№ 342 / 29.5.2019 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 29.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 318 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.
Ищцата Д.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx е предявила иск за развод срещу ответника Т.Г.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните сключили граждански брак на 03.05.1998г. От него имат родени две деца: И. Т. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, което към настоящия момент е пълнолетно и П. Т. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг., което към настощия момент е малолетно.
С ответника ищцата преди много години прекъснала съпружеските си отношения.Бракът им е загубил смисъл, между тях няма нито духовна, нито физическа близост, като единствените им контакти са във връзка с децата им. За децата грижи полагала ищцата.
Предвид горното, ищцата Б. xxx следното искане:
Бракът между страните да бъде прекратен с развод, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в законния срок. В негосе излага становище, че искът е допустим за разглеждане, но частично основателен. Ответникът не спори, че има сключен граждански брак с ищцата, от който имат родени две деца, както и че бракът им е загубил съдържание и смисъл и следва да се прекрати. Не възразява родителските права по отношение на малолетното дете П. да се предоставят на майката. Счита, че семейното жилище може да се ползва и от двамата, а не само от ищцата. Режимът на лично контакти, поискан от ищцата, с детето П., намира за правилен и не възразява против него.По отношение на поисканата издръжка за малолетното си дете, намира претендирания размер от 500,00лв. за прекомерно завишен, като е склонен и има възможност да заплаща по 200,00лв. ежемесечна издръжка. Към отговора са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети.
В хода на делото страните постигат и прилагат по делото Споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, в което изцяло и окончателно уреждат помежду си последиците от развода, като молят, производството по делото да продължи и да завърши по реда на чл. 50 от СК.
Съдът, със свое определение в проведеното на 15.05.2019г. открито съдебно заседание, е постановил производството по делото от производство за развод по общия исков ред по чл.49 от СК, да премине към производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 330 от ГПК, във вр. с чл. 50 от СК.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали споразумението и са съгласни с неговите последици.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала. Споразумението е изцяло в интерес и на роденото от брака дете- за което беше дадено и становище от ДСП-гр.Монтана.
В предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Молителят Т.Г.Ц. следва да заплати сумата от 144,00лв.- държавна такса върху определената ежемесечна издръжка за детето.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.И.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx и Т.Г.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx сключен на 03.05.1998г. в гр.Монтана, с акт за граждански брак № 67 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
1.Роденото през време на брака дете:П. Т. Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx, ще остане при майката Д.И.Б. xxx, която ще се грижи за неговото отглеждане и възпитание, като бащата ще има право да вижда детето по всяко време, по местоживеене на детето, и да го взема при себе си веднъж годишно за 15 дни, несъвпадащи с годишната отпуска на майката. Бащата ще заплаща ежемесечна издръжка на майката Д.И.Б. за детето П. Т. Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx, в размер от 200,00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.
2.Издръжка между съпрузите:
Съпрузите не си дължат издръжка.
3.Ползване на семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в гр.Монтана, обл.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘бл.21, вх.А, ет.3, ап.7, ще остане да се ползва от двамата молители.
4.Фамилно име след развода:
След развода Д.И.Б. ще носи предбрачното си фамилно име-само БЛАГОЕВА, като ще отпадне фамилията Ц..
5.Имуществени отношения:
Придобитото по време на брака имущество, ще остане за ползване от двамата молители.
ОСЪЖДА Д.И.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.Г.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 144,00лв. държавна такса върху определената издръжка ,10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: