Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1123 09.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11188 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.И.Ю., ЕГН **********
***, чрез пълномощника й - адв. К.К. против „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С. Н., И.
Г., О. Л. и Я. Ч. за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните
суми: 1247,17 лева платена при липса на основание сума по клауза за
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ******** и сумата от
1639,13 лева, платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ******** /съобразно
допуснатото от съда изменение на иска, в проведеното на 05.12.2019г. съдебно
заседание/. Претендира законна лихва и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ******** , по силата на който ответникът предал на
ищцата в заем сумата от 2600 лева, за срок от 30 месеца. Била договорена
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Към
договора било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителки кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски: възможност
за смяна на датата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за
предоставяне на допълнителни услуги в посочения размер, платимо разсрочено, към
всяка месечна погасителна вноска.
Ищецът твърди, че договора за потребителски кредит № ******** е
недействителен. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т.9 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като в договора не били посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент. Клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени и двукратния
размер- при обезпечени кредити. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като в договорът не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и
липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общата дължим сума по
договора. Освен това в договора не фигурирала информация по чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК – за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при
поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги противоречала на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението не се
дължало и на осн. чл. 10а ЗПК, доколкото се касаело за услуги, които не били
свързани с усвояване и управление на кредита. Не се дължало и на осн. чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и
действието на допълнителните услуги. Начисляване на възнаграждението за
допълнителни услуги представлявало разход по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – ГПР не
можел да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ищеца- адв. К. в писмено становище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал
писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Излагат се съображения, че между страните бил сключен
договор за потребителски кредит от 16.11.2017г. при следните параметри: размер
на кредита 2600 лева, срок на кредита 30 месеца, размер на месечната вноска по
кредита 140,14 лева, ГЛП 41,17 %, ГПР 49,89 %, дата на погасяване – 15-ти ден
от месеца, дължима сума по кредита 4204,20 лева. Ищцата поискала да се възползва
от възможността за закупуване на пакет от допълнителни услуги, вследствие на
което между страните било подписано и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на общо 2588,10 лева, а
дължимата сума била разсрочена във времето
за срока на договора на кредит, по 86,27 лева месечно. Ищцата заплащала
със забава всички погасителни вноски, като просрочието достигнало 56 дни. Изразява становище, че клаузата за
възнаградителна лихва не била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи
се в отговора, че към датата на сключване на договора действала разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която допускала максимален
процент на ГПР около 50%, поради което с конкретния уговорен размер на възнаградителната
лихва не се нарушавало това изискване. Твърди че разходите за потребителя за
допълнителни услуги не били включени в ГПР, когато сключването на договора за допълнителни
услуги не било задължително условие за получаването на кредита или за
предоставянето му при предлаганите условия. Сключването на пакета за предоставяне
на допълнителни услуги било опционално. Потребителят можел да използва всяка
една от услугите, които включвал допълнителния пакет. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, потребителят си гарантирал приоритетно разглеждане и
отпускане на поискания кредит, както и възможност да отложи плащането на
определен брой вноски. Освен това ако доходът му намалеел, клиентът можел да
поиска намаляване на размера на дължимите погасителни вноски. Чл. 9, ал. 1 ЗПК
предоставял известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги.
Възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо поради
обстоятелството, че ищецът разполагал с възможност да поиска промяна в договора
му за кредит. Неоснователно било твърдението, че допълнителните услуги,
предоставени със закупения от ищеца пакет са свързани с усвояване и управление
на кредита. Твърди се, че действията, предмет на договора за предоставяне на
услуга били фактически, а не правни действия. Възнаграждението на поискан и
закупен пакет от допълнителни услуги не било еднократно при извършване на
действието, като при таксите. Освен това ищцата се била възползвала
нееднократно от възможността за промяна на погасителния план по договора за
кредит. Не било налице противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Посочва, че ЗПК не предвиждал ограничения относно начина, по който да бъдат
предлагани допълнителни услуги – дали поотделно или като пакети услуги. Също
така ищцата изрично заявила, че желае да се възползва от една от допълнителните
услуги, включени в пакета. Твърди се, че на 11.04.2018г. подписала Анекс, с който била отложена вноска
№ 4 по кредита, като е подписан нов погасителен план. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за кредит № ******** се установява, че ответното дружество е
предоставило на ищцата в заем сумата от 2600 лева, при срок на
кредита 30 месеца, размер на месечната вноска - 140,14 лева, брой вноски- 30, ГЛП
41,17 %, ГПР 49,89 %, дата на погасяване – 15-ти ден от месеца, като е посочена
и общо дължима сума по кредита сума- 4204,20 лева. Ищцата е закупила и пакет от
допълнителни услуги, вследствие на което между страните е подписано и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение в размер на общо 2588,10 лева, като е постигната договореност за
разсрочване на дължимата сум във времето
за срока на договора на кредит, в размер на по 86,27 лева месечно. Приет
е като писмено доказателство и Погасителен пан, в който фигурира и сумата по
допълнителния пакет и сформирана по този начин, дължимата месечна погасителна
вноска е определена в размер на 226,41 лева, като същата включва главница,
лихва и вноска по закупения пакет допълнителни услуги.
Отделно
от това, ответникът представя и по делото е приета Справка за извършени плащания по горепосочения
договор, от която се установява, че ищцата е погасявала сумите по договора за
кредит и пакета допълнителни услуги на датите, посочени в приложената на л. 80
от делото справка, съобразно посочените в същата данни, като е изплатила сума
надвишаваща, претендираната от ищцата възнаградителна лихва в размер на 1247,17
лева, както и сумата от и 1639,13 лева-
вноски по пакета от допълнителни услуги, по който факт между страните не е
налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните
не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен
заем, получаването на сумата от 2600 лева в заем от ищеца, както и че същия е извършил плащания по договора съобразно
представената и приета от ответника справка. Не е налице и спор относно
сключването на договор за закупуване на допълнителен пакет услуги при уговорено
възнаграждение в размер на общо 2588,10 лева, платимо към всяка месечна
погасителна вноска в размер на 86,27 лева на месец. Установява се от приетата
като писмено доказателство по делото справка, че ищцата е заплатила към
месечната вноска сумата от общо 1639,13 лева по пакета за допълнителни услуги.
С
оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва и тези за нищожност на договора за закупуване на допълнителен пакет услуги,
то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителното на последния, респективно-
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че
възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 41,17%.
Същата очевидно надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер
на 10%, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на
Р. България. В4идно от приетата по делото справка –извлечение по сметка ищцата
е заплатила сумата от общо 1247,17 лева
и същата сума е недължимо платена въз основа на нищожна клауза, поради
което искът ще се уважи в пълен размер и ответното дружество следва да бъде
осъдено да възстанови недължимо заплатената от ищцата сума.
По
отношение на възражението на ищцата за недействителност на договорът за
закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието й с нормата на
чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за което се
събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за
потребителски кредит. В процесното споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги са описани различни по вид и брой услуги, без да е
разграничена стойността на всяка от тях, като същевременно е определено общо
възнаграждение по пакета в размер, чието заплащане е разсрочено като сума,
дължима към всяка една от месечните погасителни вноски.
Съгласно
константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла
на закона биха съставлявали например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или
изправността на клиента. Не съставлява по смисъла на цитираната норма
допълнителна услуга предоставеното от ответника удължаване на сроковете за
плащане и то срещу заплащане на
едностранно определена от ответника такса, дължима заедно с месечните вноски
съобразно погасителния план по договора за кредит. В процесния случай се налага извод, че
възнаграждението за пакет „допълнителни услуги”
по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би
следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би
довел до многократно по-висок годишен процент на разходите, от посочения в
договора- 49,89%. От това следва извод, че клаузата за ГПР би била нищожна,
като надвишаваща пет пъти законната лихва. Напълно се споделят от съда
съображенията на ищцата за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение за
пакет допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза ищцата е
заплатила сумата от общо 1639,13 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищцата е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираните
от ищцата суми следва да й присъдят, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда- 04.07.2019г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 115,57
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 432,41 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О.
Л. и Я. Ч. да заплати на Б.И.Ю., ЕГН **********
***, представлявана от пълномощника си- адв. К.К. следните суми:
1247,17 лева /хиляда двеста
четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, недължимо платена сума, при
липса на основание, по нищожна клаузата за възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ******** , както и сумата от 1639,13 лева /хиляда шестотин тридесет и девет лева и тринадесет
стотинки/, платена при липса на
основание сума, въз основа на нищожна клаузата за възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ******** , ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата
молба в съда- 04.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О.
Л. и Я. Ч. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 115,57
лева /сто и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
дължима за производството държавна такса.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О.
Л. и Я. Ч. да заплати на адвокат К.Й.К. ***, с адрес на кантората в
гр. П., ул. „Б. П.” № *, сумата от 432,41
лева /четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.