Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 01.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 528 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от В.М.А. с ЕГН **********, чрез адв. Й.Л. срещу Наказателно постановление №26-0000053 от 07.05.2019 г. на началник
отдел към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с което за нарушение
на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.101,
ал.4 и във вр. с чл. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС на осн. чл.179, ал.6, т.3 във вр. с чл.187 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при
нарушение на административно производствените правила. Твърди, че АУАН и НП са
издадени от некомпетентен орган. Поддържа, че административното нарушение е
подведено под неправилна и съответстваща нарушението санкционна норма. Твърди, че отговорност за
нарушението е на собственика на процесното полуремарке, а не на водача.
Поддържа, че липсват мотиви какво е въздействието на констатираното нарушение
върху безопасността на превозното средство, както и какви са несъответствията с
експлоатационните характеристики и конструкция на превозното средство. Твърди,
че АУАН не е предявен на жалбоподателя. На следващо място се твърди наличие на маловажност на смисъла на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна – Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация не взема становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба
съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
На 04.04.2019 г. около
11:00 ч. в гр. Враца, на път I-1 в местността „Железен мост“ с посока на движение гр.Лом, свидетелите Ю.Ф., К.Г. и К.К. спрели за
проверка В.А., който управлявал товарен автомобил влекач Мерцедес 1844ЛС, категория №3 , с рег.№*****оборудван с
дигитален тахограф, собственост на СКЦ Стеф Гранс ЕООД с прикачено полуремарке
Шварцмюлер, категория О4 с рег.№*****, собственост на „Хъс Транс“ ЕООД, със заверено копие от лиценз на ЕО №**********. При
проверката служителите установили, че водачът
извършва превоз на товари от гр.Бургас за гр.Лом, съгласно товарителница №257 от 03.04.2019 г., с технически неизправно ППС, със спирачен
диск на първа ос на полуремаркето, който има наличие на пукнатини, които
определили като значителна неизправност.
За констатираното
нарушение е издаден АУАН от 04.04.2019 г., съставен от Ю.Ф. – инспектор при Областен отдел „Автомобилна
администрация“, според който на 04.04.2019 г. около 11:00 ч. в
гр. Враца, на път I-1 в местността „Железен мост“ с посока на движение гр.Лом, В.А. управлявал товарен автомобил влекач Мерцедес
1844ЛС, категория №3 , с рег.№*****оборудван
с дигитален тахограф, собственост на СКЦ Стеф Гранс ЕООД с прикачено
полуремарке Шварцмюлер, категория О4 с рег.№*****, собственост на Хъс Транс
ЕООД, със заверено копие от лиценз на ЕО №********** като е извършил следното
нарушение: извършва превоз на товари от гр.Бургас за гр.Лом съгласно
товарителница №257 от 03.04.2019 г.с технически неизправно ППС, със спирачен
диск на първа ос на полуремаркето, който има наличие на пукнатини, което е
значителна неизправност. Констатирано е, че е нарушен чл.139, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с чл. с Приложение 5, Част
I, т.1.1.14, буква „а“
от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична
фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с
чл.101, ал.4 и във вр. с чл. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС на осн. чл.179, ал.6, т.3 във вр. с чл.187 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 500 лв.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Ю.Ф. / инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Враца - съставил АУАН/, К.Г. / инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца - свидетел по АУАН/ и К.К.
/ инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца - свидетел
по АУАН/.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН от 04.04.2019 г., Наказателно
постановление №26-0000053 от 07.05.2019 г. на началник отдел към Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация, Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на
министъра на транспорта, трудов договор от 07.03.2019 г. между „СКЦ Стеф Гранс“
ЕООД и жалбоподателя, товарителница №257/03.04.2019 г., свидетелство за
регистрация част I на
полуремарке Шварцмюлер, категория О4 с рег.№*****, свидетелство за регистрация
част I на товарен автомобил
влекач Мерцедес 1844ЛС, категория №3 ,
с рег.№*****свидетелство за техническа изправност от 04.04.2019 г. на полуремарке
Шварцмюлер, категория О4 с рег.№*****.
Тълкувайки събраните по делото
доказателства съдът приема следното:
На
първо място съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че
АУАН не му е връчен. Съдържанието на АУАН, въз основа на който
е издадено оспореното наказателно постановление установява че същият е връчен
на лицето именно по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН и отказът на жалбоподателя да
подпише предявения му акт и да получи препис от същия е удостоверен с подписа
на един свидетел, чиито имена и адрес са вписани в акта. С оглед на това, съдът
не споделя изложените в жалбата мотиви за нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че целта на предявяването и връчването на АУАН е
лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи
правото си на защита. С оглед установената фактическа обстановка,
санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт, както и за
какви нарушения му е бил съставен този акт. Дали ще получи или не екземпляр от
АУАН зависи единствено и само от волята на наказаното лице, като в конкретния
случай същите са гарантирани в пълен обем. Няма доказателства жалбоподателят да
не е бил запознат с АУАН, както и да е поискал връчването на екземпляр от акта
и това да му е било отказано. При това положение съдът намира, че нарушителят
не би следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение или
такова извън изискуемия се законов ред. Не следва да се приема, че е налице
основание да счете, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не е опорочена процедурата по връчването на
акта. Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето право на защита,
пълноценно, стойностно и в пълен обем.
В
тази връзка съдът не приема за основателно и възражението на жалбоподателя, че
АУАН и НП са издадени от некомпетентно лице.
Съобразно
чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП контролът върху спазването на правилата за извършване
на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза се осъществява от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Статутът на агенцията се урежда от Закона за
автомобилните превози и Устройствения правилник. Общите правила на ЗАвтП предвиждат, че
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с
министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането
на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни
средства с българска или чуждестранна регистрация. Контролът по ал. 1 се
осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл.91 от Закона определя конкретно
правомощията на длъжностните лица от агенцията. Чл.92 предвижда, че в
изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и
съставят актове за констатираните нарушения.
Изложеното води
до извода, че правомощията на длъжностните
лица от областните отдели към Автомобилна администрация да съставят актове
произтичат директно от закона и
устройствения правилник. Ето защо следва да се приеме, че актосъставителят е
бил компетентен да състави акт за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, тъй като се касае за извършване на обществен превоз по смисъла на ЗАвтП.
Атакуваното постановление е издадено от
компетентен орган, тъй като по делото на л.3 е приложена заповед № РД-08-249 от
15.05.2015 година на Министър на транспорта и съобщенията, чрез която на
основание правомощията, дадени му по силата на чл.92,ал.2 от Закона за
автомобилните превози и чл. 189, ал.12 от ЗДвП е посочил длъжностните лица,
имащи правото да налагат административни наказания за административни
нарушения, предвидени в и по реда на посочените закони.
За да се установи вината на водача на
процесното полуремарке Шварцмюлер, категория О4 с рег.№*****, е следвало да се
прецезират събраните при проверката доказателства и съотносимостта им към
характера и степента на извършеното нарушение. Безспорно събраните по делото
доказателства сочат, че превозното средство не е от видът лично моторно
превозно средство а е такова за извършване на обществен превоз на товари. След като от видът на моторното превозно
средство е очевидно, че то е такова за превоз на товари, то проверката е
следвало да обхване именно изпълнението на задълженията от страна на собственика на МПС и след това тези на
водача на автомобила. Тези задължения са ясно разграничени, както в ЗАвП, така
и в поднормативните актове, приети в съответствие с него, какъвто безспорно е
Наредба № 33 от 03.11.1999 година. В глава трета на същата чл. 87а, ал.1, във
вр. с чл.2, ал.1 собственикът, а не водачът на автомобила е задължен
да извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на техническата изправност. В тази връзка, видно
и от свидетелство за техническа изправност от 04.04.2019 г. на полуремарке
Шварцмюлер, категория О4 с рег.№***** , процесното ПТП е преминало технически
преглед в деня на съставяне на АУАН 04.04.2019 г. и такава неизправност не е
констатирана, независимо дали техническият преглед е извършен преди или след
констатираното нарушение.
Всичко това налага
извода, че констатациите на съставителя и свидетелите по АУАН за извършено
нарушение на ЗДвП не са установени по несъмнен начин чрез събиране достатъчно
на брой безспорни доказателства. Фактите по делото сочат, че превозното
средство е от видът движението по пътищата, на които се регулира чрез правилата
на специалният закон / ЗАвП/ и приетите съобразно него поднормативни актове,
каквато в случая е Наредба № 33 на МТ за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България. За събирането на доказателства законодателят
е предвидил един достатъчно дълъг срок от време, като съгласно разпоредбата на
чл. 52 ал.4 ЗАНН е задължил АНО преди да се произнесе по преписката да провери
акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост да прецени възраженията,
събраните доказателства и когато е необходимо да извърши и разследване на
спорните обстоятелства. Дейността извършване на обществен превоз на пътници и
товари е регламентирана в ЗАвП и Наредба № 33 на МТ.
Отговорността
за извършеното нарушение следва да бъде индивидуализирана безспорно, т.е за да е налице
отговорността на водача, то следва да са събрани безспорни доказателства за
извършено от него нарушение, но в конкретният казус очевидно това не е сторено.
На следващо място,
съгласно Приложение 5, Част I, т.1.1.14,буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,
напукването на спирачния диск може да е значителна или опасна неизправност. При
определяне на извършеното нарушение административно-наказващия орган е приел в
конкретния случая, че напукването на спирачния диск касае „значителна
неизправност“ на ППС. Така
записаното в атакуваното НП е в очевидно противоречие със съдържанието на
санкционната норма на чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, която е цитирана и е приложена от
административно-наказващия орган в конкретния случай и която визира, че при констатирани „опасни низправности“ се налага глоба в размер на 500.00лв., каквато
е наложена на жалбоподателя. Видно е, че нормата чл.179, ал.6 има три отделни
точки, за всяка от които е приложима глоба в различен размер и указваща,
че който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от: петдесет лева - при
констатирани незначителни неизправности; двеста лева - при констатирани значителни
неизправности и петстотин лева - при констатирани опасни неизправности. В
случая инспекторите са констатирали „значителна
неизправност“ на ППС, за която е приложима санкционната разпоредба на
чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП предвиждаща глоба в размер на 200.00лв., но са приложили
санкционна разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП за по-тежко нарушение, което не
е описано в мотивите на НП, предвиждаща за „опасни
неизправности“ глоба в размер на 500.00лв.
Така
констатираното противоречие между обстоятелства, фактическа обстановка и наказващата
правна норма води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Поради
изложеното и предвид неотстранимите нарушение на материалният и процесуалният
закон атакуваното постановление следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №26-0000053 от 07.05.2019 г. на началник отдел към Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация, с което на В.М.А. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата във вр.
с чл.101, ал.4 и във вр. с чл. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС на осн. чл.179, ал.6, т.3 във вр. с чл.187 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението
на страните, за изготвянето му.
Районен съдия: