ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20212100600710 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.
С определение № 260514 от 4.06.2021 г., постановено по ЧНД №
4424/2020 г., Бургаският районен съд оставил без разглеждане като
процесуално недопустима жалбата от адв. Гаргова от САК – пълномощник на
Д. П. О., поданик на ***, против постановление от 21.07.2020 г. на Районна
прокуратура - Бургас, с което е прекратено досъдебно производство № 251
ЗМ-281/2013 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, в частта за извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1, по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 и по чл. 212, ал. 1
НК.
Със същото определение районният съд е потвърдил постановление на
Районна прокуратура - Бургас от 21.07.2020 г., с което е прекратено
досъдебно производство № 251 ЗМ-281/2013 г. по описа на ОД на МВР –
Бургас в частта за престъпление по чл. 206, ал. 1 и чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК.
Срещу това определение е подадена жалба от Д. П. О., управител на
„Индиго“ ООД чрез адв. Н. Г. от САК. Според жалбоподателя съдебният акт
е незаконосъобразен и необоснован, поради което се претендира неговата
отмяна.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с
материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:
1
Предмет на разследване по досъдебното производство са престъпления
по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 212, ал. 1 НК, чл. 206, ал. 1
НК и чл. 144, ал. 3 НК. В хода на разследването са разпитани свидетели,
събрани са множество писмени доказателства, извършени са експертиза по
техническо изследване на документи (т. 5, л. 70-71), оценъчна експертиза (т.
7, л. 26), счетоводна експертиза (т.10, л. 83), почеркова и техническа
експертиза (т. 14, л. 11-21), тройна съдебно-счетоводна експертиза (т. 14,
л.24-32).
Няма привлечено лице като обвиняем.
С постановление от 21.07.2020 г. прокурорът при БРП е изразил
окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Въз основа
на събрания по делото доказателствен материал е изяснил правилно и
детайлно фактическите положения и е приел, че досъдебното производство
следва да бъде прекратено на следните основания: чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за
деянията, извършени от Н. С. на 7.01.2011 г. и на 22.03.2011 г. в гр. Казанлък;
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – по отношение на деянията на
10.01.2011 г. и на 25.03.2011 г., при които Н. С. съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи; чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –
поради несъставомерност на деянията на Н. С. по чл. 212, ал. 1 и по чл. 144,
ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 НК; чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – липса на събрани
достатъчно доказателства за осъществен от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С обжалваното определение Бургаският районен съд е оставил без
разглеждане жалбата против постановлението за прекратяване на
наказателното производство в частта за извършено престъпление по чл. 309,
ал. 1 и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК. Районният съд е приел жалбата за
процесуално недопустима, като е посочил, че обект на разследване са
документни престъпления, от които не настъпват съставомерни имуществени
вреди. Затова от тях няма пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, както и
ощетено юридическо лице.
Районният съд неправилно е приел, че „Индиго“ ООД няма
процесуалното качество на ощетено юридическо лице от престъплението по
чл. 316 вр. чл.309, ал.1 НК. Вярно е, че съставът на това престъпление не
предвижда причиняването на вреди за някого. Районният съд е направил
стеснително тълкуване на понятието за вреди от престъплението, именно с
2
което този съдебен състав изразява несъгласие. Качеството на пострадал,
респ. ощетено юридическо лице се обосновава от причиняването на вреди,
независимо дали те са елемент от състава на престъплението, от значение е
настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от него. А
въпросът дали едно лице е претърпяло вреди от престъпно деяние се
преценява с оглед на конкретните факти по делото.
В настоящия случай обаче по-важното е друго – неистинските частни
документи са били използвани от Н. С. на 7.01.2011 г. (протоколът от общото
събрание на дружеството от 6.01.2011 г.) и на 22.03.2011 г. (протоколът от
21.03.2011 г.) в гр. Казанлък пред свид. Петранка Куцарова - нотариус с район
на действие района на Районен съд - Казанлък, на 10.01.2011 г. пред Службата
по регистрация в гр. София и на 25.03.2011 г. пред Сергей Янков - нотариус с
район на действие Районен съд - Бургас. Деянията, извършени на 7.01.2011 г.
и на 22.03.2011 г. в гр. Казанлък са били предмет на разглеждане по ДП №
ЗМ-77/2016 г. по описа на РУ МВР - Казанлък, което с постановление от
25.06.2016 г. на Районна прокуратура - Казанлък е било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (т. 17, л. 3-5 от ДП).
Затова по отношение на тези деяния прокурорът правилно е приел, че е
налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години. Срокът на обикновената
преследвателна давност е пет години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 НК. Този
срок е започнал да тече от 25.03.2011 г., когато е довършено престъплението,
и е изтекъл на 25.03.2016 г. Посоченото обстоятелство изключва наказателно
преследване за престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК. Ето защо наказателното производство законосъобразно е прекратено за
това престъпление.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
престъплението било довършено в по-късен момент, тъй като „последни
действия в тази насока датират от 2017 г. – Предявява вписвания пред
Агенция по вписванията, в качеството на Управител, какъвто никога, на
правно основание, не е бил“ (цит. жалбата). От материалите по делото е
установено, че срещу Н. С. С. е било водено досъдебно производство № 349
ЗМ-51/2018 г.по описа на ОД на МВР - Стара Загора за това, че на 4.02.2017 г.
в гр. Стара Загора, пред Агенцията по вписванията - Търговски регистър гр.
Стара Загора, със заявление вх. № 20170204165514/4.02.2017 г., съзнателно се
е ползвал от неистински официален документ – нотариална заверка на покана-
предупреждение рег. № 10893, том 3, акт 53 от 5.11.2013 г. на нотариус
Виктория Дралчева с район на действие Районен съд - Бургас с рег. № 491 от
Нотариалната камара, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1
НК. Наказателното производство е било прекратено с постановление от
11.10.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура- Стара Загора на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (т. 17, л. 2 от ДП). За
3
други деяния през 2017 г. на Н. С. няма никакви данни по настоящото
досъдебно производство. Липсата на конкретика в жалбата препятства
всякакво друго обсъждане в тази насока.
На досъдебното производство е безспорно установено както от
показанията на свид. О., така и от заключението на почерковата и техническа
експертиза, че протоколите от 6.01.2011 г. и 21.03.2011 г. от общите събрания
на „Индиго“ ООД са неистински частни документи. Установено е също така,
че на 25.03.2011 г. свид. Н. С. е използвал тези документи пред нотариус
Сергей Янков, за да се разпореди с три недвижими имота, собственост на
дружеството, като ги продаде на свидетелката М. Т. И.. С деянието си на
посочената дата С. не е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал.
1 НК. За да бъде съставомерно деянието по този текст от НК е необходимо
неистинският документ да се използва като средство за въвеждане,
поддържане или използване на заблуждение у лицето, което упражнява
фактическа власт върху предмета на престъплението, за да извърши то
действия на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото. В този
смисъл е ППВС 8/78 г., т. 1, абзац 3 от мотивите. В случая свидетелят Я. не е
упражнявал такава власт върху имуществото и не той се е разпоредил с него.
Затова съдът споделя изводите на прокурора, че не е налице документна
измама.
Не е осъществено и другото присвоително престъпление – обсебване по
чл. 206, ал. 1 НК. Тук следва да бъде отбелязано, че предмет на това
престъпление могат да бъдат само движими, но не и недвижими вещи. Наред
с това предметът на посегателството е вещта, която се намира в правомерно
владение у дееца, а не получените от нейната продажба пари.
В жалбата неправилно се посочва, че съгласно заключението на
оценъчната експертиза, стойността на извършените продажби са както следва:
на имот с идентификатор 67800.53.32 – 15 564.00 лева; на имот с
идентификатор 81178.502.31 – 77 238.00 лева; на имот с идентификатор
81178.502.30 – 77 832.00 лева. Това са пазарни стойности към м.март 2011 г. с
препоръчителен характер (вж. заключение на експертизата – т. 7, л. 26 от ДП).
Покупко-продажбите са извършени на цени, минимално надвишаващи
данъчните оценки на недвижимите имоти: ПИ с идентификатор 67800.53.32,
местността Мапи по кад. карта на гр. Созопол, земеделска земя с площ 941
кв.м – за цена от 200.00 лева при данъчна оценка на имота 110.70 лева; ПИ с
идентификатор 81178.502.30, по кад. карта на гр. Черноморец, урбанизирана
територия, с площ от 889 кв.м и ПИ с идентификатор 81178.502.31 по
кад.карта на гр. Черноморец, урбанизирана територия, с площ 883 кв.м за
обща цена от 13550 лева, при данъчна оценка на имотите общо 13 531.40
лева. Напълно резонен е въпросът на жалбоподателя дали тези сделки са били
изгодни за дружеството. В случая обаче деянията на Н. С. не биха могли да
бъдат квалифицирани по чл. 220 НК, тъй като субект на това престъпление
може да бъде само длъжностно лице. С. не е бил натоварен по надлежния ред
с извършването на длъжностна дейност, предвид на обстоятелството, че
4
протоколът от 6.01.2011 г. на общото събрание на собствениците на „Индиго“
ООД за избора му на управител, е неистински документ. Следователно
отсъствието на специалното качество на субекта на престъплението изключва
правната квалификация по чл. 220 НК. Същото се отнася и за престъплението
по чл. 219 НК, поради което упрекът на жалбоподателя към прокурора за
липса на разследване на престъпленията безстопанственост и неизгодна
сделка е неоснователен.
Обоснован и законосъобразен е и изводът на прокурора за липса на
осъществено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. В проведения на 23.12.2019 г.
разпит жалбоподателят О. твърди, че „вероятно преди около осем години“
разбрал от свидетеля В. А., че Н. С. се е заканил, че „може да ми направи
нещо, без да конкретизира какво“. Нещо повече, самият жалбоподател не е
сигурен дали действително С. е изрекъл конкретни закани или това не са
субективни възприятия на А. (т. 15, л. 46 от ДП). Свид. Н. С. отрича да е
отправял закани към Д. О., като свид. В. А. също оспорва знание за отправени
закани и заплахи от страна на С. към О. (т. 15, л. 82). При тези фактически
обстоятелства не може да се приеме, че е извършена закана с убийство, първо
защото такава не е обективирана нито чрез думи, нито чрез действия, и второ
– не е имало конкретна закана, която да е била възприета от лицето, спрямо
което е била насочена. Ето защо правилно наказателното производство е
прекратено и за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260514 от 4.06.2021 г. по ЧНД № 4424/2020 г.
на Бургаския районен съд в частта, с която е оставена без разглеждане
жалбата от адв. Гаргова от САК – пълномощник на Д. П. О., поданик на ***,
против постановление от 21.07.2020 г. на Районна прокуратура - Бургас, с
което е прекратено досъдебно производство № 251 ЗМ-281/2013 г. по описа
на ОД на МВР - Бургас, в частта за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1,
по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 и по чл. 212, ал. 1 НК, като вместо нея
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.07.2020 г. на Районна прокуратура -
Бургас, с което е прекратено досъдебно производство № 251 ЗМ-281/2013 г.
по описа на ОД на МВР - Бургас в частта относно престъпленията по чл. 316
вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 212, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260514 от 4.06.2021 г. по ЧНД №
4424/2020 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е потвърдено
постановлението на Районна прокуратура - Бургас от 21.07.2020 г. за
прекратяване на досъдебно производство № 251 ЗМ-281/2013 г. по описа на
ОД на МВР - Бургас относно престъпленията по чл. 206, ал. 1 и по чл. 144, ал.
5
3, предл. 1 вр. ал. 1 НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6