Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260585
26.04.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на тридесет
и първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №652/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по две
отделни въззивни жалби на „Хармония 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Ген. Кесяков“
№17, представлявано от Н. К. В.,
подадени съответно от
управителя и от
процесуалния представител на
дружеството адв. И. С., против Решение №261745 от 17.12.2020г., постановено
по гр.д. №12827/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., в
частите му, с които
дружеството е било
осъдено да заплати на
всеки от ищците
Е.Б.А.,
ЕГН **********, и В.К.А., ЕГН **********, сума от по 4800.00 лева- главница,
представляваща обезщетение в размер на половината от средния пазарен наем,
дължима на всеки от ищците, за ползване
без правно основание на сграда с идентификатор 56784.258.392.1 по КК и КР на
гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от подаването на
исковата молба- 31.07.2019 г. до
окончателното им заплащане.
В
жалбите се излагат доводи за неправилност
на решението в посочените
части, като се иска
отмяната му и отхвърляне на исковете.
Постъпил е
отговор на жалбите от въззиваемите страни по тях Е.Б.А., ЕГН **********, и В.К.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им
по делото адв. В. И., с който жалбите
се оспорват и се иска
потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са
подадени в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивните жалби доводи, както
и при служебна проверка за допуснато
при постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе
по правния спор между страните,
с който е
сезиран.
В
обжалваната част на
решението първоинстанционният
съд е бил
сезиран с искове
с правно основание
чл.59, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, като ищците
Е.Б.А.,
ЕГН **********, и В.К.А., ЕГН **********,
искат
постановяване на решение,
с което ответникът „Хармония
2018“ ЕООД да бъде осъден да им
заплати средния пазарен наем за ползването
без основание за периода за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. на собствения
им недвижим имот- сграда с идентификатор 56784.258.392.1 по КК и КР
на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***.
От фактическа страна
по делото няма спор, а и
се установява от приложените писмени
доказателства, че ищците
са собственици на сграда с идентификатор 56784.258.392.1 по КК и КР
на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***,
както и че с
договор за наем от 30.04.2018г. същите
са я отдали под наем на дружеството
„Хармония 2016“ ЕООД,
управител и едноличен собственик на капитала
на което е Н. К. В.. Договорът
е сключен за
срок от четири
години. Не се спори
и че между ищците и
наемателя „Хармония 2016“
ЕООД е налице висящ
съдебен спор по предявен от
ищците иск с правно
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД
за връщане на държането на
имота поради прекратяване на договора
за наем, като при извършена от настоящия състав на съда справка
в деловодната програма
на съда се установи,
че искът е бил предявен на
31.01.2019г.
Ищците твърдят, че от началото на
м. април 2019г. имотът им, който
е с предназначение и
представлява дом за стари хора,
се ползва от
ответното дружество „Хармония
2018“ ЕООД, което е със същия управител и
едноличен собственик на
капитала- Н. К. В.. Тези
твърдения се оспорват
от ответника, който твърди,
че по силата на
сключен с „Хармония 2016“
ЕООД, което стопанисва имота,
договор за изпълнение от
01.04.2019г. извършва със свой персонал дейност по
физическо обгрижване на настанените в дома
възрастни хора, като
не оспорва факта,
че получава по
банков път директно от
част от клиентите
договореното месечно възнаграждение за настаняването им.
От приложените по делото
писмени доказателства се
установява, че на
11.03.2019г. „Хармония 2018“
ЕООД, чрез управителя си
Николай К. Вършилов,
е подало заявление,
по повод на което със заповед
от 12.03.2019г. на изпълнителния директор
на Агенцията за социално
подпомагане дружеството е
вписано в регистъра за предоставяне на
социалната услуга „Дом за стари хора“. В
приложеното към заявлението описание на
социалната услуга /л.133-134/
дружеството е посочило,
че домът за стари хора
ще бъде разкрит в гр.
Пловдив, бул. „***,
като е описана
материалната му база. По
делото е
представен сключен на 01.04.2019г. между
„Хармония 2016“ ЕООД,
като възложител, и
„Хармония 2018“ ЕООД,
като изпълнител, и двете дружества представлявани от Н. К. В., договор за
изпълнение, по силата на
който изпълнителят се е
задължил да извършва
със собствен труд и
усилия дейността по
обслужването на всички
възрастни хора, домуващи
в Дом за стари
хора „Хармония“, находящ
се в гр. Пловдив, бул. „***, стопанисван
от възложителя. В чл.2
от договора е
уговорено дейността на
възложителя да започне от
01.05.2019г. Съгласно чл.3, ал.1
от договора възложителят се е
задължил да заплаща на
изпълнителя месечно възнаграждение в размер
на 20640 лв., като
в ал.2 е
уговорено, че част от дължимата сума ще постъпва
чрез директни плащания от клиентите
на възложителя по
банковата сметка на изпълнителя. По делото
са приети основно и допълнително заключение
на съдебно- счетоводна
експертиза, от които се
установява, че за м.
април 2019г. по
банковата сметка на „Хармония
2018“ ЕООД е
постъпила сумата от
общо 11206 лв., за
м.май 2019г.- 14521,46 лв. и
за м.юни 2019г.- 14621,46 лв.,
като по делото няма спор
между страните, че
посочените суми представляват директни плащания
от клиенти на дължимата цена за
услугата по настаняването
в дома. От същите
заключения се установява
и че за
м април 2019г.
дружеството „Хармония 2016“ ЕООД е декларирало
в подадената справка- декларация по
ЗДДС доставки на
обща стойност 27599,02 лв.,
за м. май 2019г.- 9300 лв. и за м. юни-
2510 лв. От представените трудови
договори /л.57-65/ и справка от ТД
на НАП
/л.204/ е видно,
че „Хармония
2018“ ЕООД е започнало
да назначава работници на
длъжност „социален асистент“
с месторабота- „Пловдив, Старчески
дом, ***“, считано
от 09.05.2019г.
С решение на СГС от
03.01.2020г. по т.д.№235/2019г. е било открито
производство по несъстоятелност на „Хармония 2016“
ЕООД, по което с определение
на съда от 12.08.2020г. е бил
одобрен на основание чл.692, ал.4
от ТЗ списък на приетите
от синдика вземания на
кредиторите /л.343-344/, в който
са били включени
и вземания на
ищците в настоящото производство Е. Б. А.
и В. К. А. в размер
на по 2750
лв. за всеки от
тях за всеки от месеците
април, май и
юни 2019г. за ползване
на недвижимия имот-
предмет на договора
за наем от 30.04.2018г.
след прекратяването му.
По делото е представен
договор от 18.06.2018г.
/л.28-29/, сключен между „Дом за
възрастни „Хармония““, представляван от Н. К. В., и Б. Г. Р.,
на втората страница от който са
положени печати на
дружествата „Хармония 2016“ ЕООД
и „Хармония 2018“
ЕООД. От показанията на св. Б. Р. се
установява, че това
е първоначално сключеният
с „Хармония 2016“ ЕООД
договор за настаняване на баща
му в дома, на който след смяната
на банковата сметка, по която се
плаща дължимата сума, е бил положен печат на „Хармония
2018“ ЕООД.
При така събраните по делото
доказателства и установената
посредством тях фактическа обстановка
настоящият състав на съда намира
за основателни твърденията на ищците,
че през процесния
период- месеците май и
юни 2019г., имотът
им фактически е бил
ползван от ответника
„Хармония 2018“ ЕООД,
на когото ползването е било предоставено от
първоначалния му наемател
„Хармония 2016“ ЕООД.
Фактът на ползването на
имота от „Хармония
2018“ ЕООД се установява
от съвкупната преценка на установените
по делото обстоятелства- дружеството
„Хармония 2018“ ЕООД още
през м. март 2019г. е заявило и регистрирало в АСП
предоставянето на социалната
услуга „Дом за стари хора“ именно
в процесния имот; в началото на
м.май 2019г. е
назначило служители на
длъжности, свързани със
същата; още от
м.април 2019г. е
започнало да получава
по банковата си сметка
всички плащания по банков
път от клиенти на дома за
предоставената им услуга по
настаняването в същия; същото се
е легитимирало пред
св. Б. Р. като страна
по сключен договор
за настаняване в дома чрез полагане
на печат и подпис на управителя
му върху същия. Тези обстоятелства
са настъпили след като
ищците по настоящото производство са предприели действия по разваляне
на сключения договор за наем на имота с „Хармония 2016“ ЕООД
и са предявили
срещу наемателя иска
по чл.233, ал.1 от
ЗЗД за освобождаването му и същите
сочат на извършено
прехвърляне на развиваната
в имота дейност и на
приходите, свързани с нея, от
дружеството- наемател „Хармония
2016“ ЕООД на
ответника в настоящото
производство „Хармония 2018“
ЕООД, които дружества
са с един
и същ управител
и едноличен собственик на
капитала. Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника,
че се намира в имота и получава
плащания от клиентите на
дома на основание договора
за изпълнение от 01.04.2019г., сключен
с „Хармония 2016“ ЕООД.
Посоченият договор е сключен
между две свързани дружества
и с оглед
на всички данни
по делото се налага извода, че целта
му е да
създаде привидност за
наличието на основание „Хармония 2018“
ЕООД да получава приходите
от извършваната в имота
дейност, като същите не постъпват
в банковата сметка на
първоначалния наемател „Хармония 2016“ ЕООД,
където биха могли
да бъдат обект на
принудително изпълнение по
претенции на наемодателите за
неплатени задължения по договора
за наем. По
делото няма спор,
че в периода преди
сключване на договора за
изпълнение от 01.04.2019г.
възложителят по него „Хармония 2016“ ЕООД
е разполагал със
съответния капацитет и
е извършвал дейността
по обслужването на настанените
в дома възрастни хора,
поради което и възлагането на тази
дейност с договор на трето лице
срещу възнаграждение е
лишено от правна
и житейска логика.
Предвид горното настоящият състав на съда намира,
че договорът за
изпълнение не отразява действителната фактическа
обстановка, а именно-
че услугата в
имота вече се
предоставя от ответника
„Хармония 2018“ ЕООД,
който в действителност ползва
същия, и формалното му
наличие не създава
за ответника противопоставимо на
собствениците на имота основание
да упражнява фактическа
власт върху него. Не могат
да бъдат направени други изводи
от приложените по
делото преписки за извършени
проверки в имота от различни
държавни органи- ТД на
НАП- Пловдив, РЗИ- Пловдив,
Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив, които
са приемали, че
дейността в него се извършва от
„Хармония 2016“ ЕООД. Видно
от същите, самите
проверки са извършвани
преди или след
процесния период, който
е м. май и
м.юни 2019г., поради
което и изводите
на съответните служители,
направени в тях, са
ирелевантни за спора,
а отделно от това,
доколкото същите се
основават на преценка
на представени пред
тях документи и на направени
изявления на управителя
на двете дружества, то същите нямат
обвързваща за съда сила в
настоящото производство.
По така изложените съображения
настоящият състав на съда намира, че
за процесния период- май и юни
2019г. собствения на ищците
имот е бил е ползван
без основание от ответното дружество,
което е било и недобросъвестно /управителят му
е знаел за предприетите от
ищците спрямо другото му дружество действия
за разваляне на
договора за наем поради неплащане на наемната
цена и за предявения от тях
иск за опразване на имота/.
Ползвайки имота на
ищците, без да
заплаща наемна цена,
ответникът се е
обогатил за тяхна сметка,
а ищците са
обеднели, тъй като
са били лишени
от възможността да ползват имота
си. Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки,
който се е
обогатил без основание
за сметка на
другиго, дължи да му
върне това, с което
се е обогатил,
до размера на обедняването.
За установяване на
размера на обогатяването
на ответника и
обедняването на ищците
по делото е
прието заключение на
съдебно- техническа
експертиза, според което средномесечният пазарен наем
на имота възлиза
на 4800 лв.,
поради което и за
месеците май и
юни 2019г. ответното
дружество следва да
бъде осъдено да заплати на всеки
от ищците сума
от по 4800 лв., с която
се е обогатило
без основание за тяхна
сметка.
За основателността на
предявения иск е без
значение обстоятелството, че в
производството по
несъстоятелност на „Хармония 2016“
ЕООД ищците са предявили
вземания за заплащане
на обезщетение в размер
на наемната цена за ползване
на имота за посочения
период и срещу това дружество, които са били включени
в списъка на приетите вземания. Така предявените
в производството по
несъстоятелност вземания с правно
основание чл.236, ал.2 от
ЗЗД се основават на
неизпълненото от „Хармония
2016“ ЕООД задължение
да върне имота след прекратяването на договора
за наем и на допускането в него
на ответника, като същите
и претенциите, предявени срещу
ответника в настоящото производство,
защитават един и същ
стопански интерес и се
намират в съотношение на неистинска
солидарност /двама длъжници дължат
едно и също
нещо, но когато единият
от тях плати, се погасява съответно
и задължението на
другия/. Предвид горното
претенциите на ищците спрямо
двете дружества „Хармония 2016“ ЕООД
и „Хармония
2018“ ЕООД са
алтернативни и могат
да бъдат предявени паралелно, като за основателността им има значение само
плащането по едното от
двете правоотношения /в този
смисъл- Решение №156 на
ВКС от 07.11.2018г.
по гр.д.№1223/2018г., ІІІ г.о., постановено
по казус, който не е
напълно идентичен с
настоящия, но разкрива
известни сходства, което
може да обоснове
прилагането му по аналогия/.
По така изложените
съображения обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272
от ГПК се препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от
ГПК в полза на ищците
следва да
бъдат присъдени направените
във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение. Същите
са в размер на
1700 лв., като
ответната страна е направила
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерността им, което
е основателно. Предвид
горното в полза на ищците
следва да бъдат
присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния
размер от 1132
лв., определен по реда
на Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№261745 от 17.12.2020г., постановено по гр.д. №12827/2019г., по описа на
Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., в
частите му, с които
„Хармония 2018“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Ген. Кесяков“
№17, представлявано от Н. К. В., е
било осъдено да заплати
на всеки от
ищците Е.Б.А., ЕГН **********,
и В.К.А., ЕГН **********, сума от по 4800.00 лева- главница,
представляваща обезщетение в размер на половината от средния пазарен наем,
дължима на всеки от ищците, за ползване
без правно основание на сграда с идентификатор 56784.258.392.1 по КК и КР на
гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от подаването на
исковата молба- 31.07.2019 г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Хармония 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Ген. Кесяков“
№17, представлявано от Н. К. В., да заплати на
Е.Б.А.,
ЕГН **********, и В.К.А., ЕГН **********, сумата
от 1132 лв.- разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.