О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……01.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2026 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
молба вх. № 269879/19.11.2020г. от С.Б.Б.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б.,
С.С.Б., В.С.М. и Н.Г.М. от гр.Варна, чрез адв. В.Н., за изменение на
постановеното по делото Решение №260308/23.10.2020г. в частта за разноските
относно присъденото в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, чрез увеличаването му от 3231.27 лева на
4787.56 лева, изчислен на база уважения размер от исковите претенции на всеки
от ищците.
В предоставения от съда срок е постъпил
отговор от насрещната страна, в които изразява становище за неоснователност на
молбата, а в условията на евентуалност се поддържа основателност на молбата до
размер от 3231.62 лева.
Съдът намира, че молбата за изменение
на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е процесуално
допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие на представен своевременно списък за
разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по
обективираното в нея искане.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
Дължимото възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ се подчинява на
общите правила на отговорността за разноските, предвид липсата на специални
норми, с които да е предвидено нещо различно. Следователно размерът му се
определя като пропорция от дължимия спрямо първоначалния материален интерес
размер, съотнесен към уважената част от иска. Възнаграждението следва да бъде
определено спрямо сумарния размер на предявените искове, тъй като по делото е
проведена абсолютно идентична защита по всички субективно съединени искове,
включително в рамките на съдебното дирене. Липсват извършени самостоятелни
процесуални действия по отделните искове. Налице е пълно припокриване и в
предмета на четирите претенции, като не са релевирани подлежащи на доказване
специфични твърдения по отделните искове, които да предполагат реализиране на
диференцирана линия на защита.
В разглеждания случай определен на база материален
интерес от 400000 лева размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7,
ал.2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. възлиза на 9530 лева. Предявените искове
са уважени до размер от 135625 лева. Съразмерно с уважената част от иска в
полза на предоставилия безплатна правна помощ процесуален представител се дължи
сумата от 3231.27 лева, изчислена по простото тройно правило, до който размер
искането за присъждане на разноски е било уважено с решението.
Налага се изводът, че не са налице основания за
изменение на поставеното по делото решение в частта относно присъденото в полза
на адв. Н. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ обективираното в молба
вх. № 269879/19.11.2020г. от С.Б.Б.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б.,
С.С.Б., В.С.М. и Н.Г.М. от гр.Варна, чрез адв. В.Н., искане за изменение на
постановеното по делото Решение №260308/23.10.2020г. в частта за разноските
относно присъденото в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, чрез увеличаването му от 3231.27 лева на
4787.56 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: