Определение по дело №858/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. К. З. и Р. И. З. ,двамата от гр.Б. Ч. пълномощника им А.С. против разпореждане №5743/27.12.2012г. на РС-Р. по чгр.д.№1431/2012г.,с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение против К. К. А. от гр.Р. за сумата 36 000лв по запис на заповед от 06.12.2007г. ,както и за разноските по заповедното производство в размер на 2720лв.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт като се твърди,че изводът на РС за недействителност на записа на заповед е неправилен.Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В съответствие с чл.418 ал.4 ГПК не е извършено връчване на частната жалба на длъжника.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК във вр. с чл.418 ал.4 ГПК от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу валиден обжалваем съдебен акт.

В съответствие с правомощията си по чл.278 ГПК въззивният съд разгледа жалбата по същество и след преценка на доказателствата и приложените съдебни книжа ,я намира за неоснователна по следните съображения:

Частните жалбоподатели са подали заявление пред РРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК срещу издателя на менителничния ефект - К. К. А. за сумата 36 000лв с падеж 06.03.2008г. Установява се от приложения към заявлението запис на заповед ,че на 06.12.2007г. в гр.Б. издателят на ценната книга- К. К. А. се е задължил в качеството на заемател неотменимо и безусловно да плати без разноски и без протест до 06.03.2008г. на заповедта на И. Л. З. в качеството на заемодател сумата от 36 000лв ,платима на падежа или на предявяване на записа на заповед преди крайния срок .Кредиторът –носител на права по менителничния ефект И. З. е починал на 23.02.2012г. и заявителите /жалбоподатели пред настоящата инстанция/ са негови законови наследници .Това обстоятелство се установява с представеното със заявлението удостоверение за наследници на Иван З.. За да отхвърли заявлението в обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че представеният запис на заповед е недействителен,понеже съдържа данни за наличието и правната природа на каузално правоотношение между длъжника като издател и наследодателя на заявителите като поемател по менителничния ефект.За да обоснове този извод РС се е позовал на съд.практика –решение на ВКС –І т.о. по т.д.№29/2009г. ,според което ако поетото със записа на заповед обещание за безусловно плащане на парична сума е обвързано със съществуването на кауза ,то и менителничният ефект е недействителен. По този въпрос е налице противоречива съд.практика –така в определение №578/16.07.2010г. по ч.т.д.№517/2010г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. е прието ,че добавката в съдържанието на записа на заповед за естеството на каузалното правоотношение ,по повод на което е издадена посочената ценна книга не опорочава формата на документа с оглед съдържанието му по чл.535 ТЗ и безусловността на задължението на издателя.Именно създадената противоречива практика на ВКС по въпроса за действителността на записа на заповед когато в съдържанието му е добавен факултативен елемент относно каузалното правоотношение ,е дала основание за образуване на тълкувателно дело №4/2013г. по описа на ВКС,ГК и ТК за приемане на тълкувателно решение.Доколкото висящността на производството по посоченото тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящето производство , въззивният съд дължи произнасяне по същество по повдигнатия с жалбата въпрос за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради неправилно приложение на закона относно действителността на записа на заповед. Настоящият състав на БлОС застъпва становището ,залегнало в горепосоченото определение на ІІ т.о. ,че добавянето на каузата в съдържанието на записа на заповед не обуславя неговата недействителност. С чл.535 ТЗ е установено задължителното формално съдържание на записа на заповед,но не е въведена забрана да съдържа данни за естеството на каузалното правоотношение, чието обезпечение се гарантира с менителничния ефект .В правната доктрина /така акад.Л.Василев-„Българско облигационно право –ІІ част / се приема, че менителничният ефект трябва да съдържа изрично посочените в закона клаузи,а клаузите по други въпроси се считат за ненаписани.Т.е. наличието на факултативни клаузи не опорочава записа на заповед и не води до недействителност ,а се счита че тези клаузи все едно не са написани в документа. Посочването на каузалната сделка в записа на заповед не накърнява безусловността на задължението на издателя на записа на заповед да плати определена сума пари на заповедта на ремитента .В крайна сметка относно исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземане ,за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл.417 т.9 ГПК в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема , че ищецът е длъжен да посочи и докаже каузалното правоотношение ,във връзка с което е издаден записа на заповед.Щом в исковото производство кредиторът трябва да посочи и да докаже каузалното правоотношение би следвало да се приеме ,че посочването му като факултативен елемент в съдържанието на записа на заповед не опорочава действителността на менителничния му ефект.По този въпрос съображенията на въззивния съд не съвпадат с изложените от първоинстанционния ,но постановеният с обжалваното разпореждане резултат е правилен и следва да се потвърди по други съображения. Кредитор /ремитент/ по записа на заповед е лице,различно от заявителите.Макар да се удостоверява ,че те са негови законови наследници, менителничният ефект не ги легитимира като безспорни носители на паричното вземане.И по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС ,поради която е включен в предмета на посоченото по-горе тълк.дело по т.4 б.4г” .Решаващият състав на въззивния съд изразява разбирането,че не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,ако документът ,на който заявителите се позовават /в случая запис на заповед/ не ги сочи като кредитори. Материално приемство в правата на носителя на вземането в заповедното производство не може да се доказва ,доколкото то може да произтича от различни ЮФ- наследяване по закон, но и по завещание, както и на основание сделка /напр. с договор за цесия/. При джиро на запис на заповед /индосамент/ също е налице материално приемство въз основа на едностранна сделка на издателя –джирант за прехвърляне на правата материализирани в менителничния ефект на трето лице-джиратар.Но в този случай възможността за снабдяване на джиратаря със заповед за изпълнение произтича пряко от записа на заповед ,тъй като с материализираното в него джиро се удостоверява право на джиранта като кредитор .А в настоящия случай става дума за материално приемство,което не се удостоверява от самия документ по чл.417 ГПК,а подлежи на доказване и може да е спорно /напр. във вр.с отказ от наследство и пр./ По изложените съображения въззивният съд приема,че макар да са установили качеството си на законови наследници на ремитента –кредитор ,жалбоподателите не са летимирани да искат заповед за незабавно изпълнение срещу издателя на записа на заповед ,тъй като документът не ги сочи като кредитори.На това основание заявлението следва да се отхвърли както правилно е постановил РС.

Така мотивиран и на основание чл.278 ал.1 във вр. с члл.418 ал.4 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5743/27.12.2012г. на РС-Р. по чгр.д.№1431/2012г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: