Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр. Русе, 23.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на петнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3811 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Р.Д., пълномощник на „Кредит Инс“ ООД, заявява, че
представляваното от нея дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ и основната дейност, която осъществява е
свързана с отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Пояснява, че договорът за кредит се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
През м.септември 2017г. М.И.Х. кандидатствала за получаване
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставила личните си
данни, попълвайки регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция, при спазване всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка, служител на дружеството се свързал с ответника по телефона, като
последният потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация
и желанието да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 400
лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
ищецът изпратил на посочената от М.Х. електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Кредитополучателят потвърдил сключването на
Договор за потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г. с избиране на
изпратения от „Кредит Инс“ ООД линк за потвърждение. Желаната сума била
преведена, чрез системата e-pay и получена от ответника на каса във офис на „Изипей“
АД, срещу представена от М.И.Х. лична карта.
Позовавайки се на разпоредбите, визирани в ЗЕДЕУУ (чл.3,
ал.1; чл.2, ал.1 и 2 и чл.13) молителят приема, че с попълване на данните си в
заявката за кредит, ответникът се приема за неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
Развива правни съображения относно доказателствената сила на представения с
исковата молба договор за кредит.
Сочи, че съгласно формата за кандидатстване, М.Х. е имала
възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
кредиторът има сключен договор. В случая, ответникът приел да му бъде осигурен гарант за ползване
на кредита, с което на основание т.4 от Договора се задължил към ежемесечната
погасителна вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за
предоставената услуга.
На 25.10.2014г. между „Кредит Инс“ ООД и „Бикнел Корп“ ООД
бил сключен договор, по силата на който „БикнелКорп“ ООД се задължило да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, а
„Кредит Инс“ ООД приело да събира от името и за сметка на дружеството гарант
сумата, съставляваща такса за извършената услуга. Страните по договора приели,
че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения
във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми, включително по съдебен ред в срок от 2 години от
датата на предсрочната изискуемост.
Ищецът поддържа, че с оглед изискванията, предвидени в
Закона за потребителския кредит, на ответника е предоставена преддоговорна
информация, като последният се запознал и приел Общите условия на предлагания
му кредит; потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Съобразно условията на сключения договор, „Кредит инс“ ООД
поело задължение да предостави на М.Х. заем под формата на потребителски
кредит, а кредитополучателя поел задължение да върне кредита с договорна лихва
и такса „Гарант“ в общ размер 840 лева на дванадесет равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта.
Твърди, че ответникът не погасил нито една от вноските.
Служители на дружеството неколкократно се свързали с длъжника, посредством
напомнителни съобщения изпратени на e-mail адреса; sms-и
и телефонни разговори, но М.Х. не заплатила просрочените вноски. Предвид
забавеното изпълнение, ищецът счита, че ответникът дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, която към датата, на която е депозирано
заявлението за издаване заповед за изпълнение е в размер на 5.28 лева.
На 13.01.2018г. „Кредит Инс“ ООД обявило вземането за
предсрочно изискуемо, за което уведомил длъжника, чрез съобщение на e-mail адреса.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№374/06.02.2018г., издадена по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС срещу М.И.Х. за
сумите: 400 лева – главница поДоговор за потребителски кредит „Екстра“
№70421/12.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.02.2018г. до окончателното й изплащане; 144 лева – договорна лихва за
периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 296 лева – договорна такса „Гарант“ за
периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна лихва за периода
13.10.2017г. – 01.02.2018г., както и разноски: 25 лева – държавна такса и 300
лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, адв.Р.Д. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че М.И.Х., ЕГН ********** дължи на „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“№19, вх.В, ет.1, ап.6 сумите: 400 лева – главница поДоговор за
потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане; 144 лева –
договорна лихва за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 296 лева – договорна
такса „Гарант“ за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна
лихва за периода 13.10.2017г. – 01.02.2018г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №374/06.02.2018г., издадена по ЧГД №746/2018г. по описа
на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК адв.Сл.М. – особен представител на ответника М.И.Х. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Въпреки приложените на хартиен носител заявки и договор за
кредит, счита, че ответникът не е ангажирал доказателства относно установяване
факта на получаване съгласието на ответника за сключване на процесния договор,
в каквато насока са изискванията, визирани в чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. При
липсата на доказателства в тази насока, приема, че договорът е нищожен,
съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за сключването му.
Навежда доводи за нищожност на клаузата, въз основа която
кредитополучателят се е задължил да заплати такса „Гарант“.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 12.09.2017г.М.И.Х. е попълнила заявка №70421 в сайта на
„Кредит Инс“ ООД за потребителски кредит
„Екстра“ на стойност 400 лева. В електронния формуляр е отразено, че сумата за
връщане е 840 лева, възстановима в срок до 12.09.2018г. Според договор за
потребителски кредит №70421/12.09.2017г. отпуснатият кредит е в размер на 400
лева, със срок за погасяване 12 месеца, считано от датата на подписване на
контракта. Визиран е годишния лихвен процент – 36% и ГПР – 49.7%. Предвидена е
„такса гарант“ – 296 лева, разсрочена съобразно месечните погасителни вноски,
съгласно приложен погасителен план.
На същата дата ищцовото дружество е наредило в полза на М.И.Х.
превод на 400 лева чрез Easy Pay. В „разписка за извършеното
плащане“, като основание е посочен Договор №70421/12.09.2017г. Един ден
по-късно, кредитополучателят е получил сумата на каса на Easy
Pay (разписка
№07000634113019/13.09.2017г.).
Представени са „Общи условия на „Кредит Инс“ ООД, приложими
към договорите за предоставяне на потребителски кредит. В чл.4.4. е указано, че
с маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на бутона
„Потвърди“, кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента ОУ и обработване
на личните му данни. Процедурата, свързана с кандидатстване, одобряване и
сключване на договора е описана подробно в чл.4.8 – чл.4.12. от ОУ. Според
чл.4.10 договорът за потребителски кредит се счита сключен, след като
кредитодателят изпрати на електронната поща на кредитополучателя линк към
„Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити“ и кредитополучателят потвърди, получаването и запознаването с
формуляра.
През м.октомври 2014г. между „Кредит Инс“ ООД и „Бикнел Корп“
ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, по
силата на който „Бикнел Корп“ ООД се задължило да гарантира вземанията на
„Кредит Инс“ ООД по отпуснати потребителски кредити, ако кредитополучателя е
избрал такава опция при подаване на заявката за отпускане на кредит и същата е
била одобрена, а „Кредит Инс“ ООД приело да събира от името и за сметка на
гаранта суми наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
Въз основа заявление, депозирано от „Кредит Инс“ ООД, в РРС
е образувано ЧГД №746/2018г. и издадена заповед №374/06.02.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК М.И.Х. за сумите: 400 лева – главница
поДоговор за потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2018г. до окончателното й
изплащане; 144 лева – договорна лихва за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.;
296 лева – договорна такса „Гарант“ за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.;
5.28 лева - мораторна лихва за периода 13.10.2017г. – 01.02.2018г., както и
разноски: 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 400 лева – главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №70421/12.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане; 144 лева – договорна лихва за
периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 296 лева – договорна такса „Гарант“ за
периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна лихва за периода
13.10.2017г. – 01.02.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №374/06.02.2018г. по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №746/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Кредит Инс“ ООД основава
претенцията си на договор за потребителски кредит „Екстра“, сключен на
12.09.2017г., по силата на който дружеството предоставило на М.Х. в заем 400
лева, изплатени чрез EasyPay. Твърдението за постигната между
страните уговорка за сключване на договора при описаните в исковата молба
условия, ищецът подкрепя с приложена заявка по интернет на електронния адрес на
дружеството и разписка №07000634113019/13.09.2017г., с която установява, че
одобрената сума – 400 лева е получена от М.Х. срещу представена лична карта.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, при която от отправяне на предложението до сключване на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (чл.6).
Преди потребителят да бъде обвързан от предложението или договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора и да му предостави информацията
по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР на хартиен или друг носител, достъпен за потребителя
(чл.10, ал.1 ЗПФУР).
Молителят поддържа, че информацията свързана със сключване
на договора и извършените потвърждения от страна на кредитополучателя е
извършвано по електронен път, на електронните адреси на страните, то за да
произведе действие тази размяна, ищецът следва да установи, че са спазени
изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на
чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради
което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. Релевантният момент за преценка последиците от
изявленията е получаването им на електронната поща. С постъпването на цялата
електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко
изявление и/или съответния прикачен документ са прието от адресата (чл.10
ЗЕДЕУУ). Без значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му
се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето
на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел
действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от тях начин
на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПУФР
и ЗЕДЕУУ, т.е., че задължителната за сключване на договора информация е
достигнала до потребителя.
В конкретния случай са предоставени разпечатки от
електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация,
но не са ангажирани доказателства, които установяват, че М.Х. е авторът на
електронната заявка от 12.09.2017г. и доставчикът на финансовата услуга от
разстояние я е уведомил своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил
информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия
закон.
В чл.18, ал.1 ЗПФУР е предвидено, че при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже
изпълнение на задълженията си за предоставяне информация на потребителя, както
и получаване съгласието на потребителя за сключване на договора. Изпълнението на
посочените условия от страна на ищцовото дружество не бе установено в
настоящото производство. Липсват доказателства за установяване факта, че
ответницата е потвърдила сключването на договора, като е избрала изпратения от
заемодателя линк за потвърждение, както и такива, че съобразно чл.4.10 от ОУ и
е изпратено писмо на електронната поща съдържащо линк към „Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
При това положение не може да се приеме, че между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор за потребителски кредит „Екстра“
№70421/12.09.2017г.
С оглед изложеното, макар да е безспорно, че М.Х. е получила
сумата 400 лева, предоставена й от „Кредит Инс“ ООД, не бе установено същата да
е получена на договорно основание по силата на твърдения договор за
потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него, поради
което предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание и следва
да се отхвърлят.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на спора, не следва да се присъждат разноски
в полза на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“№19,
вх.В, ет.1, ап.6 срещу М.И.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК
за признаване установено, че М.И.Х. дължи на „Кредит Инс“ ООД сумите: 400 лева
– главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2018г. до
окончателното й изплащане; 144 лева – договорна лихва за периода 12.09.2017г. –
01.02.2018г.; 296 лева – договорна такса „Гарант“ за периода 12.09.2017г. –
01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна лихва за периода 13.10.2017г. –
01.02.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№374/06.02.2018г., издадена по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: