МОТИВИ към Присъда №4/30.01.2018г., постановена по НОХД №286/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Против подсъдимия Г.И.Б., ЕГН **********, e повдигнато
обвинение за това, че на 30.10.2015г. около 15:47ч. в
на път І-5, км. 231+800, в землището
на гр. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил, марка/модел „БМВ 320 И», с рег № ...., без да има необходимата правоспособност да управлява
МПС, нарушил правилата за движение по пътищата /предвидени в Закона за движение
по пътищата / ЗДвП/, а именно:
-Чл.15 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение ….”;
като видял пресичащия неговата лента МПС л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с рег № .... движещ се
в посока на изток, и не продължил
движението си в лентата си с отклоняване минимално в дясно, без да я напуска, а
предприел спасителна маневра за завиване на ляво към насрещната пътна лента;
-Чл.20 ал.2 изречение „второ” от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” – като, след като видял МПС л.а. "ОПЕЛ АСТРА"
с рег № ...., който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял;
Чл.25 ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например …. ….. да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, ….. … преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат …. преди
него …….., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение” – като след като видял пред него навлезналия вече в неговата лента МПС л.а. "ОПЕЛ АСТРА" с рег
№ ...., се отклонил наляво и създал опасност
за участника в движението ;
-Чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач,….” – управлявал лек автомобил,
марка/модел „БМВ 320 И», с рег № ...., без
необходимата правоспособност;
и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д. ЕГН **********,***, /като водач на МПС л.а. "Опел Астра" с рег № ..../-
престъпление по чл.343 ал. 3 предл. предпоследно
буква „б” предл. първо, вр.
чл. 343 ал. 1 буква „в” във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.1 НПК, като бяха изслушани
единствено вещите лица, изготвили заключенията на авто-техническите експертизи.
Съдът установи, че разпитаните свидетели и изготвянето на заключенията на
експертизите, извън авто-техническите, са извършени при условията и реда,
предвиден в НПК, поради което одобри изразеното от подсъдимия съгласие да се
ползват при постановяване на присъдата.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло фактическата обстановка и обвинението
така, както са изложени в обвинителния акт. Счита, че не са налице смекчаващи
вината обстоятелства, а само отегчаващи такива – множество нарушения на ЗДвП и
предишните осъждания на подсъдимия. Счита, че е налице и съпричиняване
от страна на пострадалия Д., което се установява от данните по делото. Моли на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3 от НК да се
наложи наказание лишаване от свобода около минималния срок, предвиден в закона.
В
настоящото производство беше конституирана като частен обвинител С.Г.К., ЕГН **********,
в качеството й на наследник на починалия от ПТП Г.Т.Д., ЕГН **********.
Повереникът на частната обвинителка С.К. – адв. Г.Г. счита, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, които доказват вината на подсъдимия за
извършеното от него престъпление. Моли съда да осъди подсъдимия и му наложи
наказание в сроковете, предвидени в закона, при преценка на съда по
справедливост. Моли да им бъдат изплатени направените по делото разноски.
В
настоящото производство бяха конституирани като частни обвинители Д.И.Д., ЕГН **********,
и Т. Г.Д., ЕГН **********, в качеството
им на наследници на починалия от ПТП Г.Т.Д., ЕГН **********. Повереникът на
частните обвинители Д.Д. и Т.Д. – адв.
М.З. счита, че от събраните по делото доказателства, както и от изслушаните по
делото авто-технически експертизи, се установява вината на подсъдимия за настъпването
на ПТП. Сочи, че е налице пренебрежително отношение на подсъдимия към ЗДвП като
водач. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние е с много висока степен на
обществена опасност. Моли на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на седем години. Според адв.З. не е
налице съпричиняване, а нарушението на пострадалия,
което е установено, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Моли да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Е.М. счита, че не е
доказана по несъмнен начин вината му за
извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 от НК. Счита, че са налице
съществени противоречия в заключенията на изготвените и приети в съдебното
заседание авто-технически експертизи и гласните доказателства, които са събрани
по делото. Твърди, че обясненията на подсъдимия не са взети в предвид, както и
показанията на свидетелката Р.Г., които са в противоречие с експертното
заключение относно механизма на настъпване на ПТП. Счита, че заключението на
повторната тройна авто-техническа експертиза не е достатъчно обосновано. Според
защитника не е доказано по несъмнен начин нито едно от нарушенията, посочени в диспозитива на обвинителния акт, като за всяко едно от тях
излага съображенията си в тази насока. Счита, че вина за настъпилото ПТП има
изцяло пострадалият и разстоянието, на което е бил подсъдимият, е било
недостатъчно, за да предотврати удара. Моли съда да признае подзащитния
му за невиновен и го оправдае по повдигнатите му обвинения, тъй като не е
извършил посочените в диспозитива на обвинителния акт
нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият Г.И.Б. поддържа
изложените доводи от защитника си.
В последната си дума
подсъдимият Г.И.Б. заявява, че не е виновен.
Съдът, след като обсъди
събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
На
30.10.2015г. подсъдимият Г.И.Б. тръгнал с лек автомобил, марка „БМВ“, рег.№ …
от с....., община Котел за с.Старосел, Пловдивска област. С него на предната
дясна седалка пътувала и свидетелката в.г.г., с която
живеел на семейни начала. Около 15.47 часа подсъдимият Б. се движел с
управлявания от него автомобил по път І-5, км.231+800, в землището на гр.Стара Загора
в посока север-юг със скорост от 70.02 км/ч. По същото време и място на
крайпътна отбивка от дясната страна на пътя в посока
юг се намирал пострадалият Г.Т.Д. с управлявания от него лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ..... В автомобила до него на дясната
седалка се намирала свидетелката р.и.г.. Без да изчака да премине приближаващият
се по пътя от север лек автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия Б., пострадалият
Д. навлязъл с управлявания от него автомобил на път І-5 от запад на изток от
крайпътната отбивка, като имал намерение да го
пресече и се придвижи към намиращия се от другата страна черен път. Виждайки
пресичащия пътното платно лек автомобил „Опел Астра“,
подсъдимият Б., вместо да намали скоростта и спре управлявания от него
автомобил, предприел спасителна маневра завой наляво, като навлязъл в
насрещната лента за движение. Между двата автомобила настъпил удар на около 3
метра западно от източния край на платното за движение в източната пътна лента.
За лек автомобил „Опел Астра“, управляван от
пострадалия Д., ударът е бил страничен - кос, преминаващ в приплъзващ по левите
му състави. Инициалният удар бил обособен в позицията на средна лява колона и
задния край на предна лява врата. В резултат на удара лекият автомобил се
насочил косо надясно спрямо първоначалната си траектория на движение, като
напуснал платното за движение източно от пътя. В последващ момент, автомобил
„Опел Астра“ се завъртял около вертикалната си ос по
посока на часовниковата стрелка и продължил движението си косо надясно в
условията на търкаляне и частично плъзгане на колелата, като доминиращо било търкалянето им.
Към момента на удара лекият автомобил „Опел Астра“ бил позициониран косо на оста на пътя, насочен на
югоизток. Същият бил разположен частично в двете пътни ленти – предната част в
източната, а задната му част в западната пътна лента.
За лекия автомобил „БМВ“ ударът бил челен кос,
обособен в позицията на десен фар с последващи деформации по целите му предни
състави. След удара автомобилът продължил движението си по предварителната му
насоченост косо наляво, като напуснал платното за движение заедно с автомобил
„Опел Астра“, „увличайки” го със себе си поради
по-голямото му количество на движение.
Към момента на удара
лек автомобил „Опел Астра“ се е движил със скорост от 18,72 км/ч , а лек автомобил
„БМВ“ със скорост 70,02 км/ч.
Ударът между двата автомобила е настъпил на около 14
метра след мерната линия, като инициалната точка на контакт е отстояла на около
3 метра западно от източния край на платното за движение в източната пътна
лента.
В резултат на реализирания удар двата автомобила са
изпаднали в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в напускане на
платното за движение югоизточно и са преустановили движението си в канавката
край пътя. След като двата автомобила преустановили движението си край пътя, подсъдимият
Б. и свидетелката в.г.слезли от автомобила си, а свидетелката Р.Г. веднага напуснала
мястото на ПТП. Пострадалият Д. останал в автомобила, тъй като бил затиснат в
него. След настъпването на пътно-транспортното произшествие работещите наблизо
свидетели и.г.п.и г.м., като чули удар от сблъскване на коли, веднага отишли
към мястото, откъдето чули удара, и видели намиращите се край пътя два
автомобила. Виждайки състоянието на пострадалия Д., свидетелят … веднага се
обадил от своя телефон на тел.112 и съобщил за ПТП. След пристигане на
медицинския екип пострадалият Д. незабавно бил транспортиран и приет в УМБАЛ „Проф.
д-р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора. Въпреки оказаната
медицинска помощ и проведено лечение, същият починал на 31.10.2017 год. в 19.40
часа.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и.г.п., г.м., в.д.к.,
р.и.г., в.г.г., от протокола за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум към него. Св. в.г.живее на семейни
начала с подсъдимия Г.Б. и е пътувала на предна дясна седалка в управлявания от
него автомобил „БМВ“. Същата установява, както скоростта на движение на
превозното средство, потвърдена и от заключението на изготвената АТЕ, така и
обстоятелствата, пряко свързани с настъпилото ПТП. Свидетелката сочи, че
управляваният от пострадалия автомобил „Опел“ е навлязъл внезапно от отбивката вдясно на пътното платно и Б. е предприел спасителна
маневра – заобикаляне отляво на същия, при което е настъпил ударът между двата
автомобила. Св. в.г.не установява, че Б. е натиснал спирачка при появата на
„Опела“ на пътя. Св. Р.Г. също е
участник в ПТП-то, като е пътувала в л.а. „Опел“ на пострадалия на предна дясна
седалка. В показанията си същата сочи, че, след като се качила в автомобила му,
Д. навлязъл перпендикулярно на пътното платно, като пропуснал един движещ се в
посока юг автомобил, но не пропуснал следващия, управляван от подсъдимия. В
момента, в който му извикала „Чакай“, пострадалият вече бил стигнал до средата
на пътното платно, където за момент задържал автомобила, колебаейки се какво
движение да предприеме. В този момент настъпил удара с л.а. „БМВ“, управляван
от Б.. Л.а. „БМВ“ ударил с предната си част страничната лява част на л.а.
„Опел“ и го повлякъл към канавката от източната страна на пътя. Свидетелите и.п.и
г.в.са първите пристигнали на място след ПТП, като св. в.веднага позвънил на
тел.112, съобщавайки за инцидента и търсейки помощ. Тези двама свидетели не са
установили на място в л.а. „Опел“ св. Р.Г., тъй като след удара същата веднага
побягнала и потърсила за себе си лекарска помощ. По делото обаче се установява
по несъмнен начин, че тази свидетелка е била един от участниците в ПТП, като се
е намирала в л.а. „Опел“ на пострадалия. Освен депозираните от нея показания,
това обстоятелство се установява и от факта, че в този автомобил е бил намерен
личния й мобилен апарат, предаден на разследващите органи от св. Т.Д. син на
пострадалия.
За изясняване на причините и механизма на настъпилото
ПТП по делото е била назначена автотехническа
експертиза. По искане на защитата е назначена повторна тройна АТЕ, като на
вещите лица са поставени и формулираните от адв. М.
задачи. В заключението на тази експертиза /на л.55 – л.77 т.II ДП/ се установява възприетия от съдебния състав
механизъм на настъпване на произшествието. Съдът, преценявайки доказателствената съвкупност, прие като компетентно и
добросъвестно това заключение, доколкото същото е изготвено от три вещи лица с утвърдена
експертиза в тази област, под ръководството на доц. д-р инж. С.С.. Това заключение е обосновано и се основава на
отразените в протокола за оглед следи и находки, като се подкрепя и от
показанията на разпитаните свидетели. Експертите установяват, че към момента на
удара л.а. „Опел“, управляван от пострадалия, е бил разположен частично в двете
пътни ленти – предната част в източната, а задната – в западната пътна лента,
което кореспондира и с изнесените от св. Р.Г. обстоятелства. Автомобилът е бил
разположен косо на пътя, насочен на югоизток. Преди настъпването на удара
скоростите на движение на двата автомобила са били: 19 км/ч. за л.а. „Опел“,
която е била такава и към момента на удара, а за л.а. „БМВ“ – 70 км/ч. При тази
скорост на движение опасната зона за спиране на последния е 51,53м. Към момента
на навлизане на лекия автомобил „Опел“ в платното на движение, когато е бил
възприет от подсъдимия – водач на л.а. „БМВ“, последният автомобил е отстоял на
разстояние около 126,75м – разстояние, надвишаващо значително опасната зона за
спиране.
Подсъдимият Г.Б. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения в хода на досъдебното производство. Такива дава в съдебно
заседание, проведено на 30.01.2018г. Подсъдимият не оспорва установената и от
експертите скорост на движение на управлявания от него автомобил, но възразява
срещу констатациите на вещите лица, че л.а. „Опел“ се е движил в момента на
удара, макар и с посочената минимална скорост. Подсъдимият твърди, че автомобилът
на пострадалия бил спрял изцяло в неговата пътна лента, като преди това
движението му било колебливо – ту спирал, ту пак тръгвал. Според обясненията на
подсъдимия в момента, в който същият отбил наляво, за да го заобиколи,
пострадалият отново потеглил и заради това настъпил ударът. Съдът не дава вяра
на тези обяснения на Б. на първо място, тъй като не намират опора в събрания доказателствен материал. В показанията, депозирани от св. Р.Г.,
на които за подкрепа се позовава подсъдимият, действително се сочи, че л.а.
„Опел“ заел пътната лента на Б., където пострадалият изчакал няколко секунди. Посоченото
от същата време на изчакване 10-20 секунди обаче е неправдоподобно, предвид
скоростта на движение на приближаващия л.а. „БМВ“. Впрочем колебливото
поведение на пострадалия е отчетено от експертите, изготвили тройна АТЕ и
показанията на св. Р.Г. в тази връзка са обсъдени на стр.17 от заключението при
отговора на задача 7 – т.II л.71 ДП. Така
вещите лица са изчислили, че от края на отбивката до
мястото на удара л.а. „Опел“ е изминал разстояние от около 17 метра, което е
изминал за 6,5 секунди. Съответно това е и времето, през което подсъдимият Б.,
възприемайки пострадалия на пътното платно, е следвало да реагира по
предписания от закона начин – да намали скоростта или да спре автомобила.
Мястото на удара се намира в източната пътна
лента и л.а. „Опел“ е бил в движение в този момент – факт, категорично
установен от заключението на тройната АТЕ. Впрочем заключението на повторната
тройна АТЕ като изчисления и параметри на скорости и разстояние изцяло
благоприятства Б.. Както поясниха вещите лица при изслушването им в съдебно
заседание – колкото повече време се твърди, че престоявал л.а. „Опел“ на
пътното платно, толкова повече се отежнява
положението на водача на „БМВ“, тъй като се увеличава времето, в което същият
го възприема като опасност на пътя със задължението да реагира на тази
опасност, както повелява законът. По-нататък в обясненията си подсъдимият
твърди, че „ударил спирачки, но той /пострадалият/ вече бил много близо до
него“ /л.124 НОХД/. Тези негови твърдения изцяло се опровергават от експертното
заключение на тройната АТЕ. Вещите лица са категорични, че нито един от двата
автомобила не е бил под спирачно действие, тъй като липсват спирачни следи на
местопроизшествието. Такива не са отразени в протокола за оглед, липсват и в
приложения към същия фотоалбум. Св. в.г.също твърди, че подсъдимият направо
тръгнал да заобикаля „Опела“ и не твърди, че Б. е задействал спирачната
система. Обясненията на подсъдимия са непоследователни и вътрешно
противоречиви. От една страна Б. претендира, че пресъздава точно механизма на
ПТП, респективно своето и на пострадалия поведение, а от друга, твърди, че не
помни какво точно е станало. Б. сочи също, че не е виждал л.а. „Опел“, докато
се е намирал на отбивката. Това обстоятелство обаче е
правноирелевантно към предмета на обвинението.
Несъмнено, моментът на възникване на опасността е този, когато подсъдимият е
възприел лекия автомобил на пострадалия на пътното платно. От този момент
насетне е бил длъжен да предприеме намаляване на скоростта, задействайки
спирачки, или напълно да спре автомобила, за да се избегне ударът. Заявеното от
подсъдимия в дадените обяснения, че в момента, в който е възприел „Опела“,
същият е отстоял на 10-15м от него, също се опровергава от експертното
заключение, посочващо като разстояние 126,75м. Следователно, управляваният от
пострадалия Г. Д. лек автомобил не е попадал в опасната зона за спиране на л.а.
„БМВ“ – изчислена на 51,33м. Освен това, заявеното от Б. разстояние е абсолютно
субективно, докато при изготвяне на заключението и изчисляване на това
разстояние, както и местоположението и скоростите на движение на всеки от
автомобилите, експертите са се основали на намерените на местопроизшествието
обективни находки в съчетание с показанията на разпитаните свидетели. При
изчисляване на всеки от горните параметри вещите лица са изхождали от: протривна дъговидна следа, следа
от странично протриване, зона от стъкла и дребни детайли, отломка от пластмасов
праг на „Опел“, предна броня и други отломки и детайли, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие.
В резултат на удара между двата автомобила,
пострадалият г.Д. е останал затиснат в л.а. „Опел“ и е получил множество
травматични увреждания, които непосредствено след инцидента не са сочели на
възможност да настъпи смъртен резултат. Д. дори заявил на свидетелите п.и …, че
се чувства добре. След настаняването му в лечебното заведение е бил посетен от
своите близки, като смъртта му е настъпила на следващата след инкриминираната дата
– 31.10.2015г. в 19.40ч. вследствие на развилата се мастна емболия.
В заключението на изготвената по делото съдебно
–медицинска експертиза на труп № 261/2015 г. са отразени следните травматични
увреждания, получени от пострадалия: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на кожата на главата, оток на мозъка, счупване на ІІ, ІІІ, ІV и
V ребра вляво с кръвонасядане
в междуребрената мускулатура, счупване
на лявата хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленяване на лонното сечение, кръвоизлив зад коремницата вляво, кръвоизлив на мастната капсула на левия бъбрек, малък кръвоизлив
в корема, охлузване на левия глезен. Установено е, че смъртта е настъпила
вследствие на мастна емболия,
развила се от масивна мекотъканна
травма и счупване на кости. Експертът
е пояснил, че мастната емболия
е усложнение, което може да
се предвиди, но не може да
се предотврати. При счупване на кости и значителни мекотъканни травми, каквито г.Д. е получил, се отделят мастни
капки, които навлизат в кръвното русло. Кръвта ги отвежда в белия
дроб, където запушват малките кръвоносни съдове. Газообменът спира и пострадалият умира от липса на кислород. При огледа и аутопсията не са установени данни за инсулт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с деянието си подсъдимият Г.И.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал. 3 предл. предпоследно буква „б” предл.
първо, вр. чл. 343 ал. 1 буква „в” във вр. с чл. 342
ал.1 от НК, като на 30.10.2015г. около 15:47ч. в на път І-5,
км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил, марка/модел „БМВ 320 И», с рег № ....,
без да има необходимата правоспособност
да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата /предвидени в
Закона за движение по пътищата / ЗДвП/, а именно:
-Чл.20, ал. 2, изречение „второ” от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” – като, след като видял МПС л.а. "ОПЕЛ АСТРА"
с рег № ....,
който представлява опасност, не намалил
скоростта и не спрял и
-Чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач,….” – управлявал лек автомобил,
марка/модел „БМВ 320 И», с рег
№ ...., без необходимата правоспособност;
и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д. ЕГН **********,***, /като водач на МПС л.а. "Опел Астра" с рег № .....
Б. е управлявал
л.а. «БМВ», без да е придобил
правоспособност по надлежния
ред в нарушение на нормата
на чл.150 ЗДВП.
Подсъдимият е възприел
управлявания от пострадалия
л.а. «Опел», когато същият е отстоял на 126,75
метра от него и е имал 6,5 секунди,
за да реагира по предписания от чл.20 ал.2 изречение второ ЗДвП начин –да намали скоростта или да спре, така че да бъде избегнат удара. Б. обаче е предприел т.нар. «спасителна маневра» - заобикаляне на л.а. «Опел» отляво, като
по този начин е ударил управлявания
от пострадалия автомобил
косо отляво и е навлязъл в насрещното платно. Съдебният състав счете, че от вменените на подсъдимия с повдигнатото
обвинение нарушения на правилата за движение по пътищата, само нарушението на
чл.150 и на чл.20 ал.2 изречение второ ЗДвП са
в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – довели са до настъпване на удар между двата автомобила, при който пострадалият г.Д. е получил множеството описани по-горе увреждания, които в крайна сметка неминуемо са довели
и до настъпване на смъртта му. Ето защо
съдът призна подсъдимия Г.Б. за виновен
в нарушаване на тези законови разпоредби, а го призна
за невинен в нарушаване и на останалите такива, отразени в обвинението – на
чл.15 ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.25 ал. 1 от ЗДвП, като го оправда в тази част от
повдигнатото обвинение. Предписанията, дадени в същите, са общи спрямо тези, за
нарушаването на които подсъдимият беше признат за виновен, и нарушаването им не
е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат.
Видно от заключението на изготвената
повторна тройна авто –техническа експертиза е, че
водачът на лек автомобил „БМВ“ е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка, ако към момента на навлизане на лек автомобил „Опел Астра“ в платното за движение бил реагирал за аварийно
спиране.
Водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е следвало да пропусне движещия се по път І-5
автомобил „БМВ“ и едва тогава да навлезе в платното за движение от крайпътната
територия, на която се е намирал. Към момента на навлизане на лек автомобил
„Опел Астра“ в платното за движение, лек автомобил
„БМВ” е бил на 126,75 метра от него. Водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
като своевременно възприеме движещия се по пътя с предимство лек автомобил
„БМВ”, да се съобрази с неговото отстояние и скорост
на движение и да го пропусне да премине.
Ако
лекият автомобил „БМВ” не е предприел спасителна маневра за завиване наляво към
насрещната пътна лента, а е продължил движението си по първоначалната си
траектория в „собствената“ си пътна лента, то удар не би настъпил.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно под формата
на непредпазливост, като съдебният състав намери, че е проявил престъпна
самонадеяност. Б., приближавайки намиращия се перпендикулярно върху платното /в
частност и в неговата лента за движение/ автомобил „Опел“, е предвиждал
евентуалното настъпване на удар между двете превозни средства, но е мислел да
го предотврати, заобикаляйки същия отляво.
Съдебният състав установи при съвкупния анализ на доказателствения материал, че при настъпилото ПТП е налице съпричиняване от пострадалия г.Д.. Същият, напускайки отбивката вдясно на пътното платно, е предприел пресичането
му в посока изток, без да пропусне приближаващия по пътя с предимство
автомобил, управляван от подсъдимия. По този начин Д. е нарушил разпоредбата на
37 ал.3 ЗДвП, която задължава водача на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по този път. Несъмнено, отбивката се явява
крайпътна територия по смисъла на тази разпоредба и пострадалият, излизайки на
пътя, е бил длъжен да пропусне управлявания от Г.Б. автомобил. Впрочем, от
показанията на св. Р.Г. се установява, че Д. е пропуснал друг автомобил преди
това, но не е изчакал да премине и управляваният от подсъдимия л.а. „БМВ“.
Изложеното досежно съпричиняването на пострадалия Д. не изключва наказателната
отговорност на подсъдимия Г.Б. за нарушаването на законовите разпоредби /ЗДвП/,
довело до настъпване на съставомерния резултат, а
следва да се преценява при индивидуализирането на тази отговорност.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази тежкото му
материално положение, проявяваната, макар и сезонна, трудова ангажираност /по
делото са налице данни, че Б. работи като дървосекач/, както и в значителна
степен допуснатото съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия г.Д..
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха съобразени обремененото съдебно
минало на Б. /осъден на глоба за престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК и на десет месеца лишаване от свобода с
отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години за
престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 НК/, както и
множеството санкции по административен ред /справка за нарушител л.79 – л.81,
т.I ДП/ - изключително за това, че
управлява МПС, без да е правоспособен водач.
При
така изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – значително под средния размер,
предвиден от закона, и над минималния – пет години лишаване от свобода. Въпреки
установеното съпричиняване от страна на пострадалия г.Д.,
съдът взе предвид изключителната упоритост на Г.Б. в неправомерното му
поведение на пътя. Същият е санкциониран за пръв път за това, че управлява МПС
като неправоспособен водач, още през 2000г. В продължение на изминалите 15
години до инкриминираната дата същият несъмнено е имал възможност при добра
воля да завърши основно образование и да придобие правоспособност. Вместо това
е продължил да управлява лек автомобил без да има право за това. Не се е
съобразил и с множеството наказания, наложени му по административен ред
/наложените глоби, увеличаващи се по размер, не са платени и до момента/. Ето
защо съдът счете, че определянето на наказание под този размер не би
съответствало на обществената опасност на деянието и не би въздействало
поправително на подсъдимия.
Съдът
постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим съобразно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Доколкото
подсъдимият Г.Б. не е придобил правоспособност за управление на МПС, съдът не
приложи разпоредбата на чл.343г НК.
Подсъдимият Г.И.Б. беше осъден да заплати на държавата по бюджетната
сметка на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на 1541,62лв.
В
тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица – общо в размер на 326 лв.
Г.И.Б. беше осъден да заплати на всеки от частните обвинители Д.И.Д., Т.Г.Д.
и С.Г.К. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер по на 3000 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: