№ 1913
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело №
20211110125102 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Страните редовно призовани.
ИЩЕЦЪТ „НХА“ – представлява се от ЮРК. Т с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ Н. К. ДР. – не се явява, представлява се от адв. И. с
пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 29.07.2021 г.
ЮРК. Т – В изпълнение на определение на съда от 29.07.2021 г.
представям така наречените вътрешни правила и представям още две
доказателства - допълнително споразумение от 20.01.2020 г. и споразумение
за насрещно прихващане. Споразумението за насрещно прихващане е
връчено на ответника при отказ в присъствието на двама свидетели в
следствие на проведен разговор. Това е от наша страна като доказателствени
искания.
АДВ. И. – Поддържам отговора на исковата молба. Моля да бъде обявен
за окончателен проекта за доклад на съда. Във връзка с днес представените от
ищеца писмени доказателства, моля да ни бъде дадена възможност за
запознаване и за изразяване на становище в кратък срок. Няма да соча нови
1
доказателства. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ дава възможност на ответната страна да се запознае с
представените от ищеца в днешното заседание писмени доказателства.
На второ четене в 11:02 часа делото продължава при първоначално
явилите се страни.
АДВ. И. – Не възразявам да бъдат приети като доказателства по делото
вътрешните правила за работната заплата, както и допълнителното
споразумение от 20.01.2020 г., като по повод допълнителното споразумение и
доколкото същото е с дата 20.01.2020 г. и касае период, който е извън
процесните периоди, същото считам, че не е относимо и не следва да бъде
обсъждано при решаване на спора по същество. По отношение на
приложеното от ищеца споразумение за прихващане, моля същото да не бъде
прието като доказателство по делото, тъй като документът не е подписан от
страна на ответника и не обвързва същия, а по-скоро представлява проект на
документ.
ЮРК. Т – Възразявам срещу така изложеното становище. Приложените
от мен доказателства касаят да докажат претенцията на доверителя ми. По
отношение на допълнителното споразумение, което е от 20.01.2020 г., то има
пряко отношение, което мога сега да изложа във връзка с какво го
представям. Ако съдът прецени при даване ход на делото по същество и
съответно при даване на срок за излагане на подробно писмено становище.
Споразумението е връчено при отказ. На него стоят подписите на двама
свидетели. То също цели да докаже част, да се противопостави или по-точно
да обори част от доводите на ответника, изложени в отговора на исковата
молба. Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. И. – Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че днес представените от ищеца писмени доказателства
следва да бъдат приети към материалите по делото като относимостта им към
предмета на спора ще бъде обсъдена с крайния съдебен акт.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА вътрешни правила за работна заплата, допълнително
споразумение от 20.01.2020 г. и споразумение за насрещно прихващане.
2
СТРАНИТЕ /по отделно/ - Нямаме други искания по доказателствата.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните и намирайки
делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРК. Т – Поддържам исковата претенция и така предявената искова
молба. В изъплнение на писмо на МОН, както и на одитен доклад, където
изрично е посочено, че действащите към момента вътрешни правила, които
съда изиска и сега ги приложих са в нарушение на трудово-правните
разпоредби и по-специално на наредбата за работната заплата, а вътрешните
правила имат по-нисш ранг и ако приемеме, че са източник на правото и не
би следвало, противозаконно е да противоречат на един нормативен акт,
закон с по-висок ранг в случая наредбата. По отношение на
добросъвестността на ответника, смятам, че ответника е бил недобросъвестен
и това ще го изложа подробно в писмените ми бележки, но то се доказва от
това, че той е бил ректор, административен ръководител, при него са
постъпили, и той го казва в самия отговор, са постъпили както писмото на
МОН, така и одитния доклад от 2019 г., още повече, че съм приложила едно
споразумение за прихващане на тази сума с други суми, които НХА му
дължеше при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. ответникът е
запознат с това, че дължи тази сума, запознат е не само с получаването към
2019 г. и 2018 г. с писмото и с одитния доклад, но и изрично допълнително с
предоставянето му на такова споразумение, т.е. молба да се уредят нещата
доброволно без лихви и т.н. При постъпването на новия ректор вече
вътрешните правила са съобразени с това изискване и допълнителното
възнагражадение за ректор не се включва в основната заплата и върху това
възнаграждение за ректор не се изчислява процент прослужено време.
Решението на ВКС № 176 от 10.01.2019 г., което е посочил ответника е
неотносимо към спора. То касае нормативната заетост на академичния състав
и наднормативната заетост, т.е. не касае конкретно въпроса за заплащане на
процент прослужено време, а пък другото решение, което го е посочил
ответника по него взех отношение и смятам, напротив, че ответника е бил
недобросъвестен. По отношение твърдението на ответника ако приемеме
чл.271 от КТ сега, че работникът и служителят не е длъжен да връща сумите
за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение, които
е получил добросъвестно. Но има едно изключение, което е в ал.2, както е
записано и в Тълкувателно решение от 1965 година, между другото там
номерацията на Кодекса на труда е била различна, но все пак и тогава това
изключение е присъствало, сега е под ал.2 на чл.271 от КТ, обвиняемите
длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно
изплащане на сумите по предходната алинея носят имуществена отговорност.
Ответникът е бил административен ръководител, той е бил ректор, цялата
документация и всичко, което касае това ведомство е минало през него.
Безспорно той е запознат с документите, за които говорих аз. Моля да ми
3
дадете срок за по-подробно излагане на доводи и за защита.
АДВ. И. – Моля да отхвърлите исковете като неоснователни и
недоказани. На първо място не се установи твърдението на ищеца, че
правилата противоречат на чл.12 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като изрично в практиката по
прилагане на цитирания текст от наредбата, ВКС е приел, че е изцяло в
диксрецията на висшето учебно заведение е да определи с вътрешни правила
начина на определяне на основната работна заплата. В процесния период
месец Май 2018 г. – месец Ноември 2019 г. са действали приетите днес като
доказателства вътрешни правила и в тях изрично е предвидено - в чл.5, т.5 от
правилата, че основната работна заплата за ръководни длъжности се определя
от основната работна заплата за съответното научно звание и са процент от
четири минимални работни заплати, 100 процента за длъжността «Ректор». В
приложените по делото две допълнителни споразумения за 2018 г. и 2019 г. с
ответника е уговорено основно трудово възнаграждение като една обща сума
от тези два компонента и е уговорено допълнително трудово възнаграждение
върху общата сума, т.е. липсва основание да се приеме поддържаната от
ищеца теза, че неоснователно и в противоречие с правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тези четири заплати, които
са компонент от основното възнаграждение всъщност били имали характер на
допълнителено. Неоснователно е и поддържането от ищеца в днешното
съдебно заседание основание за търсене на имуществена отговорност на
ответника, в качеството му на ректор, тъй като на първо място ние имаме
производство образувано по иска за връщане на неоснователно получени
суми, а не за реализиране на имуществена отговорност по трудово
правоотношение, поради което всички аргументи за вината са абсолютно
неотносими към правния спор по същество. Предвид наличието на
предварително подписани трудови споразумения изцяло кореспондиращи с
вътрешните правила на Националната художествена академия и предвид
обстоятелството, че ответника в качеството му на ректор е препратил
полученото от МОН писмо към главния счетоводител, моля да приемете, че
същият е получил сумите на валидно правно основание и добросъвестно. В
този смисъл, моля да постановите съдебното си решение. Моля да ми бъде
предоставена възможност за писмена защита в кратък срок. Моля да ни бъде
присъден адвокатски хонорар за защита в производството съгласно списък по
чл.80 от ГПК, препис от който предоставям за ищеца. Представям и
доказателство за уговорен и заплатен адвокатски хонорар.
ЮРК. Т – Претендирам прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответната страна. Хонорарът в размер на 1126,80 лева е прекомерно
завишен, с оглед спецификата на делото, сложността на делото и написването
на един отговор.
АДВ. И. – Ако позволите, хонорара е в размер на минималния съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
сумата, която току що посочи колегата е с ДДС.
ЮРК. Т – Моля да ми бъде издаден незаверен препис от протокола.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца незаверен
препис от протокола.
СЪДЪТ, ОБЯВИ НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С
РЕШЕНИЕ В СРОК, като им предоставя 2-седмичен срок от днес за писмени
бележки.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 11:15 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5