№ 313
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000873 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Г. П. Б.,подадена чрез пълномощника й адв.
К.Т.,против определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021 г. по описа на
ОС-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,с което е осъдена частната жалбоподателка /в качеството й
на ищца в първоинстанционното производство/ да заплати на ответника ЗД „Б. И.“АД-
гр.София с ЕИК ****** сумата от 6 636 лв. разноски по делото при условията на чл.78,ал.4
ГПК.
В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно.Изложен е довода,че ответникът не е представил доказателства за реално
извършени разноски за адвокатско възнаграждение,а окръжният съд не е отчел,че в договора
за правна защита и съдействие от 29.06.2021 г.,сключен между ЗД „Б. И.“АД и адв. М.Г.,е
посочено,че сумата е платена „авансово изцяло в брой“.Според частната
жалбоподателка,след като е платено авансово,следва да има доказателства,че сумата е
платена преди подписването на договора,а такива доказателства не са били
представени.Посочено е още,че представеният от ответника договор за правна защита не
служи като разписка за получаване на посочената в него сума.С оглед на това е приет за
необоснован извода на ОС-Пловдив,според който разходите за организиране защитата на
ответника са направени преди прекратяване на производството по делото.Както смята
жалбоподателката,в случая първоинстанционният съд е игнорирал липсата на надлежно и
безспорно доказателство,установяващо,че ответното дружество е заплатило
1
възнаграждението за един адвокат,което претендира да му бъде присъдено.В условията на
евентуалност,в частната жалба е заявен и довода,че присъдените в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени като прекомерни,тъй като
размерът им не съответства на правната и фактическа сложност на спора,както и на
извършените от процесуалния представител на ответника действия-единствено подаване на
отговор на искова молба.
Предвид изложените в частната жалба аргументи е поискано да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно горното определение от 13.06.2021 г.,а в условията на
евентуалност-да бъдат намалени присъдените разноски поради прекомерност.
Ответникът по частната жалба ЗД „Б. И.“АД с ЕИК ****** не е подал в законния
срок писмен отговор на частната жалба и не е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателката,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е
акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това настоящият съд приема
частната жалба за процесуално допустима и затова следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С определение №197 от 30.06.2021 г. е прекратено производството по т.д.№398/2021
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив поради оттегляне на предявения по делото иск.
С обжалваното определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по горното
дело,окръжният съд е разгледал молба с вх.№6821 от 23.07.2021 г.,подадена от ответника по
делото ЗД „Б. И.“АД с ЕИК ******,с която същият на основание чл.248 от ГПК е поискал да
се измени определението от 30.06.2021 г,като му с присъдят разноски в размер на 6720 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С отговор на тази молба,подаден от ищцата Г.Б.,същата е изразила становище за
неоснователност на молбата поради липса на доказателства за реалното плащане на
претендираното адвокатско възнаграждение и освен това е заявила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С определението от 13.08.2021 г. съдът е приел,че са налице предпоставките на
чл.78,ал.4 от ГПК да присъждане на разноски на ответника,понеже е прекратено
производството по делото,а заедно с това от представения договор за правна защита и
съдействие се установило,че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой преди
прекратяването на производството по делото.С оглед на последното,съдът е счел,че
разходите за организиране защитата на ответника са направени,поради което на последния
се дължат разноски и молбата следва да се уважи.Относно размера на дължимото адвокатско
възнаграждение,първоинстанционният съд е приел,че то следва да се присъди до размера на
минимално дължимото се възнаграждение съобразно правилата на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба
2
№2/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Като краен
резултат,с определението от 13.08.2021 г. ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата
от 6 636 лв. разноски по делото при условията на чл.78,ал.4 ГПК.
В процесната частна жалба се поддържа довода,че липсват доказателства за реалното
извършване на присъдените разноски и че окръжният съд не е отчел липсата на такива
доказателства.При условие на евентуалност,жалбоподателката поддържа и довода,че
присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
намалени като прекомерни.
Въззивният съд счита за неоснователен първият аргумент на
жалбоподателката.Действително,в представения договор за правна защита и съдействие
№******** г.,сключен между адвокат М.Г. и ответника ЗД %Б. И.“АД,е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 6720 лв. с ДДС и е отразено,че сумата е платена
„авансово изцяло в брой“.Отразяването в самия договор за правна защита на
обстоятелството,че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой,независимо
дали това е станало авансово преди сключването на договора,или в момента на сключването
му,е достатъчно,за да се приеме за удостоверен самия факт на плащането.Такъв извод се
налага при съобразяване на т.1-ва от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по
тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,където е дадено разяснението,че в договора за
правна помощ следва да е вписан начина на плащане и ако този начин е „в брой“,то тогава
вписването на направеното плащане в брой в самия договор е достатъчно и договорът има
характер на разписка,с която се удостоверява,че страната не само е договорила,но и
заплатила адвокатското възнаграждение.В случая уговореният начин на плащане на
адвокатското възнаграждение е „в брой“ и е удостоверен в самия договор факта на
извършено плащане „в брой“,поради което следва да се приеме за доказано реалното
извършване на сочените от ответника разноски,а именно-платено от него адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 29.06.2021
г.Предвид изложеното,поддържаният в частната жалба аргумент,че е недоказано реалното
извършване на разноските,присъдени на ответника с обжалваното определение,е
неоснователен.
Основателен обаче е поддържаният при условие на евентуалност довод на частната
жалбоподателка,че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение подлежи
на намаляване на основание чл.78,ал.5 от ГПК.Възражение в тази насока ищцата /настояща
жалбоподателка/ е заявила своевременно с отговора на подадената от ответника молба по
чл.248 от ГПК и първоинстанционният съд всъщност е разгледал същото възражение с
обжалваното определение,като е приел,че в случая адвокатското възнаграждение
действително не следва да се присъжда в уговорения му размер от 6720 лв. с ДДС,а следва
да се присъди до размера на минимално дължимото се възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.И
като е изчислил,че минимално дължимото се възнаграждение съгласно посочената
разпоредба се равнява на сумата от 6636 лв. /с включен ДДС/,първоинстанционният съд е
3
присъдил на ответника именно сумата от 6 636 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.Преценката на окръжния съд,че на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение до размера на минимално дължимото се такова съгласно горната
наредба,е правина и се споделя от настоящата инстанция,тъй като платеното от ответника
адвокатско възнаграждение действително се явява прекомерно,като се има предвид и че
производството по делото е прекратено в съвсем ранен етап от развитието на процеса-още
преди да изтече срока за отговор от ответника по смисъла на чл.367 от ГПК.При определяне
обаче на дължимия размер на адвокатското възнаграждение,първоинстанционният съд не е
взел предвид разпоредбата на чл.9,ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,от която следва,че за изготвяне на писмен отговор по искова
молба,без процесуално представителство,възнаграждението е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по-малко от 300 лв.Въззивният съд счита,че в
случая разпоредбата на чл.9,ал.1 от горната наредба следва да бъде съобразена,тъй като
единственото процесуално действие,извършено от адвоката-пълномощник на ответника до
прекратяване на първоинстанционното дело се състои в изготвяне на писмен отговор на
исковата молба,който дори е постъпил в съда след постановяване на определението за
прекратяване,но преди да изтече срока за обжалването му.Или,на база изложените
съображения,настоящият съд счита,че на основание чл.9,ал.1 от Наредба №1,адвокатското
възнаграждение,което следва да бъде присъдено на ответника е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл.7,ал.2,т.5 от същата наредба,а като конкретен размер
възнаграждението възлиза на сумата от 4977 лв.Предвид изложеното се налага крайният
извод,че частната жалба е частично основателна и обжалваното определение от 13.08.2021 г.
следва да бъде отменено в частта,с която ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни
разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК за разликата над сумата от 4 977 лв. до
присъдената с определението сума от 6 636 лв.А до размера на присъдени разноски от 4 977
лв. обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,в частта,с която ищцата Г. П. Б. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на ответника ЗД Б. И.“АД-гр.София с ЕИК ****** съдебни
разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК за горницата над сумата от 4 977 лв. до
присъдения с определението размер от 6 636 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №320 от 13.08.2021 г.,постановено по т.д.№398/2021
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,в частта,с която ищцата Г. П. Б. с
ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника ЗД Б. И.“АД-гр.София с ЕИК ******
съдебни разноски при условията на чл.78,ал.4 от ГПК до размер на сумата от 4 977 лв.
4
/четири хиляди деветстотин седемдесет и седем лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5