№ 14643
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110148862 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца Сдружение
„.............“, ЕИК ................, срещу ответниците „..............“ ЕООД, ЕИК .............., и Я. Г. М.,
ЕГН **********, за признаване за установено съществуването на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2024 г., срещу която е
постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК –
подаден е отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ответниците са заявили евентуално възражение за прихващане с неликвидни
вземания в размер на 6000 лева платена в брой и по банков път на ищеца като депозит,
съчглано чл. 12 от договор а за наем и чл. 2 от допълнително споразумение към договор за
наем от 28.12.2023 г., 900 лева за неустойка по чл. 13.3 от договора за наем във връзка с
прекратяване на договора за наем поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, 900
лева, подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съгласно чл. 7.3 от Договора
за наем, тъй като за месец август 2023 г. наемът е дължим в размер на 70%.
Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно (неликвидно), т. е. негов
предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо (чл.
298, ал. 4 ГПК), на общо основание (чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК) възражението за
прихващане може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и
заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо. В
конкретния случай препис от исковата молба е връчен на ответниците на 16.10.2024 г.
(сряда), като срокът по чл. 131 от ГПК е изтекъл в първия работен ден след 16.11.2024 г. - на
1
18.11.2024 г. (понеделник), а отговорът на исковата молба е подаден на 19.11.2024 г. 14:49
часа на електронен адрес на съда, т.е след законоустановения срок, поради което
възражението за прихващане не следва да бъде приемано за разглеждане в това
производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство възражението за
прихващане от „..............“ ЕООД, ЕИК .............., и Я. Г. М., ЕГН **********, срещу
Сдружение „.............“, ЕИК ................, с неликвидни вземания в размер на 6000 лева
платени в брой и по банков път на ищеца като депозит, съгласно чл. 12 от договора за наем
и чл. 2 от допълнително споразумение към договор за наем от 28.12.2023 г., 900 лева за
неустойка по чл. 13.3 от договора за наем във връзка с прекратяване на договора за наем
поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, 900 лева, подлежащи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съгласно чл. 7.3 от Договора за наем, тъй като за месец август
2023 г. наемът е дължим в размер на 70%.
Определението не подлежи на обжалване.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 от ГПК срещу ответниците.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещните страни да уточни:
1/ твърди ли да е развалил договора за наем и при условие, че го твърди да посочи
кога;
2/ дали претендира неустойката поради разваляне на договора или за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена
УКАЗВА на страните в срок до първото по делото съдебно заседание да заверят
преписите от представените с исковата молба и отговора на исковата молба доказателства по
реда на чл. 183, ал. 1 или 2 от ГПК, в противен случай копията няма да бъдат приети.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 69272/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.06.2025 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез процесуалния му представител, в
т. число и по реда на чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ГПК – на телефон и по електронен адрес, което
да се удостовери, а ответниците – от адреса, на който веднъж им е връчено, както и по
реда на чл. 44, ал. 3 от ГПК – по телефона, което да се удостовери.
„УКАЗВА на длъжностното лице по призоваването да събере информация
напуснало ли е лицето адреса или има канцелария там като посочи източника на тази
информация и да оформи призовката съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК.
Ако има канцелария/офис/ на адреса - да връчи на лице по чл. 50, ал. 3 от ГПК като
удостовери това обстоятелство.
При условие, че не събере информация, че търговецът е напуснал адреса и лице, на
което да връчи - да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като удостовери това
обстоятелство с посочвана на мястото на залепяне на уведомлението.“
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 232,
ал. 2, предл. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответнициите
„..............“ ЕООД, ЕИК .............., и Я. Г. М., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца
Сдружение „.............“, ЕИК ................, сумата от 10959,00 лева, представляваща неплатен
наем по договор за наем от 26.10.2020 г. на недвижим имот ведно с оборудване и
обзавеждане, находящ се в ...............“, за м. април 2023 г. в размер на 947,76 лв., за м. май
2023 г. в размер на 3000 лв., за м. юни 2023 г. в размер на 3000 лв. и за м. юли 2023 г. в
размер на 3000 лв., 1011,24 лв. за такса битови отпадъци за периода от м. 01.2023 г. до м.
07.2023 г ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предявения
размер от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 92 от
ЗЗД сумата от 900,00 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 13.04. по договора за
наем от 26.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2024 г., по ч. гр. дело № 69272/2023 г. на СРС, III
ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е сключен договор за наем от
26.10.2020 г. за отдаване под наем на недвижим имот, ведно с оборудване и обзавеждане,
находящ се в ............., представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 85 кв. метра с
търговски салон на обект „............, складови и кухненски помещения, вътрешен двор,
едноетажна масивна сграда вдясно от централен стъклен портал, втори етаж на двуетажна
масивна сграда с 5 броя стаи за гости и една стая за сервизно помещение, ведно с подземни
3
помещения складове и мази. Сочи, че договорът за наем бил прекратен с предизвестие, но
наемателите останали задължени за месечните наеми за м. април, май, юни и юли 2023 г.,
както и за дължимите такса битови отпадъци в размер на 1011,24 лева. Твърди, че съгласно
чл. 13.4. от договора страните уговорили неустойка за всички видове неизпълнение в размер
на 10% от три месечни наемни цени, която възлиза на 900 лева и се дължи поради забавено
изпълнение. Твърди, че тъй като сделката е търговска, а ответниците са поели задължението
заедно, отговарят солидарно за задълженията по договора. С оглед изложеното прави искане
да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно описание суми ведно със
законната лихва от исковата молба. Претендира разноски. Възразява за разноските на
насрещната страна.
Извън срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците, които оспорват исковете и заявяват, че страните по делото са постигнали
допълнително споразумение от 06.12.2021 г. с трето лице „...............“ ООД, ЕИК .................7,
по силата на което всички задължения по договора за наем и съответната част от такса
битови отпадъци е следвало да се заплащат от наемателите в полза на третото лице по
посочена от него банкова сметка. В тази връзка сочат, че сумите за наем за месец април и
част от тази за май са платени в полза на „...............“ ООД, ЕИК .................7, като признават
задължението за юни и юли 2023 г. Оспорват съществуването на вземането за такса битови
отпадъци в търсения размер, като сочат, че сумата от 459 лева, която се дължи, е платена.
Оспорват вземането за неустойка като твърдят, че договорът за наем не е прекратен,
евентуално, че е прекратен от ищеца поради негово виновно неизпълнение на задължения
към трето лице – собственика на сградите. Ответниците са заявили евентуално
възражение за прихващане с неликвидни вземания в размер на 6000 лева платена в брой
и по банков път на ищеца като депозит, съгласно чл. 12 от договора за наем и чл. 2 от
допълнително споразумение към договор за наем от 28.12.2023 г., 900 лева за неустойка по
чл. 13.3 от договора за наем във връзка с прекратяване на договора за наем поради виновно
неизпълнение от страна на ищеца, 900 лева, подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД съгласно чл. 7.3 от Договора за наем, тъй като за месец август 2023 г. наемът е
дължим в размер на 70%, като излагат доводи в тази връзка. С оглед изложеното правят
искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Възразява за
разноските на насрещната страна.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 232, ал. 2, предл. 11 и 2
от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По иска с право основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи, че между него и ответника е
валидно възникнало правоотношение по договор за наем с описаното в исковата молба
съдържание, че ответникът е ползвал наетата вещ за сочения период въз основа на договора,
размера на наемната цена, консумативите и предоставяне на услугите, за които се иска
заплащане на такси за спорния период, както и основанието, на което е възникнала
4
солидарността.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала
уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид неизпълнение, неизпълнение от страна
на длъжника и размера на търсеното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга, в това число, че е предплатил дължимите суми чрез внасяне на
депозит, който следва да бъде отнесен за погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, обстоятелствата, че:
1/ между страните е сключен договор за наем от 26.10.2020 г. на недвижимия имот.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5