Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
гр.Русе, 14.І.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в закрито заседание на 14 януари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева гр.д.№522 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
„Л.Б.“ ЕООД е поискало поправка на
очевидна фактическа грешка,допусната в постановеното допълнително решение от
30.VІ.2020 год.Твърди,че е налице противоречие между изразената от съда воля в
мотивите на решението и постановения диспозитив.Произнасяйки се с диспозитив за
отхвърляне на иск за присъждане на законна лихва върху претендираната главница
съдът се произнесъл по непредявен иск.Затова и след като правилно е приел в
мотивите,че ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от предявяване на иска,то и съдебното решение,постановено по реда на
чл.250 ГПК следва да се поправи в този смисъл.
В срока по чл.247,ал.2 ГПК от
ответната страна не е постъпило писмено становище.
Съдът,като взе предвид изложеното в
молбата за допълване на решението,намира за установено следното:
Молбата е подадена от надлежна
страна –ищец в производството по гр.д.№ 522 по описа на РОС за 2018 год.,постъпила
е в срок,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,молбата е неоснователна.
„Л.Б.“ЕООД е предявило иск против
Народното събрание на Република България за обезщетение за претърпени
имуществени вреди,причинени от нарушение на правото на ЕС чрез приемане на §
18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ в размер на 135974,10 лв.,представляваща разликата между
уговорения и реализиран приход от продажба на електрическа енергия,произведена
от фотоволтаична централа в с.Могилино,област Русе,собственост на дружеството
,за периода от 1.ХІІ.2015 год.до 31.ХІІ.2017 год.Наред с главницата,дружеството
е поискало от съда да присъди и законната лихва върху обезщетението,считано от
деня на предявяване на иска 13.VІІІ.2018 година до окончателното й изплащане.
С решение № 79 от 17.ІІ.2020
год.съдът е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди за
главницата от 135 974,10 лева за претендирания период,но не се е
произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху този размер на
главницата.
По постъпила от ищеца молба съдът се
е произнесъл с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК под № 225 от
30.VІ.2020 год.,с което е допълнил решение № 79,отхвърляйки иска за присъждане
на законна лихва върху обезщетение от 135 974,10 лева,считано от
13.VІІІ.2018 год.до окончателното й изплащане.
Искането за присъждане на законна
лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане има своето основание в чл.86,ал.1 ЗЗД.По него съдът не се
произнася служебно,а само при наличие на надлежно въведено искане и макар да е
акцесорно и по принцип следва съдбата на главния иск,то същото има и
самостоятелен характер.От материалноправна гледна точка то представлява парично
вземане-обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на
законната лихва по смисъла на чл.86,ал.1 ЗЗД. Обстоятелството,че страната не е
длъжна да посочва неговия размер,който се определя едва в производството по
изпълнение на съдебното решение/при положително за ищеца решение за спора/ и
върху него не се дължи държавна такса,не променя характеристиката му на
искане,по което съдът се произнася само ако бъде сезиран.В този смисъл,като е
постановил в допълнителното решение отхвърляне на иска за заплащане на законна
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска,съдът не е допуснал
очевидна фактическа грешка,тъй като не е налице противоречие между формираната
от съда воля в съобразителната част на акта
и нейното словесно изразяване в диспозитива.
Молбата се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.247,ал.4 ГПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата на „Л.Б.“ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Могилино,област Русе,ЕИК ********* за поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 225 от 30.VІ.2020 год.на Русенския окръжен съд,постановено по
гр.д.№ 522/2018 год.по описа на РОС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: