Р Е Ш Е Н И Е
39 05.03.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Пети февруари 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 301 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по смисъла на чл. 240,
ал.1 ал.2, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД, във
връзка с чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез
юрисконсулт Н.А.С., срещу Л.С.М.,***, в която сочат, че на 28.09.2014г. между
„Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника Л.С.М., като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 418924, с което Л.М. е удостоверил,
че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуален
договор, както и с общите условия, приложими към него. Ищцовото дружество
твърдят, че М. е получил стандартен европейски формуляр, по смисъла на чл.5 от ЗПК, със съдържание съгласно Приложение № 2 от същия закон, което определя
индивидуалните условия на кредита. В исковата молба се сочи, че с подписването
на процесния договор „Аксес Файнанс“ ООД са се задължили да предоставят на М.
револвиращ кредит в максимален размер от 200,00лв, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Аксес Файнанс
/Ай Карт/Виза, а М. се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. На ответника му е предоставена кредитна карта, издадена от
„Интер Карт Файнънс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН -кода за
ползване на картата. Ищците твърдят, че Л.М. е усвоил сума в общ размер на
200,00лв., като дължимата главница към датата на предявяване на исковата молба
възлиза на 199,41 лв. Сочи се, че върху усвоения размер на кредита М. дължи
дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва, която възлиза на сумата
от 111,26 лв, дължима за периода от 12.10.2014г. – датата на първата транзакция
по кредитната карта, до 07.01.2017г. – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Ищците твърдят още, че ако М., в качеството си на
кредитополучател, не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
сключения договор за кредит, същият се задължава да предостави на кредитодателя
в срок от 3 дни след падежа, обезпечение чрез поръчителство, за което се
сключва договор за поръчителство със срок от 30 дни, като задължението за
обезпечение чрез поръчителство, възниква при всеки отделен случай на забава на
плащане на текущо задължение на падежа. Ищците твърдят, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят М. се е
съгласил да дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за съответния месец. Твърдят, че
неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението от 6-то
число на месеца, в който не е погасено задължението до 5-то число на следващия
месец за текущото задължение. Сочи се, че начислената неустойка за неизпълнение
на договорно задължение от страна на М. възлиза на сума в размер на 203,14лв.
Според ищците, ответникът М. дължи на дружеството разходи за действия по
събиране на задължението за сумата от 2,50лв. за всеки ден от заплащане на
сумите, както и такса в размер на 120,00лв., която включва разходите на
кредитодателя за дейността на негов служител, осъществил и администрирал
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя М.. В
исковата молба се сочи, че общият размер на разходите за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение възлиза на сумата от 232,50 лв., която сума е
начислена, съгласно чл. 10а от ЗПК и няма характер на неустойка. Претендира се
и мораторната лихва върху главницата, възлизаща на сумата от 14,83 лв., за
периода от 07.01.2017г., когато цялото задължение е станало предсрочно
изискуемо, до 29.09.2017г.- датата на предявяване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като се
претендира и законната лихва върху главницата, от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
дължимите суми.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД молят съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че дружеството- ищец имат срещу ответника
Л.М. вземания, възлизащи на сумата от 199,41 лв. - главница по договор за
кредит „Бяла карта“ № 418924 от 28.09.2014г., сумата от 111,26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2014г. до 07.01.2017г.,
сумата от 203,14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 232,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, мораторната лихва върху непогасената главница, в размер на 14,83
лв., за периода от 07.01.2017г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита до 29.09.2017г. – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпъленение, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението – 03.10.2017г., до окончателно изплащане на дължимите
суми.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
Прилагат следните писмени доказателства в копие: Договор
за кредит „Бяла карта“ от 28.09.2014г.; Приложение № 1 към Договор за кредит
„Бяла карта“ с КИД 418924 от 28.09.2014 г.; Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.; Извлечение от Приложение № 1 от
16.08.2017г., към Рамков договор – 2 листа.
В законоустановения срок особеният представител на ответника Л.С.М.,
адвокат Р.К. от ПзАК, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи,
че предявеният иск е допустим, но е неоснователен, като оспорва изцяло
повдигнатите в петитума искания. Твърди, че едновременната претенция за
мораторна лихва и неустойка е незаконна, въпреки обстоятелството, че и двете са
договорени. Не се противопоставя да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба писмени доказателства.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител, постъпила е молба от процесуалния представител адвокат А.Б.
– Д. от САК.
Ответникът Л.С.М. е представляван от особения му представител- адвокат Р.К.
от ПзАК.
По делото е приобщено ч. гр. дело № 910/2017 г., по описа на Районен съд
Панагюрище.
С протоколно определение от 30.05.2019 г., по делото са конституирани като
трето лице- помагач на страната на ищеца, дружеството „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф. 4,
представлявано заедно и по отделно от изпълнителните директори Н.С.и М.Д..
От представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на
28.09.2014 г., между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Л.С.М. се установява, че
предмет на договора е револвиращ кредит, в максимален размер от 200,00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access
Finance /iCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне, съгласно условията на договора. Страните са се споразумели, Л.С.М. да
може по всяко време да усвоява сумата от главницата, до максималния размер на
кредитния лимит, като следва да заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение, дължимо за предходния месец.
Съгласно договора, срокът на кредита е 2 години, с фиксиран годишен лихвен
процент на заема 43,2%, като върху усвоения размер на кредита, Л.С.М. е дължал
дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата е изчислена всеки ден
върху усвоената и непогасената главница и изчислението й се приема, че
календарният месец е с продължителност от 30 дни.
Съгласно договора, общата сума, дължима от Л.С.М., съгласно чл.11, ал.1,
т.10 от Закона за потребителския кредит, представлява сбора от сумите:
усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси, за ползване на картата, посочени в тарифата, годишен процент на
разходите – 45,9%, като се вземат предвид и допусканията: че Л.С.М. е щял да
изпълнява своите задължения в съответнствие с условията и сроковете по договора
и пълният размер на кредита е усвоен
незабавно, като лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези
усвоявания и погасявания на главницата, съгласно клаузите, предвидени в
договора за кредита.
Съгласно договора, страните са уговорили, че ако кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3 дни,
след падежа на вноската, да предостави допълнително обезпечение – поръчител,
който да отговаря едновременно на няколко условия, а именно: да е лице над 21
години, с минимален осигурителен доход от 2000,00 лв., да работи от минимум 6 месеца
по трудово правоотношение, по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ, да не е поръчител или кредитополучател по
друг активен договор за паричен заем и да има служебна бележка от работодателя.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (Цесия)
сключен на 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ ООД
са сключили договор, съгласно който на ищците са прехвърлени вземания по сключени
между продавача и негови клиенти договори за потребителски кредити „Бяла карта“,
както и сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и негови клиенти, договори за
потребителски кредити „Бяла карта“, ведно с привилегиите и другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приложение №1 на
този договор. От приложеното
извлечение от Приложение №1 е видно, че ответникът Л.С.М. е вписан в Приложение
1 под № 23 от 28.09.2014 г.
Видно от приложения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 03.05.2019г. между дружеството- ищец и третото лице-
помагач на страната на ищеца- „А.з.с.н.в.“ЕАД, е, че продавачът е прехвърлил на
купувача всички вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и
Търговския закон, потребителски кредити по реда на Закона за потребителския
кредит и договори за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, които ищците са придобили от банки и небанкови
финасови институции. Посочено е,че вземанията са конкретизирани в Приложение №1
към договора.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което на 11.10.2014 г., по картата на
Л.С.М. е предоставена сумата от 200,00 лв. По кредита, съгласно заключението,
са направени плащания за погасяване на главницата, през периода от 20.10.2014
г. до 08.05.2015 г. Вещото лице е изчислило, че размерът на остатъчното
задължение на Л.С.М. по Договор за паричен заем № 418924 от 28.09.2014 г. по
пера, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.10.2017 г.и към момента на изготвяне на заключението, е
еднакъв, възлиза на сума в общ размер на 759,27, от които главница в размер на
199,41 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 20 от
Договора, в размер на 203,14 лв., разходи за събиране, по чл. 21, ал.5 от
Договора, в размер на 232,50 лв., договорна лихва, за сумата от 111,26 лв. и
законна лихва за периода от 07.01.2017
г. до 10.08.2017 г., в размер на 12,96 лв.
По делото се установи, че кредитодателят „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент и
„А.з.к.н.п.з.“ ООД са сключили договор, съгласно който на ищците са прехвърлени
вземания по сключени между продавача и негови клиенти договори за потребителски
кредити „Бяла карта“, както и сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и негови
клиенти, договори за потребителски кредити „Бяла карта“, ведно с привилегиите и
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в
Приложение №1 на този договор.
От своя страна, съгласно приложения по делото Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (Цесия), сключен на 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД,
като цедент и „А.з.к.н.п.з.“ ООД са сключили договор, съгласно който на ищците
са прехвърлени вземания по сключени между продавача и негови клиенти договори
за потребителски кредити „Бяла карта“, както и сключени между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и негови клиенти, договори за потребителски кредити „Бяла
карта“, ведно с привилегиите и другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, посочени в Приложение №1 на този договор. Съгласно приложеното
извлечение от Приложение №1 се констатира, че ответникът Л.С.М. е вписан в
Приложение 1 под № 23 от 28.09.2014 г.
Съдът приема, че предявеният от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу Л.С.М., установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че
между дружеството -ищец и М., съществува облигационно правоотношение, съгласно
което ответникът дължи на дружеството- ищец заплащането на сумата от 199,41 лв. - главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
418924 от 28.09.2014г., сумата от 111,26 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 12.10.2014г. до 07.01.2017г., мораторна лихва върху непогасената
главница, в размер на 14,83 лв., за периода от 07.01.2017г. – датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до 29.09.2017г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 03.10.2017г., до
окончателно изплащане на дължимите суми.
Съдът счита, че следва да отхвърли предявената претенция
за заплащане на сумата от 203,14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и сумата от 232,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение.
Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Така с претендирането на разходи за събиране на
вземането и неустойка, на практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост
на практика е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че подобна клауза
противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел- да се присъди още едно обезщетение за забава.
Съдът споделя схващането, че уговорката за неустойка при непредставяне на
поръчителство е принципно нищожна.
Съгласно съдебната практика, тези клаузи са нищожни, включително и с оглед
ориентировъчните критерии, заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г., по ТД № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Тези клаузи противоречат на добрите нрави, съставляват и
неравноправни такива по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 от Закона за защита на
потребителите. Отрича се договорния характер на поръчителството или банковата
гаранция като обезпечения, като същевременно не се обезпечава по никакъв начин
изпълнението на главното задължение на длъжника -да върне заетата сума и
възнаграждението за това. Условието за дължимост е не неплащане на това
задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично
такова- срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация.
Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на
задължението за непредставяне на обезпечение. Възникването на неустоечното
задължение е самоцел на кредитора. Тук следва да се отбележи, че определената
по чл.3, ал.2, изр. първо неустойка по размер надвишава почти два пъти размера
на възнаградителната лихва по договора, но за разлика от нея и от останалите
разходи по договора, не подлежи на пропорционално намаление при предсрочно
погасяване на главницата.
От чл.8, §1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно,
че преди сключването на договора за кредит, кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар, е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите- членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити- в този смисъл § 40-43 от Решение от
27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. От тук следва, че
клауза, която предвижда да се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител,
което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства и опасността от
свръхзадлъжнялост на кредитополучателя се увеличава. Целта е, ако има съмнение
в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се отпусне кредита, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата. Задължението за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита, произтича от
разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и
с оглед целите на Директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигне неоснователно обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля закона, тъй като
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва и се заобикаля и нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
От друга
страна, съобразно императивното
правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума, за времето на забавата, каквато в
случая е претендирана наред с вземането за разходи по събирането на кредита. Така с уговарянето на такса разходи, на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост на практика е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че
подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от
закона цел- да се присъди още едно обезщетение за
забава. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя – изпращане на смс-и,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, посещения и други, по естеството си са такива по управление на кредита.
Поради това заплащането им от кредитополучателя, влиза в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, следва да бъде
осъден ответника Л.С.М. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД сторените съдебно-деловодни
разноски, съобразно с уважената част от иска, в общ размер на 226,48лв., която
сума представлява сбор от държавна такса по настоящото гражданско дело в размер
на 8,53лв., държавна такса по ч. гр. дело № 910/2017г. по описа на Районен съд
Панагюрище в размер на 8,53лв., адвокатско възнаграждение в размер на 90,04лв.
по настоящото гражданско дело, 17,05лв.- адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 910/2017г. по описа на Районен
съд Панагюрище и сумата от 102,32лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно
– счетоводната експертиза.
Така мотивиран и на
основание чл. 240, ал.1
ал.2, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД, във връзка
с чл. 422 и сл. от ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., третото лице-
помагач на страната на ищеца- „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***,
представлявано заедно и по отделно от изпълнителните директори Н.С.и М.Д. и Л.С.М., с ЕГН-**********,***, че Л.С.М. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД, заплащането на сумата от 199,41 лв.(сто деветдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки) - главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
418924 от 28.09.2014г., сумата от 111,26 лв.(сто и единадесет лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2014г. до
07.01.2017г., мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на 14,83
лв.(четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), за периода от 07.01.2017г.
– датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до 29.09.2017г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
03.10.2017г., до окончателно изплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., срещу Л.С.М.,
с ЕГН-**********,***, установителен иск за сумата от 203,14 лв.(двеста и три
лева и четиринадесет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и сумата от 232,50 лв.(двеста тридесет и два лева и петдесет
стотинки) – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
ОСЪЖДА Л.С.М., с ЕГН-**********,***,
да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сторените съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 226,48лв.(двеста двадесет и шест лева и
четиридесет и осем стотинки), съразмерно с уважената част от иска, която сума
представлява сбор от държавна такса по настоящото гражданско дело в размер на
8,53лв.(осем лева и петдесет стотинки), държавна такса по ч. гр. дело №
910/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище в размер на 8,53лв.(осем лева и
петдесет стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на 90,04лв.(деветдесет
лева и четири стотинки) по настоящото гражданско дело, 17,05лв.(седемнадесет
лева и пет стотинки)- адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 910/2017г. по описа на Районен
съд Панагюрище и сумата от 102,32лв.(сто и два лева и тридесет и две стотинки)-
възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: