№ 815
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201789 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. В., ЕГН:**********, живущ в *** област Варна,
срещу НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г. на Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози.
В жалбата се излагат съображения за нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие между
фактическата обстановка в АУАН и НП, както и между фактическата обстановка, изложена
в обжалваното наказателно постановление, и друго наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран въз основа на същата проверка. Навежда се, че посочените
несъответствия имат за последица неяснота досежно мястото на извършване на
нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя и налага отмяна на
наказателното постановление. Твърди се, че в наказателното постановление липсва пълно
описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Сочи се, че
1
жалбоподатателят не е осъществявал обществен превоз срещу заплащане. Най-сетне,
излагат се съображения, че се касае за маловажен случай, предвид ниската степен на
обществена опасност и фактът, че жалбоподателят не е бил санкциониран до този момент за
идентични нарушения. По всички изложени съображения се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.В. не се явява. Представлява се от адв. У.-
ВАК, която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.
Моли за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Депозирани са
писмени бележки. Моли за присъждане разноски за процесуално представителство, на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
В акт за установяване на административно нарушение Серия А-2019, №
277776/30.09.2020 г., съставен от старши инспектор от Регионална дирекция "АА" гр. Варна
– Б. Г. ИВ. е посочено, че на 12.09.2020 г. около 22.36 ч. в гр. Варна, жалбоподателят, като
водач на собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. № В 24-21 НК, извършил обществен
превоз на пътници – таксиметров без да притежава удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. Нарушение било установено по сигнал, вх.
№ 09-00-51-46/18.09.2020 г.
Посочено е също, че с това въззивника В. виновно е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗАвП.
При съставянето на акта е посочено, че са иззети като доказателства: КТ към
СУМПС, СУ МПС, обяснение на водача, копие от фискален бон № 5015/12.09.2020 г.,
справка от "АА" – Варна и др..
В акта, жалбоподателя не е посочил възражения.
Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена глоба в размер
на 2 000 лв.
Съдът намира, че при съставянето на акт Серия А-2019, № 277776/30.09.2020 г. и
НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г не са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяната на НП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: гласни - показанията на свидетелите К.К. и
Б.И., както и писмените доказателства - Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, саморъчни обяснения Д. П. В. и
2
др.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И. и К., които оцени като
еднопосочни, последователни, безпротиворечиви, съответни на писмените доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които също оцени като изцяло еднопосочни и
съответни на гласните такива. Доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-
подробен неин анализ не се налага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи, които
разполагат с материална и териториална компетентност съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.
1 и ал. 2 ЗАвП и видно от писменото доказателство - Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др.
АУАН и НП са издадени и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване изискванията на
чл. 40 и чл. 43 ЗАНН- в присъствието на един свидетел, който е присъствал и при
установяване на нарушението, и в присъствието на жалбоподателя. Актът е подписан от
съставителя, свидетеля и жалбоподателя, като е предявен на последния за запознаване.
Противно на доводите в жалбата, съдът достигна до извод, че както актът за
установяване на нарушението, така и наказателното постановление отговарят на
изискванията за съдържание по чл. 42 ЗАНН, респективно - чл. 57 ЗАНН. Както в акта за
установяване на нарушението, така и в наказателното постановление в достатъчна степен са
описани нарушението, обстоятелствата по извършването му, в това число и времето на
извършването му, като напълно еднопосочно както в АУАН, така и в НП, е посочено
мястото на извършването му. Обстоятелствата, за които жалбоподателят сочи, че е следвало
да намерят място в АУАН и НП - за чия сметка е осъществен превоза, както и каква е
връзката на водача на автомобила с неговия собственик, не са такива от състава на
нарушението и непосочването им в описанието му по никакъв начин не води до неяснота на
повдигнатото административнонаказателно обвинение.
Съдът намери и че от събраните в съдебното следствие доказателства по несъмнен
и категоричен начин се установи фактическата обстановка, такава, каквато е изложена в
АУАН и НП.
3
На първо място съдът ще посочи, че от събраните доказателства - на дата
12.09.2020 г. около 22:36 часа жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници.
Съгласно § 1, т. 26 ЗАвП "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до
определена от клиента цел. В случая се установи, че жалбоподателят е извършил превоз с
белези на таксиметров, тъй като е извършил превоз срещу заплащане , видно от
депозираното по делото копие от фискален бон № 5015/12.09.2020 г.
От събраните доказателства се доказа, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно цитираната разпоредба
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България. Редът за извършване на регистрацията е уреден в Наредба №
34/06.12.199 г. на МТ. В случая се доказа, че на 12.09.2020 г. жалбоподателят е извършил
превоз - таксиметров, като е превозил срещу заплащане, пътник, без да притежава
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрова дейност.Касае се за формално
нарушение, довършено с факта на извършване на таксиметровия превоз без превозвачът да
разполага с удостоверение, че е регистриран да извършват таксиметрова дейност.
Нарушението жалбоподателят е извършил при пряк умисъл като форма на вината,
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за твърдяната от него неяснота
дали собственикът на лекия автомобил или водачът следва да притежава издадено
удостоверение за регистрация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 34/1999 г. таксиметров
превоз на пътници се извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и
разрешение, издадено от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата
предвижда възможността таксиметров превоз да се извършва и от водачи, извършващи
дейността за своя сметка, но от името на превозвача по ал. 1. В случая не се доказа нито
жалбоподателят да има издадено удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, нито да извършва превоза от името на лице с издадено
удостоверение.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил санкционната
4
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, която предвижда, че водач на МПС, който извършва
обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение или документ за
регистрация, при първо нарушение се наказва с глоба в размер на 2000, 00 лева. Размерът на
глобата е абсолютно определен, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван,
поради което съдът намира, че не дължи да излага съображения досежно
индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ВКС, преценката "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните
решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое
деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на
наказанието, наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. По делото не се установи
наличието на обстоятелства, поради които извършеното с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от този вид. Съдът приема, че преценката на АНО е правилна, доколкото
деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази посока не са събрани
доказателства, които да обосновават извод, че случая се различава от останалите от
съответния вид.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
5
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза
на АНО, който до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80.00 до 120.00 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г. на
Директор Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на Д. П.
В., ЕГН:**********, живущ в *** област Варна, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН Д. П. В., ЕГН:********** да заплати в
полза на Регионална дирекция "Автомобилна Администрация" – Варна, сумата в размер на
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд - Варна в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6