РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бяла , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200141 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ПК“Е.-Б.“ гр.Б., представлявано от Р. ИВ. Р.,
чред адв.Р.Т.-АК-Разград, против Наказателно постановление № 1 от
21.04.2021г., издадено от Кмета на Община Борово, с което за нарушение на
чл.10, т.12 от Наредба №17 на Общински съвет-град Борово за управление на
отпадъците на територията на Община Борово, на жалбоподателя е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 2000лв. В
жалбата се твърди, че административно-наказателното производство е
проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон, с оглед на което е направено искане да бъде
отменено. В с.з. лично и чрез процесуален представител, жалбата се
поддържа по подробно изложени пред съда съображения. Претендират се
направените разноски.
Наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който твърди, че НП е издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 12.04.2021г., св. Р.Д.-главен юрисконсулт при община Борово, по
нареждане на кмета на общината, извършил проверка на ул.“6-ти“ септември
във връзка с изхвърлени растителни отпадъци-храсти. На място констатирал
изхвърлени храсти на тротоарна площ срещу ПК“Е.-Б.“, както и в
прилежащата над нея зелена площ, двете общинска собственост. При
проверката свидетелят Д. установил, че храстите са почистени от имот,
собственост на кооперацията и са изхвърлени на посочените места.
Свидетелят разговарял на място с лице с имена И. Н., който му съобщил, че е
изчистил храстите по нареждане на председателя на кооперацията Р.Р., след
което ги изхвърлил. След справка в общината, св.Д. установил, че лицето Н. е
поставено под пълно запрещение и му е назначен настойнически съвет. Св.Д.
преценил, че ПК“Е.-Б.“ гр.Борово, представлявано от Р. ИВ. Р. е допуснала
нарушение на чл.10, т.12 от Наредба №17 на Общински съвет-град Борово
като изхвърлила растителни отпадъци - храсти на тротоарната площ на ул. „
6-ти септември“ № 37 в град Борово, както и на прилежащата тревна площ до
тротоарите на същата улица - общинска собственост. За посоченото
нарушение съставил АУАН на 12.04.2021г. на жалбоподателя, подписан с
възражение от страна на представляващия кооперацията. Въз основа на
АУАН, АНО издал обжалваното НП, връчено на жалбоподателя на
27.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Д., АУАН, НП, доклад, наредба, както и останалите материали по
административно-наказателната
преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на чл. 57, ал. 1, т.6 и т.7 от ЗАНН, което е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Това е така, тъй като в НП не е
посочена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно- наказателната отговорност на наказаното лице. В него са
посочени нарушената материално правна разпоредба, както и видът и
размерът на наказанието, но не и правното основание, въз основа на което те
са определени. Посочването на вида и размера на наказанието означава
задължително и посочване на административно-наказателната разпоредба, въз
основа на която то е определено, защото само така може да се провери дали е
приложена санкционната норма, която е трябвало да се приложи и дали тя е
приложена правилно. Това изискване на закона цели да гарантира един от
основните принципи на административно-наказателното производство за
законоустановеност на нарушенията и наказанията по смисъла на чл. 2, ал. 1
2
от ЗАНН. Непосочването на приложимата санкционна норма не може да се
отстрани по тълкувателен път от съда, нито да се посочва и установява от
АНО за първи път едва във въззивното производство, и така същият да санира
НП. Макар, че в НП АНО се е позовал на нормата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
изискващата на нарушителя да се наложи съответно административно
наказание, той не е посочил коя е нормата, обосноваваща налагането на това
наказание. Това нарушение води до съществен порок на НП и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
По същество нарушението не е безспорно установено и доказано. От
показанията на св.Д. се извежда, че е установил нарушението и неговия автор
по данни от лице, поставено под пълно запрещение. Липсват доказателства,
които да доказват обективно и достоверно, че храстите са били изхвърлени по
нареждане на председателя на кооперацията, и то на посочената в АУАН и
НП дата и място. Фактът, че храсти на кооперацията са намерени изхвърлени
на тротоар и в тревна площ, не доказва по несъмнен начин отговорността на
жалбоподателя. Освен това, още при връчване на АУАН представляващият
кооперацията е вписал възражения, че не му е известно кога е извършено
нарушението, а пред актосъставителя е посочил, че не е нареждал
изхвърлянето на храстите. При наличие на такива противоречиви
обстоятелства, АНО е следвало да извърши допълнително разследване, да
прецени възраженията и събраните доказателства и едва тогава да се
произнесе по преписката, което последният не е сторил, в нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. По този начин е допуснал издаване на НП, което е
необосновано. Това представлява друго самостоятелно основание за отмяна
на НП.
По изложените съображения НП се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
550лв. и с оглед крайния изход на спора, АНО следва да бъде осъден, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя разноски за
производството в този размер, който е съобразен с размера, предвиден в
чл.18, ал.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при липса на възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 1 от 21.04.2021г.,
издадено от Кмета на Община Борово, с което за нарушение на чл.10, т.12 от
3
Наредба №17 на Общински съвет-град Борово за управление на отпадъците
на територията на Община Борово, на ПК“Е.-Б.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.“К. О.“ №.., представлявано
от Р. ИВ. Р. е наложено административно наказание-имуществена санкция в
размер на 2000лв.
ОСЪЖДА Община Борово да заплати на ПК“Е.-Б.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.“К. О.“ № .., представлявано
от Р. ИВ. Р., съдебни разноски в размер на 550лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
4