РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300100594 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. А. В., ЕГН
***, с адрес- ***, със съдебен адрес- гр. Пловдив, бул."Марица" №93, партер, против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, район
„Витоша“, ЖК „Малинова долина“, бул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6.
В исковата молба са изложени твърдения, че на база изпълнителен лист, издаден на
*** въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 12102/2012г. на ПРС,
ищецът е осъден да заплати на *** АД, ЕИК *********, следните суми: 10 000 лв. -
главница по договор за кредитна карта с револвиращ кредит от ***; 1 308,85 лв.- лихва за
периода *** - ***; 183,48лв. - наказателна лихва за периода *** - ***; 803,05 лв.- деловодни
разноски, от които 231,05 лв. разноски за държавна такса, 60 лв.- заемни такси и 512 лв.-
юриск. възнаграждение. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на същата дата по ч.гр.д.
№12103/2012 г. по описа на ПРС, ищецът е осъден да заплати на *** АД и сумите: 32 609,45
лв.- главница по договор за кредит текущо потребление от ***; 3 624,03 лв. - лихва за
периода ***- ***; 1 371,16 лв.- наказателна лихва за периода ***-***; 1 639,29 лв.-
деловодни разноски, от които 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60 лв.- заемни такси и
*** лв.- възнаграждение за юрисконсулт. За събиране на сумите по посочените
изпълнителни листове по молба на банката е образувано на *** изп. дело №***по описа на
ЧСИ А.А. peг. № ***. По това изпълнително дело били извършени следните действия: на
26.04.2013 г. е депозирана молба за конституиране като взискател „ОТП Факторинг
1
България“ ЕАД с ЕИК *********; на 16.02.2017 г. е постъпила молба от дружеството-
взискател за запориране на сметки на ищеца в „Банка ДСК” АД, като запор не е наложен; на
29.03.2019г. е постъпила молба за конституиране на „ЕОС Матрикс” ЕООД като взискател
по делото; на 10.09.2019 г. ЧСИ А.констатира, че изпълнителното производство е
перемирано и постановява прекратяването му. Ищецът твърди, че не дължи сумите по
издадените изпълнителни листове, тъй като вземанията на ответника са погасени по давност
след образуване на изпълнителното дело. Посочва, че след молбата за образуване на
изпълнителното производство от 30.10.2012 г. взискателят не е искал и не са били
извършвани по инициатива на ЧСИ други изпълнителни действия, които могат да прекъснат
погасителната давност. Постъпилата на 16.02.2017 г. молба за запор на сметките на ищеца в
***АД е годна да прекъсне настъпването на перемпция, но не и течащата в полза на същия
погасителна давност, при което вземанията- предмет на изп. дело №605/2012г. са се
погасили по давност на 30.10.2019 г., съответно на 16.02.2022 г., ако се приеме, че
постъпилата на 16.02.2017 г. молба прекъсва давността. Наред с това, твърди, че доколкото
след молбата за образуването на изпълнителното дело на *** взискателят не е поискал
извършването на никакви изпълнителни действия до 16.02.2017 г., когато е подадена молба
за запор на банковите сметки на длъжника, то изпълнително дело е прекратено ех lege още
на 30.10.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. При това положение, всички
действия след тази дата са непротивопоставими на длъжника и не могат да прекъснат
течащата в негова полза погасителна давност, поради което петгодишният давностен срок за
процесните вземания е изтекъл на 30.10.2019г. А след като вземането за главниците е
погасено по давност, то съгласно чл.119 ЗЗД следва да се счита за погасено и вземането за
лихви и разноски. В уточняваща молба от 11.05.2022г. ищецът сочи, че на 29.03.2019г. по
изпълнителното дело е конституиран като взискател ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД въз
основа на сключен договор за цесия от *** между ответното дружество и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, което дружество е изкупило процесните вземания от *** ЕАД с договор за
цесия от 22.11.2012г.
Предвид гореизложеното, ищецът иска от съда да признае за установено, че не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по изпълнителен лист, издаден на *** по ч. гр. д. №
12102/2012 г. на ПРС: 10 000 лв. - главница по договор за кредитна карта с револвиращ
кредит от ***; 1 308,85 лв.- лихва за периода *** - ***; 183,48 лв. - наказателна лихва за
периода *** - ***; 803,05 лв.- деловодни разноски, от които 231,05 лв. разноски за държавна
такса, 60 лв.- заемни такси и 512 лв.- юриск. възнаграждение, както и сумите по
изпълнителен лист, издаден на *** по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на ПРС: 32 609,45
лв.- главница по договор за кредит текущо потребление от ***; 3 624,03 лв.- лихва за
периода ***- ***; 1 371,16 лв.- наказателна лихва за периода ***- ***; 1 639,29 лв.-
деловодни разноски, от които 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60 лв.- заемни такси и
*** лв.- възнаграждение за юрисконсулт, като погасени по давност. Претендира разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 вр.
с чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
2
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал
отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявените искове са
недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от провеждането им, доколкото
изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 10.09.2019г. В тази връзка
сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и дори да се установи действително
погасяване по давност на вземанията му, то разноските следва да останат в тежест на ищеца.
В условия на евентуалност ответникът релевира доводи и за неоснователност на заявената
претенция. Поддържа, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение. В случая ищецът не оспорва неизпълнението по сключен
договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право
на принудително изпълнение. Предвид горното, ответникът моли да се постанови решение,
с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК –за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
случай че се уважи предявения иск и се присъдят в полза на ищеца разноски, ответникът
счита, че решението следва да съдържа и посочване на банкова сметка, по която да се
преведат същите. На следващо място, в случай че съдът уважи частично иска, прави
изявление за прихващане на присъдените разноски в полза на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от материалите по изпълнително дело №605 /
2012 г. на ЧСИ А.А., че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело № 12102/2012 г. по описа на РС- Пловдив е издаден на 07.08.2012
г. в полза на „Банка ДСК” ЕАД изпълнителен лист, по силата на който длъжникът А. В. е
осъден да заплати на банката- кредитор сумата от 10 000 лв.- дължима главница по договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от ***; сумата от 1 308,85
лв.- лихва за периода *** - ***; сумата 183,48 лв. - наказателна лихва за периода ***- ***;
законната лихва от *** до изплащане на вземането; 231,05 лв.- заплатена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, 60 лв.- заемни такси и 512 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
На същата дата в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издаден и изпълнителен лист, въз
основа на заповед №7478/03.08.2012г. по ч. гр. д. №12103/2012г. на ПРС, с който ищецът е
осъден да заплати на банката сумата 32 609,45 лв.- дължима главница по договор за кредит
за текущо потребление от ***, сумата от 3 624,03 лв.- лихва за периода *** - ***, сумата 1
371,16 лв.- наказателна/санкционираща лихва за периода от *** до ***, ведно със законната
лихва от *** до изплащане на вземането, 753,29 лв.- съдебни разноски за държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, 60 лв.- заемни такси и *** лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД с вх. № 6203/*** и въз основа на горните
3
изпълнителни листове е образувано изпълнително дело №605/2012г. по описа на ЧСИ А.А.,
рег.№***, с длъжник- А. В.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
посочил способ за принудително изпълнение за събиране на вземането- налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Хелт Фуудс” с ЕИК *********. Поискал е
също да се насрочи дата за опис на движими вещи в дома на длъжника, да се наложи
възбрана върху всички придобити от него недвижими имоти, запор върху дялове в
търговски дружества и вземания, каквито се установят при съответните справки, както и се
предприемат всички, предвидени в ЗЧСИ, мерки за събиране на вземането. По
изпълнителното дело са изпратени искания за справки до ОДП- Пловдив и до ТД на НАП за
предоставяне на информация относно банкови сметки на длъжника, декларирани от него
недвижими имоти и МПС, наличието на трудови договори и др. С молба вх.
№2364/26.04.2013 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е отправено искане за
конституирането на дружеството като взискател по изпълнителното дело. Посочва се в
молбата, че въз основа на договор за покупко- продажба на вземания от 22.11.2012 г. „Банка
ДСК” ЕАД е цедирала, в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. вземането си от А. В. в
качеството му на кредитополучател. С молба от 16.02.2017 г. дружеството- взискател е
поискало да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника по изп. дело №605/2012
г., които са открити на негово име в „Банка ДСК” ЕАД. На 29.03.2019 г. по делото е
постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която уведомява ЧСИ, че на 28.09.2018 г. е
сключило договор за цесия с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по силата на който
посоченото дружество му е цедирало вземането си към длъжника по изпълнителното дело.
На основание чл. 429 от ГПК, моли да бъде конституирано като взискател по делото въз
основа на сключения договор за цесия, като по тази молба няма произнасяне от ЧСИ. С
резолюция от същата дата върху коментираната молба СИ е отбелязал, че делото подлежи на
прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С постановление изх. №6466/10.09.2019 г. на ЧСИ
А., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изп. дело
№605/2012 г. е прекратено. Посочва се в постановлението, че последното изпълнително
действие по делото е било извършено на дата 16.02.2017г., след което в продължение на
повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
С определение №1567/24.06.2022 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото,
съобщен на страните и приет в съдебно заседание на 20.10.2022 г. за окончателен доклад,
като е счел, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.439 ГПК. Така определената
правна квалификация в случая е неправилна. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК,
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но при този иск длъжникът може да се
позовава само на факти настъпили след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а настоящата хипотеза не е такава. В случая ищецът
заявява, че не съществува вземането на ответника за сумите- предмет на издадените
4
изпълнителни листове, като се позовава на изтекла в хода на изпълнителното производство
погасителна давност, и твърди още, че заповедите за изпълнение, въз основа на които са
издадени изпълнителните листове, не са влезли в сила, тъй като не са му връчени. С оглед
въведените фактически твърдения и формулиран петитум, следва да се приеме, че са
предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
които се явяват допустими- същите могат да бъдат предявени преди връчване на заповедта
за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има
интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато
кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на
производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането. До изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
вземането не съществува. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК- оспорва се вземането по издадената заповед за изпълнение с възражения, че
то не съществува и тези възражения са направени пред съд /в този смисъл решение № 76 от
07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. ІV г.о. ВКС, решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. №
7030/2014 г., IV г.о. ВКС, определение №318/09.07.2019г. по ч.гр.д. №2108/2019г. на ВКС/.
Макар посочената в определението от 24.06.2022г. правна квалификация на претенциите да
е неточна, то това не се отразява на извършения доклад и разпределената с него
доказателствена тежест в процеса- ищецът следва да установи, че процесните вземания са
погасени по давност; в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземанията си, а
с оглед релевираните възражения- и съответните юридически факти, довели до прекъсване
или спиране на давността.
По делото се установи, че кредиторът „Банка ДСК” ЕАД се е снабдил със заповеди за
незабавно изпълнение, издадени на 03.08.2012г. по ч. гр. д. №12102/2012г. и ч. гр. д.
№12103/2012г. по описа на РС-Пловдив, както и с изпълнителни листове срещу ищеца А. В.
за парични вземания, произтичащи от договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит от 04.12.2007г. и съотв. договор за кредит за текущо потребление от
01.10.2008г.
Не е спорно, че по силата на изпълнителните листове, издадени въз основа на
заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, А. В. е осъден да заплати
гореописаните суми, както и че е било образувано на 30.10.2012 г. изпълнително
производство за принудителното събиране на вземанията- предмет на исковете, като
първоначален взискател по изпълнително дело №605/2012г. на ЧСИ А. е „Банка ДСК” ЕАД,
а длъжник- ищецът.
Не е формиран спор между страните и по отношение на обстоятелствата, че
процесните вземания са прехвърлени от банката- кредитор на „ОТП Факторинг България“
ЕАД въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 22.11.2012 г., след което последно
посоченото дружество, в качеството на цедент, е прехвърлило чрез договор за цесия от
28.09.2018 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземанията,
5
съдържащи се в приложение към договора, в т.ч. процесните, при което и с оглед
настъпилото частно правоприемство ответникът се явява нов кредитор по вземанията по
издадените изпълнителни титули и се легитимира като носител на спорното материално
право.
Спорен между страните е въпросът погасени ли са по давност вземанията на ответното
дружество, като при преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе
предвид налице ли са обстоятелства, които да прекъснат течението на този срок.
В случая заповедите за изпълнение по чл.417 от ГПК са издадени за главница,
договорна лихва, наказателна лихва, за законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, както и за направените в заповедното производство разноски. По
отношение на главницата следва да се приложи общият давност срок, регламентиран в
чл.110 от ГПК, а по отношение на лихвите – краткият тригодишен по чл.111, б „в“ от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
В мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
год. на ОСГК на ВКС е посочено, че погасителната давност в изпълнителния процес се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В конкретния случай, доводите на ищеца за погасяване процесните вземания, поради
изтичане в хода на изпълнителното производство на предвидената в закона давност, се
явяват основателни, тъй като не се доказва безспорно поискването и съответно-
извършването на действия по принудително изпълнение, които са от категорията на
изброените по-горе такива, годни да прекъснат давността.
Както се посочи, установява се от материалите по изпълнителното дело, че същото е
било образувано на ***, след което е проучено имуществото на длъжника, като за целта са
изпратени от ЧСИ искания за справки до ТД на НАП- Пловдив и ОДП- „Пътна полиция”.
След молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят не е поискал и не
са били извършвани по инициатива на ЧСИ други изпълнителни действия до 16.02.2017 г.,
6
когато е подадена молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, съдържаща искане за налагане
на запор на банковите сметки на длъжника. Следователно, изпълнителното производство
следва да се счита прекратено ех lege на 30.10.2014г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Последицата от настъпването на перемцията е, че след прекратяването на изпълнителния
процес по право, извършените действия по изпълнението не пораждат правни последици, а
направените от взискателя искания или служебно предприетите от СИ действия за
реализиране на изпълнителен способ не прекъсват погасителната давност за вземането. С
оглед на това, изпълнителните действия по делото след 30.10.2014г. спрямо длъжника В. се
явяват невалидни, тъй като са извършени в хода на вече прекратено по закон изпълнително
производство, а като невалидни те не биха могли да произведат като желана правна
последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането. Дори да се
приеме за валидно извършеното действие от взискателя по подаване молбата от 16.02.2017г.
за запор на банковите сметки на длъжника В., то след посочената дата няма по делото нито
едно извършено изпълнително действие. Считано от тази дата до датата на подаване на
исковата молба в съда е изтекъл период от повече от пет години, в който не е установено
прекъсване на давността /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/.
Следователно, от който и момент да се приеме, че започва да тече погасителната давност-
било от 30.10.2014г. /след прекратяването по право на изпълнителното производство/ или от
16.02.2017г. същата е изтекла на 30.10.2019г. или на 16.02.2022г и вземанията по издадените
заповеди за изпълнение и изпълнителни листове по ч. гр. д. № 12102/2012 г. и ч. гр .д. №
12103/2012г. на ПРС за главници са погасени по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 119
от ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от
него акцесорни вземания по изпълнителния титул –за лихви и разноски.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер на 2 064,90 лв. - за заплатена държавна такса.
На упълномощения от ищеца адвокат, осъществил процесуалното му представителство
по делото в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се определи адвокатско
възнаграждение. В случая, с оглед защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към датата на приключване на устните състезания по делото преди изменението
в ДВ бр. 88/04.11.2022г./, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение
за една инстанция възлиза се в размер на 2076,18 лв. или 2 491,42лв. с ДДС. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори”
последно посочената сума, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ на ищеца.
По изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, че А. А. В., ЕГН
***, с адрес- ***, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, район „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, бул.“Рачо
Петков- Казанджията“ №4-6, следните суми: 10 000 лв.- главница по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на *** от ***; 1 308,85 лв.- лихва за
периода *** - ***; 183,48 лв.- наказателна/санкционираща лихва за периода *** - ***;
законна лихва от *** до изплащане на вземането; 231,05 лв.- разноски за държавна такса, 60
лв.- заемни такси и 512 лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден на
*** в полза на *** ЕАД изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 12102/2012г. на РС- Пловдив, както и сумите: 32 609,45 лв.- главница по
договор за кредит за текущо потребление от ***; 3 624,03 лв.- лихва за периода ***- ***; 1
371,16 лв.- наказателна/санкционираща лихва за периода ***- ***; ведно със законната лихва
от *** до изплащане на вземането; сумата 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60 лв.-
заемни такси и *** лв.- възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от *** в полза на *** ЕАД въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на РС- Пловдив, вземанията по които
изпълнителни листове са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
цесия, сключен на ***, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, район „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, бул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, да заплати на А. А. В., ЕГН ***, с адрес- ***, със съдебен адрес- ***,
сума в размер на 2064,90 /две хиляди шестдесет и четири лв. и деветдесет ст./ лв. -
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, район „Витоша“, ЖК „Малинова долина“, бул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, да заплати на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори”, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 2 491,42 /две хиляди четиристотин
деветдесет и един лв. и четиридесет и две ст./лв., представляваща адвокатско
възнаграждение /с ДДС/ за оказана безплатна правна помощ на ищеца А. А. В., ЕГН
**********, по гражданско дело №594/2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8