Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 503
гр. Бургас, 22.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 782 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.С.Л., ЕГН **********
срещу Електронен фиш серия К № 0954751, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш. Сочи, че е изтекъл давностният срок съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. Л., поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден от АНО електронен фиш №
0954751 за това, че на 09.05.2015 г. в 18:20 часа на Път II – 99, кръстовище Атия, посока от
гр. Созопол към гр. Бургас собственият му лек автомобил „Хюндай Соната” с рег.
№ ******* е бил управляван със скорост 97 км/ч при установена разрешена скорост
от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 или с 37 км/ч над разрешената.
Скоростта, с която управлявал жалбоподателят била установена с автоматизирано техническо
средство. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 28.01.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така установената по делото фактическа обстановка.
Изложените в жалбата възражения са по правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за изтекла давност. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС
и ОСС от II колегия на ВАС е
прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е
посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в ЗАНН
не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е
развито подробно, че давността в наказателния процес (и в частност в
административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си
по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в
чл. 34 ЗАНН, а изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в
тълкувателното постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за
погасителната и изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата
на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК,
тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде преодоляна с
приложението на чл. 81, ал. 3,вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в
административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и
половина. Деянието се твърди, че е било извършено на 09.05.2015 г. и
следователно към настоящия момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не
е изтекла.
На следващо място неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че към датата на нарушението не е имало поставен
знак Е24, което е нарушение на нормативните изисквания. От представена по
делото схема на поставените пътни знаци се установява, че пътен знак Е24 е бил
поставен на този участък на 05.11.2015 г. Изискването за
поставяне на знак Е24 е било въведено с Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, която е била приета на 12 май 2015 г., т.е. след
извършване на процесното нарушение (09.05.2015 г.) Следователно към датата на
нарушението за контролните органи не е съществувало задължение да се поставя
знак Е24.
Неоснователно е и възражененито за
допуснато нарушение в административнонаказателното производство, а именно
липсата на протокол, съставен във връзка с чл. 10, ал.1 от
Наредба рег. № 1030р-24168 от 10.11.2016 г. който би следвало да е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, както и поставен ли е или не знак Е24 и други обстоятелства, касаещи нарушението. В
действителност в административнонаказателната преписка не е представен такъв
протокол, но съдът намира, че по делото са налични други доказателства, от
които може да се установят посочените по-горе обстоятелства. От представена по
делото снимка, заснета с автоматизирано техническо средство за видеонаблюдение
се установява, къде е било поставено техническото средство, а именно на
кръстовището на с. Атия, пътя Бургас- Созопол, както и се установява неговият
обхват. Тези данни се потвърждават и от протокол от проверка на техническото
средство (л.24), представен по делото. Относно поставянето на пътни знаци В-26
за ограничаване на скоростта за движение и пътен знак Е 24 по делото е
приложена схема на поставените пътни знаци, видно от която пътен знак В -26 е
бил поставен през 2006 г., а пътен знак Е24 на 05.11.2015 г. Ето защо съдът не
споделя поддържаното от жалбоподателя възражение за отмяна на електронния фиш
поради липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба рег. № 1030р-24168 от
10.11.2016 г. Неизготвянето на такъв протокол или непредставянето му в преписката не
представлява процесуално нарушение, а единствено поставя необходимостта
отразените в него обстоятелства да бъдат установени с други доказателства.
Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. От събраните доказателства
безспорно се установява къде е било мястото на контрол или по-точно къде е било
поставено автоматизираното техническо средство, посоката на движение на
контролираните МПС, поставените пътни знаци В-26 и Е24.
В случая се касае за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че на 09.05.2015 г. в 18:20 часа е било заснето с автоматизирано техническо средство, че на Път II – 99, кръстовище Атия, посока от гр. Созопол към гр. Бургас лек автомобил „Хюндай Соната” с рег. № ******* е бил управляван със скорост 97 км/ч при установена разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. При извършена справка за собственост се установило, че жалбоподателят е собственик на лекия автомобил. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Срещу жалбоподателя е бил издаден електронен фиш, като жалбоподателят не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
За установеното нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП (редакция действаща към датата на нарушението 09.05.2015 г.) жалбоподателят
е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 150 лева.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към
случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за извън населено място с 37
км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното
нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП към датата на нарушението
е предвиждала наказание за
превишаване
от 31 до 40 км/ч - глоба 150 лв. На жалбоподателя е
наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия
К № 0954751, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на И.С.Л., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС