Р
Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Разград, 24.03.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 5
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „ЛУКС ОЙЛ - РЗ“ ЕООД - с. Подайва, обл. Разград против
Решение № 60 от 16.11.2022 г., постановено по АНД № 20213310200256 по описа на
Районен съд – Исперих, с което е потвърдено Наказателно постановление №
КГ-2408/28.10.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С потвърденото НП на основание чл. 83,
ал. 1 ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 във вр. с чл. 34, ал. 2 и ал. 7 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. за
нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ във вр. с Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). В жалбата се твърди, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат
се подробни писмени съображения в подкрепа на сочените отменителни основания по
чл. 348, ал. 1 и ал. 2 НПК. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление, или
делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва
касационната жалба като неоснователна.
Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и не са налице основания
за отмяна на въззивното решение.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Фактите по
делото сочат, че на 16.03.2021 г. служители от ГД “Контрол на качеството на
течните горива“ в ДАМТН са извършили проверка в бензиностанция в гр. Исперих,
управлявана от „ЛУКС ОЙЛ - РЗ“ ЕООД. В присъствието на управителя на дружеството са били взети проби за
изпитване първо от бензиноколонка № 1 на автомобилен бензин RON 95 и след това
от бензиноколонка № 2 на гориво за дизелови двигатели.
Наличното
количество дизелово гориво в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2, е било
1832 л. Преди вземане на пробата с помощта на удължител за гориво за дизелови
двигатели от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 2 са били източени 4.5 л бензин,
удостоверено с Касов бон от 16.03.2021 г., 10:39:56 ч. След това от същата
бензиноколонка е била взета проба от течното гориво за дизелови двигатели – 5.4
л по касов бон от 16.03.2021 г., 10:48:34 ч. Горивото е било разпределено в 6
бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до
около 80 % от обема, от които 4 бр. с контролна проба /3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр.
за проверената фирма/ и 2 бр. с арбитражна проба. Съдовете са били затворени,
етикирани, пломбирани и обозначени.
Горните
действия са били описани в Протокол № Рс-039/16.03.2021 г. за проверка и
вземане на проба от течно гориво, който е бил изготвен в присъствието на управителя на проверяваното дружество и е бил
подписан от него без забележки.
Контролната проба е била изпитана в стационарна акредитирана
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД„ККТГ”– София. С Протокол за изпитване №
С-0104-2 от 18.03.2021 г. е
установено, че резултатът от изпитването на дизеловото гориво по показател „Пламна температура” е
46.0°С при норма над 55°С. Съставен е Констативен протокол № КП-0175/18.03.2021
г., в който е отразено, че при получения резултат продуктът не съответства на
изискването за качество по този показател съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
По искане на жалбоподателя е било извършено
повторно изпитване на предоставената му контролна проба в Изпитвателна акредитирана
лаборатория за горива при „БТ“ ООД - гр. Стара Загора. Видно от Протокол за
изпитване № 210 от 17.05.2021 г., резултатът от изпитването по показателя
„Пламна температура“ е 47.5 плюс/минус 1.0°С при норма над 55°С.
С Молба
вх.№ 84-01-274-3 от 21.05.2021 г. жалбоподателят е поискал изследване на
арбитражните проби за окончателен анализ, но с Писмо изх.№ 84-01-274-4 от
21.05.2021 г. на ГД ККТГ му е отговорено, че изпитването на арбитражната проба
на Етап 2 от процедурата е възможно само след приключване на Етап 1. В случая
резултатът по Протокол № 210 от 17.05.2021 г. потвърждава отклонение от нормата
и се счита за окончателен.
На
07.04.2021 г. на жалбоподателя е бил съставен Акт № А-112 от 04.06.2021 г. за
установяване на нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2,
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, въз основа на който е издадено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление.
В хода на
въззивното производство са били разпитани свидетелите М. и Ш. – служители на
ДАМТН, които са извършили проверката и техните показания потвърждават
обстоятелствата, отразени в Протокол № Рс-039/16.03.2021 г. По искане на
жалбоподателя са били допуснати свидетелите А., М. и С., които са заявили, че
са присъствали при взимането на пробите и зареждането на бутилките от двете
бензиноколонки е било извършено с една и съща тръбичка, която не била почистена
преди взимане на втората проба.
Въззивният
съд е назначил съдебно-химическа експертиза, която е дала заключение, че стойността
на показателя за качество на горивото „Пламна температура“ зависи от наличното
количество на леките въглеводородни фракции в горивото за дизелови двигатели.
Колкото това количество е по-голямо, толкова пламната температура е по-ниска. Количеството
на леките въглеводородни фракции се определя с показателя „Дестилационни
характеристики“. Според вещото лице замърсяването с по-леки фракции се е
получило при последователността на вземане на пробите от различните видове
гориво (бензин и дизел) чрез използване на един и същ накрайник. Експертът изключва
възможността самият разпространител да е допринесъл за замърсяването на
дизеловото гориво, тъй като няма достъп до него. Сочи, че съществува взаимна
връзка (зависимост) между показателите за качество на горивото за дизелови
двигатели „Пламна температура“, „Цетаново число“, „Плътност“ и „Дестилационни характеристики“,
защото всички са функция на въглеводородния състав на горивото. Колкото пламната
температура е по-ниска, толкова показателите „Цетаново число“ и „Плътност“
следва да са по-ниски, а показателя „Дестилационни характеристики“ да показва
завишение. Доколкото резултатите от процесното лабораторно изследване по
Протокол за изпитване № С-0104-2/18.03.2021 г. установяват, че обсъдените
показатели са в норма, то експертизата приема, че дизеловото гориво е в норма и
ако има наличие на бензинови фракции, то тяхното количество е съвсем минимално.
При анализа
на гласните доказателства въззивният съд не е кредитирал показанията на
свидетелите, посочени от жалбоподателя. Констатирал е противоречия в
твърденията им относно времето и начина на извършване на проверката и е зачел
доказателствената сила на приложените по делото официални документи. Обсъдил е
и заключението на съдебно-химическата експертиза, като е приел, че в частта
относно причините за онечистяване на горивото изводите на вещото лице почиват
на показания, които не са кредитирани, или на хипотези, каквито не са
изследвани. Относно взаимовръзката между показателите за качество въззивната
инстанция е приела, че този въпрос е без значение за спора. Въз основа на
писмените доказателства и показанията на длъжностните лица от ДАМТН районният
съд е преценил, че нарушението е установено при спазване на процесуалните
изисквания, че е доказано нарушаване на забраната по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ във вр.
с Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК, и санкционната разпоредба е
правилно приложена. Поради това е потвърдил наказателното постановление.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд правилно е установил фактите по делото и не е допуснал процесуални
нарушения при събирането на доказателствата или при тяхната оценка. Всички
доказателства са подложени на внимателна проверка, обсъдени са доводите
жалбоподателя и са дадени аргументирани отговори на направените от него
възражения. Касационната инстанция споделя съображенията на въззивния съд за
недостоверност на показанията на свидетелите А., М. и С., установяващи
замърсяване на взетите проби от дизелово гориво поради използване на същия
удължител, с който са били взети бензиновите проби. Подобен факт не е заявяван
нито при съставяне на Протокол № Рс-039/16.03.2021 г., нито във възражението
против АУАН, нито дори във въззивната жалба. В допълнителни съображения към
жалбата /л. 100 от АНД № 256/2021 г./ е въведено твърдение, че при вземане на
пробата са използвани удължители, които са били употребявани преди процесната
проверка. В съдебното заседание на 10.06.2022 г. посредством показанията на горните
трима свидетели е защитена различна теза, че пробите от дизеловото гориво са
били източени със същия удължител, с която преди това са източени пробите от
бензина. Заявено е ново обстоятелство, което е послужило като основание на
вещото лице да формира заключение за замърсеност на пробите. Този нов факт не е
доказан по делото, тъй като не се подкрепя от останалите свидетелски показания
и се опровергава от съдържанието на протокола за проверка и взимане на пробата.
Протокол № Рс-039/16.03.2021 г. е редовно съставен от компетентни длъжностни
лица, в кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има доказателствена сила за описаните в него
действия. Поради това и касационната инстанция приема, че процесните проби от
дизелово гориво са били взети по реда на чл. 18 – чл. 21 от НИКТГУРНТК и БДС EN
14275, към който препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от наредбата.
Правилно въззивният
съд е отхвърлил довода на жалбоподателя, че пробата е следвало да отговаря на
изискването за представителност и да се взема съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN
ISO 3171. Представителните проби са относими към процеса по оценяване и
удостоверяване на съответствието на течните горива с изискванията за качество,
който приключва със съставяне на
декларация за съответствие на качеството на течните горива за съответна
партида. Представителните проби се вземат и изпитват по реда на Глава трета от НИКТГУРНТК,
като съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата вземането на проби от резервоари
и тръбопроводи е съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171. Докато контролните и арбитражните
проби са относими към последващия контрол на качеството на горивата. Те се
взимат и изследват по реда, установен в Глава четвърта от наредбата, а когато
се взимат от бензиноколонки е приложим БДС EN 14275. Следователно, процесните
проби не са представителни, а контролни и процедурата по вземането им се
определя от БДС EN 14275.
Въззивният съд
правилно е приложил и материалния закон.
Изискванията за качество на течните горива са определени в чл. 6 от НИКТГУРНТК,
като относно горивата за дизелови двигатели разпоредбата на чл. 6, т. 2
препраща към приложение № 2, в което по показател „Пламна температура“
минималната норма е над 55°С, установена по методите за изпитване,
регламентирани в БДС EN ISO 2719.
По силата на чл. 7 от наредбата методите за изпитване, посочени в
приложенията към чл. 6, имат установена точност. За резултатите от отделните
изпитвания се прилагат критериите на БДС EN ISO 4259-2.
Разпоредбата на чл.
8, ал. 2 ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането
и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по ал. 1 – НИКТГУРНТК.
А съгласно чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като
краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на
някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако
деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на
декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно
с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Безспорно е по делото, че дружеството – жалбоподател е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, поради което има
качеството на краен разпространител на течни горива по смисъла на § 1, т. 20 от
ДР на ЗЧАВ. Доказано е, че разпространяваното от него течно дизелово гориво не
е отговаряло на изискванията за качество, определени в Приложение № 2 към чл.
6, т. 2 от горната наредба по показател „Пламна температура“, което е
установено по реда и методите, посочени в същата наредба. По този начин е
осъществено административното нарушение по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ и законосъобразно
е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.
Горният извод не се променя от факта, че
при изпитването на контролните проби са получени два различни резултата, след
като всеки един от тези резултати сочи отклонение от установената норма,
съответно, обосновава несъответствие с изискването за качество на горивото.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е съобразил оценките на съдебно-химическата експертиза и е пренебрегнал нейното компетентно и неоспорено заключение. По дефиниция експертизата е способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания. В разглеждания случай такива специални знания не са били необходими. Изпитванията са извършени от акредитирани органи, чиято компетентност е законоустановена. Законоустановени са изискванията за качество, начинът на извършване на изследванията, точността на пробите и доказателствената стойност на резултатите от изпитванията – чл. 30в, ал. 1, т. 6 ЗЧАВ. При това именно съдът е компетентен да се произнесе по правния въпрос дали има несъответствие на горивото с някое от изискванията за качеството му. Законодателят не задължава контролните органи да проверяват всички показатели за качество, нито допуска предположения от вида на направеното от вещото лице – че след като част от показателите за качество на горивото са в норма, то и свързаният с тях показател „Пламна температура“ също е в норма. За съставомерността на деянието е достатъчно и само един от показателите за качество да не отговаря на определените в НИКТГУРНТК. Възможните причини за отклонение от съответния показател са ирелеватни. Неотносими към спора са и останалите задачи, които са били възложени на експертизата.
Не представлява процесуален порок обстоятелството, че
въззивният съд не е приложил по делото относимите стандарти. Те не са елементи
от предмета на доказване, а източници на правни норми.
Правилно въззивният съд е отхвърлил предложението за прилагане на института
по чл. 28 ЗАНН. Деянието не представлява маловажен случай, тъй като по делото
не са установени обстоятелства, които да разкриват значително по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните случаи
на нарушения от същия вид.
Наложеното административно наказание - имуществена
санкция е в минималния размер, предвиден в закона и съгласно чл. 27, ал. 4 и
ал. 5 ЗАНН не може да бъде заменена или намалена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника, който е
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 16.11.2022 г., постановено по АНД №
20213310200256 по описа на Районен съд – Исперих.
ОСЪЖДА „ЛУКС ОЙЛ - РЗ“ ЕООД да заплати на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/