Решение по дело №6/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 59
Дата: 26 май 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20207120700006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

        година

    26.05.2020

         град

         Кърджали

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

   Кърджалийският 

                административен   съд

             състав

       

 

На

  13.05.2020

      година

 

 

В    публично    заседание    и    следния   състав:

 

                                                                     Председател:

  АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

                                                                              Членове:

  ВИКТОР  АТАНАСОВ

  МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

 

 

Секретар

                      Мелиха  Халил      

 

 

Прокурор

                      Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

 

 

като     разгледа     докладваното     от

   съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.   Адм.   Нак.   Дело

    номер

             6

 по описа за

      2020

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ТЮМИ-2017” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р. Ф. М., подадена чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №401 от 11.12.2019 год., постановено по АНД №920/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-002244 от 26.08.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от така постановеното решение, като счита същото за неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Излага подробни съображенията за това, като твърди най-напред, че неправилно съдът приел, че в случая административно наказателната отговорност е ангажирана правилно, както и неправилно приел, че НП не страда от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна. Твърди, че НП е неправилно и че това е така, тъй като административнонаказващият орган следвало в изпълнение на изискванията си по закон, подробно и в детайли да обсъди законовите предпоставки, а именно - извършено ли е нарушение и неговата виновност. Касаторът сочи, че в съдържанието на обжалваното наказателно постановление, като фактическо деяние, респ. нарушение, административния орган е посочил разпоредбата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ, което фактическо деяние се изразява в задължение за сключване на трудов договор/чл.61, ал.1 от КТ/ и в задължение този договор да е в писмана форма/чл.62, ал.1 от КТ/, като в деня на извършената проверка - 12.07.2019 год., лицето Н. Л. в действителност се е намирало в обекта на проверката, но административният орган, а от там и съдът,   неправилно стигнали до извода за полаган от него труд единствено и само въз основа на подписана декларация, която, според касатора, по съдържание била двуяка”, без да бил изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирал в обекта. Касаторът излага довод, че видно от показанията на разпитаните свидетели, Л. бил в кухнята, но не полагал труд като ***, така, както приел първоинстанционния съд, не е бил и в работно облекло и че изводът за полаган труд, формиран само у един от свидетелите - служител на Дирекция „Инспекция по труда” бил формиран от това, че е „бил в кухнята и че е подписал декларация. Касаторът счита, че в тази насока съдът неправилно не кредитирал показанията на разпитаните свидетели - служители в обекта на проверката, като неправилно в тази насока приел, че са служебна зависимост от жалбодателя и неправилно не взел в предвид, че тези свидетели са дали показания под страх от наказателна отговорност и след надлежно предупреждение за това от надлежен орган - съд. Според касатора, противоречиво, обаче, кредитирал изцяло показанията на свидетелите - служители на Дирекция „Инспекция по труда”, които също били в служебна и йерархична зависимост от ответника - директора на Дирекция „Инспекция по труда”. Сочи, че в мотивите на съдебното решение, съдът приел, че и двамата свидетели - служители на Дирекция „Инспекция по труда”, са приели една и съща фактическа обстановка, без обаче, да е обърнал внимание, че единият свидетел, видно от показанията му, не е бил изобщо в кухнята и не е видял Л. да полага труд и че показанията му в тази насока били единствено и само въз основа на словесно пресъздаденото от другия свидетел, също служител на Дирекция „Инспекция по труда”. Според касатора, нито един от двамата свидетели - проверяващи не е провел разговор с останалите служители в обекта на проверката, поради което не са се уверили в достатъчна степен, че Л. работи в заведението, а задължение на административния орган било да изследва конкретната обстановка и доказателствата, преди да пристъпи към съставяне на АУАН и съответно издаване на НП, което в настоящия случай не било сторено. Касаторът твърди, че Н. Л. работи по трудово правоотношение при друг работодател и в друг обект, различен от проверявания и че е работил по трудово правоотношение с жалбодателя и в проверявания обект, но през 2017 год., видно от показанията на всички свидетели и от неговите лично и поради тази причина той се познавал с всички работещи в заведението и това била причината, поради която се е намирал там в деня на проверката, обстановката му била позната и било логично в такъв случай да се обслужва сам при положение, че останалите служители били заети с поръчките и че именно с такава цел бил и в обекта. Според касатора, неправилно в тази насока съдът не кредитирал неговите показания и неправилно ги приел за недостоверни и противоречиви с подписаната декларация. Относно подписаната декларация, касаторът твърди, че съдът не взел предвид обстоятелството, че в административнонаказателното производство нарушението не следва да бъде установено единствено и само въз основа подписаната декларация и че задължение на АНО, а от там и на съда било, да изследва пълно и всестранно въпроса относно извършеното деяние и в резултат на това да установи, дали същото представлява нарушение. Касаторът сочи, че представляващият ЕООД - Р. М., не бил в обекта в деня на проверката, същият не знаел и че Л. се намира там, поради което извършеното деяние, което му било вменено като нарушение в съдържанието на НП, не било извършено от него, включително и виновно, като виновно поведение от страна на Л. също липсвало, поради което съдът следвало и на това основание да отмени процесното НП, вместо да го потвърди. Касаторът счита, че по този начин АНО е стигнал прибързано до извода, обективиран в НП за извършено нарушение, като отново сочи, че управителят не се е намирал в обекта, поради което няма как да осъществи фактическото деяние несключване на трудов договор. Според касатора, всеизвестен бил факта, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, както било в настоящия случай и в тази насока, първоинстанционният съд не взел предвид, че доказването на реалното престиране на труд винаги е в тежест на административнонаказващия орган, а това в настоящото производство не било доказано и дори напротив - видно от събраните гласни доказателства станало ясно, че нито един от проверяващите не можел да посочи, каква точно трудова дейност е извършвал Л. и дали е извършвал изобщо такава. Касаторът твърди, че съдът не взел предвид обстоятелството, че не всяка дейност е трудова, а обстоятелството, че Л. се е намирал в обекта и е правил принцеса за себе си, както посочвали свидетелите, не означавало, че е полагал труд, респ. че извършваната от него дейност по приготвяне на принцеса за задоволяване на собствени нужди, била трудова по смисъла на закона и на тълкуването му. На следващо място, касаторът твърди, че освен неправилно, НП било и незаконосъобразно(!?) и това било така, тъй като от съдържанието на същото не ставало ясно, какво точно е нарушението на жалбодателя, респ. в какво се изразява фактическото/изпълнителното/ деяние и че в тази насока, не било посочено, в какво се изразява фактическото действие на „ТЮМИ-2017 ЕООД. Сочи, че по смисъла на чл.61 и чл.62 от КТ, това фактическо действие се изразява в неуреждане на отношенията с Л. като трудови или в несключването на трудов договор в писмена форма с него, като твърди, че това не било посочено в съдържанието на НП, а то било задължителен реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Твърди, че АУАН също не съдържал такова описание, което било задължително по смисъла на нормата на чл.42 от ЗАНН и че посочването само на правното основание, без да е посочено фактическото такова за издаване на акта, в случая - в какво точно се изразява нарушението, било основание за отмяна на НП, което първоинстанционният съд не сторил. Касаторът сочи, че задължение на АНО било да посочи в съдържанието на АУАН и в НП фактическото и правното основание за издаването му, респ. в какво се изразява фактическото деяние, относимия законов тест и доказателствата, които ги подкрепят, като твърди, че в НП липсва фактическо основание и отговорността на дружеството била ангажирана по неотносим текст на закона и че съдът не взел предвид, че АНО ангажирал отговорността на жалбодателя по неотносим текст на закона, а именно - по чл.61 и чл.62 от КТ. Счита, че в КТ е налична специална норма, забраняваща допускането до работа на лице без сключен трудов договор и задължение на работодателя да уреди отношенията си с работника като трудови, а именно чл.1, ал.2 от КТ или чл.63, ал.2 от КТ, което не било посочено в съдържанието на НП. Сочи, че на дружеството е наложено наказание по чл.414, ал.3 от КТ, въздигащ отговорност за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1, който текст изключвал нарушението по чл.1, ал.2 от КТ, което било относимо към конкретния казус, при хипотезата, че е налице нарушение, като твърди, че по този начин за наказаното лице не ставало ясно, какво точно е извършило и кой текст на закона е нарушило: дали на чл.61, ал.1 или на чл.62, ал.1 от КТче не е сключил трудов договор в писмена форма или на чл1, ал.2 от КТ, а именно - че не е уредил отношенията си с Л. като трудови. Това, според касатора, било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна, тъй като по този начин се ограничавали правата на административноотговорното лице, а именно да узнае, какво точно е извършило и кой текст на закона е нарушило. Касаторът сочи също, че от друга страна, видно от съдържанието на НП, проверката била извършена на 12.07.2019 год., а нарушението било констатирано на 31.07.2019 год., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда”, като от съдържанието на НП не ставало ясно, какво точно е констатирано на 31.07.2019 год. Отново излага довод, че липсата на фактическото посочване в съдържанието на АУАН и на НП също води до отмяна (!?), тьй като задължение на АНО било да посочи в съдържанието на НП фактическото и правното основание за издаването му, респ. в какво се изразява фактическото деяние, относимия законов текст и доказателствата, които ги подкрепят, а доказателства, подкрепящи тезата, обективирана в НП, според касатора, липсват. На тези основания касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, вместо да го отмени изцяло, като на основание изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, постановено по АНД №920/2019 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено НП №09-00224/26.08.2019 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, вместо което да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „ТЮМИ-2017” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-***, която заявява, че поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Счита обжалваното решение за неправилно, като сочи, че съображения по отношение на правилността на решението е изложила подробно в касационната жалба. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено НП №09-00224 от 26.08.2019 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, като заявява, че претендира за направените разноски по делото, така, както са по приложения договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Л. А., са представени писмени бележки, в които заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение счита за правилно и обосновано, поради което моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да го остави в сила. Намира, че с оглед събраните пред Районен съд - Кърджали писмени и гласни доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка, в резултат на което е приел за установено по несъмнен начин, че към момента на извършената проверка, лицето Н. Л. е предоставял работна сила за санкционираното дружество, като е осъществявал трудова дейност в обекта, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда. Сочи, че съдът е приел, че нарушението е доказано и правилно  и  законосъобразно е  ангажирана  отговорността  на  дружеството жалбодател и че решаващия   съд  не  е  констатирал  допуснати   нарушения   на процесуалните   правила   или   материалния   закон,   които   да   съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Заявява, че напълно споделя изводите на решаващия съд, като от събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че Н. Л. е престирал труд в полза на „ТЮМИ-2017 ЕООД, която престация не е бил уредена чрез сключен между страните трудов договор в писмена форма, преди постъпването му на работа. Счита, че се явяват правилни изводите на решаващия съд относно съставомерността на допуснатото нарушение, което се явява и доказано, както и липсата на допуснати в хода на АНП нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да обосноват отмяната на издаденото НП. С оглед изложеното, в писмените бележки моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното Решение №401 от 11.12.2019 год., постановено по АНД №920/2019 год. по описа на Районен съд -Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като са налице доказателства за осъществен състав на нарушението по чл.61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ и че правилно е приложена и санкционната норма и не могат да бъдат споделени съображенията, изложени в касационната жалба, за неправилно възприемане на фактите от решаващият съд. Намира, че следва да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №401 от 11.12.2019 год., постановено по АНД №920/2019 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-002244 от 26.08.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „ТЮМИ-2017” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р. Ф. М., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 12.07.2019 год., около *** часа, свидетелите Т. С. и Л. И. - *** в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места, в обект на контрол: Бар „***”, намиращ се в ***, стопанисван от „ТЮМИ-2017” ЕООД ***. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи, като ***, лицето Н. С. Л., с ЕГН **********, като същият се намирал в кухненското помещение и приготвял принцеси. В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал писмено, че от 12.07.2019 год. работи на длъжност „***” в „***” в ***, за фирма „ТЮМИ-2017” ЕООД, с работно време от 10:00 до 12:00 часа, при трудово възнаграждение от *** лева, което още не бил получил, както и декларирал, че няма сключен трудов или граждански договор. Освен това, на 12.07.2019 год., Н. Л. написал саморъчно и писмена информация, в която посочил, че е дошъл на обекта, за да пробва да работи в ***. Записал също, че по време на проверката от инспекцията по труда, правел принцеси с кайма. Липсата на сключен между жалбодателя и Н. Л. трудов договор към 12.07.2019 год., контролните органи констатирали и при направена справка в Регистъра за уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ”. Проверката продължилата и по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на 15.07.2019 год., когато отново не бил представен трудов договор, сключен с лицето Н. С. Л. Тогава се явил управителя на „ТЮМИ-2017” ЕООД, който представил подписана от него писмена информация относно това лице. В тази информация управителят посочвал, че на 12.07.2019 год. Н. Л. дошъл да го пробват за ***. Той работел в заведение „***”, но не били сигурни дали може да работи като ***. По повод констатираното нарушение, на 31.07.2019 год. срещу „ТЮМИ-2017” ЕООД *** бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, връчен същият ден на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Въз основа на този акт, на 26.08.2019 год., наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на жалбодателя административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.

Тази фактическа обстановка районният съд е установил и възприел от показанията на свидетелите Т. С. и Л. И., на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и достоверни; от показанията на свидетелите Н. Л., К. Х., Ц. А. и М. М., кредитирани отчасти, както и от писмените доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от *** год., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „ТЮМИ-2017” ЕООД; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на *** год. от лицето Н. С. Л.; Информация от Н. Л. от *** год.; Информация от Р. Ф. М. от *** год.; Справка от Регистъра на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ”; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Книги за инструктаж на „Тюми-2017” ЕООД; Протокол за извършена проверка изх.№***/*** год.; Известие за доставяне от *** год., както и от другите приети по делото писмени доказателства.

 При анализа на гласните доказателства, районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Т. С. и Л. И., които са били категорични, че в момента на проверката, Н. Л. е изпълнявал трудови функции в обекта, стопанисван от жалбодателя. Съдът е посочил, че св.С. е установила лицето да извършва характерната за длъжността „***” дейност, а именно - правел принцеси в кухнята на проверяваното заведение, като тя не само е възприела непосредствено лицето да работи за дружеството-жалбодател, но и събрала писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи за „ТЮМИ-2017” ЕООД, без да има сключен трудов или граждански договор. Съдът е приел, че показанията на свидетелите С. и И. са ясни, логични и кореспондиращи помежду си, потвърждават се напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Н. Л. в частта им, в която е заявил, че в деня на проверката не е работел за жалбодателя, както и че тогава контролните органи му казвали какво да попълва в документите. Съдът е посочил, че тези негови показания са напълно голословни, изолирани, и се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, посочени по-горе и кредитирани от съда, а освен това, съдът е приел, че в показанията на Л. се наблюдават и противоречия, което също е причина да не бъдат приети като достоверни. В тази връзка съдът е посочил, че свидетелят първо обяснил, че проверяващите служители му продиктували какво да пише в декларацията и че на процесната дата не бил работил в заведението и не извършвал никаква дейност в ***, а след това, при предявяване на декларацията обяснил, че той е попълнил и подписал същата и съдържанието й било вярно. Съдът не е дал вяра и на дадените от свидетелите К. Х., Ц. А. и М. М. показания в частта им, в която същите твърдят, че Н. Л. не е работел в стопанисвания от „ТЮМИ-2017” ЕООД обект, като е посочил, че всички те се намират в служебна зависимост от жалбодателя, а това ги прави заинтересовани, респ. и показанията им се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество - техен работодател.

При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна страна и в законоустановения 7/седем/- дневен срок срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а според другата, посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдът е приел за установено по делото, че към момента на проверката, Н. Л. е предоставял работна сила за жалбодателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Поради това и предвид изложеното по-горе, районният съд е приел, че нарушението е доказано - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с  работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ и че с оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ТЮМИ-2017” ЕООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция или глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Посочил е, че административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН и че определената по вид и размер санкция е към минимума и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за подобно нарушение.

Районният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление, като е посочил, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Приел е, че не са допуснати твърдените от жалбодателя пороци при провеждане на административно-наказателното производство, включително не е нарушена и нормата на чл.54 от ЗАНН, защото основания за прилагането й не са били налице и че конкретната обстановка и всички обстоятелства, касаещи нарушението и нарушителя, са били съобразени при издаване на наказателното постановление, затова и санкцията е в минималния предвиден в закона размер. Съдът е приел, също така, че е неоснователно възражението за липса на виновно поведение у жалбодателя, като е посочил, че в случая става въпрос за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, при което не е необходимо да се изследва и доказва субективна страна на деянието и че жалбодателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице, да изпълни задълженията, които му вменява законът и след като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба и затова ирелевантно е обстоятелството, дали управителят на санкционираното дружество се е намирал в обекта си в деня на проверката. Съдът отново е посочил, че нарушението се явява доказано, за което са били изложени съображения и че е правилна и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. По тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че преценката и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства са логични, обосновани и правилни и съответно, споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на тях, като счита, че тези изводи са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с приложимия материален закон.

Касационната инстанция в настоящия състав намира за несъстоятелни, противоречиви и нелогични доводите и твърденията, изложени в касационната жалба, които са били поддържани до голяма степен и пред районни съд. Безспорно е установено по делото, че лицето Н. С. Л., при проверката в търговския обект – бар „***”, е бил заварен от проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали в *** помещение на обекта да приготвя принцеси с кайма, т.е. да осъществява трудова дейност, абсолютно присъща за кухненски работник в такъв тип търговски обект. Безспорно е, че същият сам е попълнил декларацията, предоставена му от проверяващия служител на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали и се е подписал под същата, като в тази декларация, която контролният орган му предоставил, той декларирал писмено, че от 12.07.2019 год. работи на длъжност „***” в бар „***” в ***, за фирма „ТЮМИ - 2017” ЕООД, с работно време от 10:00 часа до 12:00 часа, при трудово възнаграждение от *** лева, което още не бил получил, както и декларирал, че няма сключен трудов или граждански договор, а освен това, на 12.07.2019 год., Н. Л. написал саморъчно и писмена информация, в която посочил, че е дошъл на обекта, за да пробва да работи в кухнята и че по време на проверката е правел принцеси. При това положение са абсолютно несъстоятелни твърденията в жалбата, че проверяващите, т.е. административният орган, а от там и съдът, неправилно стигнали до извода за полаган от него труд единствено и само въз основа на подписана декларация, която, според касатора, по съдържание била двуяка”(!?), без да бил изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирал в обекта. На следващо място, твърдението в жалбата, че това лице – Н. Л., работело по същото това време по трудово правоотношение с друг работодател и в обект, различен от проверявания, остава напълно голословно и неподкрепено от никакви доказателства. В показанията, дадени от Л. като свидетел пред районния съд, както и в показанията на другите трима свидетели, посочени от жалбодателя и разпитани в хода на първоинстанционното производство, се твърди, че същият работел по това време в заведение „***”, но нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция, не е представено никакво надлежно писмено доказателство – било то копие от трудов договор, копие от допълнително споразумение към трудов договор, копие от заверено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ или справка от Регистъра на трудовите договори от НАП, респ. от Регистъра на уведомления за трудови договори от информационната система на ИА „ГИТ”, което да установява и доказва това твърдение, т.е. да доказва, че по това време Н. Л. има сключен трудов договор с друг работодател и че е в трудово правоотношение с друг работодател. Тук следва да се посочи, че и тримата други свидетели – К. М. Х., Ц. С. А. и М. Ф. М., са работници на наказаното дружество и съответно работят в същия обект – бар „***”, първите двама като ***, а третата като ***, според показанията им и при това положение е съвсем логично в тези свои показания да се опитват да поддържат някаква защитна теза в полза на своя работодател. Правилно, предвид това, районният съд не е кредитирал тези показания като е приел, че тези свидетели се намират в служебна зависимост от жалбодателя и че това ги прави заинтересовани, респ. и показанията им пристрастни, насочени към изграждане на защитна позиция в полза на наказаното дружество - техен работодател.

На следващо място, напълно несъстоятелни, а и почти нелепо звучат твърденията и доводите в касационната жалба, че т.к. Л. е работил по трудово правоотношение с жалбодателя в проверявания обект, но през 2017 год., видно от показанията на всички свидетели и от неговите лично и поради тази причина той се познавал с всички работещи в заведението, то това била причината, поради която се е намирал там в деня на проверката и че т.к. обстановката му била позната, било логично в такъв случай той да се обслужва сам при положение, че останалите служители били заети с поръчките и че именно с такава цел бил и в обекта/същият е установен в кухненското помещение/, както и че обстоятелството, че Л. се е намирал в обекта и е правил принцеса за себе си, както посочвали свидетелите, не означавало, че той е полагал труд, респ. че извършваната от него дейност по приготвяне на принцеса за задоволяване на собствени нужди, била трудова по смисъла на закона и на тълкуването му. По повод тази „защитна версия”, развита в касационната жалба, следва да се посочи най-напред, че нито един от свидетелите – нито свидетелят Л., нито някой от останалите трима - К. М. Х., Ц. С. А. и М. Ф. М., в показанията си, дадени в съдебно заседание на 12.11.2019 год., не е заявил или твърдял, Л. да се е намирал в кухненското помещение на обекта, за да си приготвя принцеси с кайма за негова си консумация. В писмената информация, дадена при проверката на 12.07.2019 год., Л. най-напред е посочил, че е бил в кухнята, за да пробва работата, което е потвърдено и от управителя на наказаното дружество – Р. М., в дадена от него писмена информация на следващия ден – 13.07.2019 год., като в показанията си, дадени впоследствие в съдебно заседание, Л. е заявил друго, а именно - че не бил правил принцеси и не извършвал никаква дейност, а бил влязъл в кухнята, за да види свой приятел. Свидетелят К. Х. е заявил в показанията си, че по време на проверката Н. Л. е бил вътре в кухнята, но не знаел какво прави там. Свидетелят Ц. А. пък е заявил, че Л. бил в кухнята, за да го види, защото имал рожден ден, а свидетелката М. М. е заявила, че познава Н. Л. и че той е бил там по време на проверката, но не му е обърнала внимание, тъй като имала много работа. От изложеното следва, че никой от свидетелите, вкл. и самият Л., в показанията си не е заявявал, той да се е намирал в кухненското помещение на заведението, за да си приготвя принцеси с кайма за собствена консумация, като при това положение се явява абсолютно невярно твърдението в касационната жалба, че тези обстоятелства били видни от показанията на свидетелите и само може да се предположи, че тази „защитна версия” е плод на въображението на изготвилия, подписал и подал касационната жалба пълномощник на касатора.

Несъстоятелна е най-сетне и версията, че Л. се е намирал в кухнята на заведението, стопанисвано от касатора „ТЮМИ-2017” ЕООД и е приготвял принцеси с кайма,  за „да го пробват” за ***, която версия се поддържа и в дадената от управителя на дружеството писмена информация в хода на проверката. Тази версия не е поддържана от самия Л. и от останалите свидетели в показанията им, дадени в съдебно заседание пред районния съд, но следва да се посочи, че самият Л. е заявил, че преди около две години е работил в същото заведение, което е потвърдено в показанията и на св.А. В тази връзка следва да се добави, че от приложеното заверено копие от Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ/на л.13 от делото/ е видно, че Н. С. Л. е работил при същият този работодател, със сключен трудов договор от 15.11.2017 год., на същата длъжност  - „***”, като този трудов договор е бил прекратен на 15.06.2018 година. При това положение е абсолютно нелогично същият да бъде „пробван” дали може да изпълнява трудови функции каго „***” при положение, че е работил преди това на същата тази длъжност и при същият работодател в продължение на 7/седем/ месеца.

Така, от всичко изложено по-горе се налага извода, че по време на извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, на датата 12.07.2019 год., в посочения търговски обект - бар „***”, лицето Н. С. Л. се е намирал в кухнята на заведението и е приготвял храна - принцеси с кайма, т.е. осъществявал е трудови функции, присъщи за работник на длъжността „***” в такова заведение. Безспорно е, при това положение, че извършваната от установеното при проверката лице Н. С. Л. дейност, е трудова дейност, т.е. правоотношението между него и касатора по този повод се характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а именно: същият работи на определено работно място – посочения търговски обект - бар „***” в ***, като е установен в кухненското помещение на този търговски обект да извършва присъщата за *** в такъв обект трудова дейност. Казано по друг начин, в конкретния случай, лицето Н. С. Л. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора „ТЮМИ – 2017” ЕООД ***, при предоставянето на работната му сила, е следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в писмена форма.

Тези норми, в случая, са били нарушени от работодателя „ТЮМИ – 2017” ЕООД ***, т.к. при проверката, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали на 12.07.2019 год., е установено, че такъв трудов договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на работа, което е установено и доказано, както от попълнената на място, в 10:50 часа, при извършване на проверката по работни места,, декларация по чл.402 от КТ, в която същото това лице изрично е деклрарирало, че няма сключен трудов договор/а няма и граждански такъв/, но и че работи в търговския обект от 12.07.2019 год., на длъжност „***”, така и от извършената малко след това проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при която е установено, че по ЕИК на дружеството-касатор, няма намерен никакъв запис, т.е. няма регистриран запис за сключен трудов договор с лицето Н. С. Л.. Предвид изложеното по-горе, още веднъж следва да се посочи, че са абсолютно несъстоятелни твърденията в касационната жалба, че административният орган, а от там и съдът, неправилно стигнали до извода за полаган от това лице труд единствено и само въз основа на подписана декларация, която, според касатора, по съдържание била двуяка” (каквото и да се има предвид под това) и без да е бил изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирало в обекта.

Във връзка с изложеното по-горе, съдът за намира крайно несъстоятелни и оплакванията на касатора, изложени в жалбата, че не било посочено в какво се изразява фактическото действие на „ТЮМИ – 2017” ЕООД и че по смисъла на чл.61 и чл.62 от КТ, това фактическо действие се изразява в неуреждане на отношенията с Л. като трудови или в несключването на трудов договор в писмена форма с него, но че това не било посочено в съдържанието на НП, а то било задължителен реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН също не съдържал такова описание, което било задължително по смисъла на нормата на чл.42 от ЗАНН и че посочването само на правното основание, без да е посочено фактическото такова за издаване на акта, в случая - в какво точно се изразява нарушението, било основание за отмяна на НП, което първоинстанционният съд не сторил и съответнто развитите в такава насока доводи, вкл. и оплакването, че отговорността на дружеството била ангажирана по неотносим текст на закона и че съдът не взел предвид, че АНО ангажирал отговорността на жалбодателя по неотносим текст на закона, а именно - по чл.61 и чл.62 от КТ. Тук най-напред следва да се посочи, че нарушението е осъществено не чрез действие, а чрез бездействие, т.е. чрез неизвършване на определено действие от страна на работодателя – несключване на трудов договор с конкретния работник преди потъпването му на работа. На следващо място следва да се посочи, че както в съставения АУАН №*** от *** год., така и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, на съвсем ясен български език е описано, че на 12.07.2019 год., в 10:50 часа, при проверката по работни места в обект на контрол - бар „***”, находящ се на посочения адрес и стопанисван от касатора „ТЮМИ – 2017” ЕООД, с ЕИК ***, „е установено лицето Н. С. Л., с ЕГН … , да предоставя работната си сила на длъжността „***” в полза на „ТЮМИ – 2017” ЕООД, без работодателят да е сключил трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа”, като освен това, и в АУАН, и в НП, са описани декларираните от този работник факти и обстоятелства, свързани с изпълняваните от него трудови функции. От това словесно описание на нарушението стават пределно ясни фактическите основания, т.е. фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение, а така също, става и ясно, че това нарушение правилно е квалифицирано като такова на разпоредбата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, т.к. първата от тези норми изрично повелява, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а втората от тях регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Предвид горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране на работна сила, задължително следва да е сключен трудов договор в писмена форма между работника и работодателя. Съдът в настоящия касационен състав намира, освен това, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат всички задължителни реквизити, изискуеми се съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на от „ТЮМИ-2017” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р. Ф. М., са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

   Р       Е      Ш      И :

                  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №401 от 11.12.2019 год., постановено по АНД №920/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                            

                                                                                                  2.