№ 4072
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110207475 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7475 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БТ“ АД срещу наказателно постановление /НП/
№637246-F651123 от 30.05.2022 г. на директор в ТД на НАП - София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на е
наложена имуществена санкция в размер на 471,51 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗСч.
1
Жалбоподателят иска отмяната на НП като излага доводи за нарушения на
процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своя процесуален
представител подддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 03.05.2022 г. Т.П. – инспектор по приходите в НАП, след извършена
проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за извършено на 01.10.2021 г. нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч в
присъствие на представител на нарушителя и в присъствие на двама свидетели. При
връчване на АУАН на представител на нарушителя, същият го подписал, като посочил,
че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, като
било посочено, че причина за пропуска е реорганизация на дружеството в периода
2019-2022 г.
Въз основа на АУАН на 30.05.2022 г. Б.И –директор на ТД на НАП София издал
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч и представените заповеди, в предвидените от закона срокове
за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН, като са неоснователни доводите на
жалбоподателя в обратна посока. Съгласно тази разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Това понятие
не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че „откриване“ има, когато компетентният орган разполага
с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. От момента, в който овластеният за това орган разполага с
необходимите материали и/или информация, за да установи, че е осъществен състава
на административно нарушение, както и да определи субекта на нарушението, времето
и мястото на извършването му, започва да тече и 3-месечният срок чл. 34, ал.1, изр.2,
пр.1 ЗАНН. В случая в АУАН и НП е посочено, че на 24.02.2022 г. в НАП е получена
информация от АВ за юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет
за 2020 г. в ТР. В този момент всички необходими данни за извършено нарушение и
негово авторство са били на разположение на компетентния за образуване на
административнонаказателно производство орган, респективно тогава е започнал да
тече срока по чл. 34 от ЗАНН, в рамките на който е съставен и процесният АУАН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не установи съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.
2
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
„БТ“ АД е търговец по смисъла на ТЗ, като за него е съществувало задължение
да да публикува годишния си финансов отчет за 2020 г., чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър в срок до 30.09.2021 г.
Дружеството не сторило това в предвидения срок.
Съгласно подадена ГДД нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г.
възлизат на 471 513, 58 лв.
На 24.02.2022 г. в ЦУ на НАП била получена информация от Агенцията по
вписванията относно юридическите лица, които не са подали ГФО /годишен финансов
отчет/ за 2020 г. в Търговския регистър в срок до 30.09.2021 г., като не са подали и
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Установено било, че жалбоподателят не е подал
заявление в ТР за публикуване на ГФО за 2019 г.
Въз основа на постъпилите данни било прието, че жалбоподателят е нарушил
ЗСч, за което му бил и съставен процесният АУАН.
Дружеството жалбоподател подало в АВ заявление за обявяване в ТР на
годишния си финансов отчет за 2020 г. едва на 10.05.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Т.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор
относно относимите към предмета на делото факти.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят
от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т.1 от Закон
за счетоводството.
Съгласно въпросната разпоредба предприятията, които са търговци по смисъла
на Търговския закон са длъжни в срок до 30 септември следващата година да
публикуват годишния си финансов отчет, като следва да сторят това чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяването им в Търговския регистър.
Дружеството жалбоподател е подало заявление за вписване на годишния си
финансов отчет за 2020 г. в ТР на 10.05.2022 г., т.е. извън законоустановения срок. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна той е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на
вина.
По тази причина не се явяват основателни изложените от жалбоподателя доводи,
свързани с реорганизация на дейността му, доколкото липсата на виновно поведение,
не изключва съставомерността на деянието му, а от друга страна реорганизация в
счетоводното и правно обслужване на търговско дружество, която продължава три
години, не би могла да бъде извинение за неизпълнение на основни негови задължения
в такъв продължителен период.
Санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 ЗСч предвижда, че който е задължен и
не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200
до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0, 1 до 0, 5
3
на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена съобразно установените в
чл. 27 от ЗАНН принципи в минималния, предвиден от закона, размер – сумата от
471,51 лв. възлиза на 0,1% от нетните приходи за 2020 г., поради което за съда е
невъзможно да измени НП, като намали нейния размер.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери
приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. При
преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения.
Необходимостта от своевременно публикуване на ГФО касае значими обществени
отношения, свързани с изискването за публичност в дейността на търговските субекти
и вярно и навременно представяне на информацията относно търговската им дейност,
което дава възможност на трети лица да се запознаят с тяхното финансово състояние и
дейност, а на контролните органи да упражняват правомощията си спрямо тях. В
случая се касае за съществена по време забава в публикуване на ГФО от страна на
дружество, извършващо немалка търговска дейност, като доводите за организационни
проблеми бяха обсъдени по-горе и не се явяват уважителна причина за своевременно
неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по ЗСч. Липсата на предходни
нарушения и изпълнението на задължението, макар и след съставяне на АУАН, са
отчетени при определяне размера на имуществената санкция. В обобщение,
извършеното деяние застрашава обществените отношения, които са обект на защита, с
интензивност, която не се отличава от обичайната за този вид нарушения и оправдава
прилагането на административнонаказателна репресия.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №637246-F651123 от
30.05.2022 г. на директор в ТД на НАП - София, с което на „БТ“ АД на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на е наложена имуществена санкция в
размер на 471,51 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „БТ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на НАП сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5