Р Е Ш Е Н И Е
№ /….03.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. Т.
при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 2521 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 4320,00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на по 120,00 лв. на месец, за период от 01.02.2017г. до
31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 24.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира се и ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 648,92 лв., представляваща сбор от мораторна лихва за забава върху всяка месечна сума от по
120,00 лв., за периода от 01.03.2017г.
до 24.02.2020г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата от 2013г. е държавен служител на МВР. Със заповед от 02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи ищцата била преназначена за държавен служител в ОДМВР – Варна. За времето от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. заемала длъжността „говорител на структурите на МВР“ и старши експерт в сектор „КАПО“ към отдел „Административен“ при ***. Излага се, че до 31.01.2017г. на ищцата й е изплащана ежемесечно левовата равностойност на полагащата се храна на служители на МВР, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР. От 01.02.2017г. до датата на подаване на иска левовата равностойност на храната не била изплащана. Твърди се, че през 2015г. била издадена Заповед с номер 8121з-775/01.07.2015г. относно определяне на размера на левовата равностойност на храната за служителите на МВР за 2015г. Определеният размер на месец бил 120,00 лв. Налице е празнота в подзаконовата нормативна база, която урежда размера на левовата равностойност на храната за служители на МВР. Така служителите по реда на чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗМВР са поставени в по – неблагоприятно положение от останалите служители.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че исковете са неоснователни. Не се спори, че за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищцата е заемала длъжността „говорител на структури на МВР“ и „старши експерт в сектор „Капо“ към отдел „административен“ при ***.“ Съгласно чл. 141, ал. 1 ЗМВР има три категории служители. В чл. 142, ал. 2 ЗМВР е посочено, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда от ЗМВР, а съгласно чл. 4 на същия член, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда от ЗДС. От 2017г. служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на пар. 86 от ПЗР на ЗИД ЗМВР и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДС. Доколкото ищцата е служител по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР то за нея не следва да се прилага ЗМВР.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от представената Заповед на МВР от 02.02.2017г. се установява, че в периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е полагал труд към *** на длъжността „говорител на структури на МВР“ и „старши експерт в сектор „Капо“ към отдел „административен“ при ***.
За процесния период е в сила Заповед с номер 8121з – 58 от 09.01.2017г. на МВР, от която се установява, че министърът на вътрешните работи е определил на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по пар. 86 ПЗР ЗИДЗМВР да се изплаща левова равностойност на храната в размер на 120,00 лв. месечно. Със Заповед номер 8121з – 44/16.01.2018г. е определена левова равностойност на храната в размер на 120,00 лв. месечно за служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР. Изложеното правно положение се е запазила и при действието на Заповед с номер 8121з-1464/31.12.2019г.
Единственият спорен въпрос по делото е дължи ли се на ищцата сумата от 120,00 лв. на месец за храна, въпреки, че нейната длъжност е изключена от действащите в процесния период Заповеди на министъра на МВР в този смисъл.
Задължението за заплащане на храна на служителите на МВР е уредено в чл. 181 ЗМВР. В ал. 1 е посочено, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Посочено е още, че размерът на сумите, условията и редът за предоставянето им се определя ежегодно със Заповед на министъра на вътрешните работи. Що е то служител на МВР е посочено в чл. 142 ЗМВР. Служители на МВР са: 1)държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни служители; 3). лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 от чл. 142 ЗМВ в уредено, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. Т.е. и за тях следва да се дължи левовата равностойност за храна, доколкото чл. 181, ал. 3 посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата равностойност. От така изложеното съдът достига до извод, че за всеки един служител на МВР се дължи безплатна храна или се осигурява левовата й равностойност. В действителност в издадените Заповед с номер 8121з – 58 от 09.01.2017г., Заповед номер 8121з – 44/16.01.2018г. и Заповед с номер 8121з-1464/31.12.2019г. на министъра на МВР не е посочено, че на лицата по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР следва да се изплаща левова равностойност на храна от 120,00 лв. Съдът намира, че при издаването на заповедите не е нарушена законовата разпоредба, която дава възможност и служителите по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да получават такава парична добавка към своята заплата, доколкото за тях се прилага освен Закона за държавния служител и чл. 181, ал. 3 ЗМВР. Това е така, тъй като в пар. 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР е посочено, че при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Разпоредбата е в сила от 01.02.2017г., който момент предхожда периода на исковата претенция. Следователно, ако съдът приеме, че въпреки изложеното се дължи отделно от това и месечно заплащане на сумата от по 120,00 лв. за храна, ще постави служителите по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в ситуация, при която получават средства за безплатна храна два пъти. За сметка на това останалите служители в МВР ще получават средства за безплатна храна само веднъж. Това неравнопоставено състояние не може и не трябва да бъде допускано. Както съдът сподели по – горе. Не е налице пропуск в издадените от министъра Заповеди, с които се определя размерът на заплащането за храна на служителите в МВР, тъй като средствата за храна са включени към основното трудово възнаграждение на служителите по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предвид това исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответната страна сторените от последната разноски
в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, да бъде постановено решение,
по силата на което ответникът ***, да бъде осъден да заплати в полза на ищцата И.С.М.,
ЕГН **********, сумата от 4320,00 лв.,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120,00
лв. на месец, за период от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 648,92 лв., представляваща сбор от мораторни лихви за забава върху всяка месечна сума от по
120,00 лв., за периода от 01.03.2017г.
до 24.02.2020г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ***, сумата от 150,00 лв., представляваща сторените от ответната страна разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................