Р Е Ш Е Н И Е №
1409
14.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12325/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искове на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Панчо
Владигеров № 21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2, срещу Г.Й.А., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл . 99 от същия закон.
Твърденията в
исковата молба са, че на 27.06.2012 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, от една страна и Г.Й.А. (кредитополучател)
от друга, бил подписан договор № ***за отпускане на потребителски паричен
кредит на обща стойност 1.161.20 лв. (хиляда сто шестдесет и един лева и
двадесет стотинки), от които 1000 лв. (хиляда лева) - чиста стойност на кредита,
100 лв. (сто лева) - такси/комисиони и 61.20 лв. (шестдесет и един лева и
двадесет стотинки), представляваща общата стойност на застрахователната премия
по договор за застраховка за целия период на кредита. За ползвания кредит
кредитополучателят е следвало да заплати на кредитодателя годишен лихвен процент в размер на 15.5 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 27.99 %. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 24
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 56.60 лв,, като първата
вноска следвало да бъде направена в срок до 28.07.2012 г., а последната - в
срок до 28.06.2014 г. Общата дължима
сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и
комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на
сума е размер на 1358.40 лв. (хиляда триста петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки). Кредитополучателят Г.Й.А. направил
14 вноски по погасяване на задължението в пълен размер - по 56.60 лв. Последната
направена вноска, чиято падежна дата е била на 28.09.2013г., е направена от
кредитополучателя в непълен размер, а именно 6.89 лв. Погасени били и 21.86 лв.
начислени лихви за просрочие или общо внесената сума по кредита е в размер на
821.15 лв. /осемстотин двадесет и един лева и петнадесет стотинки/. След
28.09.2013г. длъжникът не е направил оставащите 9 пълни и една частична вноска
и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава. Всички непогасени
вноски по горепосочения договор за кредит били
с настъпил падеж.
На дата 17.04.2014г между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е сключен
договор за цесия , по силата на който са
прехвърлени в полза на ищеца само вземанията по договора за кредит за
главница – 554.81 лева, и договорна лихва за забава в размер от 9.56 лева. На
23.04.2014 г. постъпва сума в размер на 42,50 лв. Претендира се само главница в размер на 521.87 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да установи вземане на ищеца срещу
Г.Й.А. за сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл, 410 от ГПК, по ч.
гр. дело 4485/2019 г, по описа на Районен съд-гр, Пловдив: 521.87 лв.
(петстотин двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки)- просрочена
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на дълга,
направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя
държавна такса в размер на 25.00 лв, и сумата в размер на 50.00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
производството разноски.
Ответника
опорва иска като неоснователен – не бил
уведомен за цесията. Възразява, че вземането на ищеца е погасено с изтичането
на погасителна давност.
Съдът съобрази следното:
Има по делото копие от договора за кредит с
номер ****, сключен между страните ( л. 7 от делото), като страните не са
спорили относно доказателствената годност на това копие. Установява се от него
, че ответника е получил назаем сума от
1000 лева , която се задължил да върне заедно със възнаграждение на кредитора и
застраховка , на 24 равни месечни вноски от 56.60 лева. Или има възникнало за А.
задължение да плати дължимото.Доказателства за такова плащане в полза на кредитодателя ответната страна не сочи.
Съществуването
на договора за цесия не е спорно, а и съществуването му е доказано от
приложеното на л. 19 от делото копие; процесното вземане фигурира като част от
приложено № 1 към същия договор.
Спорно е обаче дали А. е бил
уведомен за тази цесия. На л. 18 от делото
има копие от „уведомление за извършено прехвърляне на вземания „ което
не носи дата, но касае прехвърлени със договор за цесия от дата 17.04.2014г.
вземания. Уведомлението е връчено на трето на спора лице без доказана по делото
връзка с ответника, и не може да породи действие. Дори при това положение
обаче, самото уведомление е приложено по реда на чл. 127 от ГПК към исковата
молба , и като такова - връчено на ответника по реда на чл. 131 от ГПК; в
такава хипотеза , съдилищата не могат да
отрекат действието на уведомлението. Тук следва да се има предвид, че в случая
, ищеца признава неизгодния за него факт
на плащания на част от вземанията ,
извършени след датата на цесията, но на новия кредитор, при което съдът приема
, че А. е уведомен за договора за прехвърляне на вземането.
Ответната
страна прави и възражение за изтекла давност, погасила задължението му.
В
случая, давност тече от датата, на която падежира всяка вноска; няма данни по
делото цялото вземане на кредитора да е било обявавано за предсрочно изискуемо
на длъжника , а самият кредитор не може да черпи права от собственото си
бездействие да обяви предсрочната
изискуемост (под формата на отложена във времето начална дата на периода на
давност), след като и при действието на договора е могъл да търси съдебна
защита на правата си по него. Няма основание да се приложи кратката погасителна
давност, тече общата такава. Процес за вземането е иницииран едва на дата
21.03.2019г., когато в съд е подадено заявлението на кредитора за издаване на заповед
за плащане, няма друго основание за прекъсване или спиране , следователно,
погасени са с изтичането на давност всички вноски с настъпил преди 21.03.2014г
падеж. Няма в договора посочване на това, каква част от месечната вноска
всъщност съставлява главница , каква възнаградителна лихва , каква –
застрахователна премия, каквато също има договорена между страните;
единствената индикация е еднаквия размер на месечната вноска , и затова съдът
следва да приеме , че всяка от вноските съдържа еднаква част от главницата , тоест,
41.66 лева. Вноските с настъпил след
21.03.2014г падеж с четири броя
- непогасената част от вземането на ищеца за главницата е
166.66 лева, до който размер иска е основателен.
За разликата до пълния предявен размер от 521.87 лева той следва да се
отхвърли, поради погасяването на вземането по давност, доколкото съдът намира
това правопогасяващо възражение за частично основателно .
Разноски се присъждат само в полза на ищеца, пропорционално на уважената част от иска. Общия размер на направените от това
дружество разноски е 550 лева , като в тази сума са включени и тези по частното
дело за издаването на заповед за плащане , хонорар на особения представител,
както и определеното от съда в минимален размер от 150 лева възнаграждение за защита, доколкото в процеса
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е било
представлявано от юрисконсулт. С оглед цената на иска и уважената част от
същия, дължат се 175.64 лева ( 550/521.87*166.66 лева). Ответникът е бил
представляван от назначен от съда особен представител, разноски не е направил.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.Й.А., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София
, бул. Панчо Владигеров № 21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****., по частното
дело № 4485 по описа на ПРС за 2019г. : 166.66
лева – главница по договор за кредит № ****,
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта над размер от 166.66
лева до пълния размер от 521.87 лева като неоснователен поради изтекла
погасителна давност.
Осъжда Г.Й.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Панчо Владигеров №
21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2,
сумата от 175.64 лева разноски по двете дела .
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
Вярно с оригинала: Ц.В.