Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: София Маринова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 4275 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.8.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** против
Наказателно постановление № 03 – 010656 от 28.11.2018г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за допуснато нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 264 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като констатирания факт на неплащане на дължимото възнаграждение се е
дължал на възникнала техническа грешка в програмния продукт на дружеството,
която е била отстранена незабавно след констатирането й. В условията на
евентуалност се излагат съображения за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на издаденото НП.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по
същество твърди, че НП е правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2018г. св. Д. – служител на ДИТ извършила проверка на обект – снек-бар, стопанисван от „М.8.“ ЕООД.
В хода на същата било
установено, че видно от представената отчетна форма за явяване /неявяване на
работа през м.септември 2018г. и платежната ведомост за м.септември 2018г.
дружеството не е начислило и изплатило на лицето Константин Иам
с ЕГН **********на длъжност „готвач" за положен труд на официалният
празник 22.09/ден на независимостта на Република България / трудово
възнаграждение в размер не по-малко от удвоения размер на същото.
Нарушението било прието за извършено на 31.10.2018г. в снек-бар „Масса Китчан", находящ в гр.Варна,
ул."Андрей Сахаров"№2, ет2, , стопанисвано
от "М.8."ЕООД, до която дата е следвало да бъде изплатено
допълнително трудовото възнаграждение за положен труд на официалният празник.
Във връзка с изложеното на дружеството бил издаден АУАН,
а впоследствие въз основа на него и НП, в което било съобразено, че допуснатото
нарушение е било отстранено до приключването на проверката.
Гореописаната фактическа обстановка, която не е спорна
между страните съдът установи въз основа на съвкупен анализ от писмени и гласни
доказателства, която са логични, последователни и взаимоодопълващи
се.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-010656/
28.11.2018г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Що се отнася до съставомерността на нарушението от
материалноправна гледна точка, съдът намери следното:
Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен
материал, безспорно бе установено, че санкционираното юридическо лице, в
качеството на "работодател" не е изпълнило задължението си да осигури
своевременното начисляване и заплащане на трудовото възнаграждение на лицето
Константин Иам длъжност „готвач" за положения от
него извънреден труд през месец септември 2018 г., а именно - на официални
празници –22.09.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ определя дните на официални празници,
сред които е и 22 септември, на която дата е установено от писмените доказателства
по делото, че служителят е полагала труд, който не й е бил начислен.
Нормата на чл. 128 от КТ сочи, че работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците
и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Видно от писмените доказателства по преписката работодателят дължи
заплащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на следващия месец. Видно
от събраните по делото доказателства, до 31-во число на мес.
октомври 2018 г. възнаграждение за положеният от Иам
извънреден труд през мес. септември 2018 г. не е било
начислено и изплатено дължимия размер.
С оглед на изложените констатации, съдът счита, че правилно е квалифицирано
нарушението, съотв. правилно е определена и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно общата норма
на чл. 414, ал. 1 от КТ, която предвижда налагане на санкция на работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност
на деянието. Касае се за обективна отговорност на юридическото лице, при която
въпросът за наличието на вина на отговорните длъжностни лица не се изследва,
като иррелев2антни са и причините поради които е допуснато същото –техническа, софтуеърна или друга грешка.
Не са налице предпоставките за малозначителност
на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото с извършеното
нарушение всякога се засягат правата на работниците и служителите за
своевременно материално обезпечение и възмездяване за престираната
работна сила.
Правилно в случая е прието, че доколкото нарушението е своевременно
отстранено приложима се явява разпоредбата на чл. 415в КТ, но неправилно е бил
определен размера на приложимата санкция, който според съда и предвид липсата
на предходни допускани от дружеството подобни нарушения, следва да бъде в
законоустановения минимален размер от 100 лева, в който смисъл и следва да бъде
изменено процесното НП.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010656
от 28.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което на „М.8.“ ЕООД, с ЕИК: 203213735е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 250
/двеста и петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за допуснато
нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл. 264 КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция
на 100 /сто/.лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: