РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
В. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 21-0769-002084/25.06.2021 г., издадено
от началник на група, сектор ПП, ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. В. А. от
БАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция",
редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.04.2021 г., в 10:03 ч., в общ. Бургас, на път I-9, км. 249+100, в посока от ПВ Юг
към кв. Крайморие, автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол над
скоростта - TFR1-M, с фабричен № 644/14, засякла и заснела движещ се със скорост от 114
км/ч лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ******. Мястото на контролирания пътен участък
попадало в границите на населеното място и ограничението на скоростта е до 50 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „клип № 29837“. Установено
е, че заснетият автомобил е собственост на ЯН. Д. ИВ. /л. 10-гръб/, както и че скоростта
следва да се счита на 110 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с
60 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M, с
1
фабричен № 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и писмо /л. 15/ и протокол от проверка /л. 16/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 17), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до собственика на автомобила - ЯН. Д.
ИВ. /л. 13/. На 10.05.2021 г. жалбоподателката, попълнила декларация по реда на чл. 188 от
ЗДвП, в която декларирала, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от
нея.
След получаване на информацията за водача, на 10.05.2021 г. св. В.П. съставил срещу
нея АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, на 25.06.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. АНО приел, че нарушението е извършено
повторно, доколкото е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 3180327, в
сила от 23.04.2020 г. На основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателката
е наложено наказание „глоба” в размер на 1600 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали /л. 6-19, л. 22-24, л. 48-49/, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя /л. 42 - гръб/, които са еднопосочни и
безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по делото снимки /л. 10/.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Р.П. - началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР
- Бургас, която към дата 25.06.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и
2
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за неизправност на техническото
средство. Мобилната система за контрол на скоростта - тип TFR1-M с идентификационен №
644/14, към датата на заснемане на нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно
от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и от протокола от последващата
проверка /л. 16/. Налице е пълно съответствие на посоченото техническо средство в НП и на
снимката от системата /л. 8 и л. 10/ - тип TFR1-M с иден. № 644/14, с това, което е било
предмет на последващата проверка - тип TFR1-M с иден. № 644/14. Относно възражението,
че мобилната система, посочена в протокола от проверката имала друг номер - 4835, то
съдът намира да отбележи, че това възражение се явява неоснователно. Посоченият от
процесуалния представител на жалбоподателя номер - 4835, не е фабричният номер на
автоматизираното техническо средство, а представлява номер, под който техническото
устройство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. В случая, неотразяването на същия в съдържанието на НП или на снимката се
явява ирелевантно, тъй като по никакъв начин не внася съмнение относно достоверността на
данните, отчетени от АТС и не е елемент от състава на нарушението. Към датата на
нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка
съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и
параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър
на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на въпросната дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на
3
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че на снимките има заснет и друг
автомобил, чиято скорост да е била отчетена от техническото средство. Приложената по
делото снимка /л. 10/ е ясна, с посочена дата и час - 16.04.2021 г., в 10:03:46 ч., с
координатни точки, скорост, както и с четлив регистрационен номер на автомобила. В
случая са приложени четири снимки /л. 10/ - първата "Т = - 0.4s", втората "Т = -0.2s", третата
"Т = 0s", на която изрично е посочено и "Измерен", и четвърта „Т=+0.2s“. Това означава, че
техническото средство е заснело реално четири кадъра - първият -0.4 секунди, след това -0.2
секунди преди самото измерване, третият, когато реално се извършва измерването, означен
като "Измерен Т=0секунди" и още един четвърти кадър, който е направен +0,2 секунди след
самото заснемане, който служи за по-ясно визуализиране на номера на МПС. Именно на
снимката "Измерен", на който техническото средство засича и фиксира скоростта на
автомобила, се виждат на заден план части и на други автомобили, но те в случая се намират
много по-назад от заснетия на преден план автомобил, а от друга страна, те са в други ленти
на движение и почни не се отразяват на кадъра. При това положение не остава никакво
съмнение, че измерената от техническото средство скорост е именно на автомобила на ЯН.
Д. ИВ., поради което и съдът не споделя доводите в противната посока.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателката. Видно от материалите по делото същата е декларирала, че е
управлявала въпросното МПС към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателката не е декларирала, че друг е
управлявал процесния автомобил и правилно именно на нея е съставен АУАН и издадено
НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира надлежни доказателства, които да
изключват административнонаказателната й отговорност, поради което съдът приема, че за
извършеното с автомобила нарушение правилно е била санкционирана жалбоподателката.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 1600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието повторно нарушение -
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. От данните по делото се установява, че настоящото деяние е
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочения в НП Електронен фиш -
Серия К № 3180327, връчен на 08.04.2020 г. и влязъл в сила на 23.04.2020 г. /л. 22 и л. 49/. С
оглед на което и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, вр. § 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се явява повторно и правилно са наложени
административни наказания глоба в двоен размер, а именно 1600 лв., и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. По отношение на направеното възражение за
нарушение на процедурата по връчване на ЕФ Серия К № 3180327, следва да се отбележи,
че в хода на настоящото производство не е допустимо съдът да извършва косвен съдебен
контрол по отношение на посочения фиш, а е следвало тези възражения да бъдат направени
в административнонаказателното производство по обжалване на самия ЕФ. В случая ЕФ е
влязъл в законна сила /материална и формална/ и е породил своите правни последици, и
4
спрямо него не може да се осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност
(материалноправна и процесуална) в рамките на това наказателно производство. Нещо
повече, видно е от материалите по делото, че наложената глоба е била заплатена от
жалбоподателката в 14-дневния срок за доброволно изпълнение по чл. 189, ал. 9 от ЗДвП /л.
48 - гръб/, като същата се е възползвала от възможността да заплати само 70 % от размер на
глобата.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед на изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3, от
ЗАНН, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 20 - гръб и л. 21/ се явява основателно и
следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-002084/25.06.2021 г.,
издадено от началник на група, сектор ПП, ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателката ЯН. Д.
ИВ., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1600 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - гр. Бургас сумата в размер на 80 лева, представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала!
МП
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6