Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.05.2022 г. град С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На 07. декември 2021 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Даниела Калчева,
като разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело №90 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.397 КЗ.
Ищецът Б.И.А. твърди в исковата си молба, че на 01.10.2020 г. около 10:45 ч. пред пункт за ГТП, намиращ се в с. Е., обл. С.З., ул. ***, водачът П.Д.Д., управляващ т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход блъснал ищеца по делото, в качеството му на пешеходец, прие което последният е пострадал и е получил тежки увреждания.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 284 ЗМ 1160/ 2020 г. по описа на РУ - К., пр. пр. 3483/ 2020 г. по описа на ТО - К. при РП - С.З., което към настоящия момент не е приключило. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, според ищеца в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач П.Д.Д. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на Б.И.А..
За т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № ***, управляван от П.Д.Д., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/119002732808/ 25.09.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 05.10.2019 г. до 04.10.2020 г. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
Ищецът твърди, че Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД и представил всички документи, с които разполагал. С писмо с обр. р. от 02.11.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие. По случая била заведена щета с №**********, по която към настоящия момент ответникът не бил изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Твърди се, че при процесното ПТП Б.И.А. е получил следните травматични увреждания: Contusio capitis; Commotio, contusio cerebri et haematoma subarachnoidalis hill at era lis traumatica и други.
След инцидента на 01.10.2020 г. пострадалият бил настанен в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. С.З. с травма на главата и без спомен за времето от преди и след инцидента. Оплаквал се от главоболие, световъртеж и болезненост в областта на травмираните зони и раната. Направени му били параклинични и образни изследвания, както и консултации с неврохирург, кардиолог и пулмолог. Установени били разкъсно - контузна рана в лява заднопариетална област, общомозъчна неврологична симптоматика. Ищецът бил дезориентиран, със смутени ментален статус и когнитивни функции. От направен КТ на глава се констатирало наличие на хеморагично съдържимо в субарахноидните пространства в дясно темпорално и париетално, както и в ляво париетално. Наблюдавал се и мозъчен оток. Още при постъпването на пострадалия в болничното заведение на 01.10.2020 г. е бил подложен на спешна операция, а впоследствие му е назначена медикаментозна терапия. На 11.10.2020 г. Б.А. е изписан с окончателната диагноза Contusio capitis; Commotio, contusio cerebri et haematoma subarachnoidalis hillateralis traumatica, като му е била назначена медикаментозна терапия за дома.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, Б.И.А. търпял силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре физически и емоционално. Преди пътния инцидент той е бил в много добро здравословно състояние, много енергичен и деен за годините си мъж. След инцидента обаче за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Вследствие на получените наранявания пострадалият е следвало да прекара дълъг период от време на легло, да не се натоварва физически и психически, като за този период е разчитал на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието. Твърди се, че вследствие на получената тежка травма на главата ищецът е с главоболие, световъртеж, гадене и загуба на равновесие, като не е в състояние да чете книга, гледа телевизия или ползва компютър. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и щял да остане за цял живот в неговото съзнание. Въпреки изминалото не малко време от датата на катастрофата, болките и дискомфортът в наранените области, както и оплакванията от световъртеж и загуба на равновесие не отминавали, като на ищеца му предстояло провеждане на допълнително лечение във връзка с получените при пътния инцидент наранявания.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищецът бил претърпял и имуществени вреди в размер на 515,00 лв., които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за потребителски такси и лекарства.
Според ищеца причинените неудобства, болки и страдания, следва да бъдат компенсирани. Ищецът посочва, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Посочва, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Посочва се също така, че вредите на Б.А. били в резултат на виновното поведение на водача на товарния автомобил П.Д.Д., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. Позовава се на чл. 432 от КЗ и прави искане от съда да му определи справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди. Счита, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. да заплати на ищеца Б.И.А. обезщетение в размер на 26000 лв., частичен иск от 70 000 лв, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 515,00 лв.
В съдебно заседание от 07.12.2021г. ищецът е направил увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000лв. на 70 000лв.
Претендира законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД счита за нередовна исковата молба, като твърди, че не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не били изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Липсвало пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което се твърдяло, че са причинени неимуществени и имуществени вреди, не бил описан механизмът на настъпилото ПТП.
Ответникът оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди счита за неоснователни, необосновани и недоказани и прекомерно завишени по размер.
Твърди, че ЗД „Б.И.“ АД не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не му била дадена възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. По реда на чл. 380 КЗ, ищецът бил подал застрахователна претенция пред застрахователното дружество. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - Б.И.А., не бил изпълнил визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищеца ПТП, настъпило на 01.10.2020год., пред пункт за ГТП, намиращ се в село Е., област С.З., ул. ***, при ЗД „Б.И." АД било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и била образувана застрахователна преписка - щета №********** от 01.10.2020год. С предявената извънсъдебно от ищеца претенция, на застрахователното дружество не бил представен документ, установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.И.“ АД, това обстоятелство било попречило на застрахователното дружество да се произнесе по щетата.
Ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността на ЗД „Б.И.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" била функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. В процесния случай, както със застрахователната претенция, така и с исковата молба не били представени доказателства водачът на товарен автомобил „Пежо Партнер" с peг. № ***- П.Д.Д. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка оспорва изключителната вина на водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с peг. № ***- П.Д.Д.. С исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, не били представени доказателства, установяващи виновността на някой от участниците в ПТП от 01.10.2020год., още повече на водач на МПС, застраховано в ЗД „Б.И.“ АД. Предвид гореизложеното, счита, че в конкретния случай не е установена и доказана виновността на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество.
Ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с peг. № ***- П.Д.Д..
В представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1575/02.10.2020год., в частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за произшествието не било посочено нищо конкретно като факти. Не били посочени подробности от значение за изясняване на механизма на ПТП. При това положение от посочения документ не можело по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, понеже липсвал посочен механизъм на ПТП. Вписаните в протокола обстоятелства не били достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 01.10.2020год., като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с peг. № ***- П.Д.Д..
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 01.10.2020год., на ищеца са били причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него неимуществени вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Самостоятелно ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Б.И.А. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с peг. № ***.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Б.И.А., като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди били и извършени от него нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно извън пешеходна пътека, минавайки между спрели автомобили, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили и/или е било възможност да дойде автомобил. Твърди, че принос за настъпване на ПТП имал ищецът, който в нарушение на чл.113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължил времето си за пресичане. Наред с това ищецът навлязъл внезапно на платното за движение и го е пресякъл на нерегламентирано за това участък от пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищецът сам се бил поставил в превишен риск спрямо нормалния и създал предпоставките за осъществяване механизма на произшествието.
Поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като резултат и от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца било в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Посочените обстоятелства, ответникът счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението му по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
В тази връзка ответникът се позовава на практиката ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения.
Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на пострадалия поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че посоченото по - горе нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и обуславя извода за наличие на съпричиняване в размер на поне 50%.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не били налице медицински документи, обвързани с твърдените рехабилитационни процедури и възстановителни процеси на пострадалия.
Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е преживял силен емоционален стрес, който се е отразил негативно на здравословното му и емоционално състояние, както и че този стрес, респ. състояние ще остане за цял живот. Посочва, че по делото няма каквито и да е било обективни данни ищецът да е посещавал специалист за твърдяната психическа травма, както и да са му предписвани в тази връзка и да е приемал лекарства. Не били представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищеца вследствие на ПТП, което водило до извод, че такива не са били провеждани.
Отделно от горното, ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"' на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба силен емоционален стрес и психически дискомфорт по естеството си не били резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягали неговата психо - емоционална сфера.
Ответникът намира и предявения иск за имуществени вреди за неоснователен, респ. недължим. Твърди, че ищецът не е направил заявените с исковата молба разходи, свързани с лечението му.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание, при основателност на главните искове, оспорва момента, от който се претендира обезщетение за забава, считано от 08.10.2020год., датата на която е изтекъл срокът за уведомяване на застрахователя от страна на застрахованото лице. В разглеждания случай намира, че отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от застрахования била производна от тази на делинквента. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.493, ал. 1, т. 5 от КЗ и излага подробни съображения. В случая ответникът намира, че претенцията за лихва е дължима, считано от 03.02.2021г., датата на която е изтекъл тримесечният срокът за произнасяне на застрахователното дружество по заведената застрахователна претенция по чл. 380 КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Б.И.А. искове като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателна исковата претенция на ищеца, да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондирал с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказвали твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. В случай, че съдът намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли съдът да определи размера на дължимото обезщетение, като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчете съпричиняването от страна на ищеца.
Моли съда да осъди Б.И.А. да заплати на З.„Б.И.“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.
Претендира направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от данните по делото – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.10.2020г. на РУ гр.К., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум /оглед на местопроизшествие, извършен на 01.10.2020г. на Областна дирекция на МВР Ст.Загора- ЕКД при РУ гр.К., както и решение №260145/22.04.2021т., постановено по АНД№232/21г. по описа на К. РС, на 01.10.2020 г. около 10:45 ч. пред пункт за ГТП, намиращ се в с. Е., обл. С.З., ул. ***, водачът П.Д.Д., управляващ т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход блъснал пешеходеца Б.И.А., ищец по делото. Вследствие на инцидента същият е пострадал.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 284 ЗМ 1160/ 2020 г. по описа на РУ - К., пр. пр. 3483/ 2020 г. по описа на ТО - К. при РП - С.З., а впоследствие и съдебно производство. Видно от решение №260145/22.04.2021т., постановено по АНД№232/21г. по описа на К. РС, съдът е признал водача на т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № *** П.Д.Д. за виновен за това, че на 01.10.2020г. в с Е., общ. К., по мостово съоръжение / железобетонен мост / над „Стара река“, западно от Пункт за годишни технически прегледи на фирма „Г." ООД, при управление, изразяващо се в движение назад на МПС - товарен автомобил марка „Пежо", модел „Партнер" с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението" -тъй като П.Д.Д., като водач на МПС - т.а. марка Пежо", модел „Партнер с рег. № ***, при извършване на тази маневра потегляне назад, която е свързана с изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, не се е убедил, че зад автомобила няма друг участник в движението, а именно пешеходец, по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", тъй като П.Д.Д., като водач на МПС при движението назад на управляваното от него моторно превозно средство не е наблюдавал пътя зад превозното средство марка, както и не е осигурил друго лице, което да му сигнализира за наличието на пешеходец зад автомобила му, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б.И.А., представляваща - черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки - двустранно, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия-престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл . II, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „б", предл. II -ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Поради това и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че причина за настъпване на процесното произшествие, при което е пострадал ищецът, са допуснатите от водача на товарния автомобил П.Д.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата, което е установено в хода на АНД№232/21г. по описа на К. РС с постановеното съдебно решение.
Не се оспорва обстоятелството, че за увреждащия т.а. „Пежо Партнер“ с per. №***, управляван от П.Д.Д., има сключена застраховка “Гражданска отговорност", з.п. BG/02/119002732808/ 25.09.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 05.10.2019 г. до 04.10.2020 г. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000 000 лева за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2020 г.
С оглед установяване механизма на процесното ПТП и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в какъвто смисъл са възраженията на ответника, в хода на делото беше допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно дадено. От същото се установява, че на 01.10.2020 год. около 10.45 часа в с. Е. общ. К., на моста над "Енинска река/Старата река", намиращ се западно от пункт за годишни технически прегледи на фирма "Г.“ ООД в посока от изток на запад се е движил на заден ход т.а. "Пежо Партнер“ с per. №***, управляван от П.Д.. По същото време на моста от северен метален парапет, пешеходецът Б.А. е предприел пресичане на моста от север на юг, при което между тях е настъпил удар. В резултат на произшествието пешеходецът е получил черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата.
Според експерта, ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при
условията на нормална видимост при облачно време, на сух, прав и равнинен
участък, покрит с бетон. Мостът е ориентиран в посока запад-изток. Състои се от
железобетонни панели с широчина 14.70 м и дължина 11.40 м. От южна и северна
страна е преграден с метални парапети с височина 1.06 м. Западно от този
участък има асфалтирана улица "Акация", но на нея няма пешеходна
пътека.На участъка, на
който е настъпило ПТП няма пешеходна пътека.
Видно от заключението, при извършения експертен оглед експертът не е констатирал наличие на пешеходна пътека. На участъка, на който е настъпило ПТП също не е открита пешеходна пътека. Според експертизата, скоростта на т.а. "Пежо" Партнер преди настъпване на удара е била равно ускорителна, което означава, че скоростта в момента на удара е равна на скоростта преди настъпване на ПТП. Скоростта на т.а. "Пежо" Партнер преди настъпване на ПТП е 26.35 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца преди настъпване на ПТП е 3.20 км/ч.
Анализът на траекторията на движение на пешеходеца и момента, когато е тръгнал да пресича от север на юг зад спрелия т.а. "Пежо" Партнер се базира на описаното в протокол за извършена техническа експертиза, записа от охранителната камера на пункта за ГТП на "Г." ООД с. Е. и извършеният графико аналитичен анализ на мащабните скици.
Пешеходецът от момента на потеглянето си от северния парапет на моста в посока юг, до мястото на удара е изминал около 1.80 м. Съпоставени със снимковия материал и записа от камерата, това са около 6-7 крачки.
В момента, в който водача на т.а. "Пежо" Партнер е предприел маневрата за движение на заден ход и се наблюдава потеглянето, пешеходецът е направил 4-5 крачки и в този момент пешеходецът възприема т.а., който е потеглил на заден ход към него.
При предприемането на пресичане от страна на пешеходеца зад спрелия
т.а. "Пежо" Партнер, който е бил в покой, за пешеходеца този автомобил не е бил опасност за настъпване
на ПТП.
Когато
пешеходецът е направил 4-5 крачки по моста в посока юг и потеглянето на т.а. на
заден ход, в този момент пешеходецът
възприема т.а. като опасност за настъпване на ПТП и същият, според
експертизата, не е имал възможност да избегне
настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Експертът е категоричен, че в случая водачът на т.а. "Пежо" е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в
лявото огледало за обратна видимост около 50.00 м, да възприеме своевременно
движението на пешеходеца от север на юг по лоста и да предотврати настъпването
на ПТП. Преди да потегли на заден ход водачът на т.а. "Пежо" е имал
възможност да възприеме пешеходеца, когато същият от северния парапет на моста
е направил 3-4 крачки в посока юг.
При предприемането на пресичане от страна на пешеходеца зад спрелия т.а. "Пежо" Партнер, който е бил в покой, за пешеходеца този автомобил не е бил опасност за настъпване на ПТП.
Когато пешеходецът е направил 4-5 крачки по моста в посока юг и потеглянето на т.а. на заден ход, в този момент пешеходецът възприема т.а. като опасност за настъпване на ПТП и същият е нямал възможност да избегне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Водачът на товарен автомобил "Пежо" Партнер е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в лявото огледало за обратна видимост на около 5.00 м. - 6.00 м. в ляво и на около 50.00м. назад, като е имал възможност да възприеме пешеходеца, когато същият от северния парапет на моста е направил 3-4 крачки в посока юг.
От техническа гледна точка пешеходецът се е движил правилно, предприел е пресичането на моста от север на юг зад т.а. "Пежо" Партнер, като в началото на това пресичане т.а. "Пежо" Партнер е бил в покой.
Според експертното заключение, причината за настъпване на ПТП е, че преди да потегли на заден ход водачът на т.а. "Пежо" Партнер не се е убедил в това, дали има свободен коридор да извърши тази маневра при конкретната пътна обстановка и не се е съобразил с наличието на пресичащия зад него пешеходец.
В съдебно заседание беше разпитан и водачът на т.а. П.Д., според чийто показания пострадалият се е намирал до оградата на моста и при потегляне назад този свидетел го е блъснал, тъй като не го е видял. Неговата маневра е била движение назад и при потегляне, не е видял ищеца, поради което го е блъснал с автомобила.
Заключението на експертизата е компетентно и мотивирано, същото не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема. При изготвяне на експертизата експертът е взел предвид и направен видеозапис от камера за видеонаблюдение, в близост на местопроизшествието, която е направила запис на произшествието. Записът беше предоставен от експерта в съдебно заседание, като страните, чрез пълномощниците им и съдът прегледаха записа от камерата, което също допринесе за изясняване на обстоятелствата, свързани с процесното ПТП.
С оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с получените от ищеца увреждания, в резултат на процесното ПТП, по делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза. От заключението й се установява, че ищецът при ПТП на 01.10.2020 г. е получил: черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки - двустранно.
Според експертизата, описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите на досъдебното производство ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил при извършване на маневра на заден ход и последващо падане на пострадалия върху терена.
Гореописаната черепно-мозъчна травма осъществява медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според експертизата, срокът за възстановяване от травматичните увреждания ще е в рамките на около 2-3 месеца. В експертизата е посочено, че контузия на главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота. Същото отговаря на лека телесна увреда. Разкъсно-контузна рана на главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота, като същото отговаря на лека телесна увреда. Мозъчно сътресение с наличие на коматозна загуба на съзнанието с временно разстройство на здравето с опасност за живота, като отговаря на средна телесна увреда. Мозъчна контузия е временно разстройство на здравето с опасност за живота, като отговаря на средна телесна увреда. Субарахноидален кръвоизлив/кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на мозъка/ е временно разстройство на здравето с опасност за живота и отговаря на средна телесна увреда.
Според експерта, проведеното лечение е било оперативно - Оперативен протокол от 01/10/20г. - операция: реинплантация на скалп (86.51), медикаментозно лечение- Манитол 10% 2x250 мл.; Сол. Натр.Хлор. 0,9% 2x500 мл.; Вит. С 2x1 амп.; Аналгин 3x1 амп.Квамател-2х1фл,Невротоп-2х300,Сомазина 1000,Деган и Диазепам-п.н.,Цефтриаксон-2х2,0, Фраксипарин 0,4, Биобаланс по 1 саше, Нимотоп-2мл/на 1ч., за 10 дни и лечение в дома- покой-леглови режим в рамките на 3 месеца с прием на предписаното медикаментозно лечение.
Според експертизата, пострадалият е раздвижен на собствен ход, самообслужва се, има остатъчна десностранна латентна хемипареза, сутрешно епизодично главоболие. Съобщава за световъртеж с политане на моменти, игра на артериалното налягане, забавена мисловна дейност и памет. Всичкото това говори за церебрастенни остатъчни явления от травмата с продължителен във времето оздравителен процес. Същите налагат медикаментозно и балнеолечение. Проследяване на ЯМР, ЕЕГ, проконтролиране от психиатър и психолог.
Според експертизата, от проследяването на състоянието на пострадалия в медицинската документация и анамнезата, свалена от него, съпоставено с изписаните медикаменти в рецепти и фактури е видно пълно съответствие на приеманите медикаменти по вид, количество и време, съобразено с изискванията на добрата медицинска практика.
Заключението на експертизата е компетентно и мотивирано, съобразено с предоставената медицинска документация и изготвено след преглед на ищеца от страна на експерта. Експертното заключение не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема изцяло.
С оглед установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с получените при ПТП увреждания по делото бяха допуснати и разпитани свидетели. От показанията на св.Веска Борисова Попова, дъщеря на ищеца, се установява, че същата за първи път видяла ищеца в болницата в С.З., в много тежко състояние, в интензивно отделение. Влизал и излизал от съзнание. Свидетелката и майка й през ден се сменяли, за да придружават ищеца в болницата, защото бил неадекватен. Хранели го с лъжичка в устата, бил на подлога. Престоят в болницата бил десет дни. След това бил изписан и прибран в къщи. Повръщал, не се чувствал добре, не можел да пази равновесие. В рамките на около три месеца не можел да се изправи. Използвал много медикаменти, станал чувствителен, раздразнителен и негативен. Преди инцидента бил деен и работлив човек, но след инцидента бил различен физически и психически. Около три месеца имал нужда от помощ при хранене, тоалет, обслужване. За него тогава се грижела постоянно съпругата му. Свидетелката посочва, че живее на 13 км от града, в който живее ищеца и е ходила да помага събота и неделя. Изцяло се грижела майка й за него. Нощно време се събуждал, бълнувал, спял неспокойно, според свидетелката поради спомена от преживяването.
Свидетелката посочва, че все още му се вие свят, като погледне нагоре или настрани, не може да пази пълно равновесие. През летния период го изкарвали навън, но основно предпочитал да си легне.
Свидетелката посочва, че ищецът е земеделец. Имал в село Г.Д., общ. Л. лозя и през летния период с майка й били там. След инцидента се наложило да продадат имотите там, защото нямало кой да се грижи за тях. Ищецът се чувствал непълноценен, според свидетелката, не се е възстановил напълно и не е върнал обичайният си ритъм на живот, изпитва главоболие и световъртеж.
Според показанията на св. И.Б.А., син на ищеца, същият за пръв път след инцидента видял баща си в реанимацията на болницата в С.З., видимо неадекватен. Не знаел какво се е случило и защо е там. Имал наранявания в областта на главата, десет дни лежал в болницата в неврология. Свидетелят през това време посещавал ищеца. Състоянието му било стабилно, бил с мозъчен кръвоизлив от двете страни. В болницата не му давали да става. Като го изписали в къщи имал нужда от чужда помощ, като това състояние продължило доста. Трябвало да се слагат инжекции в областта на корема, не можел да се обслужва сам. Можел да се храни, но не можел да ходи до тоалетна. Не трябвало да става, около два месеца бил на легло. Не ходел на тоалетна, не се къпел, ползвал подлога.
Според свидетеля, ищецът започнал да става към третия месец, като през тези три месеца имал световъртеж, гадене, приемал лекарства, всичко го боляло – краката, ръцете. Затворил се в себе си, не общувал, нямал социални контакти. Преди инцидента бил пенсионер, работел си на двора в къщи. Според свидетеля, ищецът към настоящия момент не се е възстановил. Имал световъртеж, не можел да пази равновесие и на моменти се подпирал. В момента не работел на двора, защото не се чувствал добре. Казвал, че му се вие свят. Преди инцидента бил жизнен, а сега не ходел сам и до магазина. Преди инцидента карал автомобил, но сега не шофирал, защото не се чувствал добре.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се подкрепят и от останалите доказателства- писмени доказателства, установяващи получените от ищеца увреждания, вследствие на процесното ПТП, както и установяващи проведеното лечение, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид горното, по категоричен и безспорен начин се установи, че процесното ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.10.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което е получено от ответника, но същият е отказал да заплати обезщетение, видно от писмо №НЩ6540/05.11.2020г. на ответника до ищеца /л.22 от делото/.
От назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. В настоящия случай вината на деликвента и противоправността на извършеното от него деяние са безспорно установени. С оглед на това, съдът приема за установено, че съществува пряка причинна връзка между деянието на водача П.Д. и настъпилите обществено опасни последици — причинените телесни увреждания на ищеца от процесното ПТП, вследствие на което ищецът е получил тежки травматични увреждания, като в продължение на три месеца се е лекувал и е разчитал на близките си – съпругата си и дъщеря си за ежедневните житейски нужди. През този възстановителен период ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно, а е разчитал единствено на помощта на своите близки.
Както беше посочено по-горе в изложението, причина за настъпване на вредоносните последици за ищеца е единствено противоправното поведение на ответника, в какъвто смисъл са и изводите на назначената съдебно-автотехническа експертиза.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Съдът счита същите за неоснователни и недоказани. Ответникът не установи в хода на настоящото производство, че пострадалият е извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до настъпване на вредоносния резултат. По делото безспорно се доказа от приетата експертиза и останалите доказателства по делото – свидетелските показания на водача на т.а. П.Д., решението по АНД №232/21г. на РС К., че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на т.а. „Пежо Партнер“ П.Д.Д., който преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници и е ударил правомерно движещият се пешеходец. Видно от доказателствата по делото, водачът е имал възможност да предотврати удара. По делото не се събраха доказателства за извършени от ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради гореизложеното, съдът приема, че възраженията на ответника за съпричиняване от страна на Б.А. на вредоносния резултат са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Съдът възприема доводите на защитата на ищеца, че за да е налице принос на увредения, е необходимо не само извършените от пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Такива обстоятелства не бяха установени в хода на настоящото производство.
Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, за безспорно установено, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото ПТП ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и страдания, както физически, така и психически. Вследствие процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота /лека телесна увреда/, разкъсно-контузна рана на главата, която е причинила временно разстройство на здравето без опасност за живота /лека телесна увреда/, мозъчно сътресение с наличие на коматозна загуба на съзнанието - временно разстройство на здравето с опасност за живота /средна телесна увреда/, мозъчна контузия - временно разстройство на здравето с опасност за живота /средна телесна увреда./, субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на мозъка/, причинил временно разстройство на здравето с опасност за живота /средна телесна повреда/. Преди пътния инцидент ищецът е бил в много добро здравословно състояние, енергичен и деен за годините си мъж, занимавал се е със земеделие. След инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот. Вследствие на получените наранявания пострадалият е следвало да прекара дълъг период от време на легло, да не се натоварва физически и психически, като за този период е разчитал на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието. Вследствие на получената тежка травма на главата той продължава да получава главоболие, световъртеж, загуба на равновесие. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес във връзка с инцидента, който се е отразил негативно на здравословното и емоционалното му състояние, като болките и дискомфортът от нараняванията продължават, както и оплакванията от световъртеж и загуба на равновесие.
С оглед на изложеното, съдът счита че предявеният иск за причинени неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен. Размерът на иска следва да е съобразен с нанесените телесни увреждания, претърпените болки и страдания след инцидента, продължителността на лечебния и възстановителен период, остатъчните явления и усложнения, отражението върху психиката, както и с лимита на отговорност на застрахователната компания и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Като съобрази всички тези обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди- болки и страдания, причинени на ищеца от уврежданията при процесното ПТП, съдът счита, че искът е доказан в размер на 60 000лв. и в този размер следва да бъде уважен. За разликата от 60 000лв. до предявения размер от 70 000 лв.искът се явява недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от данните по делото – документи, придружаващи уведомление за настъпило събитие по застраховка Гражданска отговорност, застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 07.10.2020г. /л.201 от делото/ При това положение лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима, считано от 07.10.2020г. и следва да се присъди от съда от посочената дата.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди в размер на 515,00 лв., съдът намира същият за основателен и доказан в предявения размер. От представените по делото доказателства – фактури и касови бонове към тях се установява, че ищецът е закупил лекарства на обща стойност 515,00 лв., които според съдебно - медицинската експертиза са в съответствие на приеманите медикаменти по вид, количество и време, съобразено с изискванията на добрата медицинска практика. С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да уважи иска в предявения размер, като лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди следва също да се присъди, считано от 07.10.2020г. до изплащане на сумата.
По разноските: ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на предявените искове на пълномощника на ищеца се дължи сумата 2814.54лв. с вкл.ДДС в сумата, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2420.60лв.
Ищецът следва също да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, като съобразно изхода на спора следва да му заплати сумата 637,95лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.„Б.И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Б.И.А. ЕГН********** с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. К.,***, сумата 60 000лв. /шейсет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания, в резултат на ПТП от 01.10.2020г. с т.а. „Пежо Партнер“ с peг. № ***, управляван от П.Д.Д., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2020г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 60 000лв. до предявения размер от 70 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.„Б.И.” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Б.И.А. ЕГН**********
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. К.,***, сумата 515.00 лв. /петстотин и петнадесет
лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
получените телесни увреждания, в резултат на ПТП от 01.10.2020г. с т.а. „Пежо Партнер“ с
peг. № ***, управляван от П.Д.Д., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2020г.
до изплащане на сумата.
Обезщетението следва да се заплати на следната банкова сметка:
***:*** , BIC: ***, с титуляр Б.И.А..
ОСЪЖДА „З.„Б.И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на адв.П.К.,***,
сумата от 2814.54лв. с включено ДДС в сумата /две хиляди осемстотин и
четиринадесет лв. и 54 ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА Б.И.А. ЕГН********** с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. К.,*** да заплати на „З.„Б.И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата 637,95лв. /шестстотин тридесет и седем лв. и 95ст./, представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА „З.„Б.И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2420.60лв. /две хиляди четиристотин и двадесет лв. и 60ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: