Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело № 14612 по
описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-254084/30.10.2017 г. постановено по
гр.д.№ 18098/2016 г. по описа на СРС, 61 с-в са отхвърлени като неоснователни
предявените от П.А.К. ***, с ЕГН ********** срещу П.Г.по А.М.“ гр. София, район
Слатина, ул. „********, с ЕИК ********, искове по чл.261 и чл.262 КТ за
заплащане на сумата 2000.00 лв., представляваща възнаграждение за положен в
периода 04.10.1999г.- 16.01.2013г. извънреден и нощен труд и с правно основание
чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие противоправни действия на служители на ответника, във
връзка с установеното работно време и изготвяне графици за дежурство.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден П.А.К. ***, с
ЕГН ********** да заплати на П.Г.по А.М.“ гр. София, район Слатина, ул. „********,
с ЕИК ********, сумата 1320.00лв., представляваща направени пред първата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу първоинстанционното решение, в частта в която
са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца, в която са
изразени доводи за неправилност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.Г.по А.М.“ гр. София изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба в срока за отговор. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят и се установява от събраните по
делото доказателства- трудов договор от 30.11.1999г., допълнителни споразумения
към него и отбелязване в трудовата книжка, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал за неопределен срок длъжността „пазач, невъоръжена охрана“ в П.Г.по
А.М.“ гр. София в периода 04.10.1999 г.-16.01.2013 г. при продължителност на
работния ден - 8- часа при петдневна работна седмица.
Страните не спорят и се установява, че със Заповед №
333 от 14.01.2013г. на директора на ПГ по А.М.“ гр. София е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ /поради съкращение в
щата/.
Чрез събраните в производството доказателства е
установено, че работодателят едностранно е установил месечно сумирано
изчисляване на работното време, като е въвел работни смени, изпълнявани по
утвърден от него месечен график.
Чрез представените в производството графици за
работните смени се установява, че в периода 04.10.1999 г. - 16.01.2013 г.
ищецът е положил извънреден и нощен труд, както следва:
През месец май 2010 г, при определени за месеца 152
часа, същият е отработил 186 часа - 34 извънреден труд, от които 10 часа нощен
труд. Възнаграждението за извънреден труд през този месец е 204 лева, а
възнаграждението за нощен труд е 10 лева.
През месец юни 2011 г. при определени за месеца 176
часа, същият е отработил 195 часа - 19 часа извънреден труд, от които 6 часа
нощен труд. Възнаграждението за извънреден труд през този месец е 114 лева, а
възнаграждението за нощен труд е 6 лева.
През месец юли 2011 г. при определени за месеца 168
часа, същият е отработил 194 часа - 26 часа, от които 8 часа нощен труд. Възнаграждението
за извънреден труд през този месец е 156 лева, а възнаграждението за нощен труд
е 8 лева.
През месец ноември 2011 г. при определени за месеца
176 часа, ищецът е отработил 185 часа, от които 9 часа извънреден труд. Възнаграждението
за извънреден труд през този месец е 36 лева.
През месец декември 2011 г. при определени за месеца
168 часа, ищецът е отработил 186 часа, от които 18 часа извънреден труд, от които
8 часа нощен труд. Възнаграждението за извънреден труд през този месец е 108
лева, а възнаграждението за нощен труд е 8 лева.
През месец януари 2012 г. при определени за месеца
176 часа, е отработил 185 часа, от които 9 часа извънреден труд. Възнаграждението
за извънреден труд през този месец е 54 лева.
През месец май 2012 г. при определени за месеца 168
часа, е отработил 194 часа, от които 26 часа извънреден труд и 10 часа нощен
труд. Възнаграждението за извънреден труд през този месец е 156 лева, а възнаграждението
за нощен труд е 10 лева.
През месец юни 2012 г. при определени за месеца 168
часа, е отработил 177 часа, от които 9 часа извънреден труд. Възнаграждението
за извънреден труд през този месец е 54 лева.
През месец август 2012 г. при определени за месеца
168 часа, е отработил 177 часа, от които 9 часа извънреден труд. Възнаграждението
за извънреден труд през този месец е 54 лева.
Или, чрез представените в производството графици се
установява, че за посочения период ищецът е положил 150 часа извънреден труд,
от които 60 часа нощен труд. Поради това, общото дължимо за посочения период възнаграждението
за извънреден труд е 900 лева, а за нощен
труд е 60 лева.
С разпоредбата на чл. 261 КТ е предвидено, че положеният
нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Съгласно
чл. 6 от Наредбата допълнителните и други трудови възнаграждения, приета е
Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., отм. ДВ бр. 9/2007,
считано от 01.07.2007 и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в сила от посочената дата, за всеки отработен нощен час или
за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида
на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане
на работното време (подневно или сумирано); системата
на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна
продължителност или само нощна).
С разпоредбата на чл.262 КТ е предвидено, че
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните
празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на
работното време. Предвидено е, че когато не е уговорено друго, увеличението се
изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
При установеното чрез събраните в производството
доказателства, съдът намира че работодателят дължи на ищеца за периода
04.10.1999 г. - 16.01.2013 г. възнаграждение за положен извънреден труд 900
лева и възнаграждение за нощен труд 60.00 лева.
Исковете за разликата над сумата 960.00 лв. до
предявения размер 2000.00 лв. като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Възражението на ответника за
погасяване по давност на претенциите за времето от 04.10.1999 г. - 16.01.2013
г. /, съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 358,
ал.1, т.3 КТ, вземанията на работника за трудови възнаграждения се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането /арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, като при срочните задължения /каквито са процесните
за възнаграждения/, давността тече от деня на падежа. Доколкото ищецът е полагал труда си
при сумарно отчитане на работното
време, то, задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд става изискуемо след изтичане на
отчетния едномесечен период- едва след
изтичането му се установява налице
ли е положен извънреден и нощен труд. Поради това
за извънредния и нощен труд, положен за периода до
м.януари 2013г. изискуемостта на задължението е настъпила до първия
работен ден на м.февруари 2013г. Давностният срок е
изтекъл през февруари 2016г., а искът е предявен на 31.03.2016 г.
Претенциите по чл.261 и чл.281 КТ се явяват погасени по давност и формираните от СРС изводи за тяхната
неоснователност се споделят напълно от настоящия състав. Доколкото в
производството не е установено настъпване на факти, водещи до спиране или
прекъсване на давността, вземанията за възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд се явяват погасени по давност.
По отношение на предявения иск с правна квалификация
чл.49 ЗЗД:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него /така - ППВС № 9/1966 г./.
Чрез приетата пред настоящата инстанция СМЕ, която
настоящият състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че психоемоционалния стрес не се счита като самостоятелна
причина за възникването както на заболяването захарен диабет, така и на
заболяването артериалната хипертония. Доколкото в случая не е установено психоемоционалния стрес, като второстепенен фактор, който
може да провокира поява на артериална хипертония, да е предизвикан от
неправомерното поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправомерно
установяване на работно време и полагане на извънреден труд, които от своя
страна да е довело до преумора, дискомфорт, влошаване на качеството на живот на
ищеца и съответно до заболяванията- диабет и артериална хипертония, правилно
СРС е отхвърлил исковете като неоснователни. Чрез събраните в производството
доказателства не е установено наличие на причинна връзка между описаното деяние
/поведение на служители на ответника/ и вредата.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като
правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.
В полза на въззиваемата
страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за
адвокат в размер на 1200.00 лв.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-254084/30.10.2017 г. постановено по
гр.д.№ 18098/2016 г. по описа на СРС, 61 с-в.
ОСЪЖДА П.А.К. ***, с ЕГН ********** да заплати на П.Г.по
А.М.“ гр. София, район Слатина, ул. „********, с ЕИК ******** сумата 1200.00
лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.