МОТИВИ:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в тъжба с
вх.№ 9647 от 16.11.2018г., подадена от М.Й.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез повереника му – адв.М.М. от АК-Пазарджик против П.Р.К., с
адрес: ***, , с обвинение ЗА ТОВА, че
На 15.08.2018г., около 00.30
часа, в района на Лунапарка в гр.Несебър, чрез нанасяне на
удари по лицето и ритници по главата, и
тялото, причинил на М.Й.Р. с ЕГН **********, следните телесни повреди: над
дясната вежда – рана с дъговидна форма с дължина 2,5 см; в областта на външния
край на дясната вежда – рана с дължина 1 см; по горните и долните клепачи и по
цялата дължина на носа – оток с моравосин цвят; на предната повърхност на
дясното рамо и дясна раменница – масивно кръвонасядане с тъмно синкавоморав
цвят на площ от 10 на 12 см, по горната повърхност на дясната подраменница и
дясната длан – три рани с дължина около 1,5 см, довели до временно разстройство
на здравето на пострадалия - престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата, тъжителят Р. предяви
граждански иск против подсъдимия К. в размер на 4000 /четири хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес. Представя писмени
доказателства. Прави искане за изискване на преписка с вх.№ 3001/2018г. на
РП-Несебър. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните по гражданския иск, намери, че същият
е своевременно предявен и отговаря на изискванията, постановени в разпоредбата
на чл.85 от НПК. Тъжителят Р. има качеството на пострадал и тъжбата е подадена
срещу надлежна страна. Предвид на това, с протоколно определение от 26.03.2019г.,
съдът прие за съвместно разглеждане предявения от тъжителя Р. против подсъдимия
К. граждански иск и конституира същия, като граждански ищец по делото.
В
съдебно заседание тъжителят Р., чрез повереника си, поддържа повдигнатото с
тъжбата обвинение против подсъдимия К. изцяло, така както е въведено с тъжбата.
Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Излага подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние. Аргументира
изводите относно правната квалификация на същото.
Подсъдимият
К. оспорва фактическите констатации, изложени в тъжбата. Дава подробни
обяснения, установяващи фактическата обстановка по делото. Не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства.
Защитникът
на подсъдимият К. пледира за оправдаване на подзащитния му, поради недоказаност
на повдигнатото срещу К. обвинение.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
П.Р.К. е със средно образование. Разведен. Не е осъждан. Работи, като управител
на Лунапарк.
През
летния сезон на 2018г., тъжителят Р. и подсъдимият К. работили заедно в
Лунапарка в гр.Обзор. Тъжителят работел, като оператор на атракционно
съоръжение – люлка заедно със свидетеля Ерсин Алишев, като техен началник бил
свидетелят Харизан Смиленов, а подсъдимият бил колега на свид.Смиленов.
От
показанията на водените от подсъдимия свидетели Смиленов и Алишев се
установява, че на 14.08.2018г., през деня по време на работа, тъжителят Р.
употребил доста алкохол. Вечерта, около 21.00 часа, последният вместо да отиде
до тоалетната, която се намирала от лявата страна на съоръжението на което
работел, същият отишъл по нужда от дясната страна и уринирал навън, пред
клиентите. След приключване на работа, след полунощ, тъжителят Р. отишъл до
караваната на свид.Алишев, в която живеели последният със съпругата му и детето
им, и влязъл без да чука, за да се разправя със съпругата му за това, че се
оплакала от Р. на началника му. В ръцете си, Р. носел бира в туба-галонка.
Свид.Алишев му казал да си ходи, тъй като ще си лягат, но тъжителят отново се
върнал след 30 минути да си търси цигарите и запалката. След като Р. си тръгнал
вторият път от караваната му, свид.Алишев чул шум от топуркане и излязъл навън
да види какво става. Заобиколил караваната и тръгнал към входа на Лунапарка,
където видял подсъдимият и тъжителят да се разправят и дърпат. Тогава
свид.Алишев влязъл между тях да ги разтърве и хванал М., който в един момент
паднал на земята. Свид.Алишев вдигнал тъжителят, закарал го до караваната му и
му казал да си ляга. В този момент, тъжителят Р. започнал да псува, като казал,
че ще пали и ще прави бели. Свид.Алишев го оставил и си тръгнал. В същият
момент видял, че тъжителят отново се връща към входа на Лунапарка, където бил
останал подсъдимият, блъскайки се във витрините с безалкохолно и бира, и по
оградата. Тогава свид.Алишев извикал свид.Смиленов да дойде да види работника
си и докато двамата отидат до входа на Лунапарка, на место били пристигнали
полицаи, повикани от подсъдимия К.. В подкрепа на последното е изисканата от
съда справка от Началника на Районен център 112 – Бургас /л.69/, видно от
която, на 15.08.2018г., около 02.20 часа било регистрирано повикване от телефон
********** от лице, което се представило с имената П.К.. Пред съда, свид.Алишев
потвърждава, че дал телефона си на подсъдимия К. през процесната нощ, за да се
обади на тел.112. След като разпитали какво се е случило, полицейските органи казали
на тъжителят да си ляга и си тръгнали. Последният отговорил и на полицаите, че
няма да си ляга и че ще прави бели.
От показанията на водения от тъжителя свидетел
Румен Русенов се установява, че на 15.08.2019г., около 11.00 часа, тъжителят Р.
му се обадил по телефона и му казал да отиде да го вземе от Окръжната болница в
гр.Варна. Когато пристигнал, свид.Русенов сочи, че заварил тъжителя да седи на
една пейка, гол до кръста, облечен само по къси гащи. Очите на Р. били
посинени, имал охлузвания по лицето, около очите, дясната му раменна става била
синя, а дясната ръка подута. На место, свид.Русинов попитал тъжителя какво му
се е случило, при което последният отговорил, че бил пребит от бой на работното
му място в Лунапарка. От Лунапарка до болницата в гр.Варна бил закаран с
линейка на „Бърза помощ”. След като го откарал до в гр.Търговище, свид.Русинов
оставил тъжителя в дома му. Два дена по-късно се видели в центъра на града.
Свид.Русинов сочи, че при срещата им в центъра синините на тъжителят били още
повече, очите му били изпъкнали, не можел да движи ръката си и говорът му бил
завалян.
Воденият
от тъжителят свид.Борислав Борисов допълва, че когато Р. ***, свид.Борисов го
посрещнал и една седмица, всеки ден по три пъти, бил в дома на пострадалия, тъй
като последният не можел да се движи. При пристигането му в дома, пострадалия
бил гол до кръста, без никакъв багаж. Дясната ръка и рамото на Р. били мораво
сини, по веждите и по лакътя бил одран. На вторият ден от пристигането на Р.,
свид.Борисов сочи, че го завел с такси до съдебния лекар, за да си извади
медицинско удостоверение. Ходили и на рентген, където се установило, че
тъжителят има спукани ребра. Според свид.Борисов, лечението на пострадалия Р.
продължило десет дни, след което същият започнал да се движи.
Показанията
на свидетелите Русенов и Борисов относно вида на тъжителя при първата им среща
с него не съвпадат с показанията на свид.Смиленов. Последният заявява пред
съда, че около 08.00 часа сутринта на 15.08.2019г. отишъл да види тъжителя в
караваната му. Р. го помолил за кафе и свид.Смиленов му купил и занесъл едно
кафе. Както в нощта на инцидента, така и на сутринта на 15.08.2019г.,
свид.Смиленов сочи, че тъжителят бил с леки охлузвания по лицето. Единствено се
оплакал, че го боли рамото. По-късно, около обяд на същият ден, свид.Смиленов
видял отново тъжителят Р. в колата на свид.Русинов, когато дошъл да си прибере
вещите. Свид.Алишев също установява пред съда, че след като го вдигнал от
земята, не видял наранявания по тъжителя, нито е видял подсъдимият да удря
пострадалия или обратно.
Не
бяха преодоляни и противоречията между показанията на свидетеля Русинов и тези
на свид.Смиленов и свид.Алишев досежно състоянието на пострадалия. Свид.Русинов
сочи, че когато отишъл в гр.Варна да прибере тъжителят, последният не миришел
на алкохол, като допълва, че Р. употребявал много слабо алкохол. В същото
време, свидетелите Смиленов и Алишев установяват пред съда, че тъжителят злоупотребява редовно с алкохол, вкючая и по
време на работа, като през процесната нощ бил доста пиян. Свид.Алишев допълва,
че когато пиел, Р. ставал агресивен, дори бил чул, че е вадил нож на негов
колега – работник на подсъдимия К.. Предвид обстоятелството, че по данни на
свид.Русинов, през лятото двамата с тъжителят са се виждали много рядко,
най-много два-три пъти да се чуят, а свидетелите Смиленов и Алишев са били всеки
ден с тъжителят, съдът дава вяра на показания на последните досежно състояние
на Р. в нощта на инцидента, а именно, че същият е бил много пиян.
За
установяване здравословното състояние на пострадалия след инцидента, съдът взе
предвид приетата, като доказателство по делото медицинска документация от МБАЛ
„Света Анна – Варна” АД, от която се установява, че същият е бил прегледан на
15.08.2019г. и изписан на същият ден в 11.05 часа. Видно от резултата от
рентгенологичното изследване, гръдна клетка и дясна раменна става на Р., както
и дясна гривнена става и длан били без травматични промени. От допълнителния клиничен
преглед се установява, че тъжителят е в добро общо състояние /л.12-13 вкл./.
От
представеното и прието, като доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение се установява, че при прегледа на пострадалия Р. на 16.08.2018г.
са установени разкъсно-контузни рани по челото в дясната му половина и по
дясната предраменница и гръбната повърхност на дясната длан. Масивни отоци и
кръвонасядания по лицето, дясното рамо, дясната предраменница и гръбната
повърхност на дясната длан. Така установените увреждания отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава прегледания /л.5/.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът
намери, че не са събрани категорични доказателства за участието на подсъдимия К.
в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. От свидетелските
показания на свидетелите Русенов и Борисов се установи, че са заварили
тъжителят насинен и в трудно подвижно състояние, в подкрепа на което е и
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. В противовес на същите
обаче бяха показанията на свид.Смиленов и свид.Алишев, обясненията на
подсъдимия, както и представената от тъжителя документация от МБАЛ „Света Анна
– Варна” АД. Убедителни доказателства за участието на подсъдимия К. в
осъществяване на деянието, предмет на тъжбата, тъжителят Р. не представи. Съдът
взе предвид и пияното състояние, в което се е намирал пострадалия през
процесната нощ, установено от показанията на свидетелите Смиленов и Алишев,
както и че докато е вървял, същият се е блъскал във витрините за безалкохолно и
по оградата на Лунапарка. Наред с горното, съдът взе предвид, че на
15.08.2018г., около обяд, пострадалият е пътувал обратно до Лунапарка в
гр.Обзор с автомобила на свид.Русинов, за да си прибере багажа, а два дни
по-късно е бил видян от последния в центъра на гр.Търговище. В този смисъл неподкрепени
останаха показанията на свид.Борисов, че десет дни след прибирането му в
гр.Търговище, тъжителят не е можел да се движи без чужда помощ.
Събраните
по делото доказателства не са в състояние да формират един единствен
непротиворечив извод относно авторството на деянието и начина на извършването
му, в които да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимият е
осъществил описаното в тъжбата деяние. Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не
може да почива на предположения. Съдът следва да обоснове изводите си по
въпросите по чл.301 от НПК единствено на събраните по делото доказателства, по
надлежния, описан в НПК, ред. При липса на годни доказателства, които да
обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в
извършване на деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира
извод, че подсъдимият е нанесъл описаните от пострадалия телесни повреди. Тежестта
да се докаже обвинението по дела от частен характер тежи върху тъжителя. Преди
всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемият
в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Не
се установиха по категоричен и безспорен начин, и нанесените на пострадалия
телесни повреди. В тази връзка съдът взе предвид, че представеното от тъжителя
съдебномедицинско удостоверение, в което са описани многобройните му телесни
повреди е с дата 16.05.2018г., докато видно от медицинската документация на
МБАЛ „Света Анна – Варна” АД, Р. е напуснал болницата на 15.08.2018г. в 11.05
часа в добро общо състояние.
При
така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимият К.
не е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като не се
доказа по несъмнен и категоричен начин същият да е нанесъл описаните в тъжбата
телесни повреди на тъжителя Р. и на основание чл. 304 от НПК го призна за
невиновен.
За
да се произнесе по предявения в наказателния процес граждански иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, съдът съобрази:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки, който е
причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне обаче
основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е
резултат от противоправно и виновно поведение, както и да е налице причинна връзка
между вредите и виновното поведение на причинителя. В настоящият случай не бе
проведено пълно доказване от страна на тъжителя да са му били причинени сочените
в тъжбата неимуществени вреди в резултат на виновното и противоправно поведение
на подсъдимия К.. Липсата на противоправно деяние води до отпадане на
гражданската деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД, поради което съдът отхвърли,
като неоснователен и недоказан, предявения от тъжителя граждански иск за сумата
в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: