№ 7340
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110134530
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу АРЛ. В. П. за следните суми: 298,75 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода октомври 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 196007, 19,22
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода юли 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 02.9.2020 г. до
погасяване на задълженията, 43,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. –
21.8.2020 г. и 3,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.8.2017 г.
– 21.8.2020 г. и срещу ответника Д. Д. С. за следните суми: 99,58 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода октомври 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. №
196007, 6,41 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода юли 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от
02.9.2020 г. до погасяване на задълженията, 14,38 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 21.8.2020 г. и 1,20 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.8.2017 г. – 21.8.2020 г. След като препис от заповедта за
изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответниците, действащи чрез назнчения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПк особен
представител, оспорват наличието на облигационна връзка, включително като поддържат, че
не са собственици или ползватели на процесния имот, количеството доставена в имота
топлинна енергия. Оспорват дължимостта на таксата за ДР, както и вземанията за мораторна
лихва. Молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот се установява, че на 27.7.1984 г. ответникът Д. Д. С. е прехвърлил на ответника АРЛ.
В. П. правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като е учредил на себе си
безвъзмездно пожизнено вещно право на ползване върху една от четирите стаи и сервизните
помещения в него. Не се спори между страните, че така учреденото върху реалната част от
имота право на ползване може да се приравни на ¼ идеална част. Ето защо и доколкото не
се твърди и установява ответниците да са се разпоредили с вещните си права върху имота,
както и вещното право на ползване на е погасено, съдът намира, че в процесния период
2
ответникът АРЛ. В. П. е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот, а
ответникът Д. Д. С. - на вещно право на ползване върху ¼ идеална част от него.
Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 111, ал. 1 ЗС всеки от
ответниците дължи цена на доставената в процесния имот топлинна енергия, съответна на
притежаваната от него част от вещно право върху имота. Предвид изложеното съдът намира
за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в
имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение
единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, са приети писмени доказателства – изравнителни сметки, като
ответниците не оспорват определената в тях цена /виж изявлението на адв. Манастирска –
преупълномощен от назначения особен представител, направено в откритото съдебно
заседание/. От тях се установява, че в процесния период в имота на ответниците е доставяна
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като /с оглед прецизиране
на възраженията на ответниците/ съдът счита за установено и че нейното количество е
измерено коректно, Цента на доставената в процесния период топлинна енергия възлиза на
463 лева, като от представената ОФ за 2018 г. се установява, че част от тази цена в размер на
64,67 лева е платена. Ответниците не доказаха погасяване на останалата част от
задължението в размер на 398,33 лева, от които АРЛ. В. П. дължи 298,75 лева, а Д. Д. С. -
99,58 лева. Исковете за установяване на задълженията следва да бъдат изцяло уважени.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
*** ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 25,63 лева, от които АРЛ. В. П. дължи 19,22 лева, а иана Динева
С. - 6,41 лева.
3
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ
по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи,
тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването
на общата фактура за 2018 г. и ОФ за 2019 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците. Исковете за
установяване на вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част
се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
4
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 75 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лева – държавна такса в исковото производство, 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, 150 лева – за назначаване на
особен представител – общо 500 лева. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 361,56 лева /като следва да се има
предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима от
ответниците, тъй като тези искове са изцяло неоснователни, а таксата по исковете за
главници е изцяло дължима/. АРЛ. В. П. дължи разноски в размер на 271,17 лева, а Д. Д. С. -
90,39 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че АРЛ. В. П., ЕГН ********** дължи на *** ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 298,75 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
октомври 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 196007 и 19,22 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли 2017 г. –
април 2019 г., заедно със законната лихва от 02.9.2020 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумите 43,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 21.8.2020 г. и 3,60
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.8.2017 г. –
21.8.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Д. С., ЕГН ********** дължи на *** ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 99,58 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
октомври 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 196007 и 6,41 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли 2017 г. –
април 2019 г., заедно със законната лихва от 02.9.2020 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумите 14,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 21.8.2020 г. и 1,20
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.8.2017 г. –
21.8.2020 г.
ОСЪЖДА АРЛ. В. П. , ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД, ЕИК ********* на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 271,17 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 90,39 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6