РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Плевен, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430102952 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация- Плевен” АД гр. Плевен, в
която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Н. А. М. и С. Б.
А., и двамата от ***, за сумата от 89, 32 лв., от които 80, 11 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022 год. и сумата 9, 21 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 05. 01. 2021 год. до 09. 01. 2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч.
гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд е било уважено искането
на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците.
Твърди се, че заповедта е била връчена на длъжниците при условията на чл.
1
47 ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от
ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането
му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците за
техен топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, с аб. № ***. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
на ищеца са следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот,
находящ се в ***, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.
07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
2
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022
год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на всеки от ответниците вземането за
сумата 89, 32 лв., от които 80, 11 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022
год. и сумата 9, 21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05. 01.
2021 год. до 09. 01. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Поради извършено в хода на производството плащане на част от
процесното вземане с определение на съда от 14. 11. 2023 год. е допуснато
изменение на предявените искове, като размерът на всеки от тях е намален от
89, 32 лв. на 38, 35 лв.
Ответникът С. Б. А., чрез назначения му от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Ответницата Н. А. М. не е взела становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
3
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. От
приложеното писмо на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при
Община *** се установява, че наследодателите на ответниците *** и *** са
декларирали като своя собственост апартамент № ***, находящ се в ***, като
основание за правото на собственост е посочен нотариален акт № *** от ***
год. След смъртта на наследодателите по силата на наследствено
правоприемство съсобственици на имота /заедно с останалите наследници/ са
станали ответниците. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по
силата на публикувани общи условия и без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен”
АД на потребители в *** са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от
13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответниците като съсобственици на
процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от
Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се
заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на
задълженията на ответниците към ищцовото дружество по делото е назначена
съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила заключение, което не е
оспорено от страните. От същото е видно, че всеки от двамата ответници
дължи на „Топлофикация- Плевен” АД гр. Плевен сумата от 80, 12 лв. за
неплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022
год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза на 9, 21 лв. В хода на
съдебното дирене е назначена и съдебно- техническа експертиза, която е дала
заключение, че дяловото разпределение е извършвано съгласно Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., като начислените на
ответниците суми за топлинна енергия са за дял на имота в сградна
инсталация.
В заключение може да се обобщи, че положителните установителни
искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явяват основателни и следва да
4
бъдат уважени в размер на 38, 35 лв., представляващи остатък от главница.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в
размер на 18, 75 лв. всеки един поотделно. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят и направените в настоящия процес деловодни разноски
както следва: Н. А. М.- сумата от 250 лв., С. Б. А.- сумата от 650 лв., като в
последната е включено заплатеното възнаграждение за особен представител
на ответника.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н. А.
М. от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й. В. В.,
сумата от 38, 35 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022 год., ведно със
законната лихва, считано от 24. 01. 2023 год. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Б. А.
от гр. Плевен, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 38, 35 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2020 год. до 30. 11. 2022 год., ведно
със законната лихва, считано от 24. 01. 2023 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. А. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 18, 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 250, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Б. А. от ***, ЕГН **********, да заплати на
5
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В. В., сумата от 18, 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 650, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6