдебната власт по смитка на Несебърския районен съд дължимата държавна такса
върху уважения иск, която е в размер на 328,85 лева, както и направените от
съда разноски за платено възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.”АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на О.В.Б. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 8 221,20 лв.
(осем хиляди двеста двадесет и един лева и 20 ст.), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2018г. в Република Сърбия, на път А-1 по
автомагистрала Белград – Ниш, осъществено при управление на автобус „Фолксваген
Крафтер“ с рег*******, собственост на „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, за който е
действал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/22/118000437167 със срок на валидност от
31.01.2018г. до 31.01.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата за
периода от 13.03.2020г. до 27.05.2020г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания “Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 328,85 лв. (триста двадесет и осем лева
и 85 ст.), представляваща държавна такса върху уважения иск, и сумата в размер
на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: